ИЗБРАН ХРИСТО МИРСКИ (КОЛЕКЦИЯ ПУБЛИЦИСТИКА) Том II. Пазар, Бизнес, Икономика Copyright Христо МИРСКИ, 2018      [ Това е твърде голяма и разнородна книга, за да мога да дам идея за корицата, а освен това тя съдържа публицистични материали (non-fiction), така че аз нямам тук никаква идея. Мога само да предложа някакъв сивкав цвят, който трябва да намеква, че това е сериозно четиво. ]      Всичките томове са следните:      I. Комунизъм Срещу Демокрация      II. Пазар, Бизнес, Икономика -- Този      III. Социални Теми И Здравословен Живот      IV. Разни Други Неща СЪДЪРЖАНИЕ (на този II-ри том)      [ Забележка: тук има накрая две неща от руската папка "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)", които са на руски понеже са доста научни и няма смисъл да ги превеждам на български; ако този език не Ви устройва, то ги търсете в папката "Scientific Feast (Propositions, Ideas, Realizations - PIR)" на английски. ]      00. Кратко Въведение (към цялата колекция)         [ Разяснява защо се е наложило изготвянето на тази колекция, и какво съдържа тя (във всеки случай нищо ново, само тематично подбрано). (2019) ]      01. Истината за България -- когато нищо не е добавено след заглавието то това е произведение от твърде голямата книга "И Таз Добра! (Публицистика)"         [ Материалът разяснява съвсем накратко истината за България, привеждайки и пет аргумента в подкрепа на тезата. (1994) ]      02. За пазара и за българина         [ Тук се обясняват популярно няколко важни особености на свободния пазар, които, както се оказва, не са достатъчно ясни на българина (поне в зората на пазарното стопанство, но май и в днешно време). (1994 /1998) ]      03. Народът ни пак се запаси със скъпо         [ Статията съдържа разсъждения за пазара на примера на България от края на миналия век. (1996) ]      04. Колко трябва да получава една фирма за да работи "за лудо"?         [ Тази статия доказва убийственото влияние на високата инфлация (на времето ù) върху българските дребни фирми. (1996) ]      05. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?         [ Материалът илюстрира прости методи за поделяне на вложенията в различни банки с оглед на получаване на по-големи проценти в условията на висока инфлация; вярно е, че цените са доста стари и касаят само България, но човек може да се ориентира при желание, защото идеите си остават същите. (1995 ?) ]      06. Много добро не е на добро!         [ Статията разглежда недостатъците на обърканото ни (както и всичко при нас) въвеждане на Валутния Борд в самия край на миналия век; много от тях вече са се загладили с времето, но независимо от това тя е все още актуална. (1997) ]      07. Какво объркахме с Валутния Борд?         [ Предметът на разглеждане тук е ясен. Материалът е също стар и много неща вече се успокоиха, но това не означава, че аз съм бил неправ в нещо тогава, а и по принцип. (1998) ]      08. Къде сме ние?         [ Тук е поместен един паралел от 1998-а година за икономическото и прочее положение на България (по данни на чуждестранни списания, но в мой разбор) с другите бивши соц. страни, който е актуален и днес, след като сме най-бедните в Евросъюза. (1998) ]      09. Прогноза за лето 1999-то         [ Материалът представлява пред-новогодишна прогноза на икономическата и политическа ситуации в България в навечерието на миналия век. Както повечето от моите неща и той е в общи черти актуален и до ден днешен. (1998) ]      10. Защо се "издъни" социализма?         [ Тук подхождаме към падането на социализма от икономическа гледна точки, и по-точно в смисъл на обвързване на членовете на обществото в паричен план, чрез влогове и заеми. (1998) ]      11. Може ли българина да плаща 50% данъци?         [ Материалът разглежда въпроса за процента на данъците в България, който, макар и както обикновено по света, но на нас съвсем не ни харесва; парите вече остаряха, но ситуацията е същата, особено във връзка с мизерията. (1999) ]      12. Крачка напред, две назад         [ Материалът разглежда въвеждането на Валутния Борд в България на времето си и той е остарял с повече от дузина години; независимо от това казаните там неща в общи линии са актуални. (1999) ]      13. In ovo e veritas         [ Статията развива една оригинална идея за използуване на ... яйцето като универсална парична единица! Приведени са конкретни таблици за България за няколко години, както и редица коментари на нашите икономически парадокси. Идеята е твърде оригинална, така че материала трябва да е интересен за всички. (2001 /2008) ]      14. За собствеността и нейното бъдеще         [ Статията разглежда непредубедено, макар и от леви позиции, въпроса за собствеността използувана за експлоатация на труда на другите, както и нужните мерки, които трябва да се вземат, за да се постигне в бъдеще разумно решение на този основен икономически въпрос на обществото. (2001) ]      15. Боже, какво ядем!         [ Тук, както човек може и да се досети, става дума за ненатуралната храна и как да се борим с това. Този вече е нов материал (след 2010). (2012) ]      16. Разни неща през 2016-а година точки 1, 3, 4, и 5 (без 2)         [ Е, тук има разни неща, както е казано, тук става дума и за процентите на банките и за световната криза, и за лошия капитализъм и как да го подобрим, особено в бедни страни като нашата, това е ново предложение (за комунални удръжки), и накрая са обрисувани някои смешни моменти свързани с автобусните билети в качеството им на ... паричен еквивалент, това под формата на майтап. (2016) ]      17. Манифест на ЕЕЕ (Енигма на Експлоататорския Елит) -- от книгата "Любопитни Манифести (политистика)"         [ Съдържа един от дузината утопични модели, които са по-добри от съвременната демокрация. (2000) ]      18. Манифест на ККК (Крило на Корумпираните Кадри) -- от книгата "Любопитни Манифести (политистика)"         [ Съдържа друг от дузината утопични модели, които са по-добри от съвременната демокрация. (2000) ]      19. Дузина въпроси за размисъл         [ Това са въпроси за демокрацията, капитализма, нашия преход, и за други все още актуални неща. (1996 ?) ]      20. Горе главите, българи! -- Фейлетон         [ Фейлетонът е посветен на поредното (към 1998-а година) осъзнаване на невероятната бедност на българския народ, настъпила, очевидно, с идването на демокрацията у нас. (1999) ]      21. Как да напълним хазната -- Фейлетон         [ Както показва заглавието, фейлетонът е написан в помощ на финансовите министри и разглежда различни видове данъци. Той също е винаги актуален. (2000) ]      22. По-добре да не доживеем до пенсия! -- Фейлетон         [ Фейлетонът е посветен на някои куриозни моменти при българските пенсии и е базиран на личния опит на автора. (2016) ]      23. Следговор към Манифестите         [ Съдържа различни сентенции за политиката, икономиката, хората, и други. (2000) ]      24. Идея о новом виде вкладов в банках -- из папки "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)", на русском языке         [ Здесь приведена одна личная идея о новых видах банковских вкладов. (2014) ]      25. Одна идея о рекламе в супермаркетах -- из папки "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)", на русском языке         [ Здесь приведена одна личная идея о новом виде рекламы в супермаркетах, а и в других местах обслуживания. (2014) ] КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ (към цялата колекция)      Позволете ми да поясня накратко защо аз правя тази колекция от публицистични материали (non-fiction, но да кажа не-художествени произведения някак-си езика не ми се помръдва) и какво съдържа тя. Е, аз я правя защото обикновено така и се прави, тъй като човек пише и пише на различни теми и в различни книги, и идва време, ако дойде, де, когато автора (ОК, може да се случи да е и авторка) иска да събере нещата по теми, това е като че ли по-правилно, а е и по-ориентирано към читателите поведение. Така че след повече от четвърт век литературна дейност, и особено когато аз възнамерявам да се опитам да продам нещо като книги (или ebooks), аз реших да направя четири тома със свои неща, статии, части от книги, понякога дори извадки от статии, на следните теми:      1. Комунизъм Срещу Демокрация,      2. Пазар, Бизнес, Икономика,      3. Социални Теми И Здравословен Живот,      4. Разни Други Неща.      Тези теми, естествено, не са стриктно разделени, нито подредени по най-добрия начин, но сега те съществуват и това е по-добре, отколкото ако не бяха въобще събрани в този вид. Те не са стриктно поделени защото темите се пресичат, но не много, по този начин материалите са по-добре разположени. Редът на нещата е като че ли хронологичен, но не винаги, поради известна локална клъстеризация на някакви под-теми, което, според мен, не може да се избегне. Забележете, обаче, че във всички случаи аз не публикувам тук нищо ново, това е само колекция! И какво ще има в тези части аз няма да обяснявам, тъй като това е излишно, названията са достатъчно красноречиви. Навярно е добре да се каже какво аз съм оставил настрани, колко много. Ами, приблизително 10-тина процента (във всеки случай не повече от 20), понеже аз нямам практически нищо, което да не е актуално в момента, или което да не може да стане такова, ако ситуацията се промени; аз съм оставил основно неща, Приложения, които изглеждат твърде научно, или които са очевидни и много елементарни.      Другото съображение, защо аз правя това в началото на 2019, е това, че аз приключих с тази досадна (за мен) практика да пиша нещо на един език, и после да го превеждам на други, не, това повече няма да правя, защото на моите 69 години човек трябва да започне да цени по-високо своето време, и да прави само това, което е нужно. И, в крайна сметка, когато аз преминах от моя роден български език, към добре познатия ми руски, и после към съвременния стандарт за световен език, английския, канейки се да преведа нещо (първите 3 книги) и на немски, аз стигнах до върха, аз няма накъде повече да се придвижвам. Вече няколко години аз пиша всичко най-напред на английски и сега това ще е и последния език за повечето от нещата; възможното изключение е ако аз трябва да публикувам нещо по най-лесния за мен начин (както аз още не съм публикувал своя многоезичен речник Explain, на български, или навярно да го преведа и на руски), или когато аз пиша поезия на различни езици, или пък ако реша да използувам също и истинското си име (и това само на български). Казано с други думи, тук е моята преводима публицистика (non-fiction), или която аз се каня да превеждам; поезията, очевидно, е непреводима (аз не мисля, че съм като, да речем, Шекспир, или Пушкин, или Данте, и т.н.), за огромния Urrh е невъзможно да се мисли за неговото превеждане, книгата Letters (to the posterity) също е трудно да се превежда и аз никога не съм имал подобни намерения, същото по отношение и на непубликувания речник Explain, моите НФ разкази (които и не са съвсем НФ а по-скоро демодирана социална фантастика) вече са художествена литература (fiction), те нямат нищо общо с тази колекция, и каквато и нова non-fiction книга да реша да пиша (както моята бъдеща "No problems poses problems") аз вече ще я пиша само на английски.      Така че нещата стоят така, момчета и момичета, ако мен ме четяха много то аз щях да се настройвам към аудиторията, но след като мене не ме четат, то аз се нагаждам към своята лекота и удобство. Вие се опитайте да направите нещо по-добро за хората, за света, за потомството, просто така без никакво възнаграждение, но аз направих каквото можах. Което означава, че аз се публикувам на редица сайтове безплатно, и там мен общо взето (за публицистични, non-fiction, неща) ме четат, и се публикувам също така и за известно заплащане на някои сайтове, и там мен не ме четат (защото хората някак-си чувстват, че аз казвам верни неща, които са хубави и морални и нужни и позволени, и след като е така, то те и не трябва да плащат, те са свикнали да плащат за ... глупави или вредни или неморални неща, това е нещото, на което ги учи капитализма, уви). Както и да е, аз не се каня да ставам пророк, аз съм по-скоро демодиран проповедник, или, тогава, изпреварил времето си мислител. Или още: тези, които са достатъчно глупави и се нуждаят от някакво поучение или съвет или обяснение, те избягват да надават ухо към мен, защото те не искат да мислят (и по тази причина те са глупави), а пък тези, които са достатъчно съобразителни за да ме разберат, те избягват да ме четат, защото аз казвам тривиални и близки до здравия разум неща, нищо задълбочено, за да се чете това като нужна литература в дадена научна област. Единственото спасение за мен, или пътя към славата, би било да проповядвах глупави нещица които хората могат лесно да разберат, но аз не искам да се принизявам, или да ги залъгвах с измислени приказки, но аз не искам да лъжа, аз съм свикнал да търся истината, не лъжата. А е и доста късно за мен да се прекроявам из основи, Вие или ме приемете (какъвто съм), или ме оставете (да изчезна от само себе си, като падащите листа на дърветата в началото на зимата, ха, ха).      01. 2019, София, Барбария, извинете, България. ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРИЯ*      [ * Публикувано на 4 стр. на в-к. "Анти" от 26.08 - 01.09. 1994, почти без съкращения, но под рубриката "Печална равносметка" (автор Христо Мирков), имплицираща съвсем друг (СДС-арски) смисъл. ]      За да спестя времето на и без това информационно затормозения читател ще споделя тази истина още от началото, като по този начин го избавя изобщо от необходимостта да чете материала. И така, истината е, че ние сме невероятно бедни!      А сега за тези, които имат пет минути свободно време, ще изброя пет съображения защо, именно, считам така.      1. Преди около някой и друг месец стана въпрос за националния ни резерв, като се оказа, че той възлизал на към 32 тона злато (цитирам по памет). Интересно е, че тогава не чух нито един икономист, при все че ние имаме доста умни такива (или, може би тъкмо поради това?), който да направи простата аритметика, че 30 и няколко тона са 30 и няколко хиляди килограма, или 30 и няколко милиона грама, което разделено на 10 млн. българи (грубо казано) прави по три грама и малко на глава от населението! С други думи, националният резерв за всеки българин се равнява на 1/10 унция злато, което е практически най-малката златна монета с големина между тази на монета от една и две стотинки, само че от чисто злато (една жълтица, обикновено, е от порядъка на 10 и повече грама). Горе-долу толкова прави една скромна венчална халка (към пет грама, преизчислено към 14 каратово злато).      2. Доста пъти чувам да се говори за различни международни заеми, които биват отпускани на България от една или друга организация, по един или друг повод, по време на правителството на "нашите" или, съответно, на "другите". Обикновено става въпрос за суми от порядъка на 80 млн. долара, 150 млн. долара, дори, мисля, че се говореше и за 300 млн. долара (тук и надолу става въпрос за щатски долари). Както забелязвате аз съм доста неточен към тези цифри, защото дори и да имахме отпуснат заем от 500 млн. долара, това щеше да прави по 50-тина "доларчета" на човек, или един обяд в приличен (не луксозен) ресторант в страната, даваща заема. С други думи, нашите кредитори не смеят дори "да ни платят едно ядене", тъй като се съмняват дали ще им го върнем някога. Обърнете внимание, че за милиарди става дума или когато те са левове, или когато това е целия ни дълг.      3. Едно от нещата, за които много се говори, но все не остава време да се свърши, е приватизацията. За да не бъда голословен ще сравня с една "наша" (бивша социалистическа) страна -- Чехия, която има население горе-долу колкото България и малко по-малка площ. От миналата година в началото (доколкото ми е известно), чехите получиха съответни бонове или точки по за 50 хиляди крони на човек, които миналата година бяха равни на около 50 хил. лева, но сега са вече към 100 хил. лева. В същото време ние говорим за приватизация у нас за 25 хиляди лв. и ако тя се проведе веднага ще бъде вече не четири ами дори пет пъти по-малка от съответната за Чехия (отчитайки лихвите за изминалата повече от година), а докато тя се осъществи у нас реално отношението ще бъде сигурно 10 пъти по-малко на глава от населението.      4. Що се касае до заплатите, то там цифрите са още по-драстични: минималната облагаема заплата у нас е към 2,000 лв., или 40 долара, срещу 1,000 - 1,200 долара в една "нормална" страна; а средната заплата е към 60 - 80 долара, срещу 2,500 - 3,000 долара в "нормалните" страни (кавичките са по усмотрение на читателя за това, какво е нормална страна). Общо взето съотношението е около 30 пъти, което е съвсем реално, тъй като след отварянето на нашия пазар цените вече почти се изравниха (макар че не бих се наел да споря, ако някой твърди, че нашата реална заплата е "само" 25 пъти по-малка).      5. Най-сетне фактът, че алкохола у нас е 7-8 пъти по-евтин отколкото в "нормалните" страни (което се потвърждава и от разликата в цените у нас между българската парфюмирана водка, носеща името на традиционното за нас питие ракия, и оригиналната шотландска ракия, наречена "уиски"), говори, че българина е толкова беден, че дори "не може да се напие като хората" (защото ако можеше, бъдете сигурни, че държавата щеше да печели от това).      Така че истината, както бе казано още в началото, е, че ние сме невероятно (само че това, уви, е факт) бедни, обаче оптимистите твърдят, че "шъ съ упрайм" ... ако ни провърви с политици, така, както ни потръгна във футбола.      07.1994 ЗА ПАЗАРА И ЗА БЪЛГАРИНА* (След като имаме свободен пазар остава само да се научим и как да пазаруваме)      [ * Публикувана е стара и доста поорязана версия на 10 стр. на в. "Вестник за дома" още от 11-18. 11.1994. След това е публикувана и почти цялостна версия на 8 стр. на в. "Континент" от 28.10.1998. ]      Наблюдавайки нашият пазар през последните години човек не може да не стигне до извода, че той не е такъв какъвто би ни се искало, или, казано по друг начин, такъв какъвто е в другите западни страни. Освен икономическите причини и лостове, с които държавата трябва да регулира производството и пазара, които ще оставим на тесните специалисти, т.е. на икономистите, да дискутират, (защото наличието на пазар не означава, че той трябва да функционира съвсем неуправляемо), съществено влияние оказва и психиката на българския купувач, която все още се базира на модела на централизираното снабдяване от тоталитарно време. По точно казано такава е психиката на хората на възраст над 50-тина години, но пък и те са основните купувачи у нас, защото ангажираните с постоянно работно време пазаруват поне два пъти по-малко от неработещите и пенсионерите. Ние ще се спрем на пет важни момента на пазарното стопанство, които не са достатъчно ясни на масите, или, най-малкото, не са добре осъзнати, а се възприемат като някакво изключение. Те са следните:      1. Всяка фирма работи за себе си, с изключение на държавно финансираните и на така наречените сдружения с идеална цел, които работят за да изразходват отпуснатите им средства (или според добре известното от миналото ни правило: "целта е да се оправдаят средствата"). Няма фирма, която да работи за клиента, в свой ущърб, освен в случаите когато интересите на клиента съвпадат с тези на фирмата, или в кратки периоди -- при създаване на имиджа! Но освен работа за печалба и без печалба просто няма трети начин за функциониране за по-дълго време. Такъв е пазарът, такъв е капитализма, но такъв е и живота.      2. Всяка цена се установява от клиента, а не от производителя, или посредника търговец, които могат да си правят всякакви прогнози и анализи, но докато "негово величество" клиента не си каже тежката дума, това са само "сметки без кръчмаря". Това е съвсем елементарно, но неосъзнато от болшинството българи, особено от пенсионерите, които още си мислят, че трябва да има някакъв комитет по цените, както беше в миналото. За да се убедим в правотата на нашето твърдение, нека си представим, че се предлага за продан такава стока, която никой не може да си позволи лукса да купи (космически совалки, примерно), и тогава каквото и да правят фирмите, колкото и научно да определят цената ù, тя няма да си намери купувач. Производителят или търговецът имат първата дума, но тя не е определяща докато клиента не я приеме негласно (подобно на семейството, където мъжа е главата, но пък жената е шията, и без нея главата нищо не може да стори). Влиянието, така или иначе, е взаимно, но е важно да се разбира кое е определящо. Непознаването на това положение, освен че причинява много емоции на по-възрастните (то, дето се вика, това и не е лошо, защото те имат нужда от емоции, дори и от отрицателни), но и затормозява пазара, защото, създавайки възможности за моментни печалби за някои търговци, всъщност, разваля имиджа им като цяло (а и не изгодно за никого, щом не е добре за пазара).      3. Всяка реклама се заплаща от клиента и, разбира се, не от фирмата, защото тя работи само за печалба! Това твърдение е заложено етимологично в думата"реклама", която означава обратно изискване на вложените средства (на английски, който е един съвременен латински, reclaim = re + claim, макар че това за тях не значи реклама). Английската дума в случая е advertisement, което пък ще рече добавяне (add) към цената (само че този път корена Vert е немски, но това, все едно, ни води до латинския). Това е съвсем естествено, но обидното (за тези, които се замислят по въпроса) е, че този, който купува една широко рекламирана стока, всъщност, заплаща рекламата и за тези, които не я купуват. Все пак от всяка вреда може да има и някаква полза и това е, че рекламата очертава кръга от стоки, които не са особено необходими за широката публика и, следователно, един разумен купувач трябва да се въздържа да купува (като търси някакви техни алтернативи). Никой не рекламира хляба, или сиренето, или картофите, или олиото, или захарта, и т.н. (освен ако те не са с нещо по-особени, и в такъв случай и няколко пъти по-скъпи), защото всеки и без това ги купува, но се рекламират: кока-кола, алкохол, цигари, спортни стоки, проститутки (ах, пардон, "компаньонки") и прочее. Безспорно рекламата е душата на търговията и без нея не може, но е полезно широката публика да знае, че разходите за нея започват от 10 % и достигат до една трета от цената на стоката.**      [ ** Може да се добави още, че съвременния пазар и икономика разчитат основно на ... снобизма на гражданите -- но когато човек може да си позволи да бъде сноб, а не в обстановка на мизерия. (Откъдето можем да направим извода, че -- ха, ха -- че, снобизма се лекува най-лесно с продължителна мизерия!) ]      4. Пазарът няма глобални закономерности, а само някои локални тенденции (трендове), но и за тях няма никаква гаранция докога ще продължават, а това е най-важното, което би трябвало да се знае. По-точно казано: единствената глобална закономерност на пазара е, че той няма глобални закономерности, които да са достъпни за непосветените граждани, защото те самите са участници в него, и когато някоя закономерност стане очевидна и хората започнат да регулират поведението си спрямо нея, то тя вече се променя, като най-често се обръща на противоположната ù! Дори и за посветените специалисти по икономика и маркетинг, пазара, все пак, си остава един феномен, който може да се анализира (най-често постфактум), но не и да се предскаже задоволително. Моделът на насищането на пазара с дадена стока корелира с въпроса за предсказване на сушите, или наводненията, или разливането на Нил, като големия (практически неограничен) брой неизвестни прави точното решение невъзможно. Освен всичко останало, рекламата и разни моментни настроения на масите могат да разстроят всички сметки (докато при разливането на Нил, например, няма никакво значение, какво е мнението на ... крокодилите по въпроса).      Поради тази причина успехът съпътствува най-често крупните фирми, защото те прилагат (ако я прилагат, разбира се) единствено правилната стратегия за умерена печалба, известна под името "разделяй за да владееш" (поделяй и властвуй, или divide and conquer), като инвестират в различни области, за да може, като загубят в една, да спечелят в друга. Дребният производител или купувач практически няма шансове да спечели от рискови операции като правило, само по изключение, и за него остава единствената възможност да работи усърдно, и то не за да печели, а за да не губи, и тогава той ще може да преживява добре с някаква минимална печалба при един наситен пазар. Лошото е, че у нас, както производителите, така и купувачите, все още мечтаят да забогатеят изведнъж, като "ударят кьоравото", и ... като правило губят. Но какво да се прави -- това е характерно за етапа на "зеления" капитализъм, или за периода на първоначално натрупване (или ограбване) на капитали и тази гонитба за "златния телец" е продължавала в Америка, може би, повече от един век, та защо и у нас да не продължи поне половин?      5. Пазарът е изгоден само за този, който може да му влияе, а това са основно крупните производители и търговци, докато дребните производители и масовите купувачи са длъжни да се приспособяват към него, което в редица случаи не е в техен интерес. Ако нашето снабдяване при централизираното планиране, с хранителни продукти, например, не беше особено добро, това се обяснява, или с някои особености на нашия пазар, или с нежеланието то да бъде направено по-добро (поради, общо взето, ниския жизнен стандарт, макар и в момента той да е доста по-нисък), защото в Чехия в колбасарските магазини по-рано имаше поне 10-тина вида колбаси, че дори и в бившия ("нерушим") Съветски Съюз почти винаги имаше поне пет вида "сырове" и десетина асортимента топени сирена, докато у нас в най-добрия случай имаше два вида сирене и два вида кашкавал. Освен това изобилието от стоки на пазара не значи задължително изобилие от стоки и в къщи, както сега от горчив опит се убедихме. Конкуренцията, разбира се, е хубаво нещо за стимулиране на производството, но тя може да се имитира и чрез добро планиране.      Пазарът е хубав за купувача когато той е наситен и купуването е равномерно и планируемо. Когато пазаруването става "на талази", или "на юруш", било то защото някой казал, че дадена стока ще поскъпне (и в резултат на повишеното търсене тя наистина поскъпва), било защото хората гледат да си похарчат парите за да не се обезценят бързо, а пък после по половин година стоят и си "преживят храната" като някой питон погълнал цяло агне, или пък обратното -- не купуват защото чакат стоката да поевтинее, и докато чакат, тя вземе та поскъпне -- всичко това само затормозява нормалните пазарни отношения, от което купувача определено губи. Губят като правило и продавачите (и производителите, които стоят зад тях), защото неритмичността обърква всички прогнози. Както казват опитните мъже: всичко лошо на тоя свят идва (да ме извинят дамите) от нередовните сношения, но пазара си е един вид сношение между продавачи и купувачи, и ако искаме и двете страни да получават удоволствие от играта (защото той, пазара, е една интересна игра и поприще за изява за мнозина) то трябва да правим това с повече разум, или (което май е едно и също) с уважение към партньора.      Ако се опитаме да очертаем      основните разлики на нашия пазар от западния, ще трябва да констатираме следните две неща: българина най-често купува скъпо; и производството става, обикновено, на пачки, а не равномерно! В желанието си да купи нещо по-евтино, масовият купувач продължава да създава традиционните опашки, а в такава обстановка търговците му предлагат или ненормално завишени цени (да не са луди да губят хората, я?), или по-некачествени стоки (пак по тази причина). Това е един вид "мътене на водата" и никой не е виновен на българина, че той сам си мъти водата! Предимствата на пазарното стопанство се проявяват когато производителя започне да търси купувачи за стоките си и затова се старае да ги направи по-хубави, а не обратното. Друг объркващ момент идва от неразбирането между текущо купуване по малко и някакъв вид запасяване, като повечето хора купуват на едро не заради отстъпка в цената (която и няма как да им се предложи, след като те самите налитат да купуват на едро), а защото на тях така им е хрумнало в момента, или пък така са свикнали. Когато нашенеца реши, че е дошъл сезона за туршиите, той, все едно, купува на едро, и затова тогава цените подскачат, макар че домати могат да се затварят и през юни и юли, примерно, ако тогава те са по-евтини. Крайно време е да се научим да купуваме това, което ни се предлага (по-евтино) в момента, а не това, което искаме да купим, защото такъв подход е изгоден не само за купувача, а и за търговеца, който е изнесъл стоката си и има интерес да я продаде. Това не е въпрос на беднотия, защото западняка, който е поне 10 пъти по-богат от нас, реагира по-добре от нас на сезонните или моментни цени, като по този начин ги поддържа стабилни, докато при нас те "пощръкляват". И, разбира се, трябва да се свикне с факта, че на пазара стоките никога не свършват, защото тяхното наличие се осигурява посредством ценовия механизъм!      Желанието за бързо забогатяване пък кара производителите да се впускат да "бълват" на пазара това, което се търси най-активно, като забравят, че не са сами и че и останалите производители правят същото. Затова една година картофите стават много евтини, друга година чушките, после доматите, после лука, после захарта и т.н., защото всеки си прави сметката на базата на печалбите от предишната година, която сметка излиза "без кръчмаря". Пазарът и без това страда от цикличност (както всеки естествен процес на този свят) и няма никаква нужда да я усилваме, като дърпаме надолу долните положения в цените, и нагоре -- горните. Ако не знаем къде да дръпнем, то по-добре изобщо да не дърпаме, като вместо максимална печалба търсим постоянна и умерена.      Разбира се, никой не се е родил научен и с пазара ще трябва да свикваме дълго време, но е важно да се разбере, че той е общ за целия ни народ, и всички ние сме участници в него. Желанието за лична изгода е естествено, но и стремежа към взаимно удоволствие също трябва да стане естествен за българина. Във всеки случай друг начин просто няма!      1994, 10.1998 НАРОДЪТ НИ ПАК СЕ ЗАПАСИ СЪС СКЪПО!      