Парнарев Пламен Димитров :
другие произведения.
Кръгът
Самиздат:
[
Регистрация
] [
Найти
] [
Рейтинги
] [
Обсуждения
] [
Новинки
] [
Обзоры
] [
Помощь
|
Техвопросы
]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
Оставить комментарий
© Copyright
Парнарев Пламен Димитров
(
parnarev@abv.bg
)
Размещен: 12/07/2009, изменен: 12/07/2009. 106k.
Статистика.
Статья
:
Поэзия
Ваша оценка:
не читать
очень плохо
плохо
посредственно
терпимо
не читал
нормально
хорошая книга
отличная книга
великолепно
шедевр
Има нещо хубаво...
По Надежда Радулова
Има нещо хубаво
в петната по старите снимки.
Нещо хубаво и леко -
в уморената сянка на съня от лицето ти.
Или ...в мириса на хляб,
оставащ след края на утрото.
Има нещо хубаво
в изтъкания от стъпки праг
на твоя дом.
Или в наметалото от следобеден дъжд,
приютило есента
и добрите деца от приказките.
Нещо много тъжно и хубаво
в спомена по детството,
с който си повил мечтите...
Има нещо хубаво
в изтърбушения плет
с накацали лъчи и врабчета.
Нещо хубаво и нежно-
в светлата дреха на нощта;
нещо чудно хубаво и земно -
в омагьосаната от дъха на билки
пътека,с която свършва реката на сънят ти...
Хубаво и тъжно - в просяка,
довеян от уличния шепот,
на който си стиснал ръката с петаче;
хубаво и истинско -
в снега,наметнал домове и улици,
покрил лятото
с безсънието на безобидните лунатици...
Има нещо хубаво
в избелелите снимки на прозорците,
в изтърканите им от дните подписи и пожелания -
песъчинки време,разтворено в тебе.
Нещо хубаво и дръзко -
в откритото лице на вятъра,
което занича сред замръзналите клони на зимата;
хубаво и нежно -
в малкото дете,
което толкова прилича на птиче,
когато прохожда...
Късно...
Късно е да бъда
някой днес.
Късно е до изнемога -
бялото да облека
нощес.
И да скитам . В стих.
До бога.
Късно е да бъда
сам.И днес
свойта самота
съм аз отпратил
да разтваря
с другите ми дни
багри
в поетичната ливада...
Късно е да бъда
твой( приятел ).
Само това
недей ми пожелава.
И кога ли бях
единствен (обитател)
в твоята
измислена държава...
А сега
е толкова далече -
като миг
в кармична светла дупка.
Тази незплакала за мен
свобода
след чаша мъка.
- - - -
Късно...Късно е да съм.
Някой.Сам.И твой приятел.
Есента е като сън.
В листи.
След отминал вятър.
Есента е в този стих.
Твоята добра позната.
Късно...
късно е за сън.
Късно.
Късо е.
За памет...
Йети
по мотиви от Н.Кънчев
Бяло,бяло...бяло.
Колко бяло виждам!
Кой е в бяло?...Йети!
Йети е във бяло.
Сиво, сиво...сиво.
Колко сиво...
Кой е в сиво?..Големецът!
(Дето днеска идва.)
Мерцедесът му е в сиво...
Идва,идва...идва.
Тайно идва.
Идва...по рушвети.
Иска,иска...
Много иска .
Да си вземе ...даром
копие от стъпката
на Йети.
Бяло.Бяло...
Колко бяло
е на Големеца
Хималайското стъпало!
Свети...свети,
стъпкано от мерцедеса
на Човека Йети...
Влюбена луна
Тази нощ
Луната ще нощува,
сгушена в камбаната
на църква.
Ослепял от толкова
безлуние,
в слънцето
Клисарят ще замръква.
А камбаната
ще свети в синьо -
мъничко железно цвете.
Всички ангели ще пеят,
скрити в чашата му светла.
Попът ще кади
уплашен,
дъвчейки молитва стара...
Тази нощ в Луната
ще нощува
сякаш
бялото ти тяло.
И невидима ще бъдеш
ти
в една сълза от вятър.
Само моята душа
ще знае
за камбаната.
Във бяло...
Завръщане
Влязох сам
в най-тихата горичка.
В детството си влязох-
разсъблечен.
Всичките гърла на дните
скриха
своите сити звуци -
в есен.
Чувствам само,
че отново тичам.
И сърцето ми пониква,
сякаш
в сърчице на малко птиче.
В свят,където
всичко е различно,
а Добро и Зло
са част от мене,
чувствам само,
че обичам.
В думите.И пътищата минали...
- - - - - - - -
Влязох сам -
в най-светлата горичка.
В детството на моето "обичам".
Сякаш и луната
бе самичка,
А ръката ми -крило от птиче...
Труден стих
Речните отблясъци
на близост
след поредната раздяла...
Сякаш са удавници