Парнарев Пламен Димитров :
другие произведения.
Будна кома
Самиздат:
[
Регистрация
] [
Найти
] [
Рейтинги
] [
Обсуждения
] [
Новинки
] [
Обзоры
] [
Помощь
|
Техвопросы
]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
Оставить комментарий
© Copyright
Парнарев Пламен Димитров
(
parnarev@abv.bg
)
Размещен: 12/07/2009, изменен: 12/07/2009. 107k.
Статистика.
Статья
:
Поэзия
Ваша оценка:
не читать
очень плохо
плохо
посредственно
терпимо
не читал
нормально
хорошая книга
отличная книга
великолепно
шедевр
Врабче
Една любов долита
- врабче
от перваза ми нощен.
И някак
опитва
да наниже в крилете си
овехтялата дреха - живота...
Ръка му подавам -
да скрия
в гнездото,
на двата бряга
(любов и омраза)
врабчето си нощно
(това на перваза...)
А то ме поглежда -
изкъсо,накриво.
В крило от надежда
(все още е живо...)
И тихо развързва,
разплита. И носи
в лицето
копнежа.
На огън.
По восък...
А то в мен
копнее
трохичката нежност-
дали ще му носи
сънят от ръцете ми...
И после ще литне.
При друга надежда
(на връщане бърза
гнездо да си свие...)
Преди да достигне
мечтата
брегът му.
Където живеят -
от слънцето пили -
очите по теб
и косите ти,
мила...
...
Ковчезите на бедните зимуват
наблизо
до делтата на реката,
заселила пазвата им
с живот.
И само речта на птиците
е помен за тях-
останал скрит
в трохите хляб
от очите
на един
само
ден...
А те нагазват сянката си
във водата.
Подритват я.
И сякаш тя отново
се събира
в ключалката на съня им...
ЕДИН ЛУД ЦИГАНИН
СКИТА В МЕН.
В ЧАКАЛНИТЕ НА НОЩТА
СЕ КЛАТУШКА.
СТИСНАЛ ГЪРЛОТО НА ШИШЕТО,
КАТО УДУШЕНА ПТИЦА.
ПОЛЕКА ОТПИВА ...
И ПСУВА НА МАЙКА ЛУНАТА.
ПОСЛЕ
С БЕЗЗЪБИЯ СИ КИКОТ
СЕ ПУЛИ В СТЕНИТЕ ОТСРЕЩА,
В ТЕЖКИТЕ СЕНКИ НА
МИНУТИТЕ
ПО ТЯХ.
И ДОКАТО СПИРТЪТ
ГЪРГОРИ
НЕЙДЕ В ДУШАТА МУ,
ТЪРСИ
КЪДЕ ДА СИ ЗАКАЧИ
МЪКАТА...
ИЗОПНАТО ВРЕМЕ
МЕЖДУ ПОНЕДЕЛНИК И СЪБОТА.
МЕЖДУ ГОРДОСТТА... И ДЕВЕТА ГЛУХА.
МЕЖДУ МРАКА.
И МРАКА В ДУШАТА МИ.
МЕЖДУ ПРАЗНИКА.
И ПРАЗНОТО.
МЕЖДУ МАЛКИЯ И ГОЛЕМИЯ МРЪСНИК.
МЕЖДУ ГРЕШНАТА ФОРМУЛА И СГРЕШЕНОТО УСЛОВИЕ.
МЕЖДУ СЛЕПИЯ И НЕВИЖДАЩИЯ.
МЕЖДУ ЯБЪЛКАТА И СЪСКАЩИЯ ЗМИЯРНИК.
МЕЖДУ СЛОВОТО И СЛОВОБЛУДСТВОТО.
МЕЖДУ ЗАКЪСНЯЛАТА ЛЮБОВ И РУТИННОТО ЧУКАНЕ.
МЕЖДУ ФИЛАНТРОПИЯТА И ПРОСТОТАТА.
МЕЖДУ БОДРИТЕ ДЕБИЛИ И ФИЛОСОФИТЕ.
МЕЖДУ СРАМА И СТРАХА.
МЕЖДУ ПРАЗНОТАТА И ПРАЗНОТО ЛИЦЕ.
МЕЖДУ ГЛУПАКА И ЩЕДРОСТТА НА ПРОСЕЩИЯ.
МЕЖДУ КЪСАТА ПАМЕТ И КЪСАТА ПОЛА.
ИЗОПНАТО ВРЕМЕ,ПО КОЕТО БОЛЕЗНЕНО КУЦУКА
ЕГОТО МИ.
ИЛИ СПОМЕНА
ЗА ЕДНО ГОЛЯМО НАПИВАНЕ...
ПРОЧЕЕ ЕДНА СУТРИН,КАТО ВИДЯХ ПРОСЯКА ПРЕД ЦЪРКВАТА,
СИ СПОМНИХ,ЧЕ В ПРЕДИШНИЯ МУ ЖИВОТ
СЪМ БИЛ НЕГОВ РОБ
НАВЯРНО...
***
В МОЯ ДОМ НЯМА ПТИЦИ,
ЛЪЧ ОТ СЛЪНЦЕ ИЛИ ДЪГА.
ТУК ЕСЕНТА
Е САМОТНА ВДОВИЦА
С ВЯТЪР НОЩЕМ,ДЪЖД И ЛИСТА.
МАМА И ТАТЕ ОТДАВНА СА ГОРЕ.
ДОЛУ-АЗ.ОЩЕ ЧАКАМ ГОДО.
ЕЖЕДНЕВНИК ОТ ХЛЯБ И ТРЕВОГИ.
ЕЖЕСКИТНИК В ПРАШИНКИ ЛЮБОВ.
НЯМА ПТИЦИ.А ОТСКОРО В ГРАДИНАТА-
САМО СТЪПКИ
НА ПРЕМИНАЛИ ДНИ.
САМО ВЕЧЕРНО-ТИХИ РАКИТИ
КРАЙ ВЕЧЕРНО - СЪНЛИВИ РЕКИ.
П.С.
( ...МИСЛЯ ТЕ-
КАТО БЕДНЯКЪТ ПОСЛЕДНАТА ВЕЩ,
ОСТАВЕНА В ЗАЛОЖНА КЪЩА.
КЪСНО Е.
ХЛЯБЪТ В НОЩВИТЕ РАЗСЪХНА.
ПЛЕСЕН ИЗГРИЗА ВЪЗДУХА.
ИСКАМ ТЕ-
КАКТО БОЛНИКЪТ,ИЗГАРЯЩ ОТ ТРЕСКА,
ПРОХЛАДНА СТАЯ.
СТРАШНО Е. СТРЪВНО
ТЕГЛИ БЕЗКРАЯТ.
А ВЯРАТА