Пазарът като система съществува по цялото земно кълбо вече редица хилядолетия и би могло дори да се каже, че той е непобедим като живота. Казвайки "пазар" аз имам предвид място, структура, или организация, при която се събират заедно група хора, които предлагат нещо, което им е излишно, (наречени продавачи), и друга група хора, които търсят нещо, което им е необходимо (наречени купувачи). Той е съществувал още в първобитните общини, съществувал е при фараоните, по времето на Конфуций, в Древен Вавилон, по времето на Сократ и Аристотел, по времето на Христос, на Мохамед, на Наполеон, на Маркс, че дори и при изкуственото комунистическо общество не можа да бъде изцяло премахнат, а само се подтискаше по всякакъв начин чрез въвеждане на пределни цени и антипазарни механизми на производство.      Няма значение дали размяната на ценности се е извършвала стока за стока, стока за услуга (или връзки от всякакъв характер), или някакви други нематериални ценности, или срещу някакви измислени специално за целта мъниста, семена на разни растения, раковини, железца (независимо дали от благороден, неблагороден, полублагороден или "леко облагороден" характер), а така също и срещу специално отпечатани хартийки, след откритието на книгопечатането. (Между другото, може би е интересно да се знае, че думите: money, Münze, монети, мангизи, и прочее водят началото си от името на една ароматна ... тревичка, полезна за перисталтиката на червата и наречена "мента", или mint на английски, която за тях значи още и "монетен двор", т.е. мястото, където се правят "ментите", или "ментèтата", както казват някои, защото истинските ценности, или real estate на английски, са недвижимите ценности). Няма значение също и дали предлагането и купуването се извършват от самите заинтересовани лица или от специализирани личности или организации, наречени търговци, или пък от някакви, също специализирани, посредници наречени "брокери", защото те разделят (от английското break) ръцете на продавача и купувача по време на ръкостискането, ознаменуващо сделката, макар и то, понякога, да е чисто символично -- обичай, останал само при началото на състезания по бокс и борба.      Това което има значение е, че всеки пазар се определя от самите участници в него -- да ги наричаме за по-кратко търговци и купувачи -- и затова пазарите в различните страни са толкова различни. Един е пазара в Лондон, друг е в Делхи, трети в скандинавските страни, четвърти в Ориента, пети и шести в Америка или в Далечния Изток, и така нататък. Тъй като на нашия пазар все още преобладават българите, поне измежду купувачите (нещо странно на фона на тоталната мизерия, която изживяваме в момента), то пазарът ни е български и, ако трябва да го охарактеризираме с една дума, това е думата "шоков"! Констатирам този факт с известно прискърбие, тъй като шокът като лечебно средство се прилага само в краен случай, когато други по-умерени или разумни методи се оказват безполезни; той е едно ultima ratio ("крайно средство", на латински), а прибягването до крайни средства означава, че сме живели доста неразумно, за да стигнем до това положение. Така или иначе, обаче, българинът разбира само от шокове (и най-често без терапевтичен ефект) и се оказва, че вече е свикнал да купува, или скъпо или нищо, та чака поредното поскъпване за да изпразни джобовете си и да сложи нещо в хладилника. Като се има предвид, че ние като народ не сме нито по-глупави, нито по-некадърни от американците, примерно казано, бих искал да разгледам по-подробно причините за тази наша пазарна аномалия.      На първо място, разбира се, е нашата невероятна бедност. По-правилно би било да се каже мизерия. Поради тази причина сумата българи "налитат" да купуват най-евтината храна, та подядат дори и животните. Например, свинските гърди (кокали със сланина) са си цял деликатес, но народа купува масово и патешки и гъши "фенери", голи кокали, пилешки главички и крачета и прочее неща, които по времето на "бай Тошо" не бяхме виждали на пазара, и ги готви за себе си, или най-малкото извлича мазнината от тях. Нямам намерение да анализирам причините за това състояние (макар че, общо взето, е ясно, че в периода на първоначално натрупване на капитала, в който сега се върнахме, капитализма е най-ожесточен и най-тежък за нашия изстрадал народ, защото "парà при парà отива", а за това трябва някаква "маица", както казват хората), а да поясня на читатели как те самите си влошават положението, и да дам някой "лек" накрая.      Колкото и да сме бедни не бива да забравяме че англичаните казват, че те не са толкова богати та да купуват евтини неща! В нашия случай се оказва, че тъй като всички търсят само карантия, или сланина, или главички и прочее, то те и ще са най-скъпите (относително), защото животните нямат по три глави, да речем, и се получава така, че най-бедните плащат една част от храната (от луканката, примерно) на по-заможните -- т.е. тъкмо според поговорката "болен здрав носи"! Единствената "полза" в случая е, че така могат да бъдат излъгани по-малко от някои търговци, защото кантарите теглят грамажа а не цената (и ако стоката е по-евтина, значи и ще ги излъжат по-малко). В това все пак има някакъв резон и даже чух от едни "събратя" купувачи, че търговците се делели на три групи: честни -- такива, които лъжат само с едно деление на кантара; обикновени -- които лъжат толкова, колкото им позволи купувача (най-често стотина грама), тъй като не държат кантара на нулата (или чрез други трикове); и аджамии, ама те ставали все по-малко. Особено на едро се лъже когато "водата е размътена" и хората правят отново опашки или купуват с цели торби.      Прочее, да си дойдем на думата: в момента е за препоръчване да се купуват по-качествени стоки и по-конкретно за месото -- обезкостено и дори шол (освен ако нямате домашно животно, за което също да мислите). Друг мой съвет към читателите е да забравят, доколкото е възможно, за пресните салами и да търсят други алтернативи -- кайма, месо (не свинско, защото всички него търсят), сирене, дори постна храна. В "нормалните" страни едно кило пресен салам (и то хубав) струва колкото две кила хляб, а у нас съотношението е около четири към едно (така че би могло да се каже, че в този смисъл ние сме около два пъти "по-ненормални" от тях). А що се касае до хляба, то отдавна би трябвало да ни е известно, че завишената консумация на хляб у нас се дължи на занижения ни жизнен стандарт, а не на някакви особени кулинарни традиции на народа! Така че, волю-неволю, ще трябва да намаляваме консумацията на хляб, което хич и не е лошо.      Още един съвет: яжте ядки (основно фъстъци) -- те хем са богати на белтъчини, хем се само два-три пъти по-скъпи от хляба (ако си ги печете в къщи, но това лесно се научава); те са идеалната и най-бърза закуска по всяко време и от тях не се пълнее. (Пак в скоби бих искал да спомена, че хиндуизма забранява консумацията на всякакво месо: птици, риби, дори яйца и хайвер, защото това са бъдещите деца на животните, и то не за седмица или две, както е при нашите пости, а изобщо, докато ядки и подправки не ограничава, а това ще рече, че ядките просто заместват месото, защото всяка религия събира вековната народна мъдрост). Последен щрих в това отношение: докато все още черният хляб е по-евтин от белия -- яжте от него, защото това няма да продължи дълго! Почти няма в Европа страна където белия хляб да се предпочита пред черния и затова в най-добрия случай той струва колкото черния, но най-често е по-евтин (дори и в Русия е така, а в Австрия, например, единствения, що-годе приличащ на нашия, хляб се нарича "турски"!).      Толкова по въпроса за беднотията -- тя не е порок и макар и да не е нещо с което да се гордеем, то не е и нещо от което да се срамуваме. Това, от което бихме могли да се срамуваме е, че (в резултат на тоталитарното ни минало, най-вече) ние нямаме никаква пазарна култура! Ние до такава степен сме извратили хубавата дума speculate, та сме я превърнали, едва ли не, в символ на злото, а тя означава (на английски) просто "мисля, разсъждавам", и в малко по-широк смисъл се употребява за хора, които успяват да извлекат полза от нещо, така да се каже само с акъл, а не с работа (производство), като купуват и препродават стоки. Говори се също така и за спекулативно познание, в смисъл на знание просто като игра на ума, а не нещо, от което човек може да извлече пряка полза.      Принципиалната важност на тези разсъждения е, че, осъзнато или не, но търговците са тези, които крепят пазара! Казано на технически език, търговците играят за пазара положителната роля на отрицателна обратна връзка в системата -- роля, без която нито една система не би могла да просъществува дълго време (камо ли хилядолетия). С други думи това значи: когато едно нещо нараства, то нещо или някой трябва да го намалява, и обратно, за да не се взриви системата. Точно това правят търговците когато вдигат цените, щом едно нещо се купува масово, та да може, ако купувачите са "нормални", да намалят купуването му и така да има за всички (и за тези, които вече са си купили, и за тези, които още не са, и за търговците); и обратното. И "слава Богу", че е така, та пазара ни още се крепи, дори при тези шокови цени! В днешно време, на практика, търговците продават само 2-3 дни в месеца (и си "оправят тотото"), а през другото време само мислят (т.е. спекулират) как да изработят купувачите, та пак да ги накарат да купуват. Разбира се, че за търговците е най-добре да имат редовни постъпления, та да си правят редовно покупките от производителите с редовно спечелените пари от купувачите и, както се казва, "алъш-веришът" да върви, но щом като народа ни е свикнал да купува само скъпо (защо -- ще изясним след малко), то търговците са тези, които оправят положението. Казано по друг начин -- щом не може без шокове, то някой и трябва да ги приложи! Приятно или не, но това е истината, и колкото повече българи я проумеят -- толкова по-добре.      Сега няколко конкретни съвета за "посветените", т.е. за четящите в момента. На пазара винаги има няколко алтернативни стоки -- например: хляб, картофи, ориз, макарони (овесени ядки, ако щете), така че когато едната поскъпва -- просто купувайте другата! В нормално наситен пазар и народ, който не спъва пазарните механизми, цените на алтернативните стоки си движат, общо взето, в синхрон, и това правило е по-трудно за прилагане, ала тогава и не се налага то да се прилага, докато у нас ситуацията е друга. Спомнете си, че когато ориза поскъпна скокообразно (по български!) в началото на лятото, още никой не очакваше, че ще скочат и картофите и, най-вече, хляба -- просто тогава хората решиха да купуват масово само ориз (като китайците) и той поскъпна докато се подпря отгоре от международните цени (около една немска марка средно по цени на дребно), после спря (докато хората го изядат, а тъй като ние, все пак, не сме китайци, то това продължи 4-5 месеца) и сега отново започна да расте.      Аналогична беше ситуацията с картофите, само че с един-два месеца закъснение, така че тези, който си бяха взели чувалче картофи по 60 лв. през август, ноември ги консумираха точно два пъти по-скъпо (отчитайки и приходите от лихви, които един месец бяха стигнали до 25%, а така също и фирата, която картофите дават, особено ако са порядъчно нитрирани), а сега, когато ги изядоха и тръгнаха отново да купуват, цените пак се качиха. Така стана със лука. Така стана и със сиренето, после месото го догони и задмина (защото се оказа, че то е по-подходящо от сиренето за продължително съхраняване във фризера) и месото стигна до 700 лв. (после спадна до 450 лв., и то телешкото, което в целия свят се счита за по-хубаво, и то обезкостено). Сега каймата се държи на "очудващо ниски" цени от 350 до 400 лв., или един долар, според курса в момента, но какво да се прави, като фризерите на хората са пълни, но най-късно през януари тя ще подскочи с 30-50%, ако месото не падне под 600 лв., което не е вероятно при този курс на долара. И тъй нататък.      Накратко: усреднено за голям период от време (година и повече) всичко изглежда нормално, но пред очите на съвременниците се получават ценови шокове (или скокове, ако така повече Ви харесва, ама етимологично това трябва да е една и съща дума). Това няма да става ако, когато ориза поскъпне, хората просто спрат да купуват ориз и се ориентират към картофите, а когато последните поскъпнат се ориентират към хляба, или месото, или към което е на приемливи цени в момента. (Между впрочем, почти никой не знае, че едно стандартно яйце трябва да тежи към 60 грама, или в едно кило трябва да има почти 17 яйца, но в никакъв случай по-малко от 16, а без тази представа човек не може да сравнява цените на белтъчните продукти). Правилото е изключително просто (но, както е известно още от древните времена, светът е пълен с парадокси и най-простите неща се възприемат най-трудно) и то гласи: движи се в противоток на другите на пазара! Доколкото хората вече не вярват на никого няма никаква опасност всички да започнат да се движат в противоток, така че успехите Ви са гарантирани.      По-куриозното в случая не е, че така ще помогнете на другите (което е вярно, но е вярно също така, че човек по своята природа никога не е бил алтруист), а че така ще помогнете и на себе си да не купувате скъпо (точно така, както търговеца, на когото изобщо "не му дреме" за купувача, се оказва стожер на пазара, който е предназначен и изгоден основно за купувача). Ако нещата не бяха наистина така обвързани то пазара въобще нямаше да стигне до наши дни.      Още по драстични са нещата на пазара за валута, при все че там те са доста по очевидни и човек би могъл по-лесно да се ориентира в тенденциите (или трендовете, ако не искаме да изоставаме от съвременното американизиране на българския език). Както се оказва, тази година за около осем месеца твърдата валута поскъпна вече около шест пъти, докато лева в най-добрия случай (в ДЦК) към два пъти и половина (което означава, че има различни видове "менти" и някои от тях съвсем не се отразяват добре на стомаха на българина). Това, което е очевидно в случая е, че при change бюрата и банките се пишат и двата курса (купува /продава), и това, от което те печелят, не е цената -- ниска или висока (това, че всичко на този свят е относително, е било ясно на хората още преди Айнщайн да се произнесе по въпроса), а разликата между двата курса, докато никой търговец няма да вземе да Ви обяснява по колко е купил стоката си -- това си е негова вътрешна кухня.* Тогава, ако изхождаме от чисто българското правило на шопа, че "я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле", е съвсем очевидно, че валута трябва да се купува когато търговците печелят най-малко от това, т.е. когато границите (маржините) са най-тесни. Това, наистина, е оправдано, защото тогава сте най-сигурни че купувате стоката (валутата) според нейната себестойност, докато иначе, когато границите са по 20-30 лв., явно пълните "гушите", или джобовете, на чейнджажиите.      [ * Е, в интерес на истината, след около две години станахме свидетели на куриозното решение търговците да пишат и цените, по които са купили стоките, но сигурно се е намерил някой западняк да им подшушне нещо на нашите управници, защото след около месец това наше изсилване замря. ]      Наред с това, случаят с валутата (или акциите) има и специфична окраска, а именно: тъй като не може да се предскаже точно как ще се движи курса, хората се делят на две противоположни групи (по скоро според начина на мислене, защото целите им са съвсем еднакви -- максималната печалба) -- едните са такива, които купуват когато цените растат, защото залагат на запазване на тенденцията, и те се наричат биволи (bulls, понеже тези животни бодат отдолу-нагоре), и другите са такива, които купуват когато цените падат, защото считат че е крайно време тенденцията да се промени, и те се наричат мечки (bears, понеже мечките удряли с лапата си отгоре-надолу). Това, обаче, не променя нашите предишни разсъждения, защото тук става въпрос за спекулативни покупки, за влагане на свободни средства, за игра на борсата, а никой западняк не би си похарчил последните спестявания за такива игри, още повече когато маржините са от порядъка на 10%. (Само дето можем да направим извода, че нашия народ се състои основно от "биволи", "крави", или телета, с една дума -- все от говеда, но понеже това не звучи приятно за нас, то нека не си правим този извод).      Казано с две думи: сега изобщо не е момента да се купува валута (който е искал, да си е купил през предишните години, когато никой не ни пречеше и можехме да сменяме до 2000 щ.д. на година, което надхвърля всичките спестявания на повечето българи, а още повече едно-годишните им такива при средна работна заплата, не през тази сиромашка година, около 80-100 щ.д.; или да почака някой и друг месец), освен ако не желаем да облекчим осъществяването на валутния борд посредством още по-голямо обедняване на народа (намаляване на сумата от пари, която трябва да се гарантира)**.      [ ** То точно така и стана после, разбира се. ]      Последната отличителна черта на нашия пазар от пазарите в страните с нормално пазарно стопанстово е очевидно отживелица от тоталитарното ни минало, и това е вечният страх, че нещо ще се свърши на пазара. На пазара нищо не се свършва, освен парите на хората! И този страх кара българина, особено възрастния (а половината купувачи са обикновено пенсионери) да купува винаги скъпо, защото после то щяло да стане още по-скъпо. То вярно, че всичко поскъпва (защото лева ни се обезценява със страшно темпо), но не и преди личните запаси на хората да намалеят и да се окаже, че, от една страна, те са купили стоките скъпо, а, от друга страна, отново ще купуват скъпо, когато си ги привършат! Освен това, наивно е да се предполага, че средният гражданин ще се окаже по-хитър от търговеца, който само с това се занимава, а тъй като и купувача също по своему спекулира (защото като отиде на пазара и той мисли как с по-малко пари да си купи повече неща, т.е. да извлече лична изгода), то никоя страна няма право да обвинява другата.      Така че, уважаеми читатели, мислете за себе си и не купувайте скъпо и повече, освен за пряка консумация. Не се тревожете от беднотията си, бъдете богати духом! Купувайте на едро само когато това Ви е по-евтино, а не когато сте свикнали (има си навик -- има си и отвик, казва народа ни). Поне една трета от хората могат да правят основната част от туршиите си (щом сме толкова бедни, че правим сами зимнината си) по време по-различно от другите поне с един месец и, следователно, ще купят суровината по-евтино. Купувайте алтернативни стоки -- така хем ще Ви излиза по-евтино, хем ще си разнообразявате храната. Не купувайте най-евтиното изобщо, защото така купувате по-скъпо поради завишеното търсене. Купувайте по-евтиното в момента, а не това, което сте тръгнали да търсите, и не мислете, че щом 2-3 дни една стока поевтинява, то тя ще поевтинява още, защото като изчакате, примерно, една седмица и се наканите на другия ден вече да си я купите, то ще се окаже, че тя изведнъж е скочила значително, понеже Вие самите сте част от пазара и, най-вероятно, сте типичен представител на купувачите и Вашето незначително влияние се е оказало доста съществено. С две думи: не пречете на пазара, за да не Ви пречи и той на Вас!      Не забравяйте гениалната мисъл на великия Остап Бендер: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!". В тази шега има много повече истина отколкото в редица лъжеистини, които можете да чуете днес всеки момент. Защото това е, всъщност, перефразировка на старото правило: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!".      12.1996 КОЛКО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВА ЕДНА ФИРМА, ЗА ДА РАБОТИ "ЗА ЛУДО"?      Въпросът, който си поставяме, е: колко трябва да бъдат приходите на една дребна фирма (например, едно-, дву-, или три-лично, най-често фамилно, ООД) за да се окаже, че след изплащане на данъците тази фирма ще спечели толкова (или дори по-малко), от колкото ако просто хората си бяха вложили парите, изразходвани във фирмата през годината, под формата на лични спестявания или държавни ценни книжа (ДЦК) в банки (които, на всичкото отгоре, се гарантират 100% при фалит, съгласно Закона за защита на влоговете, докато фирмите губят точно половината пари при фалит на банка), като по този начин, посредством прираста на спестяванията си, отчете инфлацията, а лицата, които притежават фирмата, вместо да работят в нея и печелят по този начин, работят някъде другаде при средната за момента работна заплата? Това според мен означава, че фирмата работи "зà лудо" (за "тоя дето духа"), че няма никаква финансова изгода от нейното съществуване, и че, всъщност, е по-добре да не функционира, защото такова производство не само, че не е разширено, ами би могло да се нарече направо "стеснено"!      И така, нека първо въведем някои означения като започнем с буквата a, с която да бележим общата сума на приходите в левове. С буквата b да означим относителната част на разходите към приходите или материалоемкостта на производството (тук в разходите влизат всички разходи, не само за материали), като за по-удобно записване изразим b не в проценти, а като част от цялото (например, 0.2*a вместо 20% от a). Със c да означим средния годишен приход от вложения в левове (в момента най-изгодно е в ДЦК) и пак като част, а не процент (т.е. 0.5, а не 50%, например). Частта, която държавата взема под формата на данъци означаваме с d, а средната чиста годишна заплата, т.е. без данък общ доход (ДОД) -- с буквата e. Тогава, приравнявайки печалбата на фирмата след данъчно облагане към възможната печалба от средна заплата и банкова лихва върху похарчените във фирмата пари (защото хората са ги имали за да ги вложат във фирмата и да ги похарчат за производство на нещо), получаваме (всичко за една година), като характеристика на работата "за лудо", следното просто уравнение:      a*(1-b)*(1-d) = e + a*b*c      (1) тъй като a*(1-b) е печалбата преди облагане с данъци; a*(1-b)*(1-d) е печалбата след данъчно облагане; докато a*b*c е печалбата от разходите a*b, ако те бяха вложени в банкови институции като от частни лица (от собствениците на фирмата, които и работят в нея) без изобщо фирмата да съществуваше. С други думи лявата страна ни дава приходите от дребната фирма, а дясната страна е сумата от средната заплата и приходите от похарчените от фирмата пари, ако тя не беше фирма и само похарчените за годината пари стояха на личен влог. Ако оставим от едната страна само буквата a и решим това уравнение по отношение на нея ще получим:      a = e /( (1-b)(1-d) - b*c )      (2) което е нашата крайна формула.      За да си отговорим на въпроса, поставен в началото, трябва да намалим броя на неизвестните, като зададем значения на някои от тях близки или равни на действителните. Започваме отзад-напред на реда на буквите, т.е.:      e = 100,000 лв годишно -- хубава кръгла цифра, максимално близка до средната работна заплата за тази година (тя още не е изчислена точно, защото годината още не е свършила), което прави по 8,000 лв чисто месечно (или, иначе, 120,000 лв брутно за годината).      d = 0.3, т.е. 30% -- това е данък печалба за най-дребните фирми с печалба под 1 млн лв годишно и за новооткрити фирми, което е най-ниския данък (обикновено е 40%, че и повече) и е, съответно, най-изгодния вариант в нашия случай.      c = 1.4 или 140%, което също изглежда добро приближение до действителността, тъй като в началото на годината лихвения процент за една година беше 40%, в средата на годината стана към 120% (за ДЦК от портфейлните емисии на търговските банки), през септември най-сигурната банка, БНБ, емитираше облигации със 130% годишна лихва, а търговските банки продаваха ДЦК със 170% годишна лихва. Такова беше положението до към края на септември (революционен месец, поне за нашия народ, както знаят читателите), а сега най-новата информация е, че вече ОЛП стана 300% и ако се задържи така до края на годината (т.е. "ако съществува държавата ни", както казват злите езици) може да се очаква, че това ще даде усреднено реален приход към 160% годишно (което е повече от печалбата от усреднения ОЛП), но ние "от скромност" ще работим със 140%, за да сме сигурни, че оценката ни не е завишена.      Тогава формула (2) придобива вида:      a = 100,000 /( 0.7(1-b) - 1.4 b ) = 100,000 /( 0.7 - 2.1 b )      (3) което представлява зависимостта на печалбата a на дребната фирма в зависимост от материалоемкостта на производството (частта на разходите към приходите) b.      Първият извод, който може да се направи е, че съществува критично или максимално значение на b, и то е критично, защото знаменателя на (3) става равен на нула (а, както е учено в училище, на нула не се дели) и максимално, защото за b, по-големи от това значение, знаменателя става отрицателен и съответно a става отрицателно, което няма смисъл, защото отрицателните пари означават, че фирмата губи, ако работи. С други думи, фирмата започва да работи "зà лудо" именно при максималното значение на b. В нашия (най-изгоден по отношение на данъците) случай това значение е: bmax = 0,7 / 2,1 = 0,33 или 33%.      Сега нека представим в табличен вид тази зависимост: b (в%) 15 20 23 25 27 30 a (хил.лв.) 260 357 460 571 750 1430 Табл.1. ЗАВИСИМОСТ НА b ОТ a.      Тъй като няма фирми с по-малко от 20% разходи (поне 10% отиват за най-евтината реклама), нито пък някой е чак толкова "луд" та да печели милион и половина (работейки на вятъра, защото ние това смятаме!), се оказва, че левия и десния краища на таблицата са неизползваеми. (Освен това при печалби над 1 млн. лева данъците d вече ще са по-големи, така че и израза за a ще бъде друг). При това положение остава при материалоемкост b около 25% да се получат приходи от около половин до един млн лева. Това, обаче, са теоретични резултати, тъй като, на практика, няма фирми с по-малко от 30% разходи (дори за свободните професии се признават 30% необходимо-присъщи разходи без документи). С други думи изложеното недвусмислено означава, че у нас изобщо няма условия за дребен бизнес при това равнище на инфлацията и ако някой все пак продължава да развива такъв, то е или по инерция, или защото иначе човек просто не може да си намери работа!      На пръв поглед тук има някаква "магия", защото фирмата не е необходимо да разполага с всичките пари за разходите за цялата година в началото на годината, и ако се завърти 3-4 пъти цикъла на производство, то ще се получи, че може да се работи и с по-малки налични суми (и, съответно, приходите от лихви в нашите пресмятания ще паднат), а ако фирмата пече банички, например, то ще се извъртат стотина цикли за една година. При това положение, обаче, ние изобщо не отчитаме необходимостта от складови наличности, и разходи най-вече на дълготрайни материални активи (ДМА), където човек трябва да се "изръси" наведнъж поне за пет години, и то с големи суми, като амортизацията направо се изяжда от инфлацията! Ако пък говорим за производствени сгради и съоръжения (а при нашите климатични условия, както е известно, нищо не може да се произвежда под открито небе), то срока на амортизация е цели 25 години. Да не забравяме, че при едно наистина чисто счетоводство търговеца трябва, след като изплати ДМА при изтичане на срока за амортизация, да има точно толкова събрани пари, че да може да си купи същия, вече практически изразходван, ДМА, докато при тази инфлация той ще разполага в най-добрия случай с 10-15% от сумата (а за сградите може би с 1-2% !). По този начин фирмата, всъщност, плаща данъци върху печалба, която изобщо не е печалба, но това е въпрос на други изчисления, с които нека не се отвличаме сега.      И така, за да се убедим, че нашите сметки са били доста близки до реалните, да варираме леко някои от параметрите във формула (2). Например, за по-прилична фирма данък печалба трябва да е 40% (т.е. d = 0.4) и тогава получаваме      a = 100,000 /( 0.6(1-b) - 1.4 b ) = 100,000 /( 0.6 - 2.0 b )      (4) или bmax = 0.6 / 2 = 0.3 или 30%, което е още по-зле, както и трябваше да се очаква. (Таблица за a като функция на b в този случай няма да привеждаме, за да не отегчаваме читателите).      Ако при това "по-нормално" d = 0.4 приемем и една по-прилична заплата от 25 хил лв. брутно месечно (или 20 хил лв. чисто месечно) то трябва да варираме e до 240,000 лв годишно, нещо, което може да се очаква като прогноза за следващата една година считано от октомври 1996, и тогава е редно да приемем c = 2.0 (т.е. 200%, с надеждата, че шоковият ОЛП от 300%, все пак няма да се задържи прекалено дълго) и така ще получим:      a = 240,000 /( 0.6(1-b) - 2.0 b ) = 240,000 /( 0.6 - 2.6 b )      (5) т.е. bmax = 0.6 / 2.6 = 0.23 или 23% (при c = 3.0, както е в момента, получаваме bmax = 0.6 / 3.6 = 0.16 или 16% !). Това последното, че всяко дребно производство с материалоемкост около 20% вече е неефективно за собственика му, между нас казано, си е чист комунизъм! Той малко се "зацапва" от факта, че и крупните производства, очевидно (макар и по други причини), са също неефективни, щом като стотици предприятия се приватизират!      Тези сметки са правени за търговски дружества, които плащат данък печалба, а не за еднолични търговци (ЕТ), които плащат данък общ доход (ДОД), но, всъщност, и там нещата не са доста по-различни, защото при 430 хил лв. годишен приход, например, трябва да се плати ДОД в размер на 112 хил лв (по таблицата за 3,500 лв. минимална месечна работна заплата), което представлява 26% данък, а като се добави и минималната осигурителна вноска се получават общо 28%, което практически не се различава от предишните 30%. (Сравнете с таблица (4), където за b = 0.25 имаме a = 571,000 лв. приходи, или печалба, преди облагане с данъци (1-0.25)*571 = 0.75*571 = 430 хил лв., т.е. точно толкова, с колкото току-що смятахме за едноличните търговци. Освен това тези суми са съвсем реални като средни цифри за ЕТ, ако не се правят някакви фалшификации).      