Ривлин Влад : другие произведения.

Необикновеният Мост

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
 Ваша оценка:
  • Аннотация:
    превод: Георги Ангелов

  - Е, време е?
   - Време е - тя се усмихна.
   - Ще се видим ли утре?
   - Ще се постарая.
   - А къде?
   - Хайде при моста.
   - При моста?
   - Да. Не искаш ли там?
   - Защо не? Добре. Всички влюбени се срещат там.
   - Тогава при моста!
   - А знаеш ли, че е необикновен?
   - С какво?
   - По него може да се мине само веднъж и само в една посока.
   - Защо само веднъж и само в една посока?
   - Не знам... Никой не знае. Но е точно така.
   - Ще опитаме ли?
   - А не се ли страхуваш, че вече никога няма да можем да се върнем обратно?
   - Защо ни е да се връщаме обратно? Ще продължим по-нататък, там може да има още един мост - весело отговори юношата.
   - Не, мостът е само един и няма друг - каза девойката - И когато преминем по него, ще станем други, никога вече няма да бъдем предишните. Готов ли си?
   Той се замисли.
   Девойката се усмихна:
   - Можем да не отиваме нито днес, нито утре. Но рано или късно ще ни се наложи да минем по него. Като всички. Може да минеш по него не с мен, но ще трябва да го направиш..
   - А знаеш ли, че този мост има лоша слава - внезапно каза момъкът. - Имало и такива, които отивали там, за да се самоубият.
   - На мен понякога ми се струва, че той е жив - замислено, с тайнствена усмивка каза девойката. - Едни минават по него и продължават нататък щастливи. Други се разделят по средата и продължават сами. Има и такива, които стигат едва до средата му. Онези, за които спомена.
   - Какво ли ни чака нас? - замислено каза младежът, обръщайки се по-скоро не към девойката, а към въображаемия мост.
   - Не знам - отвърна девойката.
   В гласа й нямаше страх и изглеждаше готова да приеме волята на моста..
   - Знаеш ли - изведнъж реши той - Да идем, да погледаме как минават по него другите.
   Девойката се усмихна.
   -Да идем.
   И те тръгнаха към Моста.
   Външно той по нищо не се отличаваше от обикновен мост.
   Здрачът се сгъстяваше и двойките, стъпили на него, сякаш се разтваряха във вечерната тъмнина.
   Девойката приближи лице към неговото и младежът почувства аромата на кожата, на косите й, усети дъха й и алените й, горещи устни го притеглиха като магнит...
   И на двамата в този миг се стори, че сърцата им се сливат в едно и мостът вече не ги плаши.
   Хванати за ръце, те безгрижно стъпиха на моста и весело се устремиха напред.
   Щастливи, те стигнаха до средата му, когато загърмя, засвяткаха мълнии и дъждът изведнъж се изля като из ведро.
   Те се затичаха по моста, спасявайки се от дъжда и гръмотевиците, изпреварвайки едни и изпреварвани от други.
   Тичаха така, докато не го напуснаха и не се скриха под навеса на някаква къща.
   И двамата бяха съвсем мокри и младежът изведнъж забеляза, че косите й, толкова гъсти и прекрасни, внезапно са изгубили блясъка си.
   На девойката й беше студено, тя тракаше със зъби и недоволно мърмореше.
   "Толкова работа имам утре", мислеше си момъкът, "не трябваше да минаваме по моста", ядосваше се той на себе си и на нея.
   "Изплаши се от дъжда", на свой ред си мислеше тя, "под дъжда заприлича на мокро врабче".
   И сега им се струваше, че онази целувка, когато сърцата им се бяха слели в едно, е била в някакъв друг, далечен живот.
   А в този, те бяха едва познати. И изведнъж и двамата разбраха, че лятото е свършило... и никога няма да успеят да минат по моста още веднъж.
  
  2009
 Ваша оценка:

Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список

Кожевенное мастерство | Сайт "Художники" | Доска об'явлений "Книги"