Аннотация: Еще одно стихотворение на болгарском языке юную поетесу Елена Карпова
Чашка чай
Мозайка,в чаят,от черни листа ,
пръски лимонени от киселина.
А тъжно стене зад топлата стена
вятърът на пустота и хладина.
Над чашата грея си ръката,
с парата играем си игрите.
Не оставям място за тъгата
в светът ми вълшебен на мечтите.
Хрупкат лешниците със шоколад,
в ръцете мачкам им обвивките.
Нужно ли е да си голям магнат,
щом са щастие само лисиците???
Автор:Елена Карпова - 20 год.
г.Одеса,Украйна
Превод:Киреза Стирянов
28.12.2005 г.
оригинал
Чашка чаю
Мозаика в чае чёрных брёвен,
Лимона брызги, кислоты.
А за окном протяжно стонет
Холодный ветер пустоты.
Над чашкой грею свои руки,
Играю с паром в чехарду.
Не оставляю место скуке,
В мечтах в волшебный мир бреду.
Хрустят орехи с шоколадом
Обёртку тереблю в руках.
Не надо быть большим магнатом,
Ведь счастье вовсе не в мехах.
Карпова Елена
Одесса,Украина