Може ли нещо, все пак, да се подобри? За съжаление няма розови перспективи, защото дори намалението на данък печалба до 20% за дребните фирми (нещо, което надали някое правителство, независимо от цвета му, би си позволило, защото това директно бърка в бюджета) ще даде само bmax = 0.8 / 2.2 = 0.36 или 36% срещу предишните 33% (при прочее равни условия), така че това почти не влияе върху производството.      Единствената оправия е свалянето на приходите от лихви c (т.е. спиране на инфлацията и стабилизиране на икономиката). При c=0.5, имаме bmax = 0.7/1.2 = 0.58, което е вече доста добре. Докато при c=0.3, или 30% (каквато беше амбицията на БСП-то, само дето се оказа, че "милите хора" си били правили сметките "без кръчмаря") се получава bmax = 0.7 / 1 = 0.7 или цели 70%.      Така че не ни остава нищо друго освен да си свиркаме песента "Комунизмът се завръща и народа го прегръща", защото хем няма условия за никакъв дребен бизнес, хем обедняхме до просешка тояга (без кавички) с минимална месечна работна заплата около 20-тина щатски долара (или под един долар дневна надница, ако така повече Ви харесва).      10.1996 ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГУБИТЕ 13-ТАТА СИ ПЕНСИЯ?      Вярно е, че народът обедня, парите не стигат, и най-много не стигат на тези, които имат най-малко -- това никой не може да го отрече. Въпросът е, обаче, че инерционното мислене от годините на "застоя" пречи на мнозина пенсионери (и трудещи се също) да действуват адекватно на обстановката на висока инфлация и води до загубата на тринадесетата им пенсия всяка година, казано с две думи. При това загубата е чиста, защото те не получават нищо повече в замяна. Нека поясним по-подробно ситуацията:      Един средно взет пенсионер получава 2,000 лв. пенсия и си докарва по различни начини още към 1,000 лв., което прави към 3,000 лв. месечен доход. При това, колкото по-трудно живее българина, толкова повече той се опитва да спестява -- така наречените "бели пари за черни дни" --, така че в края на месеца, обикновено, внася към 1,000 лв. на книжка. Въпреки че мнозина пенсионери биха възразили, че не могат да спестяват толкова всеки месец, аз лично считам, че тези пресмятания са справедливи за 2/3 от пенсионерите у нас, но дори да важаха само за 1/3 от тях, а за другата част -- само наполовина, то пак си струва да им се обърне внимание (защото и половин пенсия е нещо, нали?).      Средата между 3,000 и 1,000 е точно 2,000 лв., т.е. всеки пенсионер държи средно към 2,000 лв в дома си в течение на цял месец (като аналогична е ситуацията и с работещите, които получават средно 4,000 лв. чисти и стигат до нула лева пред заплата, или средно пак по 2,000 лв.). При съществуващия най-нисък лихвен процент (за безсрочни влогове в ДСК -- 56% годишно, или 4.66% месечно) това прави към 90 лв. месечна загуба, или за цялата година -- около 1,000 лв., т.е. половин пенсия до тук.      Един средно взет пенсионер има спестени пари към 70,000 лв. (т.е. около две годишни заплати, което е съвсем реално). В същото време разликата в капитализирания лихвен процент между едномесечните депозити и шестмесечните такива е към 1.5% средно за всички банки, а това прави още хиляда лева загубени през годината, или другата половина от пенсията. Обърнете внимание, че аз не говоря колко бихте спечелили, ако купите акции на фирмата A&B, например, тъй като при акциите може да спечелите, но може и да загубите; нито пък говоря за въображаема печалба (примерно, ако всеки месец купувате по един килограм месо по-малко, то това ще Ви спести 200 лв., а ако не си купите 10 кг., то това прави цяла пенсия "печалба").      И така, 13-тата пенсия, загубената, е факт! Остава да видим какво печелим от тази загуба, а това е удобството да имате пари под ръка всеки момент. Дали не може, обаче, хем парите да са ни достъпни, хем да получаваме висок процент, т.е. "и вълка да е сит, и агнето да е цяло"? Оказва се, че това е напълно възможно и ние предлагаме следната проста схема на разпределение на влоговете на база 100 хиляди лева, а именно:      а) В ДСК, като най-сигурно място (което може да фалира само заедно с държавата) държите около половината си пари, или по-точно: на две места по 20,000 лв. за срок от една година, но разместени през шест месеца и то на едно фиксирано число от месеца, което си изберете. (Тъй като опашките по банките са най-големи съответно: между 5-ти и 15-ти всеки месец, когато се получават пенсиите; между 20-ти и 30-ти, когато се получават заплатите; а така също и в първите няколко дни на месеца, особено в началото на полугодия -- затова Ви предлагаме число между 15-ти и 20-ти). Да вземем за пример 15.01 и 15.07 съответно.      б) В пет различни банки (тъй като, в крайна сметка, всяка банка може да фалира) правите влогове по 10,000 лв. всеки месец от месеците между годишните влогове, за срок от шест месеца (например, от 15.02 до 15.06 включително, през месец).      в) В най-близкия до дома Ви клон на ДСК (или друга банка) правите обикновен безсрочен влог от максимум 10,000 лв.      г) В къщи държите максимум 1,000 лв. (половин пенсия).      При това положение разполагате средно със следните суми: всеки момент -- с около 500 лв. (половината от 1,000 лв., като среда); всеки работен ден -- с до 10,000 лв; веднъж в месеца с общо 20,000 лв. (10,000 от 6-месечния плюс 10,000 текущи); и два пъти годишно с общо до 30,000 лева.      Това разпределение на парите отговаря на основните изисквания на стратегията "разделяй за да владееш" (поделяне на банките и сроковете). За по-голяма пълнота би трябвало да добавим и още едно правило за минимизация на риска, а именно "правилото на страхливия", което гласи: колкото по-големи изгоди (тук, лихвени проценти) Ви се предлагат, толкова по-малко се "хващайте на въдицата" (в случая, влагайте пари там)! С други думи, противодействайте на рекламата.      Една малка подробност: съществуват някои банки, които позволяват да "върнем времето назад", като броят месеца точно по 30 дни, съответно и при кратните периоди, което за една година дава пет дни разлика. Така че, ако искате да си преместите падежите на някои влогове с няколко дни назад, потърсете тези банки. Това, разбира се, не е съществено, но винаги когато е възможно е по-добре да се помни по-малко, така че ако всичките Ви срочни депозити се падат на едно и също число, това се оказва удобно.      И така: да губите или не 13-тата си пенсия -- изборът е Ваш!      1995 ?      П.П. При среден лихвен процент от около 5%, както е някъде от към 1998 г., е ясно, че с такива трикове няма да докарате до цяла пенсия, а до едно 50-100 лв. (към 2005 г.), но и това не е за изхвърляне. Освен това е редно и да си поделите парите в (поне) два вида конкурентна твърда валута. Това се все очевидни неща, но основната причина поради която хората избягват да го правят е, че те просто не обичат да бъдат умерени (каквото и да са казвали още древните гърци по въпроса).      2008 МНОГО ДОБРО, НЕ Е НА ДОБРО! казва нашият народ, а на един народ трябва да се вярва, защото той е по-умен от своите политици, ако не за друго, то защото е живял доста по-дълго от тях. Освен това надали има народ, който да няма подобна поговорка, тъй като тя е вариант на библейското "прекален светец и Богу не е драг", така че тази мъдрост се оказва общочовешка. А приложението ù в случая е към еуфорията ни от валутния Борд.      Ако разгледаме нещата в хронологичен ред, то първото заключение, което би трябвало да направим (ако въобще можем да правим някакви заключения) е, че ако у нас имаше някакво разбирателство и твърда ръка (вместо "плюрализъм", примерно), ние сами можехме да си направим някакъв валутен борд, защото, разбира се, никой не е правил борд на Германия, или на САЩ, Англия, Франция, Канада, или на някоя от скандинавските страни, а се правят бордове на страните от Латинска Америка и някои от бившия Социалистически Лагер, т.е. на страни, където, по една или друга причина, в момента липсва силна централна власт. При това можехме да си направим такъв борд, че и американците да ни завидят, защото това, което трябваше да се гарантира, не са всичките налични пари в страната, а само текущите приходи за всеки, като заплати и пенсии, и дори не всичките пари ами само една част от тях, защото, все пак, сиренето и хляба не се продават срещу чужда валута!      Като се има предвид, че разходите за заплати в едно прилично предприятие (с поне 20-тина души персонал) не надхвърлят 5-6% от оборота на предприятието, и ако се приеме във валута да се изплаща само 1/3 от заплатата, се получава, че би била необходима валута едва около 2% от оборота. Аналогично, би трябвало 1/3 от заплатите в бюджетните учреждения, а така също и пенсиите и стипендиите, да се изплащат във валута, като за целта биха могли да се използуват, при нужда, и блокираните валутни средства във фалираните (предвидливо, по времето на Жан) банки, не защото това е правилно, а защото тези пари гражданите все едно не ги виждат засега и ги получават на транжове! Естествено, след предварителна оценка, би могло да се разчита и на нови заеми от Запада. Така или иначе, нашите средни заплати през демократично време са били някъде към 50-80 щ.д. (като са спадали и по-долу, но никога не са надхвърляли 120), а пенсиите са били приблизително равни на минималните заплати, така че може да се приемем за среден доход на един българин 60 щ.д. на месец (това, очевидно, е завишена оценка, но нека смятаме в най-лошия случай), или 1/3 от това прави 20 щ.д. Това е сумата, която страната ни би трябвало да може да изплаща средно на всеки гражданин, получаващ заплата или пенсия от бюджетно заведение, във валута; гореспоменатите "прилични" предприятия, положително биха могли да осигурят около 2% от оборота си във валута (както някъде и го правят по собствено желание).      Условието за да можеше да се въведе такъв български Борд би било просто оценката на заплатите да бъде не в абсолютни единици, т.е. не в левове (и дори не във валута), а като някакъв коефициент към минималната работна заплата (МРЗ) в страната, която, така или иначе, би трябвало да се коригира често от Парламента, като в смутни времена това би могло да се прави дори всеки месец. Що се касае до такъв коефициент, то този подход отдавна се прилага в практиката (още по времето на "бай Тошо" съществуваха единни щатни таблици, само дето те бяха задължителни, но отмяната на задължителността не трябва да означава отмяна на самите таблици с препоръчителен характер -- така както изключването на религията от управлението на държавата по време на Ренесанса не означава забрана на религиите изобщо --, нито пък отказване от една удобна едномерна скала за сравнение); подобни таблици се използуват при пенсиониране, както и от синдикатите. Ако човек се назначава на работа с 1.78 МРЗ на месец, примерно, и ако се знае, че 1 МРЗ в момента е, да речем, 50,000 лв., то няма никакъв проблем, нито за счетоводството на предприятието, нито за самото лице, да си пресметне заплатата за месеца и да види колко лева и колко валута трябва да му се изплати. При това се оказва естествено той да получава 1/3 от парите си в левове като аванс, другата 1/3 пак в левове на заплата, и последната третинка във валута (все едно кога) с цел спестяване, ако иска (и ако може), с точност до цели купюри, като остатъците се прехвърлят към следващия месец.      Това, на което и американците биха могли да ни завидят е, че няма никакъв проблем (освен желанието, разбира се) валутата да се изчислява като комбинирана по равно от трите основни валути, за всяка по 1/9 МРЗ, така че когато една от тях се качва а друга спада гражданина да не губи нищо (доколкото това се казва валутна кошница излиза, че така всеки българин щеше, бавно и полека, "да си плете кошницата"); дори би могло при ежемесечното обнародване на МРЗ съответните ù части да бъдат конкретно изразявани във всяка от валутите (според усреднената за предишния месец цена) и в левове -- за по-лесно пресмятане. Всичко това би могло да се прави (но не би! -- защото се събраха много демократи на малко място)!      Второто нещо, което се вижда и с просто око, е, че ако трябваше да се въвежда някакъв валутен борд, изобщо, то това трябваше да стане точно една година по-рано, или през юни 1996 год., защото още към май месец миналата година долара надхвърли двукратно установеното си преди значение от около 67 лв. за 1 щ.д., а когато едно нещо се промени два пъти всеки нормален човек би трябвало да се замисли (по-слаби промени обикновено не се усещат от хората)! Само че тогава червените не мислеха да въвеждат бордове, сините не можеха да го направят, а пък другите цветове на дъгата, фигуративно казано, "не предяха". Ситуацията много ми прилича на ухажването на една дама от някой мъж, което нещо, обаче, все не му се е отдавало на човека, докато дамата е била младо момиче, и желанието му се осъществява едва след 25-30 години, като той по инерция я "сваля" тогава, когато тя вече изобщо не очаква такова нещо от когото и да било, и направо си ляга с него.      То вярно, че обикновено човек прави не това, което трябва, ами което може, но също така е вярно, че основното нещо, което отличава умния човек (или партия, или народ, ако щете) е, че той прави именно нужното, или изобщо нищо не прави! За 12 месеца нашата валута се обезцени, грубо казано, 12 пъти, така че Запада ни купи точно една дузина пъти по-евтино. С това, разбира се, аз въобще не обвинявам Запада, защото той най-търпеливо чакаше да му се примолим на колене, като че ли той няма никакъв интерес от Борда, ами го прави само от безкористна благотворителност (така както никой опитен риболовец не отива да вдига шум на рибата и да я приканва да излезе на брега та да види какво той ще ù даде, ами само хвърля малко подхранка и надява стръвта на въдицата -- ако рибата сама се хване, това си е вече нейно "демократично" решение).      Прочее, от март месец долара се беше укротил достатъчно и следваше само нормалната за страната инфлация от около 50% годишно и беше ясно, че той няма къде повече да скача, защото имаше свободен пазар (чрез чейндж бюрата основно) и хората вече си бяха похарчили "тоталитарните" левчета -- това си беше един естествен процес, като назряването на един цирей, примерно, който просто трябва да узрее за да премине; подтискайки този процес не се знаеше накъде той може да избие. Червените бяха установили едно темпо от 2 до 3 пъти годишно обедняване (отчитайки девалвацията на лева и процентите от държавни ценни книжа или влогове в останалите, все още, банки), което криво-ляво скърпваше положението; хората бяха шаштисани от големите лихви и изобщо не можеха да си направят сметката колко много губеха, но какво да се прави, капитализма иска капитали, така че те трябваше да се съберат в ръцете на по-богатите, а бедните (кой знае защо?) не искаха да си дават париците! Та, ако си продължим аналогията с цирея, можеше спокойно да се случи, че човек, ходейки по двора, се подхлъзне в едно, да ме простят читателите, прясно кравешко, и падайки си натопи ръката с цирея в него, след което, изтривайки полепналата по ръката си "кал", той, всъщност, намаже цирея още по-добре с това ново "лекарство". Ако на втория ден след това се окаже, че цирея вече преминава, нормално е и умен човек (а камо ли нашите политици) да си помисли, че това е най-доброто лекарство в такива случаи, нали така?      Дотук излиза, че ако Борда не помага, поне не вреди. Да, ама не е съвсем така, защото се появява третото нещо, което също е очевидно -- Борда съществува, следователно той "се храни" от някъде, а това, очевидно, е пак бедния български народ. Ако приемем, че в него са ангажирани само около една-две хиляди души, при което половината от тях, или са чужди финансисти, или пък получават заплати като на западни финансисти, това ще рече, че тези заплати трябва да се движат между 1,000 и 5,000 щ.д., и ако вземем не средната, а минималната такава заплата за база, то и едно първолаче може да сметне, че хиляда по хиляда прави един милион зелени щатски доларчета (а не многоизстрадали демократични левчета издребнели вече не до стотинки, ами до "милинки"), при това всеки месец и не се знае колко дълго. Така че Борда определено вреди, непрестанно!      Четвъртото очевидно нещо, което също не е плюс, е че Борда си е чисто заробване, защото без негово съгласие, ние не само, че не можем да провеждаме своя национална финансова политика, ами трябва да си коригираме, както редица финансови нормативи, така и редица социални и политически аспекти на управлението (те може и да не са били идеални, но и сега пак няма да бъдат подходящи за нас). Един политик, или ръководител от висок мащаб, не може вече, дето се казва, до тоалетната да отиде, ако няма съгласие от Борда. Последният става още един крупен собственик у нас, наред с държавата ни, или както често се изразяват, държава в държавата ни, или по-точно казано, държава над държавата ни, и този собственик започва да изкупува всичко у нас, което може да се купи, на безценица, защото когато човек няма какво да яде разпродава буквално всичко. Бордът купува нашите банкноти, но те не му трябват изобщо, така че той бърза да се оттърве от тях като купува акции на предприятия, банки, жилища, машини и съоръжения, защото той е на своя стопанска сметка, или работи само заради печалбата, както и всяка друга фирма! Това, очевидно, ще продължава, докато той не успее да обърне нашите пари в стоки за себе си, и/или българските пари станат една малка част от активите му. Това, че държавата е най-големият експлоататор на населението е ясно още от римско време, или откакто съществува държавата като институция, но това не трябва да буди никакво съмнение поне за хора живели при тоталитаризма, където тя беше и единствения (и затова още по-голям) експлоататор; сега се появява още един и то висшестоящ собственик -- тежко и горко на народа ни! И пак, разбира се, за това не е виновен самия Борд, защото: кой може да обвини котката, че яде мишките? Това е, казано на латински, in rerum natura, или в реда на нещата.      Петото нещо за всеки, живял поне 5 години от смисления си живот у нас, и поне половин година в нормална западна страна е, че Борда просто не е подходящ за нас в редица отношения, защото нашия, да го наречем, самобитен, български мироглед и начин на живот отхвърля доста западни установки. Колкото и да се мъчим да се включим в Европата, ние все пак сме си Ориент (или ако щете "мелез" на Европа с Ориента). Умните хора отдавна са констатирали, че Европата свършва там където хората започват ... да пият боза, да не говорим за вкусовете ни за кафето, хляба, жените, ако щете, песните, и прочее. За Борда, обаче, са важни икономически показатели, така че нека поговорим за тях. Когато на Запад нещо се преоценява, то се прави минимум с 25% и нормално с 50%, защото иначе никой няма да го купи, докато у нас "ефтино" е направо магическа дума, но в същото време действително намаление от 10-15% е много рядко явление, да не говорим за по-голямо. Макар че цените у нас се движат някъде около западните те, все пак, остават към два пъти по-ниски отколкото там (като основното изключение е, че цените на жилища у нас са толкова високи, че и по-високи отколкото дори в центъра на Европа -- Виена, например). Това е обяснимо с изключително ниското ни жизнено ниво при демокрацията -- не чак толкова ниско като в Албания, но пък и нашата държава не започва с буквата "а", а със следващата, така че е нормално да предполагаме, че сме на второ място по бедност. Заплатите у нас са не 2-3 пъти по-ниски от нормалните западни страни, ами към 30 до 50 пъти по-ниски, или българина работи цял един месец за по-малко от една дневна надница на Запад!      В резултат на това се получават, и ще се получават, най-различни пазарни анахронизми; у нас се продават, и ще се продават стоките с най-ниско качество от региона, хората се хранят с какви ли не боклуци та правят възможно храната за кучета и котки да стигне цената на сиренето, че и по-висока; у нас нито има истински, отворен към света пазар, нито пък е старото централизирано дирижирано снабдяване, когато имаше поне достъпно за народа количество -- сега, независимо от предлаганото много високо качество на редица стоки, народа масово консумира по-лошокачествени стоки, отколкото при "бай Тошо", и то на много по-висока относителна (спрямо средната заплата) цена.      Разбира се, че според Борда и у нас би трябвало, примерно, кило хляб да струва колкото кило захар, или колкото литър олио, или колкото две кила ориз, или дори колкото половин килограм пресен салам; едно билетче за градския транспорт да струва 8--10 яйца; килограм ананас да се равнява на две кила ябълки; едно яйце да струва колкото половин килограм картофи и прочее, но това у нас засега е трудно осъществимо и трябва някакъв допълнителен контрол върху цените (примерно, различен данък върху овчето и кравето сирене, или ниски цени на хляба, и пр.), което спъва пазара. Нашият пазар си има своя специфика и нормалното съотношение, по всичко личи, не може много да се отклонява от това при комунистическия социализъм, в който ние живяхме (защото на Запад хората отдавна си построиха своя социализъм, макар и, най-често, да не го наричат така), но това не е съотношението, което ни диктува Борда. На фона на тая скъпотия за народа (а иначе ненормално ниски по сравнение с Европа цени) жилищата са нереално скъпи за условията, които предлагат, от една страна защото са недостатъчно, а от друга, защото това е единственото реално нещо, в което хората могат да влагат парите си, и което не може им да бъде откраднато.      Както се и очакваше, Борда трябваше някъде "да се пропука" -- не в смисъл, че той не може да се осъществи, или поддържа, защото ние се обезценихме толкова като нация, че вече всеки може да ни купи и продаде -- а в смисъл, че неговото поддържане не води до нищо особено хубаво! При една реална инфлация в България от 50-60% годишно (или около 5% месечно) един лихвен процент от 5-6% на година (а не на месец) е също така смешен и нелеп, както мартенски температури през декември, например. Борда трябваше да спре инфлацията на цените, но той само върза лева към марката, а цените продължават да растат, и ще си растат докато не стигнат цените от "бай-Тошево" време при тогавашната база от един тоталитарен лев (тлв) равен на един щ.д. (98 тот. стот. = 1 щ.д., ако искаме да сме по-точни).      При база 1,800 демократични лева (длв) равни сега на 1 щ.д., трябва да очакваме, например: хляба да стане 900 длв за килограм (белия хляб при последните корекции на цените при "бай Тошо", за да не поскъпва явно, остана пак 40 ст., но стана 800 грама, което прави 1/2 долар килото); кравето сирене да стане 4,600 длв, а овчето -- 6,500 длв; хубавото месо (свинско и телешко) -- 9,000 до 10,000 длв, а овчето -- към 5,000 длв., като пилетата стигнат също до към 5,000 длв*, приличната кайма трябва да подскочи до към 7,000 длв (и тази тенденция положително ще се прояви когато народа спре да се запасява със сирене, и започне да купува повече месо -- някъде към октомври, ноември, може би); олиото трябва да се установи, около 2,000 длв за литър; захарта -- също, но не е изключено доста време да остане под 1,500 длв защото имаме добро собствено производство; ориза, разбира се, вече си е стигнал (че и надминал) тавана от 1 н.марка; яйцата вече се стремят към нормалната цена от 220 длв; картофите трябва да са 20--30 цента или около 500 длв; лука още тази зима ще стигне 1,000 длв и ще спре; и прочее и прочее.      [ * По-късно така и стана, а след влизането ни в Европа (2007 г.) тези цени (превърнати в Евро, понеже тогава долара падна твърде много, заради войната в Ирак) бяха и надминати. ]      Там, където имаме собствено производство цените трябва да се извеждат от тоталитарните цени, а там където те се определят от чужбина -- от международните цени (например: банани -- 1 щ.д., кафе -- 4 до 5 щ.д., чай, чер пипер и други подправки -- 7 - 10 щ.д. /кг и пр.), като се взема минимума от двата варианта. Вярно е, че тук говорихме основно за хранителни продукти, но както е добре известно у нас "рънътъ прай бурбътъ", така че всичко следва цените на основните хранителни продукти. Важното е, че Борда върза лева, обаче не върза цените, т.е. не спря инфлацията, както народа очакваше.** Да не говорим за Марко-Тотевския ни късмет, че след като от десетилетия, като кажехме валута и разбирахме щатски долари, ние взехме та се прикрепихме към валута дето веднага почна да девалвира сама страхотно, като че ли ние успяхме да опропастим и немската марка, както опропастихме страната си.      [ ** Е, в последствие инфлацията спря защото народа нямаше пари да купува, но това не променя изложените разсъждения защото нашите цени просто наложиха по-ниска цена на долара и по-този начин пак ни изолираха от Запада, както в тоталитарно време. Тази изолация на пазара и българина (когато отива в чужбина), всъщност, е и единствената реална полза от Борда, погледнато 3-4 години по-късно. Но тези нереални цени, т.е. противоречието в цената на валутата според Борда и тази, която бихме имали при един свободен пазар на стоките ни, е жесток удар срещу производството и също избива някъде, например в скока на цените през 2000 г., който започна с яйцата, мина към месото, и продължи. А и комуналните разходи трябваше, според Борда, да подскочат много, и това също беше зле за народа ни. И тъй нататък. ]      При пазарно регулирано стопанство всеки трябва да купува колкото може, за да създаде работа на другите до него, но българина, колкото е по-беден, толкова повече спестява, и горките търговци наистина се виждат в чудо, защото, колкото и демагогски да звучи фразата, че на тях се крепи стопанството ни в момента, това си е чиста истина, и те заслужават да им се издигне паметник (на мястото на паметника на "бившата" Съветска армия, примерно -- защо пък не, след като го омаскарихме и него, както и сумата други, да ги наречем, "култови" постройки, като: Мавзолея, Партийния дом и стотина други паметници?). Вместо това всеки ги оплюва отвсякъде, и те просто са длъжни да предприемат нещо (е, от грижа за своя джоб, така е, но пък нали там е "номера", в добре организираното общество -- всеки да гледа себе си, но от това да печелят всички!). Те, естествено, научиха, че българина или купува скъпо или изобщо не купува (пуста страхова невроза и непознаване на основни пазарни механизми) и вече са готови да му продават всичко скъпо и прескъпо, стига той да купува, но идва някакъв си Борд и замразява лихвите, а хората, вместо да се юрнат да купуват де що могат (защото: за какво са им демократичните левчета, след като където и да ги държат все нищо не печелят?), те вземат та се успокояват и отново решават, че евтиното им е скъпо, и чакат цените пак да подскочат, та да вземат да купуват. С други думи, Борда си е Борд, ама и ние сме си българи!      Шестото, вече не очевидно нещо, което пак не е в полза на Борда, е че той ни заробва не само в момента, а и за в бъдеще, подобно на правилото, че родения в семейство на крепостен, става също крепостен! Имам предвид, че основна част от парите на Борда ще бъдат инвестирани в редица банки, и при този нисък лихвен процент се предполага, че, рано или късно, хората ще започнат да искат заеми, а тези заеми не се дават срещу дипломи или честни обещания, а срещу ипотеки на имущество***. В нормалните страни се предполага, може би, че поне 10% от ипотекираното имущество остава в полза на банките, а при нашия "зелен" капитализъм в епохата на първоначално натрупване на капитали, боя се, че този процент стига до 30%. Но дори и тези граждани, които няма да фалират (и фирми, разбира се, но аз мисля за личното имущество на огромно болшинство фирмички, които продават нещо по мазета и кюшета по улиците, и ипотекират не второ и трето жилище, а семейното си такова), поемайки дългосрочни заеми, всъщност, заробват своите деца да ги изплащат с бъдещ труд! Това е съвсем реална перспектива защото тази втора държава у нас е един, наистина, крупен собственик на пазара и, щем не щем, трябва да се съобразяваме с него. ( Икономистите може и да възразят, че това не е точно така, защо Борда не купува нищо сам, но това е поредна заблуда, защото Запада не е луд да дава пари за нищо, т.е. някой купува нашето имущество и банки. Прикривайки конкретните лица под формата на някакво дружество последиците от техните действия не изчезват, но ние сме свикнали да има изкупителна жертва, или конкретна държава, която да ни владее, и като не можем да посочим такива си мислим, че всичко е наред. O, sancta simplicitas! )      [ *** Вълната на масови заеми предлагани от всички банки започна някъде към 2005 година и това заробване е факт. То, естествено, е факт и за Запада, защото в обществото на всеобщото изобилие най-лесно можеш да заробиш някого като му дадеш да поживее охолно известно време и после го заплашиш, че ще загуби всичко, ама там нещата са горе-долу балансирани, хората не залагат всичко, безработицата и несигурността не са такива като при нас, така че пак ние сме потърпевшите. Дори всичко да се прави както трябва, то у нас пак се обърква, заради неотчитане спецификата на местните условия. ]      Седмият и последен минус от прилагането на Борда у нас е прикрепването ни към други пазари, а именно към тези на силно развити индустриални страни, към "Великата Седморка" (или 10-тка, или 20-сетка, ако щете), което е съкровеното желание на силните на този свят, нещо за което се водиха Първата и особено Втората Световна войни и бяха дадени десетки милиони жертви -- по простата причина, че силните страни не можаха да се разберат как да си поделят света! Оказва се, че работата била много проста, и трябвало единствено великите сили да поумнеят малко и да приложат към подялбата на света принципа на акционерното дружество, като вместо да притежават България, да речем, в нейните "реални граници", да я притежават в идеални такива (те само селяните у нас си мислят, че идеалната граница е нещо лошо, но в града никой собственик на жилище в многоетажен блок не си и помисля да предяви претенция за реална част от асансьора за него, или пък да издигне лозунга "За всеки гражданин -- свой асансьор!"). Прикрепейки се към немската марка ние не ставаме провинция на Германия, териториално, защото не е известно (пък и да е не ни влиза в работата) какъв е немският процент в нашия Борд, но който трябва да си получава дивидентите сигурно знае това.      И обърнете внимание, че лошото за нас не е просто в това, че сменяме едни пазари с други, макар че и само това да беше, то пак възникват редица проблеми докато се свикне с нещата, както, например, ако трябва да се премине от ляво- към дясно-ориентирано движение по пътищата, защото преходния период е най-опасен (както всички би трябвало вече да сме се убедили за последните години). В приведения пример няма никакви основания за предпочитания освен инерцията или навика, докато в нашия случай пазара на бившия Социалистически Лагер, особено на днешна Русия, се различава коренно от пазара на развитите западни страни, преди всичко със съизмеримостта на нещата. Ние и Русия бяхме и сме си съизмерими не само като славянски държави, но и като относително еднакво изостанали в своето развитие страни, като дори ние бяхме в по-облагодетелствуваното положение на по-добре снабдена страна (като географски по-близка до центъра на Европа, накъдето се стремим), и на по-малка и, съответно, по-лесно управляема. Докато за Запада ние бяхме и си оставаме (още повече след последните демократични години, когато вместо да се издигнем в очите му, по-скоро се изложихме) на положението на "бедни роднини" (бедни -- очевидно, а роднини -- е, все пак, не сме Руанда).      Това не означава, че не може да има полезна симбиоза между нас и Запада, но че тя ще е очевидно (поне за автора) по-малко полезна, отколкото ако беше с някои съизмерими с нас народи като Русия (в гореизложения смисъл), Турция (като наша силна съседка, и етнически близка за една съществена част от нашето население), Арабските страни (за които ние бяхме и сме едно свързващо звено, или ако щете трамплин, към Европа, при това те съвсем не са бедни, за разлика от нас), Далечния Изток (като еднакво стремящи се към западната цивилизация, приблизително на едно промишлено ниво, макар и в някои отношения те да ни превъзхождат, и еднакво екзотични от гледна точка на Америка, например), европейските славянски страни като Полша, Чехия, Словакия, Македония, и прочее. Ние, обаче, предпочетохме, както в поговорката за жабата и вола, да вдигнем крак да ни "подковат" западните "ковачи", защото тяхната "подкова" е по-лъскава! Е, "подковаха ни" хората, обаче това все ще ни дърпа към дъното, или към "мазето" на Европейския дом, ако така предпочитате. Ние, сигурно, няма да станем вече селскостопански придатък на "Еврорайха", защото в това динамично време нещата се менят доста бързо и днес селското стопанство се оказва екологично най-чистото и достъпно за развитие навсякъде (и в космоса, дето се казва, а какво остава за северна Европа или Америка), но спокойно можем да станем негов химически и, въобще, промишлен придатък, и биологична фабрика за бели роби! Аз не твърдя, че робството е нещо чак толкова лошо, защото то е съществувало хилядолетия на Земята, но все пак през друг исторически период и ... някак си е жалко, че толкова лесно ни превзеха -- изобщо без бой, но какво да се прави -- демокрацията иска жертви!      А единственият плюс (за нас) от Борда е, че като не можем сами да се управляваме, поне си намерихме "майстора". Така че, може пък и да се окаже че всяко зло е за добро, и може инак да сме бедни роби, но пък вече сме демократи. Да ни е честито!      08.1997      P.S. За сведение, Унгария чак в 2001 г разрешава влогове в чужда валута и легализира валутния пазар, и затова те нямат Борд, нито пък имат нужда от такъв. КАКВО ОБЪРКАХМЕ С ВАЛУТНИЯ БОРД?*      [ * Публикувано практически изцяло (без илюстрация) на 8 стр. на в. "Континент" от 07.10.1998 (с леко варирано заглавие, но в същия дух). ]      [ Идея за илюстрация: един язовир с висока стена, на която с едри букви пише "язовир Валутен Борд", и в който отгоре плуват най-различни български левове в банкноти от 1, 2, 5, 10, че и 50 хиляди, а отдолу изтича тънко поточе с банкноти от по 5, 10, 20 и 50 немски марки, може и някоя монетка. ]      1. Ако трябваше да имаме Валутен Борд, то ние избрахме най-неподходящия момент за това, като всяко друго време, било то по-рано, било то по-късно, би било значително по-изгодно за нас! Ако бяхме въвели Борда 12 месеца по-рано, например, то нашият лев щеше да струва 12 пъти повече, отколкото струва сега, като аналогична щеше да е ситуацията и няколко години по-рано. Ако пък го бяхме въвели сега, то един лев щеше да струва около 1300 лв, защото толкова е реалната му цена днес, ако вземем за база цените от времето на "бай Тошо", когато един лев беше равен на един щатски долар (не според официалната му цена, а чрез някаква потребителска кошница, както си му е реда), и ги умножим по този курс. При цена 1,750 лв за един щатски долар според тази база цената на овчето сирене сега би трябвало да бъде 6,300 лв, на хубавия кашкавал, маслото или месото -- към 10,000 лв, на захарта -- към 1,700 лв, на белия хляб -- 700 лв, на яйцата -- 230 лв, и така нататък, а те са по-ниски! Това че има някои изключения се обяснява по различни начини и не опровергава тезата за правилното съотношение на цените на основните хранителни стоки при тоталитаризма (към което ние, така или иначе, сега се стремим), с поправка за някои силно дотирани по-рано отрасли, като транспорта.      Олиото в момента е точно толкова, колкото би трябвало да бъде, но това е в следствие на реколтата на слънчогледа и то ще спадне през зимата до към 1,500 лв; кравето сирене сега е близко до нужната му цена от 4,500 лв, но то беше спаднало доста и ще спадне пак до към 3,500 лв; шише ракия от 750 гр трябва да е 7,300 лв, а кутия "Арда" филтър -- 1,000 лв (и те ще станат пак толкова), но сега народа ни е толкова беден, че властващите просто се боят да вдигат цените на акцизните стоки (както е във всички западни страни), и се стига дори до такива аномалии, че човек може да купи литър наливна ракия за 1,000 лв, а литър прясно мляко "Верея" -- за 950.      Цените в момента на основните хранителни стоки са доста по-ниски защото Борда, фиксирайки заплатите, не позволява на цените да растат (понеже при пазарната икономика цените на стоките са определят от купувачите, а не от продавачите, както си мисли почти всеки българин), но в това няма нищо хубаво за нашата икономика и, освен това, следва неминуемия извод, че в близките 1-2 години те ще трябва само да се покачват, в което пък няма нищо хубаво за народа! Ниските цени на стоките препятствуват родното ни производство, което и без това "крета" едва-едва по сравнение с годините на застоя. Преди Борда сумата хранителни стоки родно производство се изнасяха навън поради глад за валута от страна на фирмите, но сега те нямат никакъв интерес да правят това (на дъмпингови цени, разбира се, защото нашите предишни пазари "отидоха на кино" откакто тръгнахме по пътя на демокрацията, а пък за завоюване на нови, в условията на жестоката конкуренция на другите развити страни, че дори и на бившите ни колеги по съдба като Чехия, Унгария, Словения, Прибалтиката и прочее, с които сега ни се налага да се сравняваме, просто не ни стигат силите). С неизбежното бавно повишаване на заплатите ще трябва да минат поне десетина години, докато стигнем отново до положението от края на тоталитаризма, а какво ще произвеждаме дотогава -- не е много ясно. Нашият търговски баланс на книга излиза добър, но на това може да вярва само човек, който не е живял поне шест месеца в България за да разбере, че ние сме факири в докарването на сметките, защото е ясно, че не произвеждаме нищо сериозно, а почти цялата ни битова техника е вносна, което ще рече, че я купуваме.      Очакваният приход на външни капитали (защото при тази беднотия всичко у нас е доста евтино и може да бъде лесно закупено от богати западни фирми) не настъпва нещо, че дори и туризма, на който много се надявахме (и от който доста печелехме при тоталитаризма) тази година е много зле -- явно чужденците предпочитат по-спокойните и "умерено бедни" страни. Така или иначе, ние сега сме на второ място по беднотия от бившите ни социалистически съседки след Албания (което, може би, е правилно защото и името на нашата страна започва с втората буква на азбуката?). Получи се така, че      Бордът само фиксира беднотията ни, защото преди него ние тъкмо бяхме започнали да си възстановяваме цената на лева и бяхме постигнали невъзможното, като дори победихме долара два пъти, и имаше всички основания да се очаква и още малко да му свалим курса (както и се опитваме сега посредством дефлацията на лева), но уви, това вече никога няма да ни се отдаде. Неволно ми идва наум един виц от преди две-три години за едно запитване до радио Ереван: "Абе, какво става с българите, стигнаха ли вече дъното?", на което те отговарят "Аха, стигнаха го, стигнаха.", а после пак ги питат "Е, добре де, а сега какво правят?" -- "Ами, копаят надолу!", бил отговора им. Благодарение на Борда ние, най-после, спряхме да копаем надолу, на за сметка на това пък      затънахме в тинята!      Нашата валутна криза от преди това си беше един естествен процес на търсене на твърдо покритие за несигурния лев и тя си премина от само себе си когато парите взеха да се похарчват (нещо като младежките пъпки, които, колкото и да ги мажеш с разни мехлеми, нищо не помага, но после идва време и те сами си изчезват). Смело може да се твърди, че сега и без Борд долара щеше да бъде, или по-евтин, или поне по-добре съизмерен със заплатите ни. Във всеки случай ние още имаме минимална заплата под 30 щ.д., което е, може би, равнището на Руанда.      Ако нашите политици не бяха поставили пак, по стар навик, политиката над икономиката и бяха измислили нещо по-разумно от зимни маршове по улиците, за да предизвикат поредния скок на долара (защото цената на една валута при пазарни условия се определя, преди всичко, от доверието, което може да се има на страната, а това ще рече от стабилния политически климат в нея, който пък зависи, най-малкото, от изкарването на изборните мандати до край), то долара щеше да стигне до едно ниво от около 1,000 - 1,200 лв и щеше да спре да расте повече, предвид на факта, че хората нямаха повече пари за да го купуват, и сега, може би, щяхме да изплуваме малко по малко на повърхността (т.е. до тоталитарното ниво на жизнен стандарт), докато с Борда ние сме така здраво закотвени към дъното, че няма измъкване.      2. Ако трябваше по груб начин да спрем девалвацията на лева, то и сами можехме да си направим валутен борд, който да доведе до ограничаване и премахване на пазара на лева (защото това именно направи Борда!) и до фиксирането му на някакво разумно ниско ниво. Тъй като на глада очите са големи, то някаква твърда валута би трябвало да се даде на народа, но едно малко количество от нея би успокоило достатъчно хората, защото тя им трябва само като средство за спестяване, а при тази беднотия трудно някой би могъл да спестява повече от 20-тина процента от доходите си. Едно просто предложение е следното: всички заплати, пенсии и други парични помощи да се изплащат частично във валута, като тази част е, да кажем, 1/3 от сумата (в краен случай 1/4). Такава сума би могло да намери всяко по-прилично предприятие, тъй като фонд работна заплата обикновено е около 5 до 10% от общите разходи, така че става дума цифром и словом за 2-3% във валута. Малко по-сложно би било положението с пенсиите, които не са малко перо, но там биха могли да се потърсят някакви заеми, или други помощи, или дори да се издават някакви сертификати, като държавните ценни книжа, за кръгли суми от по 100 монетни единици, например (ако частта е по-малка, то тя да се натрупва), а тяхното реално плащане да стане след две--три години. Валутата би могла да бъде по избор на лицето и да може да се променя на шест месеца, а на когото не му стигат стотинките за да си купи хляб или мляко, би могъл да я препродава на когото си иска, и така за 3-4 месеца щеше да настъпи пълно затишие на валутния пазар (с някакви-си 10--20% годишна инфлация на лева, което е нормално за нашата болна икономика), както и спокойствие сред 90% от населението.      Ако въпреки това нещата не се стабилизират то би могло да се прибегне и до някакво разумно блокиране на валутните влогове на гражданите, примерно по следната схема: свободни за опериране са всички влогове до 250 щ.д. (или съответен еквивалент в друга валута), от влогове с размер до 1,500 щ.д. могат да се теглят ежемесечно до 50 щ.д. (като не е задължително това да става всеки месец, и ако някой не е ходил четири месеца, то на петия може да изтегли направо 250 долара -- за да си купи телевизор, да речем), а по-големите влогове могат да се теглят на транжове от по 1/10 от размера на влога през три месеца. Естествено трябва да се допускат изключения за спешно лечение. Това не е нещо нечувано по света и неговата социална цена би била по-ниска от нашата "система" на седемкратна годишна инфлация и два- до три-кратна компенсация от банковия лихвен процент.      3. Валутният Борд изобщо не разреши основния ни проблем за подобряване жизненото равнище на населението, защото не повиши заплатите на трудещите се (а дори напротив -- замрази ги), нито пък създаде условия за интензифициране на родната ни промишленост (защото не прие никакви протекционистични мерки за пазарна защита на българските стоки -- високи вносни мита на чуждите стоки, например), нито пък намали външния ни дълг (а дори напротив -- фиксирайки един по-лош от реалния курс на лева, всъщност, увеличи дълга, защото той се изработва у нас, т.е. в левове, а се изплаща навън, т.е. във валута), че дори и не успокои хората успели да запазят някоя пара за "черни" дни (защото при тази символична лихва и неизбежното постепенно повишение на заплатите и на цените, които ги следват, се оказва, че спестяванията продължават да се топят -- бавно, но сигурно)! То, ако се замисли човек, Бордът и не си е поставял за задача да разреши нито един от тези въпроси (защото и не може!), а просто да натрупа актив за една от политическите сили, която да се прикрие зад факта на стабилизиране цената на лева. Но такова твърдо фиксиране на цената на една валута е пряко нарушение на пазарния механизъм (а ние уж твърдим, че пазара винаги е хубаво нещо), пък и при "бай Тошо" също имаше постоянна цена на лева (а сега твърдим, че тогавашното положение било лошо).      Единственото хубаво нещо, което Бордът направи, е че той създаде една стабилна среда за добра счетоводна отчетност и поддържане на постоянни цени в национална валута. Но пък и кой е казал, че счетоводството трябва да се извършва в националната ни валута, след като основния принцип при създаването на Европейската икономическа общност е именно единното счетоводство в екюта (а от 1 януари 1999 година в 11 страни ще се оперира официално в евро единици)? Това ни най-малко не накърнява националните интереси на страните от общността, нито изисква реалното съществуване на такива банкноти в обръщение на вътрешния пазар във всяка от страните, като тяхното печатане и използуване се планира чак за 2002 година. Счетоводството можеше да се води в която и да е от твърдите валути като всички сметки се обръщат от левове в такава валута (което все едно се прави при валутните операции на фирмите, само че в обратна посока).      Цените на стоките можеха да се актуализират според курса за деня или да се пишат в екюта, например, и да се преизчисляват в момента на покупката, ако курса е много нестабилен, така както се процедира негласно в сумата фирми от към 1991 година насам, само дето те използуват най-често долари. Заплатите също трябваше да се определят в някаква твърда валута, а да се изплащат в националната, според усреднен курс за предишния месец.      Подобна ситуация ние сме имали в нашата история, като наскоро след Освобождението ни от турско робство сме били привързани към френския франк (и първите пощенски марки са били в сантими, а не в стотинки), и това е продължавало успешно доста години. А и каква беше нашата валута при тоталитаризма, ако не привързана към рублата, като курса ù се различаваше само с една-две стотинки? Цялата "тънкост", очевидно, е в това да се привържем към силна валута, а не към слаба (и когато рублата "отслабна" ние се вързахме неофициално към долара (както и руснаците, между впрочем).      Само че нашите политици имаха криворазбрано чувство за национално достойнство и си мислеха, че то се изразява в опериране с български левове (и това гласи чл.4 от закона за счетоводството). А докато си мислеха така, гордият български лев взе, че "издребня" до размерите на една ... въшка (ако приемем, че един средно голям лъв е дълъг около 1.80 м, или 1,800 мм, от главата до опашката, без да му я опъваме -- но то и не е за препоръчване да дърпаме опашката на лъва --, а пък една въшка е около 1 мм, или 1,800 пъти по-малка). Така че ако има нещо, което да е накърнило нашето национално достойнство, това е издребняването на лева, а не официалната валута в счетоводството.      4. Дори и да сме "оплескали работата" с Валутния Борд, то ще я объркаме още повече, ако сега се откажем от него, защото при неразумен преход между две нива момента на прехода се оказва по-лош от което и да е от двете нива! Под "неразумен" тук се разбира не по експонента, т.е не плавен., а с присъствие на силни синусоидални, т.е. вълнообразни, колебания, които надскачат новото ниво от двете му страни, а нашия преход към демокрация се оказа точно такъв и съпроводен със силни и бързи промени, ту наляво, ту надясно, които по-скоро наподобяват старческия тремор на мускулите, отколкото разумната регулация от една централна нервна система.      В крайна сметка, с всичко се свиква, та какво ни пречи да свикнем и с един Валутен Борд (пък и какво друго ни остава, освен да свикнем с него?), а след 5-6 години нещата може и да се подобрят. Лошото е, че го направихме по един доста некадърен начин и в най-неподходящия момент заради политическия актив, а не от гледна точка на националните ни интереси. Но пък и това си има своите предимства (както бил казал един шотландец след като му изгоряла къщата -- защото и жена му изгоряла заедно с нея), тъй като ние най-после      осъзнахме нашата беднотия (след като я фиксирахме за дълго време), а осъзнаването на собствените недостатъци и проблеми е основната предпоставка за тяхното оправяне. Да се надяваме, че ще успеем да поумнеем още малко, та да ги оправим.      09.1998 КЪДЕ СМЕ НИЕ?* (безрадостно сравнение)      [ * Публикувана е преразказана версия на 7 стр. на в. "Континент" от 20.01.1999 без таблицата отзад, както и без графиките, които и тук ще си позволим да спестим. ]      Когато човек участвува в някакво надбягване (а какво е живота, ако не едно надбягване за по-добро място под слънцето?) е редно от време на време той да се оглежда наоколо за да види как се движи сред другите. Освен ако той е на опашката и няма нужда да се обръща, защото всички останали са все едно пред него. В този смисъл ние сме доста облекчени, тъй като претендираме за аутсайдерското място между бившите (или екс-комунистическите) страни. Доколкото, обаче, някои може и да се съмняват в това, то нека погледнем за малко фактите в очите, както се казва.      Много подходящо за целта е западното списание Business Central Europe, на последните страници на което всеки месец се публикуват кратки статистики за 12 такива страни. Без да навлизаме в задълбочени икономически анализи ние ще приведем тук някои по-важни характеристики, а именно: брутния вътрешен продукт (БВП), нивото на безработица, средната работна заплата и външния ни дълг. В защрихованите полета на Таб.1. са дадени данните съгласно споменатото списание, а белите полета са получени на базата на тези данни. Тази информация, разбира се, се базира на национални източници, така че ние имаме правото понякога и да ги оспорваме, особено що се касае до нашата страна, защото е всеизвестно, че ние сме "факири" в докарването на сметките.      И така,      да започнем с брутния вътрешен продукт (или, както по-рано му казвахме, съвкупен обществен продукт). Общата цифра за всяка страна би трябвало да е максимално вярна, защото тя лежи в основата на всички сметки и планирания на национално ниво, но за да можем да сравняваме страни с различен брой население трябва да използуваме някаква мярка на глава от населението. На Граф.1** е приведена наредбата на страните по БВП на глава от населението, само че се има предвид трудово заетото население (без това изрично да се указва), защото именно то изработва този вътрешен продукт. Според графиката излиза, че ние не сме съвсем на опашката, като Латвия е малко по-зле от нас, и дори сме доста близо до Литва, Румъния и Русия.      [ ** Не я търсете, както казахме графики няма. ]      Тъй като, обаче, е много съмнително как е възможно да има страна по-зле от нас (дори и само с 10-тина процента) нека получим и един друг вид БВП на глава от цялото население на страните. Такава характеристика хората на Запад навярно не използуват защото тя не е особено показателна за икономиката на страните, но пък е доста показателна за жизнения стандарт, а и освен това по-трудно може да се "нагоди". Това е показано на Граф. 2., където се вижда, че ние не само сме най-зле, но и разликите с близките до нас са доста по-големи, и дори      ние сме почти три пъти по зле от средното, да не говорим за най-добрите страни. Тогава, убедени, че има нещо "гнило" в Таб. 1., нека си направим труда да проверим как са получени тези данни. След като БВП на глава се получава като разделим националния БВП на заетото население (или поне така би трябвало да са получени данните от третия ред на таб.1.), то да направим обратното -- да разделим общия БВП на този на глава от заетото население, което ще ни даде тъкмо заетото население в различните страни. Това е направено на петия ред на таблицата, а на шестия вече е даден процента на трудово заетото население (от цялото) за страните. Тези резултати са показани на Граф. 3., където се вижда, че ако данните за БВП на глава от заетото население са верни, то      ние се нареждаме пак на опашката и по отношение на трудовата заетост.      Тази графика е особено показателна, защото заетост по-малко от 1/3 от цялото население е направо трагична. Това не може да бъде обяснено с нивото на официалната безработица, защото ние с нашите 10.8% сме много близко до средните 9.8% за региона. Освен това рекордното ниво от 17% е за Хърватско, следвано от Словения и Словакия, които според Граф.1. (че и Граф.2.) са едни от първите. Единственото обяснение е, че ние сме прилагали "друга методика", която да ни излага по-малко (защото е ясно, че приведените в списанието данни са получени от национални източници). Само дето тя ни излага още повече, защото когато нещата са много зле, то както и да ги въртим и сучим, те пак ще са зле. Освен това ние очевидно си противоречим, защото в статистическите справочници даваме около 3,2 млн. души трудово заети за 1997 г., което е с 21% повече от получените на базата на БВП на глава от заетото население. Тези 20-тина процента са точно толкова, колкото да ни изкарат и на Граф.1. на опашката с около 3,100 - 3,200 щ.д. Това, обаче, не означава че заетото население у нас е достатъчно, защото явната безработица далеч надхвърля 10-тината процента, а пък през тоталитарните години то беше някъде около четирите милиона. Средното за региона от 56.7% е една наистина средна цифра, към която и трябва да се стремим***.      [ *** Тук, изглежда, има известно недоразумение и в списанието BCЕ, защото после (може би след мое писмо до тях) за БВП на глава взеха да пишат ppp (purchasing power parity), което значело превърнато в покупателна способност, но това не променя нещата съществено, защото ние, все едно, сме си на опашката по всички показатели. Що се касае до безработицата, то авторът е такъв вече дузина години, но не се води в списъците, понеже не получава и стотинка, а иначе трябва да се разписва всеки месец. Това далеч не е единствен случай и повечето ЕТ са почти безработни, но се залъгват с неколкократно по-ниски доходи от преди. ]      Нека да видим сега, къде сме ние по сравнение с развитите европейски страни, като Германия, Франция, Италия, Англия, и прочее по отношение на БВП на глава от заетото население. Пак в същото списание, в други брой, се цитира, че Словения и Чехия за 1997 година са достигнали до 63% от средното за страните от западна Европа, което ще рече, че това средно ниво трябва да е около 18,000 щ.д. на глава от заетото население (цифрите леко варират за различните периоди). Ако сравним това число с коригираното и по-реално за нас от 3,100 щ.д., се получава пет до шест пъти разлика. Ха сега да видим кога ще ги стигнем?      Ако нашият БВП расте всяка година с по пет процента, което се съгласува с официалните наши и чужди прогнози (при все че засега е в сферата на добрите пожелания защото за 1997 година той е паднал с към 5%), и приложим формулата за сложна лихва, ще получим, че това ще стане след около 35 години. Само дето това е като да си правим сметката "без кръчмаря", защото през това време другите страни няма да стоят на едно и също място. Реалната прогноза на човек роден и живял в нашата страна е, че това е твърде възможно да стане до края на двадесет и първия век, ама не е сигурно! В крайна сметка на времето си Георги Димитров бе успял да ни поуспокои с лозунга, че ние ще постигнем за 10-20 години това, което другите страни са направили за столетия, и единственото нещо, което успяхме да постигнем, бе да се изравним с Русия и Румъния, но сега сме по-зле и от тях! Положително и днес ще се намерят подобни политици, защото, макар и за икономиката да има много проблеми, то за политиката и политиците няма нищо невъзможно.      Сега нека разгледаме      средната месечна заплата.      Наредбата на страните тук (показана на Граф. 4.), сочи, че ние сме      три пъти по зле от средното за региона и 8-9 пъти по-зле от най-добрите, да не говорим за "нормалните" западни страни където "пътите" стават 20 до 30. Дори това трагично положение се влошава още повече от факта, че минималната ни заплата е една трета от средната, или по един долар на ден. При сегашното данъчно облагане, ако човек получава средната заплата, то той плаща към 15% данъци върху цялата сума, докато през тоталитарно време, тази цифра беше към, и малко под, 10% при тогавашната средна заплата. Сега една основна част от населението живее за сметка на помощи от чужбина, докато по-рано никой не ни е помагал и пак си живеехме по-добре.      Остана още да видим и наредбата на страните по отношение на      външния дълг.      Прието е той да се изчислява като процент от брутния вътрешен продукт, защото се изплаща чрез него. Тази зависимост е показана на Граф.5., като и тук ние сме отново на опашката с 87%, което е два пъти и половина по-зле от средното. Интересно е да видим този дълг и като брой средни заплати на трудово заетото население (на Граф.6.), само че там ние сме вече      почти четири пъти по-зле от средното.      Ако приемем, че заетото население трябва да се увеличи с 20-тина процента, както говорихме по-горе, то дълга ни ще стане само 25,5 работни заплати, или три пъти по-зле от средното. Нещата са действително трагични, но по-важното е, че не бива да хвърляме вината толкова върху тоталитарното ни наследство, колкото върху объркания ни преходен период! Наистина, малко преди ноемврийския преврат външният ни дълг беше почти 8 млрд. щ.д., но при 4 млн. трудещи се това прави грубо по 2,000 щ.д. на работник. Само че тогава средната работна заплата вече беше 350 до 400 лв., считай долара, защото такава беше покупателната способност на лева, така че дълга ни е бил около 5, най-много до 6, средни заплати, или дори по-малко от средния дълг сега за региона (8.6 заплати)! Както казва народа ни: каквото човек (чети държава) сам си направи -- никой не може да му го направи! Или още: като на някой му е малко акъла -- да му е здрав гърба!      От казаното, обаче, не трябва да следва, че сега ние сме най-зле от всичките бивши социалистически страни, защото в тази статистика не е включена една много важна (за нас) страна -- Албания. Тя не е включена в разглеждането на въпросното списание, защото е всепризната най-бедна европейска страна. Ако включим и нея, то сигурно вече няма да сме на "куйрука", което може да ни служи за утешение. Ако пък вземем да добавим и Бангладеш, то вече ще имаме две страни зад нас. Евентуално после може да помислим и за Руанда. Важното е да не се отчайваме и да вярваме в демокрацията. Ако не след 30-тина години, то след половин-един век все ще влезем в Европейската Общност. Вярно е, че поне две поколения ще бъдат загубени, но пък какво са няколко поколения по сравнение с вечността?      12.1998      П.П. Е, в Европейската Общност влязохме, ама иначе сме "цъфнали и вързали". Всичките тези сравнения от преди 10 години са си пак в сила (с леко изместване на някакво средно ниво). С други думи, настанихме се, както отдавна се казваше, в "мазето на Европейския Дом".      2008 ПОКАЗАТЕЛИ No по ред България Естония Латвия Литва Полша Население (млн) 1 8.4 1.5 2.5 3.7 38.6 Брутен вътр. продукт (млрд. щ.дол) 2 10.2 4.5 5.4 9.0 135.8 Брутен вътр. продукт на глава от заетото население (щ.дол.) 3 3,860 4,444 3,421 4,255 6,406 Брутен вътр. продукт на глава от цялото население (щ.дол.) 4 1,214 3,000 2,160 2,432 3,518 Трудово заето население (млн) 5 2.642 1.013 1.578 2.115 21.199 Процент на заетото население 6 31.5 67.5 63.1 57.2 54.9 Безработица в проценти 7 10.8 3.3 7.6 5.6 9.7 Средна месечна заплата (щ.д.) 8 109.0 296.6 222.4 227.8 373.0 Общ външен дълг (млрд.щ.д.) 9 8.9 0.4 0.4 1.5 38.0 Външен дълг като процент от брутния вътрешен продукт 10 87.3 8.9 7.4 16.7 28.0 Външен дълг на глава от заетото население (щ.дол.) 11 3,368 395 253 709 1,793 Външен дълг в брой средни заплати на заетото население 12 30.9 1.3 1.1 3.1 4.8 Таб.1а. СРАВНИТЕЛНИ ДАННИ ЗА БИВШИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ (ЩРИХОВАНИТЕ ПОЛЕТА СА ОТ СП. BUSINESS CENTRAL EUROPE, 11/98) No по ред Румъния Русия Словакия Словения Унгария Хърватско Чехия Средно 1 22.7 148.2 5.4 2.0 10.2 4.8 10.3   2 34.8 462.5 19.5 17.5 44.9 19.3 52.9   3 4,356 4,378 8,585 11,724 7,318 5,108 11,566 6,285 4 1,533 3,121 3,611 8,750 4,402 4,021 5,136 3,575 5 7.989 105.642 2.271 1.493 6.136 3.778 4.574   6 35.2 71.3 42.1 74.6 60.2 78.7 44.4 56.7 7 8.7 11.4 13.8 14.2 8.9 17.0 6.8 9.8 8 149.0 160.0 309.0 936.0 293.2 644.0 384.0 342.0 9 8.1 120.0 11.9 4.3 23.3 6.8 21.9   10 23.3 25.9 61.0 24.6 51.9 35.2 41.4 34.3 11 1,014 1,136 5,239 2,881 3,798 1,800 4,788   12 6.8 7.1 17.0 3.1 13.0 2.8 12.5 8.6 Таб.1б. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПРОГНОЗА ЗА ЛЕТО 1999-ТО* (или какво можем да очакваме в България от позициите на здравия разум)      [ * Публикувано е леко съкратено на 8 стр. на в. "Континент" от 12.01. 1999. ]      И през следващата година      ние ще продължаваме да бъдем бедни, което ще рече, че бедните ще стават още по-бедни, а богатите -- по богати, защото такава е тенденцията във всяко нормално капиталистическо общество, тъй като в свободния свят, както и в природата, едрите риби изяждат по-дребните! Това е една естествена тенденция, която ни най-малко не разстройва хората в западните страни, и може да я чуете понякога и по CNN, само че с усмивка на уста и с лека ирония. Ако при нас това не буди усмивка, то е само защото още не сме достатъчно богати. Но това се дължи не на наследството от комунизма, а на цял комплекс от природни и икономически дадености на страната ни, както и на слабата ни организираност като нация, защото ние не сме единствената бивша социалистическа страна, и имаме достатъчна база за сравнение с другите.      Наред с това неизбежно обедняване, обаче, ще протича и противоположната тенденция на      повишаване на жизнения минимум на населението и подобряване на социалните придобивки, или засилване на социализацията на обществото. Има шансове минималната ни заплата най-после да стигне поне до 40 щ.д. към края на другата година (още повече ако долара вземе да спадне още малко). Тази тенденция за повишаване на долната граница на бедност е свойствена не само на комунистическото управление, но в еднаква степен и на всяка развита капиталистическа страна, и тя е израз не на особените грижи на богатите за по-бедните, а на нужната доза здрав разум, за да се осигури безкризисно развитие (т.е. обогатяване на богатите!). Крайно време е българина да осъзнае тези две противоположности и да не ги приписва само на политически сили. И действително, както десните могат да имат социална платформа, така и левите може да вземат мерки за развитието на едрия бизнес, защото не може да има капитализъм без капитали, или без тяхното съсредоточаване в ръцете на някакво малцинство. Капитализмът е игра на компромиси, а демокрацията предлага добри възможности за тяхното постигане.      Политиците ни, от своя страна, ще продължават да провеждат своята      частна или пристрастна линия на управление (защото самата дума "партия" идва от корена part или страна), и като така ще бъдат далече от правилното решение, понеже демократичното управление почива на презумпцията за отсъствието на най-добра партия (защото ако такава партия съществуваше, то всякакви по-нататъшни дискусии и избори щяха да бъдат излишни, което и беше концепцията на тоталитаризма)! Бавно и полека нашият народ почва да осъзнава това, така че няма изгледи през следващата година да имаме нови предсрочни избори, не защото при сегашното управление сме чак "цъфнали и вързали", а защото трябва да позабавим темпа на промените, ако искаме да ни остава и малко време за развитие!      И през следващата година      цените на основните хранителни стоки ще се задържат ниски, понеже народа ни, който и определя цените при пазарното стопанство, е достатъчно беден за да може да плаща повече. При това положение тези цени ще се задържат около два пъти по-ниски отколото в западните страни, и към един път и половина по-евтини отколкото в другите екс-комунистически страни (ако не броим Румъния и Албания, с които единствено вече можем да се сравняваме). Въпреки рекордно ниските цени на дребно за региона ние не успяваме да привличаме нужния туристопоток, макар че зависимостта тук, изглежда, е обратна, т.е. цените ни са толкова ниски, защото нямаме приток на туристи и в момента ние сме дори по-изолирани от света отколкото бяхме при тоталитаризма.      Наред с това, обаче, промишлените стоки и особено      комуналните разходи ще растат с изпреварващи темпове**,      [ ** И до 2008 г. те продължават да растат така, като в предишната и тази година ги сдържа само поредното почти двукратно поскъпване на някои основни хранителни продукти поради включването ни в Европейската Общност (което е поредната шокова терапия за нас, защото ние освен от шокове от друго и не разбираме). ] защото, независимо от битуващото сред народа мнение, те са доста по-ниски от нужното ниво. Основание за такова твърдение ни дава, разбира се, съотношението на стоките и услугите по сравнение със Запада, или с положението у нас преди ноемврийския преврат. Всякакви сравнения на цените със заплатите са безпочвени, понеже само пазара ни на стоки е отворен към света, докато пазара на работна ръка все още е ограничен в рамките на страната ни (ако не броим 5-6% щастливци работещи навън). Нашият пазар няма да стане достатъчно наситен, и добър регулатор на производството, докато цените на стоките не се установят около себестойността им, така че и през следващата година, ще има редица аномалии, или спекулативно високи или ниски (например, при интелектуалния труд) цени. Що се касае до комуналните разходи и транспорта, то те трябва да подскочат поне два пъти догодина, независимо дали това ни харесва, или не особено.      То, ако се замисли човек, ще излезе, че единствената полза от Валутния Борд бе да си назначим чужди "пазванти", защото на своите не им вярвахме. Така сега и заплатите ни са ниски, и лихвения процент е към пет пъти по-малък от нивото на инфлация, и въпреки това сме по-спокойни от преди и не ходим да стачкуваме. Не че не би трябвало да е така, но то говори и за известна перверзност на психиката на българина, защото всички тези ефекти бихме могли да постигнем и сами, но с малко национално съгласие.      По-конкретно можем да очакваме догодина цената на олиото и захарта най-после да се изравнят, на около 1,300 - 1,400 лв, защото и у нас по-рано те бяха, че и по целия свят те са, равни (на около един щ.д., но като за нашия пазар можем да приемем 0.7 щ.д.). Цените на сиренето ще се нормализират когато се изравнят данъците върху овчето и кравето сирене и хората започнат да купуват, както и по-рано, предимно овче, което ще доведе и до известно спадане на цената на млякото до към 300 лева (поради намаление на консумацията му във вид на краве сирене и извара). Тогава можем да очакваме кравето сирене да е 4,000, а овчето - 6,000 лева***. Не е изключено към края на годината да изчезне "демократичната" ни практика вместо кайма от месо да се продава почти два пъти по-евтина смляна и боядисана карантия, като тогава истинската кайма стане към 5,000 лв, а пилешките крака и главички, патешките фенери, и голите кокали изчезнат от пазара (и менюто на българина). Ако не догодина, то в началото на новия век и това ще стане****.      [ *** Това, защо млякото у нас не ще да поевтинява, не ми е много ясно, но към 2008 г. то поне си влезе в международните "релси", и съотношението на: л. краве мляко към кг. овче сирене стана 1:5 (докато на Запад то е 1:7, а у нас по-рано беше 1:12 поради дотацията на млякото). ]      [ **** То почти стана преди да влезем в Европата, ама в 2008 г. пак "светим" с тези фенери; а пък за каймата -- появиха се такива със соеви добавки, които пак да са евтини . ]      В същото време не бива да си мислим, че и догодина чушките, доматите и лука ще се продават през сезона по 200--300 лева, защото, който е засял тази година такива зеленчуци, догодина ще ги смени с нещо друго, като картофи, например. Така че минималните прогнозни цени за лука и чушките са 400 лв, за доматите -- поне 500, а за картофите -- 250 лева. Стремежът на българина непременно да "прецака" ближния си ще продължава да рекушира върху самия него, докато не се научи да сее това, което расте най-добре на неговата почва, да го редува както трябва и да не гони само печалбата.      Преминалата първа вълна на приватизация показа, че една акция от 1,000 лв., която би трябвало поради инфлацията да има сега номинал над 10 хиляди, донесе средно 250 лв дивиденти, което е 2.5% годишен доход, или два пъти по-нисък от смешно ниския лихвен процент, така че няма основания за голям "юруш" в следващата подобна акция. Освен това тези фондове, които бяха най-рекламираните, те и донесоха най-ниските дивиденти (към стотина лева на акция), така че, може би, българина и да си извлече някаква поука за догодина -- например, че комерческата реклама е доста по-лоша манипулация от комунистическата по-рано. Не че не бива да се участвува в поредната приватизация, но по-умно, което ще рече, че не всичко трябва да се вложи на едно място, където да донесе, предположително, най-голямата печалба, а да се разпредели на 3-4 порции в тези отрасли, където човек чувствува нужда от развитие.      Що се касае до личното здравно осигуряване, май че така и няма да успеем да уредим този въпрос в рамките на века, при все че трябваше най-напред той да се реши преди да отприщваме частната и платена медицинска помощ, но какво да се прави: пуста младост (политическа) не трае! Ще продължават и бъркотиите с платеното обучение, защото българина още не може да разбере, че в повечето европейски страни основния брой от изучаващите висше образование (да не говорим за средно) не го заплащат предварително, т.е. както беше и у нас преди, а дори и там където се плаща, като в Америка, то това не е от учащия се или родителите му, а от редица фондации и предприятия и то в зависимост от резултатите от успеха при кандидатствуване или обучение, а не просто: искаш да учиш -- плати си. А щом народа не го разбира, не може да искаме неговите политици да го разбират, защото тяхната функция е, преди всичко, да изразяват волята народна.      И все пак нещата вървят към оправяне, макар и не поради заслугите на сегашното Правителство, а по простата причина, че най-после "стигнахме дъното". Сега не ни оставя нищо друго, освен "да ни стигне въздуха" докато изплуваме.      12.1998 ЗАЩО СЕ "ИЗДЪНИ" СОЦИАЛИЗМА?* (неортодоксална версия)      [ * Публикувано почти без изменения на 8 стр. на в. "Континент" от 15.12.1998. ]      Капитализмът е общество на капиталите и от тази гледна точка е оправдано делението на хората на три основни групи, а именно: а) такива които харчат по-малко отколкото са заработили, или основно спестяват пари, или са кредитори на обществото; б) такива които са похарчили повече отколкото са изработили до момента, или живеят със средства получени в аванс за бъдещ труд, или дебитори (длъжници) на обществото; и в) такива които имат добър баланс на полученото и похарченото, или които живеят от ден за ден, или още на принципа "каквото изчука -- изпука". Това е нетрадиционо деление на хората, различно от общоприетото на: бедни, средни, заможни, и много богати, но то ни дава възможности за интересни анализи. Кредитори могат да бъдат както богатите, така и бедните, когато спестяват, както казва народа ни, "бели пари за черни дни". Дебиторите също могат да са повече или по-малко заможни, а и тези с нулев баланс -- също.      Важното при нашето разглеждане е връзката между всеки гражданин и обществото.      Важно, защото независимо дали човек има да взема или да дава, той е обвързан с другите, докато този който живее само с цел да похарчи всичко спечелено е най-слабо зависим от другите, или най-автономен. Но едно общество не може да съществува без добри връзки между членовете му, или без някаква степен на принуда. В развитието на човешката цивилизация досега се е вървяло към все по-голяма свобода на връзката, като при капитализма принудата за упражняване на някаква обществено полезна трудова дейност е преди всичко икономическа, но тя съществува. Тя е като дистанционното управление в електрониката, но без нея не може. Същото е и в нашия случай -- ако човек иска да живее пълноценен живот той трябва да поддържа и здрави икономически връзки с обществото, иначе то започва да се разпада и това води към анархия. Свободата не значи слободия, както се убеждаваме от нашия болезнен преход към нормален капитализъм, но той няма да стане нормален, докато не се установят подходящи връзки между неговите членове.      В развитите западни страни гореказаното деление се осъществява естествено на базата на особеностите на всеки индивид, които се определят преди всичко от неговата възраст. Когато младите хора започват някаква работа с една начална заплата от, да речем, 3,000 щ.д. месечно, то предприятието или банките се стремят да им предложат достатъчно големи заеми в размер на около годишна заплата, за да могат те да се снабдят с прилично жилище и превозно средство, които ще трябва да изплащат в продължение на десетина, или повече, години. Така човек, волю или неволю, става длъжник на обществото докато не достигне някаква средна възраст от около 40 години. Тогава пък започва обратната тенденция, като той вече се стреми да отделя настрани повече от това което печели за да има на старини нещо освен пенсията си. Дори въпросното лице да е милионерски син или щерка, ситуацията е аналогична, защото такава е човешката природа и няма смисъл да се върви против нея.      Това, разбира се, не означава, че изключения няма, или че един дебитор не може да влага пари в нещо друго докато изплаща дълговете си, или пък един кредитор, не може да взема други заеми. Той трябва да поддържа някакъв нулев баланс за периода, така както прави и всяка фирма, но това не нарушава връзките му с обществото, а дори ги засилва. Докато този, който харчи само спечеленото е максимално свободен финансово, но и максимално неизгоден за капитализма като обществена организация. С други думи, това което е най-правилно за индивида, не е най-доброто за обществото и обратно, но това е съвсем логично доколкото капитализма, че и целия ни живот, е една поредица от компромиси с околните.      При нашия социализъм, обаче, нещата не стояха така, защото      около 80% от населението живееше на принципа: "каквото изчука -- изпука".      Имаше, разбира се, кредитори, както и дебитори, но те не се чувствуваха като такива, защото нито лихвените проценти бяха нормални, нито се отпускаха прилични заеми, нито човек можеше да се окаже дълго време без работа. Може би за по-младите да звучи доста странно, но през тоталитарно време народа като цяло беше, действително, по-свободен в икономическо отношение. За да имаме все пак стабилно общество тази свобода се компенсираше донякъде с редица други принуди и "грижи на Партията и Правителството", но те постепенно започнаха да не дават нужния резултат. Нещо повече, всички граждани накрая се превърнаха в основни кредитори на държавата, докато промишлеността ни зае мястото на основния длъжник, поради ниската ù ефективност. Това, всъщност, беше и основната икономическа причина за разпадането на социалистическата общност -- отсъствието на здрави стимули за лична изява на всеки, както и подходящото му привързване към другите. Затова и Горбачовската перестройка в икономическо отношение започна с опити за повишаване на икономическата зависимост на работещите и отделяне на държавата от икономиката. Но тези опити бяха малко закъснели, и икономическите лостове бяха неадекватни на изискванията на едно развито общество.      Иронията на сегашната ни ситуация, обаче, е в това, че ние      не успяхме да намерим по-добро икономическо обвързване между хората, защото благодарение на изключително ниския ни жизнен стандарт по време на преходния период се бойкотираха всички начини за авансово кредитиране на младите, както и се опровергаха всички стремежи към кредитиране на обществото от по-възрастните му членове, които пострадаха най-много от промените. Реално погледнато нашият лев девалвира към 1,800 пъти, докато компенсацията, която всички изредили се правителства успяха да предложат чрез лихвения процент, се свежда до около 30-тина пъти, което означава, че      кредиторите останаха само с около 1/60 част от спестяванията си, и надали вече ще направят повторен опит да подпомагат държавата. Младите пък, от друга страна, нямат още изгледи за някакви съществени кредити, по причина на същата беднотия, така че ние отново живеем на принципа на изяждането на всичко спечелено. Това, обаче, не е, и не може да бъде, път към едно развито капиталистическо общество!      Нашето парадоксално разбиране за капитализма се свеждаше до схващането за по-голяма свобода и раздробеност на икономиката и селското ни стопанство, а това е точно обратното на изискванията на развитото капиталистическо общество! Дано някои политически сили си направят съответните изводи, но в нашите усилия към тотално отрицание на тоталитаризма засега не стигнахме до нищо хубаво (ако не броим осъзнаването на констатацията, че не стигнахме до нищо хубаво!).      Социализмът в бившите комунистически страни се "издъни" повсеместно и закономерно, докато последвалия го капитализъм се "издънва" само в страни като нашата, където политиката продължава да стои над икономиката. В известен смисъл и това също е закономерно.      12.1998      П.П. Това че по-рано, в обстановката на "мътна вода" по отношение на валутата ни, банките не отпускаха заеми е ясно, но пък и днес (2008 г.) нещата също не са добре, но този път за народа. Някъде към 2005 г. започна "лудо надпреварване" сред банките да предлагат кредити на когото могат, защото никой и не искаше да взема (дори и фирми, навярно), понеже няма работа, нито нормален пазар, а банките не могат само да приемат пари, те трябва и да дават, иначе "алъш-вериша" не върви. Съдейки по продължаващата надпревара за предлагане на заеми изглежда, че хората, все пак, основно влагат париците си (не че те са много, но пък хората не са малко), но сигурно има и не малко граждани (и фирми) вече здраво заробени да плащат докато са живи. Лошото за хората е, че робството на капитала вече се шири навсякъде, защото ние не знаем мярка в нищо, и сега пък се юрнахме да живеем назаем (който може). Все пак, в духа на материала, нещата се движат в правилната посока на обвързване на хората (ако не броим престараването ни).      И още една забележка, по отношение на дивата инфлация, когато хората гледаха как с една цяла някогашна спестена заплата те не могат да си купят вече и един хляб, и най-вече по отношение на практически смехотворното компенсиране на инфлацията чрез лихвения процент. Авторът все се кани да направи едно сравнение на компенсацията на спестяванията за няколко бивши комунистически страни и не го прави поради затруднен достъп до инфлационни проценти и лихвени проценти за страните за поне 10 години време, но е практически убеден, че най-зле те се компенсираха у нас (дори в Русия беше по-добре, да не говорим за Чехия, Полша, или Унгария). Лошото не е високата инфлация, а практически никаквото ù компенсиране, и това 60 пъти загуба днешните млади хора, които не са били очевидци, просто не го вярват! Днес всеки ден така нагло ни лъжат от всякъде и за всичко (най-вече чрез рекламите, но и политиците се стремят да не изостанат), че някои млади хора (да ги наречем пак "връстници на свободата") вече не вярват на сигурни и неоспорвани от никого исторически факти, както например, автора веднъж чу от един младеж, че това за фашистите, за евреите и газови камери, не било вярно (защото здравия разум не го приема -- но и страна в която народа да бъде "прецакан" 60 пъти без държавата да се намеси някак също противоречи на здравия разум, само дето е вярно).      2008 МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ПЛАЩА 50% ДАНЪЦИ?*      [ * Публикувано на 7 стр. на в. "Континент" от 04.02.1999 с малки корекции. Скоро след това вестникът фалира, защото -- ами, може ли нещо свястно да остане сега в България? ]      Питането ни е съвсем оправдано, защото те наистина са толкова, поне за средния българин, със средната в момента заплата от около 110 щ.д. месечно, или 180,000 "демократични" лева. А че данъците наистина са толкова можем да се убедим чрез елементарни сметки. Първо, този среден гражданин на заплата взема не 180 хиляди чисти, а му се удържат около 16% данък общ доход, или казано в хилядарки, 30 на брой. Второ, понеже с тези пари той няма никакви шансове да спести нещо за "светлото демократично бъдеще" той успява за нула време да ги похарчи по магазините, където на всяка стока плаща и по 22% ДДС, което върху заплатата му прави 40 хилядарки.**      [ ** Тук има известна неточност, защото от заплатата му вече са останали 150,000, така че Ви излъгахме със 7,000, но сметките са правени с такъв запас, че това не променя извода ни. ]      И на трето място идват акцизите, които са още (освен ДДС-то) около 60 - 70% върху цената на акцизните стоки, нещо което може да бъде проверено в нашето законодателство, но ние ще се задоволим с една проста проверка идваща от търговската практиката. Да си припомним, че преди 4-5 години, когато още нямаше акцизи на тези стоки (а още по-зле ако и тогава ги е имало) едно шише ракия (700 мл., бутилирано) се продаваше почти колкото литър мляко. Нека приемем, че литър ракия, водка, или каквото и да е евтино менте, струва колкото два литра мляко (по продажни цени на дребно, с някакъв данък), за да не ни обвинят в пристрастие. Според сегашните цени, обаче, един литър ракия струва поне 3,000 лв, докато най-евтиното мляко (порядъчно разредено) е 500 лв., от което излиза, че сега плащаме три пъти повече, или че 2/3 от цената (т.е. 66%) отива за акцизи. Ние ще смятаме с 60%. Разходите на средния българин с мизерната му заплата могат да бъдат съвсем скромни, така че нека приемем само по една кутия евтини цигари (към 500 лева) дневно и едно шише евтина ракия на седмица (или 2,500 лева). Така получаваме, че цигарите откарват към 15 хиляди и пиенето -- към 10 хиляди, или общо 25,000, 60% от които са 15 хилядарки за акцизи. Тъй като не е човешко, ако българина няма пари и за една бирица дневно, нека сложим още и 30 бири от най-евтините (по 350 лв), което дава още 10,000, но понеже при бирата акцизите са по-малки, то ще добавим още само половината от тези пари, или 5,000. Събрано това дава: 30 + 40 + 15 + 5 = 90 хиляди демократични левчета (които не чинят и по една тоталитарна стотинка), което пък е точно половината на 180 хилядната му заплата. Ами, това е положението:      половината от доходите -- за държавата!      И обърнете внимание, че автора не се стреми да надува сметките, които в някои други медии биха могли да излязат 60, че и повече, процента, защото тук разглеждаме средната заплата, а не едно 300 хиляди, да речем, когато удръжките стават към 60 хиляди (и не растат линейно), нито пък говорим за поне едно шише марково питие месечно (което откарва към още 20-тина хилядарки), нито за вносни цигари по два бона пакета. Също не добавяме още и данъците за колите, защото човек с една средна заплата не може да си позволи да кара вече кола, както беше по-рано.      Нещо повече, авторът не се кани да Ви обяснява, че толкова големи данъци не са правилни (сравнени, с църковния десятък в Средновековието, например), защото няма развита страна по света, където личните удръжки върху доходите да са по-малки от 15-ина процента, при същите 20-ина процента ДДС, но за сметка на това значително по-големи акцизи (тъй като никъде кутия цигари не е по-малко от долар, нито шише алкохол -- по-евтино от 5-6 щ.д.). Освен това там хората плащат и здравни осигуровки, които ние още не сме се заели да уредим така, както е в повечето страни от западна Европа, и караме до голяма степен по стар социалистически маниер. За съжаление съвременните държави не са като средновековните, и с 10-20% данъци не може да се издържа полиция и армия, да има прилично здравеопазване, образование, и прочее. Само дето нашата държава (пак за съжаление) стана по-зле от средновековните, което пък е другата страна на монетата.      Иначе тези данъци са оправдани, като дори за тази година таблицата за облагане с данък общ доход е доста по-опростена от други години, като има само четири реда. Не е все пак ясно, защо процентите се дават "за горницата над" а не върху цялата сума, от което именно човек се интересува (освен, ако не е по стар тоталитарен навик, за да се направи едно нещо доста сложно, та човек да се обърка в него). Така излиза, че за първите 8 работни дни от месеца, например, приходите са необлагаеми, за следващите 3 дни се облагат с 20%, за по-следващите 7 -- с 26%, а после пък -- с 32%. Но в общи линии нещата са правилни, само дето не са приемливи за нашия народ, върнал се, благодарение на демократичния ни преход, с половин век назад във времето, защото на всеки би трябвало вече да е ясно, че такъв жизнен стандарт ние не сме имали, нито през 80-те години, нито през 70-те, нито дори през 50-те. Може през 45--46 години положението да е било много тежко, но то е било след сумата години на война и разрушения, докато нашата "нежна революция" от 90-те години излезе нещо бая "груба", на практика.      Народът ни сега е толкова закъсал, че той изобщо не разбира кое за него е добре и кое е зле. Бедността е толкова силно смущение в една страна, че тя обърква всички нормални съотношения в обществото. Ако не е било така нямало е да се появи на времето и призрака на комунизма (който съвсем не е изчезнал от световната арена), нито пък е щял да се породи лафа, че бедността не е порок, но е голяма свинщина. Небезизвестният Жоан Бертранд Аристид беше казал наскоро: "ние се движим от мизерията към бедността, но с достойнство". Авторът няма точна представа за тяхното движение, но ако се тръгне от мизерията, всяко движение е положително. Само че при нас стана точно обратното, т.е.      сега ние се движим от бедността към мизерията загубили всякакво достойнство!      Не е възможно да се говори за нормални капиталистически отношения при положение, че ние не сме нормална капиталистическа страна! Ние бяхме нормална социалистическа страна и народите по света ни уважаваха, и не се нуждаехме от чужди милостини. Сега и с чуждите милостини ние пак сме си зле! Народът ни се вълнува от предстоящия данък и върху хляба и кравето сирене, например, като си мисли че той не трябва да се въвежда, докато истината е, че изобщо не би трябвало да се прави разлика между кравето и овчето сирене. За жителите на нормалните западни страни звучи като виц, че ако някой пече хляб и го продава, то той не трябва да включва ДДС в цената, но ако прави банички, то не може без този данък. Това си е чист анахронизъм и колкото по-скоро се избавим от него, толкова по-добре, защото той изкривява ценообразуването.      Ако изобщо е трябвало да има някакви данъчни облекчения, то те би трябвало да засягат всички хранителни продукти, а не само някои от тях. При сегашното положение възниква парадоксът, че тези, които нямат пари за да си купят прилична храна, заплащат и една част от стойността на луксозните стоки на тези (малцина), които имат достатъчно за да си купуват и луканки и хубаво месо (а не карантиена кайма) и други специалитети, като от най-евтините стоки производителите (и търговците) печелят най-много. Ако народът е гладен той трябва да се нахрани, но не да се спъва пазарното стопанство. Една прилична купонна система би била по-добра от сегашното положение, и затова нашите началници от Валутния Борд са прави в исканията си.      Те изобщо са си прави, хората (само че изхождайки от техните интереси!), и като искат да разпродаваме каквото можем, защото иначе няма да се оправим. Наша работа е вече и ние да си гледаме интересите, а не само политиката! Никой не ни е виновен, че си      избрахме лош модел на капитализъм, който може и да е добър за Запада, дори и за Унгария, Чехия, Полша и прочее, но не и за нас. Конкуренцията е хубаво нещо, когато може да се осъществи, но при нас практически няма конкуренция защото народа не търси по-хубавата стока (както беше при тоталитаризма, например), а по-евтината. Търговията предимно с Европейските страни също е хубаво пожелание за нас, но ще си остане само пожелание, защото нашите стоки просто не могат да се продават там, докато в Русията се продаваха десетилетия с голям успех. Нашето развързване от рухващото руско "икономическо чудо" е правилно по идея, само че то изобщо не ни спаси от затъване, докато едно разумно поддържане на старите връзки сигурно щеше да е от взаимна полза. Както е правилно и вслушването в гласовете на някои другомислещи, но не чак до такава степен, че да вкарваме в Народното Събрание естрадни певци, или да компенсираме предишните преследвания на дисидентите със сегашните им високи заплати и постове. Не е лошо да си припомним латинския произход на думата "дисидент", което ще рече човек, който още не е седнал на местото, за което толкова мечтае, защото и той иска да гребе с лъжицата от държавния мед (или да си хапва гратис от държавната баница). Нито пък беше редно да се реституира собственост на хора, които никога не са мечтали за нея, или поне не преди да се раздаде нещо от държавата и на всеки редови гражданин работил десетилетия за нея, докато от осъществената масова приватизация средния българин не е спечелил повече отколкото за литър ракия на година. И други подобни примери.      При сегашното положение не ни остава нищо друго, освен да се примирим със загубата на труда на поне три поколения (две предишни и поне едно сегашно) и да приемем      демократичния ни преход за някаква алтернатива на военна разруха.      Това съвсем не е далеч от истината, защото, въпреки десетилетията на студена война и на всестранен бойкот на Социалистическия Лагер от страна на Запада, този Лагер рухна точно тогава, когато развитите страни решиха да ни подадат ръка. В този смисъл тяхната икономическа помощ, действително, е една алтернатива на кръвопролитните Първа и Втора световни войни! Тази алтернатива е значително по-хуманна и съвременна, така че не можем да кажем нищо лошо за богатите капиталистически страни. Щом капитализмът е общество на капиталите, то и всякакви проблеми трябва да се разрешават по пътя на господството на капиталите. А че при тази "демократична алтернатива" някои народи пострадаха много -- е, ами, какво да се прави: a la guerre comme a la guerre, както казват французите. Така че пак излиза, че само ние сме си виновни за "дереджето", в което се намираме сега.      А що се касае до нашия въпрос от началото, дали българина може да живее като плаща 50% данъци -- ами, ще трябва да се научи, защото друго нищо не му остава! И нека не се стреми отново да сменя управниците си по-често от положеното им време, защото това не води до нищо хубаво. Нашите беди идват не защото ръководната политическа сила (която и да е тя) е лоша, а независимо от това, че тя (понякога) не е чак толкова лоша! Причината за неуспехите ни отново е в системата, в модела към който се движим, а не в некадърността на управниците ни (макар, че и това е вярно до голяма степен). Да се надяваме, че ще запазим поне доброто си име пред света на умерен и покорен народ, за разлика от някои наши съседни държави. И да очакваме създаването на някой "Реквием за българската демокрация" от някой, вече демократичен, дисидент, който, обаче, не е обладан от жажда за власт и лично облагодетелствуване. Такива хора сигурно вече има, но ние сме все още толкова опиянени от демократичната еуфория, че избягваме да се вслушваме в тях, защото никой не им забранява да приказват. Трябва ли отново да има забрани за да се вслушваме понякога в гласа на разума?      01.1999 КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД (страната ни под жезъла на Борда)      Основната характеристика на нашия демократичен преход е не толкова движението напред, колкото съпроводеното с това връщане назад. Това би трябвало да е очевидно за всеки, който сега е на възраст над 25 години, за да има някакви лични спомени и основания за сравнение, защото жизнения ни стандарт сега е горе-долу такъв какъвто е бил преди 50-тина години. Ако хората сега не се возят с каруци то е защото колите, освен че са по-бързи, са и по-евтини; ако почти във всяко семейство вече има видео, то е защото то струва два пъти по-малко от един домашен компютър, и с негова помощ човек пести доста пари по сравнение с цените в кината. А ако за да се отоплява в къщи през зимата той ползува централно парно то е също защото това е по-евтино, или поне е било по-евтино през тоталитарно време, само че сега мнозина си го спират (защото студуването пък е още по-евтино). Така че нека не се заблуждаваме в нашето движение -- то не е напред в стандарта на живот, а само в някои несъществени нововъведения, или поне такова е положението за народните маси.      Това, че се върнахме назад, обаче, вече не е тайна за никого и официалните обяснения на нашите политици са, че това е временно положение, а после (когато дойде "светлото демократично бъдеще", може би) нещата ще се оправят. Само че работата е там, че      Валутният Борд също е едно връщане назад, към стабилната икономика от времето на тоталитаризма, или поне един такъв не особено успешен опит. Нека отново не се заблуждаваме за резултатите от него като слушаме отзивите на някои западни политици, защото "всяка майка хвали своето дете". Богатите капиталистически страни искаха да имат добри пазари у нас -- те ги имат; те искаха да могат да ни управляват -- те вече могат да ни диктуват и законите, и заплатите, и лихвите, и данъците, и какво ли още не; те искат да има спокойствие в региона, което създава добри условия за експлоатация на нашия евтин труд или работна ръка (докато умиротворителните сили струват доста повече) -- те вече имат такива условия. Нашият интелектуален елит постоянно изтича на Запад поради несъизмеримо по-добрите условия за живот там, така че ние станахме една добра "фабрика за генетичен материал" за развитите капиталистически страни. От тяхна гледна точка у нас всичко е розово (или май вече е по-правилно да казваме "синкаво"?). Само дето за нас не е така.      Какво, всъщност, е Бордът за нас? Ами първо:      той премахна, по същество, пазара на нашия лев.      Ние ликувахме опиянени от свободата на пазара докато се оказа, че много свобода не било на хубаво, и пазара трябва да бъде ограничаван отгоре, както беше и при тоталитаризма, само че тогава ние сами си го ограничавахме, чрез забраната за притежание на валута. Сега други ни ограничават пазара на лева, като диктуват нереалния в момента висок курс на долара (или марката) и ние, принудени някак да се съобразяваме с покупателните възможности на населението, започнахме да сваляме цените на основните хранителни продукти (защото цените при свободния пазар се определят от купувача, а не от продавача, както все още си си мисли средния българин). Само, че това не е хубаво, защото ниските цени означават слабо развита икономика, ниска конкурентна способност, възможност за лесна експлоатация от страна на крупния (и предимно чужд) капитал. Единственият плюс за нас от премахването на пазара на лева е връщането назад към тоталитарните времена на стабилна национална валута.      Следващият момент е      ограничаването на заплатите.      Ние роптаехме денонощно за това колко малко ни плащал "бай Тошо" и как на Запад не било така, ами всеки можел да излезе на улицата и да стачкува ако иска, докато при нас това се наказвало от закона. Много добре, само че сега никой не стачкува, защото, виждате ли, Борда не разрешавал промени в заплатите. Ако е някой наш човек можем да го оплюем и в затвора да го вкараме, ама като е Борда си траем. При това авторът не оспорва необходимостта от ограничаване на заплатите за известно време (едно поколение звучи като реална цифра), а само констатира факта на връщане към тоталитарното централизирано планиране и определяне на заплатите. Има известни нюанси, разбира се, като сега всяка фирма може да плаща колкото си иска на някой работник, докато по-рано трябваше да плаща и прогресивни такси към държавата ако не спазва щатните таблици, но сега, хем самия работник си плаща прогресивните данъци (ако приближи средната за тогава заплата от 400 лева, или щ.д., което беше равностойно), хем пък и фирмата "да не е луда" да го прави, след като може да мине и по-евтино.      На трето място идват      лихвените проценти и данъците.      Лихвите от тоталитарно време бяха два процента, което за стабилните времена на "застоя" (което е целта на всяко управление!) не беше нещо драстично по сравнение с нормалните три процента за повечето западни страни в периоди на стабилност, а и такива са сега лихвите по валутни влогове у нас в немски марки или швейцарски франкове (по-точно към 2,5%). Българинът беше решил, че може да печели нещо и от лихви, да, ама дойде Борда и го принуди да се откаже от тази илюзия. А тя сега си е чиста илюзия, защото ако храната доста поевтиня, то дойде време на вълната за повишаване на комуналните разходи, които при 5% лихва е "нормално" да бъдат 50%, или поне така считат сегашните ни управници! Ако лихвите са ниски, то пък данъците и таксите трябва да бъдат високи, за да се развива нормално страната, защото "синия" идеал за бедна държава но богати граждани си е една фикция, която за нас се реализира частично (в смисъл на клаузата за бедната държава).      Пак добре, че още не са се сетили да въведат данък за тоалетните*, както е било едно време в Римската Империя (откъдето идва и фразата, че парите не миришели). Например, от разчета по сто лева дневно за една вътрешна тоалетна и петдесет -- за външна. А че какво му е лошото на предложението? В крайна сметка никой не те кара насила, и, ако искаш, може да дойдат съответните органи и да ти я запечатат (подобно на спирането на парното), и: тогава или да ходиш някъде зад блока, или пък да се комбинирате с няколко комшии, за икономия. Демокрацията иска жертви, нали така?      [ * Този въпрос е разработен по-подробно във фейлетона "Как да напълним хазната". ]      Майтапа настрана, но такава е горчивата истина, защото в данъците и таксите (или акцизите) няма смисъл да се търси логика. Няма никаква логика и в данъка за наследство, но той съществува навсякъде. А в Полша, например, имали акцизи за захарните изделия, което не е лоша идея за нашите управляващи, още повече на фона на евтината в момента захар. Важното за нас е констатацията, че и в това отношение се връщаме към тоталитарните времена на ниски лихви, високи данъци (и прочее удръжки от заплатата), и централизирано определяни цени за парно, ток, съобщения и транспорт, здравни услуги, образование, и прочее. И тук има нюанси, разбира се, като при тоталитаризма се прилагаше принципа за по-малко заплащане на трудещите се, като част от изработеното от тях отиваше в някакви общи фондове, което намаляваше необходимите такси, докато сега ни дават по-голямата част от изработеното (не е правилно да се каже "повече", защото то е няколко пъти по-малко), но пък и ни взимат повече!      Четвъртото нещо, на което ще се спрем е      управлението на страната отгоре, или отвънка, а не според народния глас, както би трябвало да бъде при истинската демокрация, защото народа, положително, не желае парното за един месец да струва повече от средната пенсия, или минималната заплата, за страната. Разликата е, че по-рано ни командуваха руснаците, докато сега ни командува Запада. Но тази разлика не е без значение за нас, защото за бившия Съветски Съюз ние бяхме доста близки, както по жизнен стандарт, така и по обичаи и култура, докато за Запада ние сме просто малко по-културни "бели негри". Нашите закони сега трябва да бъдат такива, каквито изискват съответните западни инстанции, а не такива каквито могат да установят нашите политици. Не става въпрос, че те искат нещо нередно, а че отново други ни командуват, или манипулират (което на латински значи "водят с ръка", като куклите), или ръководят (което има точно същия смисъл, само дето е славянска дума). Нашият суверенитет сега е дори още по-уязвим и ние просто имаме една държава в държавата, която ни ръководи, докато официално избраните демократични инстанции могат само да стоят "слуш" като възпитани кученца.      Последният момент в нашето връщане назад е      затварянето ни за света, което се определя от ниските ни заплати и следващите ги цени на основните стоки. Ние внасяме доста неща, ако не толкова от Запада, то поне от арабския свят и Изтока, но почти нищо не изнасяме и затова цените у нас са един път и половина, с тенденция да станат два пъти, по-ниски отколкото в Западна Европа. Българинът сега по-малко може да си позволи да ходи на екскурзия или почивка някъде на Запад (освен в Гърция или Турция, ама то е на юг и изток), при все че винаги може да получи задграничен паспорт. Сега никой не го ограничава в страната, но той сам го прави, защото при средна заплата от сто долара месечно малко трудно би могъл да си позволи да плаща за един ден там средно също по сто долара за храна и нощувка. Когато той, понякога, ходи в чужбина то пак започна да си носи саламите в "дисагите" защото така му е по-евтино. Намаляха дори тъй наречените екскурзии с търговска цел навън, защото у нас пазара е най-евтин от региона (основно за сметка на качеството на стоките). Дори едно кафе на крак у нас струва около 10 цента (защото ако беше повече, то хората щяха да си го носят в термосчета от къщи), докато никъде из Европата то не е по-малко от 50-60 цента.      И още нещо, този път не по вина на Борда -- ние отново имаме еднопартийно господство: и в Парламента, и в Президентството, и в местните управи. То не е същото "единомислие", както през тоталитарните времена, но резултата е същия -- водещата партия прави това което си иска, като всички възможности на масите да повлияят на хода на събитията се свеждат до послушно изпълнение.      С други думи, може да се каже, че нашето движение напред, под жезъла на Борда, е едно      бавно завръщане към тоталитарните времена на застоя!      Само дето не е ясно, защо толкова "напиняхме" да нагазим в калта и след това да се мъчим сумата години да излезем на същото място на брега, фигуративно казано. Вярно е, че сега имаме сумата демократични права, само дето не можем, или не виждаме смисъл, да ги използуваме, и понятието "демокрация" за средния българин е просто синоним на "гладория". По всичко личи, че ситуацията ще е такава още дълго време, докато се върнем отново почти там, откъдето бяхме тръгнали.      02.1999 IN OVO E VERITAS (или "Яйчена Икономика")      В интерес на истината, идеята за този материал не е на автора, а е почерпана от Марк Твен, от книгата му "Един янки в двора на крал Артур", но нали и затова са класиците -- за да се учим от тях. Но пък, от друга страна, нещата са приложени творчески, а и освен това на господин Семюъл Клеманс, навярно, някой от древните му е подсказал малко, защото яйцето е нещо, на което хората от дълбока древност са се чудили, поради което името му на повечето индоевропейски езици е някакво ... възклицание, например: на немски то е das Ei ("ай"), на английски е egg ("егг", т.е. нещо като "ехх"), на френски е oeuf ("ьоф", т.е. "охо", подобно на латинското ovo), на български е яйце (на руски яйцо), което е пак някакво "ай-яй", и прочее (на санскрит е "акша"). Разбира се, тук не става дума за етимология, а за икономическото използуване на яйцето като вид монета, но от възторга от него, до идеята за такова използуване, пътя не е дълъг, така че, ако яйцата не се разваляха бързо, те и щяха да се използуват отдавна като разменна единица. Но тази идея е все още актуална (и ще е такава още дълго), защото въпреки огромната мощ на съвременните технологии, яйца още не се синтезират, а и да се синтезираха, това нямаше да измени нещата, защото отдавна има изкуствени диаманти, но цената на естествените не е паднала.      И така, да си представим, че съществува такава парична единица -- едно ovo, която е равна на стойността на едно яйце. Тогава, като изразим чрез нея всички стоки, ще получим една постоянна за всяко време, както и универсална за всички страни цена! Колкото и да е проста тази идея тя е доста силна и затова тук сме съставили една таблица от основни хранителни и други продукти, както и заплатите за различни периоди от най-новата ни история, а също и за една западна страна (Австрия), която да служи за сравнение. На базата на тази таблица (на две части, защото не се побира в страницата) можем да правим интересни изводи, така че да започнем (реда не е съществен).   България 1988 Бълг. 06.1999 %/'88 Бълг. 06.2000 %/'88 яйце(лв) 0.13 яйце(лв) 0.08   яйце(лв) 0.12   щ.д.(лв) 0.98 щ.д.(лв) 1.80   щ.д.(лв) 2.10   яйце(щд) 0.133 яйце(щд) 0.044   яйце(щд) 0.057   Видове продукти лева яйца лева яйца яйца лева яйца яйца яйце кокоше (1 бр.) 0.13 1.0 0.08 1.0 0 0.12 1.0 0 прясно мляко (л) 0.30 2.3 0.50 6.3 171 0.80 6.7 189 сирене краве (кг) 2.60 20.0 2.00 25.0 25 2.50 20.8 4 сирене овче (кг) 3.60 27.7 3.00 37.5 35 3.60 30.0 8 кашкавал хубав (кг) 5.00 38.5 4.00 50.0 30 4.50 37.5 -3 кайма (кг) 5.60 43.1 3.40 42.5 -1 3.00 25.0 -42 месо с кости (кг) 5.60 43.1 4.00 50.0 16 4.00 33.3 -23 месо филе/шол (кг) 7.00 53.8 6.00 75.0 39 6.00 50.0 -7 салам пресен (кг) 4.00 30.8 2.80 35.0 14 3.20 26.7 -13 салам сух сред.(кг) 7.00 53.8 5.00 62.5 16 5.00 41.7 -23 луканка (кг) 12.00 92.3 10.00 125.0 35 11.00 91.7 -1 захар (кг) 1.00 7.7 0.65 8.1 6 0.90 7.5 -2 брашно (кг) 0.60 4.6 0.50 6.3 35 0.60 5.0 8 хляб хубав (кг) 0.48 3.7 0.65 8.1 120 0.70 5.8 58 олио (л) 1.60 12.3 1.50 18.8 52 1.50 12.5 2 масло краве (125г) 0.72 5.5 0.70 8.8 58 0.75 6.3 13 маргарин (250г) 0.50 3.8 0.55 6.9 79 0.60 5.0 30 шоколад обикн. (100г) 0.80 6.2 0.60 7.5 22 0.80 6.7 8 бисквити обикн. (300г) 0.40 3.1 0.50 6.3 103 0.50 4.2 35 домати сезон (кг) 0.40 3.1 0.30 3.8 22 0.40 3.3 8 картофи сезон (кг) 0.60 4.6 0.50 6.3 35 0.40 3.3 -28 лук (кг) 0.50 3.8 0.30 3.8 -2 0.50 4.2 8 портокали сезон (кг) 1.20 9.2 0.90 11.3 22 0.90 7.5 -19 банани сезон (кг) 1.80 13.8 1.40 17.5 26 1.40 11.7 -16 кафе средно (кг) 18.00 138.5 8.50 106.3 -23 8.50 70.8 -49 кафе на крак (чаша) 0.40 3.1 0.20 2.5 -19 0.25 2.1 -32 вестник (бр.) 0.05 0.4 0.25 3.1 713 0.40 3.3 767 писмо за страната 0.02 0.2 0.18 2.3 1,363 0.18 1.5 875 билет гр. авт. трансп. 0.06 0.5 0.25 3.1 577 0.30 2.5 442 бензин сред. кач. (л) 1.00 7.7 0.70 8.8 14 0.90 7.5 -2 циг. филт. местни (кут) 0.80 6.2 0.60 7.5 22 0.60 5.0 -19 вино обикн. (бут.0.7) 1.40 10.8 1.40 17.5 63 1.40 11.7 8 бира трайна (бут.0.5) 0.60 4.6 0.45 5.6 22 0.60 5.0 8 конц. алк. мест. (0.7) 4.20 32.3 2.80 35.0 8 2.80 23.3 -28 миним. раб. заплата 160.00 1,230.8 61.00 762.5 -38 75.00 625.0 -49 средна раб. заплата 350.00 2,692.3 190.00 2,375.0 -12 220.00 1,833.3 -32 Табл.1A. СРАВНЕНИЕ НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ ЗА РАЗЛИЧНИ ПЕРИОДИ В ЯЙЦА.   Бълг.06.2001 %/'88 Австрия 1993 Б-я'06 Бълг.06.2008 яйце(лв) 0.14   яйце(аш) 1.75   яйце(лв) 0.20 щ.д.(лв) 2.30   щ.д.(аш) 11.50   щ.д.(лв) 1.30 яйце(щд) 0.061   яйце(щд) 0.152 0.08 яйце(щд) 0.154 Видове продукти лева яйца яйца шилинги яйца яйца лева яйца яйце кокоше (1 бр.) 0.14 1.0 0 1.75 1.0 1.0 0.20 1.0 прясно мляко (л) 0.80 5.7 148 11.0 6.3 5.0 1.40 7.0 сирене краве (кг) 2.70 19.3 -4 нет нет 20.0 4.80 24.0 сирене овче (кг) 4.80 34.3 24 75.0 42.9 35.0 7.00 35.0 кашкавал хубав (кг) 5.00 35.7 -7 100.0 57.1 40.0 9.00 45.0 кайма (кг) 3.20 22.9 -47 50.0 28.6 35.0 5.50 27.5 месо с кости (кг) 6.00 42.9 -1 50.0 28.6 40.0 8.00 40.0 месо филе/шол (кг) 7.00 50.0 -7 70.0 40.0 50.0 10.00 50.0 салам пресен (кг) 3.00 21.4 -30 36.0 20.6 25.0 5.00 25.0 салам сух сред. (кг) 6.00 42.9 -20 80.0 45.7 50.0 10.00 50.0 луканка (кг) 12.00 85.7 -7 110.0 62.9 90.0 18.00 90.0 захар (кг) 1.00 7.1 -7 14.0 8.0 8.0 1.60 8.0 брашно (кг) 0.65 4.6 1 12.0 6.9 6.0 1.20 6.0 хляб хубав (кг) 0.75 5.4 45 20.0 11.4 7.0 1.30 6.5 олио (л) 1.70 12.1 -1 13.0 7.4 10.0 3.20 16.0 масло краве (125г) 0.75 5.4 -3 11.0 6.3 5.5 1.20 6.0 маргарин (250г) 0.60 4.3 11 5.0 2.9 4.0 0.80 4.0 шоколад обикн.(100г) 0.90 6.4 4 5.0 2.9 5.0 1.30 6.5 бисквити обикн.(300г) 0.50 3.6 16 10.0 5.7 4.5 1.30 6.5 домати сезон (кг) 0.50 3.6 16 5.0 2.9 3.0 0.80 4.0 картофи сезон (кг) 0.45 3.2 -30 2.5 1.4 3.0 0.60 3.0 лук (кг) 0.50 3.6 -7 5.0 2.9 4.0 0.70 3.5 портокали сезон (кг) 1.00 7.1 -23 7.0 4.0 8.0 1.20 6.0 банани сезон (кг) 1.60 11.4 -17 11.0 6.3 12.0 1.60 8.0 кафе средно (кг) 8.50 60.7 -56 60.0 34.3 70.0 12.00 60.0 кафе на крак (чаша) 0.25 1.8 -42 8.0 4.6 3.0 0.40 2.0 вестник (бр) 0.50 3.6 829 5.0 2.9 4.0 0.80 4.0 писмо за страната 0.22 1.6 921 5.0 2.9 2.0 0.55 2.8 билет гр. авт. трансп. 0.40 2.9 519 20.0 11.4 4.5 1.00 5.0 бензин сред. кач. (л) 1.40 10.0 30 10.0 5.7 8.0 2.30 11.5 циг. филт. местни (кут.) 0.60 4.3 -30 35.0 20.0 7.0 2.40 12.0 вино обикн. (бут.0.7) 1.70 12.1 13 15.0 8.6 10.0 2.40 12.0 бира трайна (бут.0.5) 0.60 4.3 -7 8.0 4.6 5.0 0.90 4.5 конц. алк. мест. (0.7) 3.20 22.9 -29 55.0 31.4 30.0 6.00 30.0 миним. раб. заплата 85.00 607.1 -51 11,200 6,400.0 800.0 220.00 1,100.0 средна раб. заплата 250.00 1,785.7 -34 25,000 14,285.7 2,000.0 460.00 2,300.0 Табл.1В. (ПРОД.) СРАВНЕНИЕ НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ В ЯЙЦА. Първото нещо, което се вижда, това е значителното поскъпване на дотираните по-рано стоки, които по този начин добре се очертават. Това са не само млякото, млечните продукти, и хляба, а и транспорта и съобщенията, където процентите поскъпване към база 1988 г. се движат между 400 и 700, че и повече. (Тези проценти са за промяната, т.е.: (тек._год. - 88_год.) / 88_год. * 100, всичко в яйца.) Таблицата не е много подробна, така че в нея липсват редица комунални разходи (парно, електричество, вода, и прочее), но и там цените са страхотно завишени сега, защото за едно двустайно жилище (към 60 кв.м.) парното по-рано беше към 15 лв месечно (т.е. 120 яйца), а сега е около 80 лв (т.е. към 570 яйца, при цени за 2001 г. от 14 ст.), че и стотарката понякога надхвърля, и всичко говори за това, че те още ще поскъпват, защото ако едно билетче по-рано беше половин яйце, сега то е три яйца, а в Австрия е цели 10-12 яйца! Дали това ни харесва, или не, е друг въпрос, но както транспорта, така и ток, парно, телефон, и прочее, трябва да поскъпнат още два до четири пъти, за да станем страна приемлива за Европа. Когато по-рано "Партията и Правителството" казваха, че на всеки гражданин се падали към хиляда лева годишно обществени фондове за потребление ние (и автора също) си мислехме, че това са "локуми", и че тези пари ги ползуват "баровците", в техните почивни станции. Да, ама не било точно така, в което сега с всеки изминал ден се убеждаваме. Наред с това непосилно за народа поскъпване на основни за живота в съвременното общество стоки и услуги, се оказва, че редица акцизни стоки са драстично поевтинели, като една прилична кутия местни цигари, която по-рано беше към 6 ovo, сега струва към 4, а на Запад е от порядъка на 20-тина! Или ако вместо кутия цигари по-рано човек можеше да си купи към 2.5 л мляко, то сега ще си купи към 700 мл, което дава едно съотношение от 3.5 пъти. Обаче съотношението цигари към мляко от по-рано, което беше 2.7 (т.е. 6.2/2.3, в яйца), съвсем не е било ненормално, защото, според колонката за Австрия, то е 20/6.3 = 3.2 пъти, и сигурно около това число се движат нещата и в Англия, и в САЩ, и в Германия, и другаде. Това ще рече, че акцизите сега (2001 г.) у нас са много ниски и също трябва да се завишат два до три пъти, за да се опитаме да се приближим до страните с нормална икономика. Или пък да вземем съотношението за 100 г ракия/водка към една прилична бира -- по-рано то беше около единица, сега е около 0.6 (при което не говорим за тенекийките, които са основния вид амбалаж на Запад, защото те са около левче у нас и с тях съотношението ще стане към 0.4), а на Запад е също около 1 (може да сравните и бутилка ракия към една бира, и то по-рано е било 32/4.6 в ovo, като същото е положението и в Австрия). Което ще рече, че има доста показатели, по които по-рано бяхме като нормалните западни страни, докато сега не сме. Интересно е също така, че цените на стоки, които явно са внос за страната -- като: банани, портокали, шоколад, кафе и други -- сега са малко (в 2001 година към 70%) поевтинели по сравнение с тоталитарното ниво, но въпреки това те остават към два пъти по-скъпи (в ovo), отколкото на Запад, което ще рече, че въпреки Борда, нашата валута не е съвсем същата като западната. Подобно е положението и с бензина, но там цените, и по-рано и сега, са горе-долу същите (в яйца), само че те са малко (с около 30%) по-скъпи от Запада. Кафето на крак, обаче, което по-рано е било към 3 ovo, сега е около 2, а на Запад е между 4 и 5 ovo, което пък се обяснява с беднотията ни, разбира се, защото иначе никой не би пил кафе на улицата (за сведение, едно кафе се прави от 5-6 грама кафе, което като се пресметне по цени на дребно, плюс 10 г. захар, излиза към 5-6 ст, но се продава сега на крак за 25 ст, а би трябвало да е към 60-70 ст). Е, има и редица изключения и аномалии, като например сиренето, от което сега се консумира основно краве, каквото на Запад хората изобщо не признават, поради което цените на млякото у нас са все още ненормално високи, т.е. те са почти като на Запад, но би трябвало да са поне с 30% по-евтини, така че когато народа вземе да яде повече овче сирене, нещата ще се нормализират. Аналогично е положението и с мазнините (олио и краве масло), за които сега също има завишено търсене, което им вдига цените (при олиото, дори над западните). Особено е положението с месото, защото то би трябвало също да е под западното, но е малко над него, а и по-рано (навярно то не се е дотирало в последните години) е било също малко по-скъпо. При това, обаче, каймата сега се оказва доста по-евтина и от Запада, и от тоталитарно време, което е лесно обяснимо с това, че ние привеждаме цени за пакетирана "кайма", която, действително, трябва да бъде сложена в кавички; във всеки случай каймата е нормално да струва колкото месо с кости, защото тя няма кости, но пък и не е от най-хубави парчета (но това не значи, че трябва да е само карантия и сланина). Аномално е съотношението и на различните видове месо (ние привеждаме някаква средна цена между свинско и телешко), като сега, поради "лудата крава" хората на Запад завишават консумацията на птици и риба, докато при нас -- на свинско, което, и на изток и на запад, се счита за второ качество месо. Ако сега, обаче, погледнем заплатите, то става една "мътна и кървава", защото в 1988 г. минималната заплата беше 1,200 яйца, а средната към 2,700, докато сега (в 2001 г, след установен Валутен Борд, който уж трябваше да ни оправи) минималната е само 600 ovo, или два пъти по-зле, а средната е 1,800 яйца (ако може да се вярва на това, което сега се дава като средна, защото във всички нормални страни, а и у нас по-рано, средната заплата е към 2 до 2.5 пъти от минималната, а при нас излиза все над три пъти), докато в една Австрия (да не говорим за Америка) цифрите са, съответно 6,400 и към 14,000 ovo, т.е. в минимума ние сме поне 10 пъти по-зле, а в средата само към 8 пъти (навярно поради неточното ни изчисляване, иначе би трябвало да е пак 10 пъти), от Европата, за която все си точим зъбите, ама надали скоро ще ни се "отвори парашута"! Ако се съмнявате в ovo-то, то може да сравните нещата в щатски долари, където минималната работна заплата в САЩ е около 1,200 долара, ама на месец (а студентските стипендии и пенсиите са към 700-800 щ.д.), докато при нас към средата на 2001 г. беше само 40 щ.д., което дава съвсем отчайващо сравнение, поради което на Запад хората и не сравняват с реалните цени в някаква стандартна валута (долари, да речем), а използуват покупателна стойност (purchasing power parity, на английски). Е, нашето предложение за ovo-то е максимално опростена покупателна стойност. Друг момент, на който искаме да се спрем за малко, е положението през лятото на 1999 г., когато нещата (поне със заплатите) уж изглеждат нормални, а ние досега прескачахме тези цифри и гледахме все за 2001 г. Но това е не защото СДС-то толкова "оплете конците" с въвеждането на Борда, че след това положението се влоши (е, то сигурно ги оплете, защото Борда бе въведен в най-неподходящо време и при доста лош курс на лева, но за това автора говори доста на други места), а защото в тази графа сметките са правени при цени на яйцето 8 ст., а то беше така само няколко месеца, около отрязването на нулите на лева ни (че дори имаше един момент, когато яйцето "чинеше" само 6 ст), докато после бързо подскочи и до два пъти над това. Така че цените за лятото на 1999 г. бяха още неустановени, като правилното им съотношение се вижда при следващите две замервания в средата на 2000 и 2001 години. Освен това ние тенденциозно даваме цените само през лятото, докато през зимата положението се влошава, като правило с 30-тина процента, т.е. всички цени подскачат с 30%, но при неизменни заплати! Това, разбира се, е съвсем неоправдано, защото нито у нас по-рано, нито на Запад, цените през зимата се изменят с повече от 10-тина процента (ако не говорим за домати, или банани, например, където, съвсем явно, има сезонни цени) и е поредната проява на българския "феномен" на пазарно съзнание, защото българина просто се страхува, оттам се запасява за зимата, оттам вдига цените на всичко. Това е дваж по-голяма перверзия (да ме извинят читателите за израза), защото разходите на едно семейство през зимата, съвсем очевидно, се повишават с 40 до 50%, основно поради непосилните комунални разходи (т.е. парното), но също и разходи за топли дрехи, обувки, повече и по-силна храна, и прочее, така че след като той има по-малко пари за ядене, то и храната трябва да поевтинее. Да, ама не, защото сме българи?! Действително, и прасетата се колят основно през зимата, така че тогава трябва да са по-евтини, и реколтата тогава е събрана, така че сумата трайни храни (боб, картофи, лук, хляб, олио, и др.) трябва да поевтинеят, и кокошките се гледат в птицекомбинати и хранят с фураж, така че не би трябвало да има разлика между летни и зимни цени на яйцата, и други подобни. Аналогично е положението и когато дойдат празници и хората се юрнат да купуват "папане" -- в нормалните страни търговците тогава понижават цените (не защото са големи хуманисти и мислят за народа, а защото при по-голям оборот могат да печелят добре и при по-ниски цени), докато при нас тъкмо тогава цените са вдигат (не защото нашите търговци са по-"лоши" от западните, а защото тогава им се отдава възможност да водят нормална търговия, понеже българина купува или скъпо, или нищо!). Малко по малко, нещата се нормализират, в сезона на туршиите цените вече не скачат така драстично както преди 4-5 години, да речем, така че може да се надяваме, че след още 5 до 10 години и у нас няма да има зимни и летни цени за основните видове стоки. Интересен изглежда въпросът и с цената на хляба, сравнена с брашното, а и със Запада, защото по-рано у нас хляба беше по-евтин от брашното (сравнено кило с кило), сега у нас цените са практически еднакви, но хляба е малко (10-20%) по-скъп, а на Запад хляба е нормално два пъти по-скъп от брашното. Обърнете внимание, че тук не става въпрос за това, че един хляб трябва да струва около един щатски долар (!), съдейки по западните цени, защото с нашето ovo, както виждате, няма такива драстични разлики поне в цената на брашното (то е все някъде около 5 яйца, че дори и при тоталитаризма беше така, докато на Запад е към 7 яйца), така че феномена на евтиния хляб у нас не е така лесно да се обясни с това, че ние се храним основно с хляб и затова той се сее повече. По-правилно е да кажем, че ние ядем повече хляб, защото той е по-евтин от салама, примерно, а не защото предпочитаме да ядем хляб вместо месо, понеже в Австрия, както се вижда от таблицата кило пресен салам е равен само на две кила хляб (20.6 към 11.4 ovo), докато при нас съотношението е четири до пет пъти. Значи, от една страна, месото у нас е по-скъпо (сигурно са ни малко говедата и прасетата), а от друга страна, житото излиза по-евтино (сигурно защото е по-топло от Австрия). И все пак, въпросът ни е: защо хляба у нас е колкото кило брашно, а не е двойно по-скъп? Ами, отговора е подобен на разликата в съотношението на кафе на килограм и кафе в чашка на улицата (или бира в бутилка и бира на крак)! С други думи хляба у нас е само малко над брашното просто защото сме бедни за да си позволим да плащаме повече, а също и поради отсъствието на ДДС върху хляба (но не и върху баничките и козунаците, например). Така че е ясно, че хляба ще трябва да попоскъпне с 30-тина процента в ovo (стига да дойде поредното повишение на заплатите -- за да може то да се компенсира от някъде!). А сега нека погледнем прогнозите за, да речем след пет години, т.е. 2006 година (колонката "Б-я '06"), която е привързана към нашите сметки основно с това, че яйцето трябва да стане 0.08 щ.д., а още по-добре 10 цента*. Някои неща ще растат, други ще спадат, в ovo, разбира се. Разгледайте я по-подробно, защото тя претендира за едни неизменни цени, но съобразени с условията в България. Ясно е, че ще се стремим към Запада, ама ако можем да си го позволим, и, най-вероятно, бавно и постепенно, защото, все пак, си имаме чужди господари у нас (Борда, че и различни проатлантически структури и политици у нас), които ще се стремят да няма вече големи пропадания надолу (ама то пък и къде по-надолу?). Само че, обърнете внимание, това ще става в ovo, а не в левове или долари, така че дори заплатите ни да вземат с магическа пръчка (царски жезъл, може би?) да подскочат два, или повече, пъти, то от това народа ни нищо няма да "намаже"! Ако едното подскочи, то и другото ще подскочи, но яйцето ще си остане на местото, обаче, по-дългосрочно погледнато, то ще се стреми да расте докато стигне нивото на Запада, т.е. до към 20-тина щатски цента (защото и там то леко ще поскъпва с времето). Е, ще има известна разлика когато излезем навън (но то вече кой може да си го позволи -- във всеки случай, надали повече хора отколкото при "бай Тошо"). И още нещо: това постепенно движение ще бъде не просто умерено бавно, ами много бавно, то ще бъде едно пълзене, първо към нивото от преди, после към нивото където бихме били, ако бяхме като преди, после към нивото на Запада от времето когато почнахме да искаме и у нас да стане така, както е там, после, и това сигурно ще е вечно дълго, към неговото ниво в момента, в който ще се намираме тогава! Засега ние сме на нивото, годе-долу, от годините на застоя, т.е. 60-те и 70-те години, и пак имаме застой, само че сега на дъното на една дълбока яма, а пък тогава на върха на една плитка локва, ако можем така да се изразим, защото предишния застой беше върха до който можеше да ни доведе криворазбрания комунизъм, а сегашния застой е дъното, до което може да ни доведе криворазбрания капитализъм! Една приемлива оценка за момента на достигане на нивото ни от преди са още поне 10-тина, но, може би, и 20-тина години, а за достигане на западния стандарт (и то според техни източници) ще ни трябват някъде към 35 до 50 години (от момента на прехода), само че ако Запада стои на място, ама той няма такива изявени наклонности.      [ * От гледна точка на 2008 г. (доколкото автора си спомня) това, в общи линии, се потвърди, в смисъл че яйцата бяха около 14 ст., а долара падна до към 1.60, което дава 0.087 щ.д./яйце. Също и цените бяха в указаните грани-ци (ако ги умножите по 0.14 за да станат в лв.). С долара нещата може и да не излязат много добре, защото той падна твърде много по други причини, но в ovo надали грешим. Вижте също и добавката в ПП за колоната за 2008 г., макар че тогава пък ние се объркахме, след влизането ни в Европата. ]      Ами, това е, уважаеми читатели. Истината за нас не е в демокрацията, или в свободния пазар, или в частната собственост, или в "преплуването на Атлантика" (защото nato на латински значи преплувам, и затова е избрана такава абревиатура и за Атлантическия Пакт), ами в едно нищо и никакво яйце. Така че, един съвет от автора: чувайте си пилци и носачки и ще живеете добре. Ако нямате толкова къде, но имате парно, сложете си един кафез в хола, на масичката пред телевизора (а може и зад, или над него) и си гледайте две-три носачки (петел може да имате един на няколко комшии от входа). Яйцето е най-чистия белтък, а пък ние сме белтъчни същества, така че не можем без него. Ако пък сте си спрели парното (както били направили 30-тина хиляди семейства само в София), е, тогава поне ще спестите парици за яйца, защото при цени през зимата от 18 ст. за яйце и средно 90 лева за парно на месец, това прави цели 500 яйца на месец за парно, или по 16.67 яйца на ден, а пък толкова яйца (да Ви "открехнем" малко) правят точно едно кило яйца на ден! Ако имате толкова пари, че да си позволите спокойно да чупите по 17 яйца дневно, само и само да Ви е комфортно в къщи, то значи нямате нужда от носачки. На Запада хората нямат. И ние по-рано нямахме, ама като дойдè демокрацията ...      Та, като дойдè демокрацията, е крайно време да сме наясно, че не демокрацията води до добър живот, а добрия стандарт на живот води неизбежно до демокрация! Така е било преди 25 века в древна Атина, така става и от 18 век насам по целия цивилизован свят, така стана и у нас когато се отказахме от тоталитаризма. Така че -- по-малко демокрация, но повече яйца за народа!      10.2001      П.П. Колонките за 2008 г. са добавени после, но ги долепихме към таблица 1.Б. за по-удобно. Тук не само че долара продължава да е с ненормален курс, а и сушава година се случи, но и ние отново се "ошашавихме" с влизането си в Евро-Съюза, като по стар навик решихме отново всеки да дърпа чергата към себе си и да бойкотираме ценовата политика на Борда, в резултат на което се наблюдава поредното (неоправдано) повишение на цените, или поредната шокова терапия (защото той, нашия народ, от друго, освен от шокове, не разбира). Във всеки случай, при яйца по 0.20 лв. средния (M) размер и при долар средно към 1.30 лв. имаме вече 1 ovo = 0.15 щ.д. Но иначе нашите тенденции, при сметки в ovo се запазват, тъй като, примерно: млякото (средно) е вече 1.40 лв./л. или 7 ovo (при 5.7 от 2001 г., и 6 и малко на Запад), кравето сирене беше към 4.80 лв. или 24 ovo (срещу 20 от прогнозата за 2006 г.), кашкавала беше към 9.00 лв. или 45 ovo, хляба при 1.30 лв. за кг. (не 800 г.) е вече 6.5 ovo, олиото е ненормално скъпо по 16 ovo, кафе кг. 60 ovo, на крак по 2 ovo, цигарите вече са средно 12 ovo, ракията (0.7 л.) е 30 ovo (както виждате: гоним Запада), бирата -- към 4.5 ovo, и т.н. Минималната заплата пък е 220 лв. или 1,100 ovo, а средната 460.00 лв. или 2,300 ovo (което е пак по-малко от тоталитарната, и към 7 пъти по-малко от Европата). И други сравнения.      2008 ЗА СОБСТВЕНОСТТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ      Основния камък, в икономиката на капитализма или социализма, е въпросът за собствеността, и тъкмо по тази причина с него от край време се спекулира. При това нещата са пределно ясни, на базата на практиката на тези два строя. Първо нека уточним, че тук не става дума за личната собственост, като: къща, кола, яхта, покъщнина, и прочее, които се използуват, пряко или косвено, за задоволяване на личните и на семейството нужди, нито за степента на разкош, която човек може да си позволи, като, например, някой може да има и три жилища (в различни населени места, или извън града) но те въпреки това да се използуват от него, а друг може да дава едната си стая под наем, за да върже някак-си двата края, но и в двата случая това е лична собственост. Другият вид собственост е тази, която се използува за някакъв бизнес, т.е. човека (или някоя фирма, или общината, или държавата) притежава фирма, в която работят други хора (наемни работници). В този случай собствеността се използува за получаване на принадена стойност, или с нейна помощ става експлоатацията на подчинените на фирмата работници, и поради това считаме за естествено да я наречем      1. Експлоататорска собственост.      От векове наред такова разделение на имуществото съществува по света, така че засега не казваме нищо ново. Ако някой, все пак, се шокира от това название, то може да я нарича мениджърска, или стопанска, или крупна, и прочее, но тези названия не са толкова точни и в някои случаи може да възникне недоразумение. Вярно е, че думата експлоатация не звучи много приятно, защото тя значи буквално "вадене на душата" (на plua-то, или на всичкото), но при едно безпристрастно разглеждане не е редно да сме много свенливи, защото в света на бизнеса, все едно, не цари благотворителност, ами жестока и безпощадна конкуренция, така че тук ще използуваме този термин, без да му придаваме непременно пренебрежителен (комунистически) смисъл.      И така, ние ще говорим само за експлоататорската собственост, която при комунизма беше само държавна, така че този строй просто се включва в капитализма, т.е. комунизма си беше един държавно-монополистичен капитализъм с всичките му плюсове и минуси! При комунизма никой нямаше право да има собственост, с чиято помощ той, еднолично, да експлоатира другите, но това не премахваше експлоатацията на работниците, защото тя е просто необходима (в света на капитала), или не може да съществува сплотено общество без взаимна експлоатация в него, нещо, което е започнало още с появата на разделението на труда и на първите професии в дълбока древност. Както при капитализма, така и при комунизма, експлоатация в сферата на производство съществува, само дето при комунизма от нея се ползуваха само някои избрани, номенклатурата, която можеше да заема ръководните длъжности, докато народа не можеше. Е, при капитализма всеки може, само че това не значи, че всеки го прави, защото в развитите страни процента на богатите или на тези, които притежават експлоататорска собственост, варира обикновено между 3 и 5%, т.е. практически толкова, колкото беше номенклатурата. Изобщо, процента на елита във всяко едно общество, от първобитно-общинното и до сега, винаги се е движел в тези граници, което ще рече, че основната част от хората не притежават това, с което си "вадят хляба"! Ами, тогава каква е разликата между комунизма и капитализма? Практически никаква, или тя е въпрос на нюанси.      Но разлика няма, ако говорим за лична и за експлоататорска собствености, а ако си задръстваме главите с понятия като "частна" и "държавна", нещата се объркват. И нека не си мислим, че тези 3% са пресилени, защото дори и селските стопани, които (уж) притежават средствата за производство (земята, най-вече), в развитите страни са около 5-8% (а в САЩ -- само 4%), при това далеч не всички работят на своя земя. Тя може някога да е била тяхна, преди век, да речем, когато капитализма е бил още "зелен" (и това е наложило измислянето на такива строеве като фашизма и комунизма!), но в едно развито общество, това е изключение. Даже и един таксист, който спокойно може да притежава колата, с която си печели парите, просто "не преде" ако е толкова дребен собственик, както се вижда вече и у нас. Единствено лица на свободна практика -- част от юристите, частните учители, лекарите, и други --, както и крупните капиталисти, си вадят "хляба" със своя "лопата", а за огромното болшинство от хората, т.е. поне 95%, това не важи, и те са наемни работници, каквито бяхме всички ние (без "татовците") и по-рано.      Е, след като си изяснихме, че в днешно време всичко е капитализъм, и че народните маси, все едно, не могат да притежават експлоататорска собственост (ако не за друго, то поне защото трябва някого да експлоатират -- иначе се получава "българския вариант" на прехода, който за 1999 г, ако не грешим, се характеризираше с около 360 хил. еднолични фирми и заети в тях към 750 хил. души, т.е. по двама на фирма?!), то е съвсем логично да се пледира, че е най-добре изобщо да няма такава собственост (освен държавната), нали? Това беше и комунистическото виждане, и то, ей Богу, звучи разумно, защото ако едно нещо е изключение, то спокойно може да се пренебрегне или премахне. Само че ... . Ами, на тоя свят има сумата изключения, които, въпреки това, са много важни и необходими, като тук ще си позволим да приведем за пример само, да ме извинят читателите, секса, в който е добре известно, че мъжкия индивид е "боеспособен" горе-долу през един процент от времето (да речем 15-тина минути в денонощие, което има 1440 минути). Трябва ли тогава да премахнем и този един процент за да бъде хармонично обществото ни? Ето това беше комунизма -- една утопия, понеже се гледаше пристрастно на нещата. Само че (пак "само че"!) и сега се гледа пристрастно, защото сега пък си мислим, че всеки трябва да става експлоататор (или търговец)! Така че, ако искаме да постигнем някакво справедливо виждане по въпроса, то нека разгледаме безпристрастно      2. Плюсовете и минусите на частната собственост, или, както приехме да я наричаме, експлоататорска собственост. Плюсовете, разбира се, са свободата на действие, оперативността, пазарната ориентация на производството. Един собственик на фирма може да действува много по-бързо от държавата и, в редица случаи, това е от полза за целия народ. Между впрочем, това беше и идеята на Горбачовската перестройка -- да се реформира строя, но без да се разрушава. Защото държавното си има и своите предимства, а и просто не може без държавна армия или полиция. Колкото и да ни се вижда странно, но тъкмо тази перестроечна идея е била ясна и на американците някъде към 70-те години, и те успяха да модернизират донякъде техните централизирани структури. Ние, разбира се, нищо не модернизирахме, а направо разрушихме. А защо го направихме? Ами ... щото така беше по-лесно! Те и децата, дори малките бебета, изпитват най-голям кеф когато разрушават (купчина кубчета, примерно), а не когато правят нещо, защото още не могат да направят нещо хубаво, но да разрушат винаги могат (и на това древно схващане дължим и ... нашата дума "скучен", която е "одрала кожата" на руското "скученный", което значи събран на куп).      Та, такива ми ти работи по въпроса за перестройката и промяната, но да се върнем на нашия анализ. Най-важният плюс на частната собственост, всъщност, е възможността за конкуренция, само че тук ние съзнателно използувахме термина "частна", защото той предполага антипода "държавна", при която конкуренцията не е ефективна, защото това е, един вид, "хара-кири" на системата. Когато говорим за експлоататорска собственост, то тук конкуренцията е неизбежно присъща, така че няма нужда да я указваме. (Но нека не оставаме и с впечатлението, че при централизираната собственост, всякаква форма на конкуренция е изключена, защото спокойно може да има държавна и общинска, или някаква друга колективна собственост, може да има някакво допустимо ниво на държавно участие, може да има различни конкурси или методи на точкуване за определяне на най-печелившото предприятие от даден бранш, без да се изключват малките и средни такива, и прочее.)      Основният минус, пък, на експлоататорската собственост, е нейната изключителност, т.е. това, че практически всички членове на едно общество не са експлоататори (мениджъри и пр.), и като така това поражда много несправедливи отношения в обществото, от които не можем да не се интересуваме, тъй като куриоза на живота е, до голяма степен, в това, че човек не може добре да мисли за себе си, ако не мисли за другите, т.е. за резонанса от неговите постъпки върху другите (а още по-малко може да мисли за другите, ако не мисли за себе си)! Така че въпросът се състои в това, така да нагоди тази експлоататорска собственост, че тя да не внася нови несправедливости в живота, който и без това е достатъчно несправедлив. Ами, да поразнищим малко този момент. Кое е толкова несправедливото на имущественото неравенство (защото то е и хубаво, понеже предлага условия за надпревара и жизнени цели, за тези, които нямат експлоататорска собственост, а те са болшинството от хората)? Е, според нас, а то би трябвало да е ясно и на всеки, който се е замислял по въпроса, най-лошото на имущественото неравенство е това, че то не е лично заслужено!      Защото хората имат добре развито чувство за справедливост, и, както си му е реда, с отчитане на случайността, или шанса, или късмета. Почти никой, поне на Запад, не роптае особено за това, че големите "риби" изяждат по-дребните, или че силния побеждава, или по-способния, по-учения, и т.н. Е, те хората си роптаят, разбира се, но това не е нещо антагонистично, както са роптаели срещу аристокрацията, например, или срещу робството (или номенклатурата), или срещу фашизма -- установки, които не позволяват на масите да минат от другата страна на бариерата. Капитализмът е хубав тогава, когато той е добре социализиран и когато масите имат, ама наистина, шансове да бъдат такива, каквито желаят, според даденото им от Бога. Лошото идва, когато едни се раждат богати, а други бедни, и бедните просто нямат никакви шансове да станат богати. В развитите страни всеки иска да забогатее, но когато това стане единствената жизнена цел, то такъв живот е доста скучен и неприятен, а когато човек се стреми да изяви заложеното в него, той е просто интересен, и неравенството не тормози толкова хората, колкото е в такива мизерно бедни страни като нашата.      Така че нека не бягаме от въпроса за бедността (която не била порок, ама си е чиста свинщина), нито пък си мислим, че в света на капитала успява (в смисъл на забогатява) по-способния, защото след като той работи за богатия или експлоататора, то пак богатия става по-богат. Това, което пречи на капитализма да се харесва и на бедните е неговата несправедливост. А на какво се крепи тя? Ами ... на наследствеността, разбира се! Ако богатството падаше от небето, или пък се завоюваше лично, но при равни шансове, то всеки би бил доволен от едно такова "надбягване". Но и да не стигаме до другия полюс, защото средата, в която се възпитава човек от малък, безспорно има значение, и ако всички са при съвсем равни условия ще изчезне стимула за масите, както и стана при тоталитаризма. Така че ние не сме изобщо против наследяването, а срещу наследяването на експлоататорската собственост! Иначе се получава, че всички са равни, ама някои са по-равни от другите, както казвахме по-рано, а и днес никой не е отрекъл необходимостта от равнопоставеност на всички, било то пред закона, било по отношение на пола или расата, и прочее. След като не могат всички да бъдат експлоататори, то и няма нужда на някои да се дава такъв старт още с рождението, но ако някой, при относително равни условия, успее да стане такъв само в рамките на своя живот, то това може да е от голяма полза за всички, нали таки? Е, след тези разсъждения сме готови да изложим нашето предложение за      3. Бъдещето на капитализма, от гледна точна на експлоататорската собственост, или нашето виждане за бъдещата крупна собственост. Доколкото фирмената дейност, така или иначе, се отделя от личния или семеен бюджет, то няма проблеми за отчитането им, както и за наследяването на големи суми. Нещо повече, данъка наследство, който с нищо не е заслужен според наследника (да не би държавата да е вкарала починалия по-бързо в гроба, та да трябва да ù се плаща?), при големи суми често достига до 1/3 от наследения капитал, така че държавата, все едно взема доста. Ние просто предлагаме доста драстично завишаване на данъка наследство при надхвърляне на някаква граница, която ще наречем експлоататорски минимум (ЕМ), но това не е някакво неизбежно наказание за богатите, понеже всеки може приживе да прехвърли каквото пожелае на своите преки наследници (което и оправдава данъка наследство, между впрочем -- т.е., след като човек няма вяра и на своите хора, то да си плати за това!), като ако наследените капитали, акции, дялове, или имущество не надхвърлят един ЕМ, то всичко си се наследява според досегашните закони за страната. А какво значи "драстично"? Ами такова, например, че при достигане на 10 ЕМ лицето да получава само 2 ЕМ, или при достигане на 100 ЕМ -- 3 ЕМ, и това да става по някаква експонента.      Нека сега определим този минимум, защото някой може да си помисли, че човек няма да наследи и жилището си. Е, може да си го помисли, ако ставаше дума за лична собственост, но ние говорим за големи суми, с които може да се върти едър бизнес, което ще рече, че дребните предприятия трябва да може да се наследяват изцяло (дори от един наследник), че и средните също, ако са притежание на няколко души, или ако има няколко наследника (което е обичайната практика). Нашето предложение е доста просто: 1 ЕМ = 1000 МРЗ (минимални работни заплати), което може да се осъществи във всяка страна, тъй като минималната работна заплата отдавна е централизирано установяван показател. При това такова ниво може да бъде само първоначално, а иначе, да бъде въпрос (също както МРЗ) от компетенцията на Парламента, като се определя, да речем, така, че да се прилага за не повече от 10% от населението и във всички случаи да включва цената на средно жилище, кола и пр. (например за нас, при 100 лв. МРЗ това прави 100,000 лв; а за страна като САЩ, където МРЗ е към 1,200 US$, ще имаме 1,2 млн.щ.д.).      Надали представлява проблем легализирането и на особен вид собственост с пожизнена сила, която, при това положение, не подлежи на унаследяване, а се връща във фирмата. Това може да изглежда доста странно (защо някоя фирма ще продава акции, които човек направо губи със смъртта си?), но може да се окаже подходящо за капитали, които трябва да принадлежат на някаква текущо променяща се група хора, например: наследствено имение, което да бъде винаги на рода, или общинска собственост, и прочее, като такива акции може и да се раздават според регламента на фирмата, или да увеличават дяловете на останалите собственици. Това донякъде може да ощети държавата, като подмине закона за наследство, но тъй като държавата, все едно, печели от нашето предложение, то нека се прояви и малко "ларж".      С оглед избягване на монопола на държавата, от този драстично завишен наследствен данък, може да се приеме положението, че за нея не може да остават повече от 1/3 от активите на такива фирми (понеже това е един вид национализация), а другата част (ако остава още) да бъде за общината, или за друга организация, или да се раздава с някакъв жребий. В крайна сметка, важното е всеки да има интерес да забогатее приживе, но и всеки да има някакви реални шансове да "намаже" нещо от крупните фирми, при смърт на някой от собствениците. Това няма да намали конкуренцията и ще засяга само действително крупните предприятия, за които държавата, под една или друга форма, е длъжна да се грижи, или да ги контролира. Това няма да бъде социализъм, в комунистическото виждане, а по-скоро един народен капитализъм. А дали това няма да отслаби крупните фирми? Ами надали, защото в живота на една фирма има три основни етапа: на създаване и пробиване, на развитие и разширяване на производството, и на преформиране и упадък. Някои народи имат и поговорката, че фирмите живеят три поколения, като първото я създава, второто я разширява, а третото я пропилява. Нашето предложение не засяга първото поколение, което е и най-важното, то елиминира третото поколение, което е хубаво, а функциите на второто поколение спокойно могат да се изпълняват от държавата, и въобще от повече лица (крупната собственост, все едно, не се управлява лично от собственика), така че това не би трябвало да засегне крупния или определящия за всяка развита страна бизнес. По този начин ние вече стигнахме и до      4. Заключението, в което ще подчертаем, че колкото и нови да изглеждат тези идеи, то те не идват на празно място, защото капитализма се развива и модернизира. Днешният капитализъм на Запад, не е това, което е бил преди век, и неговото социализиране, или стремеж към по-голяма социална справедливост, е неизбежно. Това, съвсем очевидно, съответствува на желанието на масите (стига някой да ги попита), че и половината от експлоататорския елит също би го приел, понеже това не засяга личния живот на богаташа, а поколението му -- е, то, сигурно, не заслужава толкова много богатства, понеже това, което идва на готово не се цени особено. Когато една фирма застарее, на нея гледат като на някой вдетинен старец, когото всички чакат "дядо Господ" най-после да си го прибере, а ако ще е "дядо Господ", то защо не е и държавата или общината? Младите и пробивни малки и средни фирми не губят, масите печелят от по-справедливия капитализъм, държавата също, а и крупния бизнес не губи, така че сигурно някога това ще бъде реализирано. Големите данъци (не само абсолютно, а и процентно) при големи доходи не са новост за редица западни страни, просто хората още не са се усетили, че може хем бизнеса да върви, хем държавата постоянно да забогатява. Нашият СДС-арски лозунг за "бедна държава и богати граждани", както видяхме от собствен горчив опит, може да се осъществи само ... в първата си част, и не е възможно да има богати граждани в една бедна страна. Социалистическата идея нито е нова, нито е погрешна. Погрешна беше нейната реализацията, но това важи и за капитализма от средата на ХХ век, така че, да се надяваме, че ще се стигне до правилно виждане и по въпроса за собствеността и експлоатацията.      08.2001 БОЖЕ, КАКВО ЯДЕМ!      Наскоро си купих някакъв бульон от един голям супермаркет, и понеже от него имаше 4-5 вида (пилешки, телешки, сметанов, и прочее) рекох да прочета по какво се отличават. Ами, излезе че по ... нищо съществено, т.е. по есенцията! Защото единствените натурални съставки бяха към 5% накълцани на ситно моркови и стрит магданоз, а основния ингредиент на "бульона" беше -- ха познайте де! -- декстрин (е, малтодекстрин, ама то сигурно е почти същото), т.е.      ядем лепило!      Е, аз си го бях купил вече, защото то, съставките, са пишат нарочно с най-дребния възможен шрифт (4 или 5 пиксела, нещо такова), така че и човек с нормално зрение да не може да ги прочете без лупа, а камо ли някой като мен, надхвърлил 60-така, така че после (вече си носех лупа) проверих и други фирми, и навсякъде бульоните вече (не знам от кога, но преди 20-тина години, в една нормална западна страна, не беше така) се правели от декстрин. Тогава си спомних и че едно време имахме в мазето някакъв декстрин на прах и една зима ... мишките го бяха нападнали (а те са бозайници като нас, нали, така че не е вреден) и с това се поуспокоих и си го изядох, малко по малко и, хм, червата ми не се слепиха. Но излиза, че      най-доброто, което може да се каже за храните, които днеска се продават, е дали те са вредни или не за здравето, и това е функцията на някои контролни органи, които имаме, а иначе от какво се състоят -- ами, основно според цената; обаче няма проблеми да купите и нещо скъпо и пак фалшиво.      Или друг пример, сладоледа. По-рано, в тоталитарно време, имаше основно три вида сладолед: млечен, сметанов, и шоколадов, като можеше понякога да се намери и фруктов, но хората не го харесваха защото знаеха, че това е замразен плодов нектар. Обаче млечния си беше от мляко (а че от какво друго, би възкликнал един "тоталитарец"), сметановия от сметана (и тя се усещаше, няма будалкане), а шоколадовия беше основно млечен но с какао (а може би и малко сметана). Сега има навярно повече от стотина вида сладоледи (не всичките едновременно в даден магазин, но като артикули), обаче прочетете от какво са направени. Е, значи, съставките са поне 20 (!), като има консерванти, "овкусители", някакви съставки от вида Е###, което е някакъв номер според европейски (а може и световни) стандарти за органични продукти, но сигурно изкуствени, включително яйца на прах, обаче      натурално мляко няма!      Е, има мляко на прах (дори не и кондензирано), но това не е същото. Аз имах едно време един котарак и си спомням -- което ще рече че говоря от личен опит, но който не вярва може сам да провери --, че съм му наливал в неговата купичка малко такова мляко разтворено (понеже ние си го пиехме, било то към кафе, било към чай, а било и като мляко, някои дори и го квасели), но той не искаше. Сега не съм съвсем сигурен дали въобще не искаше, или след време близна малко, но явно не го харесваше, докато когато се е случвало да купя някое шише наливно прясно мляко от някоя селянка (което и затова забраниха официално да се продава, защото е истинско и може да конкурира крупния бизнес), то той го подушваше затворено още от вратата и започваше да ме обикаля като ... като котка около ведро с мляко, нали така? Така че сигурно има разлика, защото животните имат инстинкти, тях с реклами не можеш ги излъга.      Или да вземем, примерно, оцета, който ти предлагат един до друг, два вида, ябълков и винен, така пише на него, има нарисувани ябълки или грозде, но ако се зачетеш в съставките се оказва, че той се състоял от 5-процентна (има и от 6) пречистена оцетна киселина Е###, само че този дето е с нарисуваното червено грозде има и оцветител. Това е положението. Също и сумата (пак над стотина артикула по принцип) безалкохолни напитки, които са по-евтини и от минерална вода, към 40-50 ст. (т.е. 20 евро-цента) за 2 (или даже до 3) л., но са само с есенция (и при това половината от цената отива за опаковката). А по-рано (да речем, преди век) като се е кажело лимонада се е разбирало изстискан лимонов сок (респективно, оранжада -- портокалов, а не от ... тиква, в най-добрия случай, т.е. ако въобще има нещо естествено). Или пък вина, които също са цял рояк разни видове, но щом са на цена по-евтина от гроздето, не може да са истински, при все че имат приличен вкус, а и градус (защото пък това наливно вино, което може да се намери понякога по пазара, то, за сметка на това, че има натурална съставка, е основно чешмяна вода).      Да не говорим за кайми, салами, луканки, разни снекове, пелети, царевични пръчици, и всякакви други, наистина промишлено произвеждани продукти на хранително-вкусовата промишленост. (Отнякъде чух, че и ролцата от раци били рачешки само към 10%.) Че и яйцата, които ни продават, както се оказва, били основно неоплодени. В смисъл, че за стане една кокошка квачка, то тя трябва да "познае" някой петел, но сигурно веднъж-дваж, и после си я оставят да си снася по навик, няма смисъл да се "хабят" да я пускат при петел веднъж в седмицата, да речем, щото петела е разход за фирмата, нали така? И затова има разлика между яйца и яйца, както се казва, между тези, дето ни продават като обикновени, и тези, дето може да се купят от селянка (не че са "необикновени", но жълтъка им има друг цвят). Тоест с кокошките се процедира както с кравите, които след като родят веднъж и после все дават мляко (и затова на италиански, да Ви кажа, има два вида крави: едните са vacca, които просто имат, хм, виме, като най-кратко обяснено на български, а другите са mucca, понеже викат "му-у", което пък го правят, защото искат някой да ги издои).      Примери много, и аз ще приведа още доста, но за да Ви предпазя, донякъде, от ненужни разочарования нека Ви кажа половин дузина правила (някои от които съм споменавал и по-рано, но в друг контекст).      1. Използувайте домашни животни за тест, кое е наистина натурално и кое не. Както с млякото на прах и котката, предполагам, че може да се процедира и с някои кайми или салами и кучета. Животните, както споменах, не могат да бъдат излъгани с опаковки и реклами, на тях дадено нещо или им харесва (защото е натурално), или не им харесва (и сигурно няма да са във възторг от соеви кюфтенца, примерно, които били много хубава диетична храна, ама на нищо не приличат).      2. Проверявайте как нещата се развалят, и по начина на разлагане, по вида на продуктите на които се разлага дадена стока, съдете за нейните съставки (респективно фракции). Това важи особено за хляба и разните хлебни продукти. И тук нещата са както със сладоледите, по-рано имаше основно три вида утвърден хляб (бял, добруджа, и типов -- като хляб за типове, а?), а сега има пак стотина асортимента (и непрекъснато се появяват нови, за да объркват купувачите), но в тях има какви ли не "подобрители", консерванти, овкусители, и добавки (нормално някъде към 5-10 съставки). Обаче "играта" се разкрива когато хляба започне да се разваля, защото почва да плесенясва, ама с всички цветове на дъгата. По-рано (то по-рано, както казват някои, и аз вече мога да го потвърдя, и ... презервативите бяха някак-си по твърди, а сега само се огъват, а?) имаше един вид плесен, синьо-зеленикава, и тя, доколкото знам, е полезна, в известна степен, защото от нея бил направен пеницилина, а има и сини и зелени сирена, и прочее подобни плесени, т.е. това е нормален процес на превръщане на веществата, когато те са естествени. Обаче сегашните бели, най-вече, хлябове (на черните това не им личи, а може би и по-трудно се фалшифицират и затова са по-скъпи -- защото по-рано беше обратното, типовия хляб беше най-евтин), като ги оставите в обикновените найлонови пликове в които, кой знае защо, ги продават,      тези хлябове започват да стават на разноцветни петна, които са ту зеленикави (това е добре, де да бяха всички хлябове такива), ту жълтеникави, до ярко оранжеви, ту направо черни като въглища, и освен това започват да лепнат при пипане и да се склейкват. Проверете с някоя филия, това е доста интересен експеримент (на топло и извън хладилника, разбира се).      Предполагам, че подобни тестове могат да се правят и с каймите и саламите (те, действително, не само позеленяват, а и пожълтяват и се надуват), като при тях се добавя и някаква "характерна" миризма. Натуралното месо е хем по-устойчиво, хем по-стегнато, то се опитва да изсъхне, не е правено с вода (в която се разтваря соята, или пък картофеното пюре; или мляко на прах, ако става дума за луканки и трайни салами). Даже и със зеленчуците това не е лишено от смисъл, защото аз отдавна бях стигнал до извода (не че той е особено труден за стигане до него), че нитрираните продукти се развалят по-бързо и просто се оводняват и разплуват. Сега, обаче, се появиха разни мутантни зеленчуци, където нещата стоят точно обратното, което ще обясним в следващата точка.      3. Избягвайте мутантните продукти, които се познават основно по твърдостта и издържливостта им, защото, за да наедреят зеленчуците, или за да станат по-студоустойчиви, се извършват (положително, съдете сами по последствията) такива мутации, които да засилят целулозата в плодовете или зеленчуците. Примерно, "зимните" ягоди, които са десетина пъти по-големи от питомните (които са десетина пъти по-големи от дивите -- обемно погледнато това е така, защото ако всяко измерение нараства само два пъти, то повдигнато на трета степен това прави 8), очевидно трябва да бъдат и много здрави, а пък те са май най-нежния плод (за сведение, на френски ягода е fraise, а fragile е крехък, нежен, чуплив; това се вижда още по-добре в италианския, където думите са fragola и fragile). Но това нейсе, те са меки плодове, така че малко затвърдяване не им вреди. Обаче ако вземете картофи извън сезона (примерно, май, юни, но и по друго време) и решите да ги готвите с месо, то месото в обикновена тенджера ще уври за около 1,5 часа, докато на картофите ще им трябва още поне един час.      Аналогично можете да "пострадате" и с някои домати, които, ако не бяха не съвсем сферични, биха могли, предполагам, да се използуват и като ... топки за билярд! Или още със сини домати, навярно и големи чушки, корнишони, и прочее. Възможно е много целулоза да не вреди, не съм сигурен, но те са по-трудно смилаеми; освен това и вкуса на такива "форсирани" зеленчуци е друг. Хората, все пак, не са преживни животни, че да могат да усвояват всичко зелено (или червено, респективно). Казано по друг начин:      сравнявайте времето за готвене на продуктите, като щом те увират доста по-бавно, то значи не са от "нормалните". Такива стоки се срещат, като че ли, основно когато обикновените не са в сезона си, но не винаги; аз имам подозрението, че и лютите чушки, а оттам и сладките и напращели по никое време, са също по някакъв начин мутирани, или има друга подобна "форсираща" намеса, защото те вече имат много здрава ципа, стават бая големи, доста рано поевтиняват, а и са наистина люти, докато по-рано не беше съвсем така. Има съществена разлика в твърдината между зимни изнежени парникови стоки, и зимни, а дори и не съвсем такива, но твърди като камък зеленчуци. Поне на малки деца не давайте такива, кой знае как ще реагират стомахчетата им.      4. Не купувайте извънсезонни стоки.      Те са също по някакъв начин заставени да плодоносят не когато им е времето, а това се върши не само с температура, а и с разни добавки в почвата, няма как да не е така. Освен това, очевидно, те са и 3-4 пъти по-скъпи от нормалните в сезона, което в добавка към различния им вкус (т.е. по-блудкави, като правило) е достатъчно указание да ги избягваме; единственото съображение да ги купувате е ако парите Ви са много и се чудите какво да си ги правите, или пък вече сте "оснобели" достатъчно, за да не можете да си представите как така ще ядете нещо консервирано, когато може да си го купите прясно. Сега, аз не казвам, че човек не може да си купи поне веднъж в месеца зимни доматки или краставичка, или нещо подобно, но за готвене е съвсем ясно, че и консервираните стоки (стерилизирани или осолени) вършат съвсем добра работа. Изобщо, не забравяйте прастарото правило: всяко нещо с времето си.      5. Не купувайте рекламирани стоки.      Това нещо съм го казвал няколко пъти на други места и то е очевидно за всеки що годе разумен човек (а и, ха, ха, и за жените също), но кой знае защо хората -- и то далеч не само тийнейджъри, на които "пипето" им е като на едно пиле, дето се вика, или пък вече "изкукали" пенсионери -- се ловят на рекламите и търсят тъкмо рекламираните стоки. Това не е разумно защото рекламата в никакъв случай -- ама, наистина в никакъв -- не е информация за продукта (както и аз си мислех едно време), не, тя е само начин да Ви излъжат да купите нещо от дадена фирма, а не от друга; освен всичко останало, Вие трябва да заплатите и рекламата, даже и за тези дето не си купуват стоката (!), защото няма кой друг да покрива тези разходи, освен купувачите. Аз лично се чувствувам засегнат, когато ме карат да плащам за това, че ме карат да слушам или гледам глупости, и правя най-разумното, т.е. противодействувам на рекламата с всички възможни средства. Нещо повече, аз я използувам ... срещу самата нея, като      не купувам нищо, ако то се рекламира усилено, т.е. считам, че щом едно нещо се рекламира, то това и не трябва да се купува -- просто и ясно, нали? Защото: кои са измежду най-рекламираните стоки? Ами, да речем: безалкохолни напитки (защото са само вода и есенция и без тях, повече от очевидно, можете), цигари и алкохол (защото са вредни и всички знаят това), разни закуски, дъвки или сладости, на дребно (които, понеже са дребнички и в луксозни опаковки, излизат най-скъпо, сметнато на килограм), всякакви модерни и луксозни неща за хайлайфа и снобите (които и затова се рекламират, защото не са необходими и хората иначе не биха ги търсили), кръчми и ресторанти, места за почивка, самолетни компании, леки коли, и прочее неща без които спокойно може да минете (или ако Ви потрябват, то тогава ще ги потърсите, а не когато те Ви се навират в очите и ушите), в последно време разни мобилни оператори (защото явно са решили, че сега е момента да печелят като Ви карат да плащате по разни "планове" за услуги, които не успявате да използувате, но предплащате предварително), и други подобни неща. Примерно, ако се бях сетил, че бульоните, или сладоледите, често ги рекламират, може би и нямаше да си купувам, но веднъж-дваж в годината може и да се излъжа; по малко всичко е позволено, важното е да не Ви става (лош) навик. (Ето, примерно, аз и не си купувам ... дамски превръзки, защото нашите реклами, когато дойде демокрацията, тъкмо с тях и започнаха, така че съм последователен, нали?)      6. Четете дребните буквички, защото, в крайна сметка, то затова фирмите ги принуждават да пишат състав и произход на продуктите, за да може хората -- ама ако искат, и ако имат акъл за това -- да не купуват неща, които не желаят, т.е. да не могат лесно да бъдат излъгани. С други думи, ако искате да Ви лъжат, то няма проблеми, все ще се намери някой, който да го прави (реклами и политици бол), но ако случайно не желаете (т.е. ако сте измежду тези 5 - 10% относително умни хора, като моя милост), то да можете да се ориентирате. И това не само е правилно за клиентите, но и не предизвиква особено недоволство сред фирмите производители или продавачи, защото основната част от хората, все едно, ще си ги лъжат, та стой та гледай, както се казва. ( Примерно, хората спокойно си пишат ябълков оцет, и рисуват ябълка, и пише, с нормално едри букви, че се използувал "за овкусяване", и наред с това пишат че състои от обикновена химическа оцетна киселина -- така и вълка е сит и агнето е цяло, нали? Или друг пример, рекламират ти някакво уж-лекарство, което, обаче, само дето не вреди, а дали помага един Господ знае, и ти показват как минава по червата, или където и да е, и накрая сдъвкват за 3-4 секунди фразата "Преди употреба прочетете листовката.", за да не може юридически никой нищо да им каже, и така си измиват ръцете като "господин" Пилат Понтийски, който решил, че вместо той да съди Христос, нека народа го осъди -- един древен пример за ползата от демокрацията, ако човек се замисли. )      Но щом става въпрос за писане на нещо по стоките, то аз имам едно предложение, защото това да се пише на някои стоки, че са естествени -- примерно bio-нещо-си, или pure_meat за меса -- не е достатъчно, понеже тези стоки са само към 10 - 15% от продаваните (поне у нас) и те са 2-3 пъти по-скъпи, и като така от слабо купуваните, а останалите над 80% стоки като артикули, или над 90 като купувани, остават без указание за тяхната натуралност. Имам предвид, че те може да не са съвсем натурални, но все пак в тях да има нещо естествено, да не са пълно ментè (както, примерно арабските марципани, на които въпреки всичко пише "шоколад", или както въпросния оцет, или бульон). Това, което аз предлагам е да се маркират и всички стоки, в които няма, практически нищо натурално, те са чиста есенция или имитация, което не е особено трудно да се установи, защото се знае какво трябва да има в даден продукт, т.е. с дадено название (както, примерно, вече на някои уж-кисели млека у нас взеха да пишат "млечен продукт", защото знаят, че това не е истинско кисело мляко). Трябва да се използува някаква думичка добре известна и на Запад, което ще рече тя да е гръцка и/или латинска, и аз мисля, че най-добра за целта е думата псевдо /pseudo, която може да се съкрати и до псе /pse (примерно: pse-оцет, pse-шоколад, и прочее), а дори и до една гръцка буква "ψ", написана с черен цвят и заградена в кръгче! Така ще се знае, че това, което не е "псе", е що-годе прилично, докато "псетата" са си чиста имитация или фалшификация; използването на други думи като: ерзац, заместител, имитация, подобие, и прочее, не ми се струва толкова универсално и елегантно както моето предложение. Предполагам, че това няма да предизвика особено недоволство сред фирмите-производители, но ще бъде доста по-коректно по отношение на купувачите.      Ами, в общи линии, това е. Лъжат ни, и ще ни лъжат, щом не възразяваме, като се полагат грижи само да не ни тровят. Всеки има правото на избор. Аз лично, отдавна, още от тоталитарните години, когато лъжите на търговците и производителите бяха значително по-слаби (за сметка на лошия асортимент, разбира се), избягвах безалкохолни напитки, избягвах купешки алкохол, приготвяхме си сами зимнина и сладка, правехме сокове и вина от диви плодове, беряхме гъби, и каквото можем, като      купувахме предимно основни стоки, без които не може, и които най-малко се фалшифицират, като: олио, захар, оцет, сол, месо ама да го видиш с костите, риби от океана (речни по-рядко), бройлери (те може да се отглеждат изкуствено, но пък месото им е нежно), масло (тогава то не се смесваше с маргарин), хляб (казах че тогава той беше естествен) или брашно, сирене (също натурално) или кашкавал (те бяха само два вида, "балканки" и "витоша", и никой не си правеше труда да ги "модифицира" с разни добавки), кафе, чат-пак някой портокал или лимон, и комай това беше всичко. Останалото си го правехме в къщи, т.е. готвехме си. Сега младите вече май и не знаят, че ... млякото се получава от крави, а си мислят, че в магазина има кранче, откъдето пълнят пликовете -- знам ли, като гледа човек рекламите (ама рекламите са според народа -- във всяка страна и по всяко време, вървят различни, такива каквито се приемат от него), то може да си помисли, че всички вече сме станали морони.      И понеже съм сигурен, че едно 99% от хората (ако не и с цифри след точката) не са на ясно какво значи думата "морон" (а и в английски етимологични речници moron се дава като "неологизъм" в езика, но без да се разнищва особено), нека Ви споделя моето мнение по въпроса. Значи, морона, съвсем ясно идва от латинския където moria значи глупост, което (също безспорно) идва от старо-гръцкия, където μωρια е лудост, обаче латинското morus, което е от гръцкото μωροσ значи ... ами един морав плод, черницата! Тук вече става ясно, че се намесва моравия или лилавия цвят, който е тъкмо от гърците (макар че цвета може доста да варира и в английския maroon значи кестеняв, но то трябва да е от същия корен, защото тук е и френското mauve, което значи бледо-моров), и че тук са и моравите, т.е. сините домати, но проблема е, че като значение в старо-гръцкия μορια (но обърнете внимание на буквата "о") значело някакви свещени маслини (общо взето дребен и "глупав" плод като черницата). Обаче не става ясно (и това никой не го обяснява -- освен моя милост, разбира се), защо "моравите" черници, или цвета на сините домати, ще се свързва с глупостта, и то още от 25 века, грубо казано? Но той се свързва защото ... ами облечете се в морави дрехи и вижте за какъв ще Ви вземат хората! Тоест това е един много ярък и фрапантен цвят, с който човек само иска да се изтъкне (ако няма с какво друго), и повечето глупаци тъкмо това и правят, "обличат се в морави дрехи", фигуративно казано, за да станат интересни. Е, на такива хора и разчитат рекламите, това са снобите. Те, по принцип, не са лоши хора, даже      съвременното консумативно общество се крепи основно на снобизма на хората, но те правят ненужни неща и се хвалят не с неща, които са свойствени лично на тях, а с нещо с което искат само да изпъкнат (като, примерно, да си продупчат езика и сложат там някое лъскаво камъче), а това се е считало от интелигентните тогава гърци и латинци като проява на глупост. Е, съвсем естествено е рекламите да са насочени тъкмо към тези "стълбове" на консумативното общество. Ако Вие сте от тях, то забравете всичко, което Ви казах до тук, но ако не сте толкова елементарен, или поне не искате така лесно да могат да Ви лъжат, то прочете още веднъж поне надебелените думи, та дано нещо остане в главите Ви.      09.2012      П.П. Понеже тук става дума за различни мошеничества със стоките може би е подходящо да добавя и два-три параграфа за някои легални измами, които магазините прилагат. Тяхната основна стратегия е да правят различни "зарибявания", очевидно, и аз съм говорил отдавна по тези въпроси, но напоследък ми направиха впечатление две нови модификации.      Едната я наричам отсрочено плащане, и тя се свежда до това, че понякога някои магазини предлагат стоки на безспорни дъмпингови цени, че дори и направо на половин цена, но това се прави няколко пъти, докато хората започнат да търсят тези стоки и тогава вече ги продават дори с едно 20-тина процента по скъпо от нормалното (за да си върнат загубеното). Кога да започнат поскъпването магазините знаят, защото те си следят оборота и щом имат усилено търсене, то и вдигат цените. Това е очевидно, но този вариант се свежда до заплащане на същите стоки по-късно, т.е. когато човек купува евтино той не плаща действителната цена, но после си я доплаща и надплаща. Това което клиента трябва да прави е да гледа да не обърка фазата и да купува когато е скъпо (с надеждата то пак да стане евтино; но и защото вече е отишъл в магазина -- предварителната нагласа е голяма пречка), а веднага да спре за известно време покупките (да речем за половин - един месец). Това е честно надлъгване, но пък защо по-бедния, т.е. клиента, да губи?      Другият подход е отвличащата маневра, при която ти говорят за неща, които въобще не са съществени, но спокойно могат да те объркат (и го правят), защото човек продължава да разчита на нормална човешка логика и си внушава сам някои изводи, които просто не са верни. Примерно, като пише някъде, че продукта съдържа растителни мазнини (това касае сирена и кашкавали) човек си мисли, че в крайна сметка мазнината не е особено важна, важното е да е млечен продукт. Да, ама тъкмо там е номера, че в тези стоки просто няма мляко (е, или почти няма); затова такива сирена струват дори по-евтино от изварата, а иначе те трябва да са 2 до 3 пъти по-скъпи от нея. Пак "честна измама" (т.е. юридически фирмите са невинни), но клиента страда.      Е, има и други варианти, примерно цитиране на нещо не проверено с нищо, да речем, че дадена стока е с 20% по-евтина, но кой ти гарантира, че те сравняват с правилна цена, а не с измислена (защото в пазарни условия няма твърди цени)? И то най-често е така. Или че има поевтиняване от ... 3%, където се предполага че човек ще си помисли 30%. Или ще разменят местата на някои стоки и ако човек не си отваря очите на четири ще вземе нещо което днес е там, но е доста по-скъпо. Или, примерно, че някакво сирене с чубрица е с 30% по-евтино, но до него стои сирене с копър, което много си прилича с другото, ама е на нормална цена. И други подобни трикове за "балъци" (което на турски значи риба), или за "гарги" (според англичаните, за които gullible значи податлив на измама и сигурно се свързва с гаргите и гълъбите защото специално gull е чайка).      Изобщо, аз успях да намеря само една полза от такива будалкания за клиентите -- понеже аз, разбира се, се стремя да противодействувам -- и това е, че така магазините просто ти ... поддържат тонуса, карат те да не си позволяваш да се отпускаш, да не старееш, в крайна сметка, защото, както предполагам че доста читатели са чували, първите признаци на стареене се свеждат до трудна промяна на навиците, до трудна адаптация към новото, поради забавяне на реакциите. Така че, при желание, човек може да извлече полза от редица неудобства, или пък да си го будалкат колкото могат. Ами, всеки си има (демократичното) правото на избор.      08.2013 РАЗНИ НЕЩА ПРЕЗ 2016-А ГОДИНА*      [ * Без неголямата точка 2, която е в следващия 3-ти том. ]      Значи, господа, аз се отказах да добавям нови неща към моята публицистика, но понякога нещо се появява, и то не някаква нова тема, защото аз вече съм обхванал всички интересни теми (а ако нещо не съм обхванал, то това и не е глобална тема, а просто така, чесане на езиците), обаче остава да се добавя тук-там по нещичко, и тъй като всеки път да търся подходящото старо произведение и да добавям към него забележки под черта в n места (защото всеки сайт си има свои особености и е нужна отделна редакция) е досадна работа, то аз реших да започна да пиша сборни статии. Като че ли досега никой не е писал такива неща, но пък аз съм уникален (уни + кален, и нека добавя и това, че на руски "кал" значи нещо още по-лошо, то значи ... изпражнения) писател, така че на мен ми е позволено. Аз, naturellement, мога да пиша и кратички статийки или писъмца, и да увеличавам броя на моите "произведения" (в кавички, защото за мен произведение това е книга, нещо самостоятелно), но аз просто не обичам това, а и аз трябва не да увеличавам броя на нещата си, ами да го намалявам, за да не сащисвам читателите без нужда. Така че, ето, ще ви се наложи да свиквате с такива хроники или реминисценции. За всеки случай аз ще слагам точки или подзаглавия. 1. Процентите в банките      Този въпрос мен ме вълнува и сам по себе си, а и затова, че аз казвах, че когато процентите паднат под 2 то значи ние вече се каним да излизаме от световната криза, ама нейния край засега не настъпва, поне в България той сигурно не е настъпил. Така че тук се присъвокупява, (но не се съвокуплява) темата за световната криза. Тоест въпросът е такъв: защо банковите проценти са такива ниски и колко още може да очакваме те да падат? И, респективно, какво става с кризата?      Защото у нас процентите още не са стигнали нулата, но в чужди банки у нас те са я достигнали, нашите са вече под един процент, а на Запад процентите тук-таме са отрицателни. И те падат доста бързо, за една-две години с 3-4 процента. Ако така продължава то, да речем, в 2017 година те могат да са около минус 1, а в 2018 навярно и 2-3 процента под нулата! Особени "студове" тук не се очакват, но до минус 3-4 "градуса" може и да стигнат. Даже аз лично, като супер икономичен човек (по принуда, и при това демократична), мисля че ще търпя 2-3 отрицателни процента ако се наложи, защото няма изход, дребни суми мога да си държа в къщи, но големи не мога -- и сейфовете се отварят, а и струват сумата пари. Аз бих започнал да купувам злато, то се продава, но ... не се изкупува обратно така лесно както парите. Тоест ако вие си купите злато то при продажбата ще загубите поне 15% (не съм специалист за да ви кажа по-точно), а и то се продава под формата на монети или неголеми плакетки (от порядъка на 20 грама) и ще ви го купят в краен случай като злато, не като украшение, което ще понижи цената още с 20-тина процента.      Е, какво да правите в този случай аз няма да ви посъветвам, за това съществуват дилъри и те се "хранят" от вашите пари, ама и самите те не знаят какво точно да правят, разбира се -- пазара по принцип е непредсказуем, и кризата също. Аз лично бих се старал да харча колкото мога да си позволя, което не само е разумно за хората, но е и правилно влияние върху пазара на парите и върху банките, т.е. основния процент е толкова нисък защото хората имат пари. Няма смисъл да се съмняваме в това защото банките живеят от разликата между внасям - тегля, и ако хората или фирмите искат да вземат пари, то процентите растат, а ако не искат то те падат. По идея звучи доста странно как в страна като България, най-бедната в Евро-Съюза, хората имат пари, но това е така, те имат, и то повече от 3 средни работни заплати, което вече е множко (на Запад една нова кола струва около 2-3 средни заплати, и ако там хората насъберат пари то те просто си купуват нова кола, че даже си сменят и любовницата, а?).      Така че изхода от кризата ще повдигне малко процентите, за да ги приведе в норма, и правилното положение (според Мирски, а пък икономистите нека оспорват това) е най-ниското положение на кривата на процентите да ознаменува излизането от кризата, и ръста на цените да говори за нормално състояние (т.е. за назряване на нова криза, ха, ха). Което значи, че оттук следва простия извод: края на кризата ще означава ръст на цените на стоките, засилване на купуването на разни предмети, и развитие на производството. Което на свой ред означава че ... няма на какво особено да се радваме! Защото, виждате ли, за бедния винаги е лошо, и когато няма криза (цените са високи), и когато има криза (няма работа и пари). Затова аз и не желая особено да излезем най-накрая от нея, защото тогава всички мои спестявания изведнъж ще паднат (щом цените ще нараснат), а аз повече не мога да се възползувам от интензификацията на производството и пазара, защото човек не започва да работи активно на 70 години. Аз съм доволен и така и така (защото няма смисъл само да недоволствувам).      Но все пак е интересно как може да се помогне на кризата, за да свърши тя, защото: колко дълго? Значи така, за да свърши кризата, аз обяснявам просто, е нужно да започнат да се търсят хора за производство на каквото и да било, и тогава вече при тях да се появят пари, и те да започнат да ги харчат, нали така? ОК, обаче какво да се произвежда, когато вече всичко е автоматизирано и роботизирано? И, от друга страна, при нас, при бедните хора и в бедните страни, няма толкова пари че да си позволим да търсим само натуралното (или еко, или както там го наричат). На Запад, в богатите страни, хората започват да се хранят с натурални неща и това изисква обикновен, че и неквалифициран човешки труд, там те по-бързо ще излязат от кризата (макар че те и по-рано влязоха, така че няма особена разлика). А ние продължаваме да се храним с всякакви заместители защото те са поне 2 пъти (че и 3) по-евтини.      И ето сега стигаме до една моя теза, която аз разработвах и под формата на утопичен разказ, а именно: войните в известна степен помагат на производството, разрешават по-бързо кризисните ситуации (ultima ratio или последното средство, все пак)! Аз не казвам, че ние трябва да се бием, това е добре само за природата, не за нас, но ние все още не сме се научили как безболезнено да разрушаваме! Защото всичко се свежда до това, да разрушим нещо и да създадем нещо ново. На хората им дай да създават, но да разрушаваме ние не умеем. Така че аз и не виждам възможно разумно влияние на този процес. Ние не искаме да се откажем от придобивките на цивилизацията, и страдаме от това. А природата, или Дядо Господ, прилагат свои методи, това са природните бедствия, войните, и подобни неща. Когато няма войни, то възникват парадокси, като отрицателните проценти. Когато по един или друг начин парите (при бедните, разбира се) намалеят то ние ще започнем да излизаме от кризата, и процентите ще растат (и дал Господ това да не става твърде бързо, а така, по процент на 5 години).      Все пак аз мога да дам предложение -- аз нямаше да съм Мирски ако при мен се изчерпеха всички идеи и предложения. Но и тук всичко е очевидно, то е в социализацията на обществото, в отстраняването на необходимостта да се трупат много пари, в спокойния живот и в осигурената работа. Е, докажете ми че не съм прав. И въпреки че сега у нас има демокрация (което за България е еквивалент на гладория) нещо може да се направи; независимо от това че е по-трудно в условията на разногласия, но е възможно. Положението трябва да се отрегулира юридически, но идеята е в това хората да започнат да създават някакви групи, алианси, в които да влизат със своите средства процентно на техните доходи (т.е. бедните дават по-малко, а богатите повече), излизат от тях със затруднения и процентно към общата сума пари в алианса (т.е. ти може да получиш както повече, така и по-малко, ако излезеш след време от алианса), а иначе те са пожизнени и парите или средствата остават за самите алианси и за новите членове. Това трябва да са някакви комуни или гилдии, в крайна сметка, но организирани на по-добър принцип, така че човек сам да може да си подбере обществото от хора, а не всички да ги събират в общи "кошари", или да се подчиняват на фамилни връзки, тъй като хората се раждат различни и имат различни интереси, способности, и интелект. По-подробно няма смисъл да говорим, по простата причина, че хората сега все едно няма да поискат да прилагат подобни неща, те още не са дорасли до това, но аз може и да разработя тази идея в някакъв фантастичен роман (ако стигна до писане на романи).      А, аз мога да дам съвет и по отношение на начина на влагане на пари в банките сега, при ниски и почти нулеви (а даже и при отрицателни) проценти, но и тук всичко е близко до акъла и е в духа на съветите как да печелите повече от парите си в банките, които давах преди 20-тина години. Значи, ако да печелите не може (почти) нищо, то тогава важното е поне да не харчите, а банките, поради принудата някак-си да съществуват при слаба интензивност на обмена на пари, започнаха да измислят всякакви такси или комисионни за каквото и да е, особено за теглене на пари от влоговете, и особено ако искате да използувате касите, а не автоматите. И така излиза, че таксите далеч надхвърлят всички възможни проценти и то за годишни влогове, ако вие не оперирате със суми от порядъка на хиляда евро (или по две в левове), едва тогава таксите влизат в рамките на под един процент. Аз имам впечатление от това, и най-лошо е ако поддържате текущ влог, за да можете да теглите пари когато си поискате, а ако имате и карта за банкоматите за това също се вземат всякакви такси (а пък ако нямате, то ви вземат още повече на касите).      Така че изходът е просто в това да не поддържате текущи влогове, или да оставите само един такъв където да ви превеждат парите от работата. Но по мое мнение по-добре да закриете и него, ако нямате прилична заплата или пенсия (например от порядъка на 500 евро), когато за вас не е важна загубата на 1-2 евро на месец а удобството. Иначе дръжте всичко в годишни влогове (а може и в двугодишни), и имайте още един тримесечен, където може от време на време да прехвърляте пари, но теглете от него само веднъж на три месеца. Сложничко е, но нищо не може да се направи. Ако чак толкова ви се наложи да теглите срочно пари, то нарушете най-далечния годишен депозит (т.е. този, чийто падеж е бил наскоро, а следващия е далеч), тогава вие просто няма да получите вече символичните проценти, но няма да плащате такси за нищо. А имайте предвид и тази подробност, че след като вече почти всички хора използуват фонокарти и не получават пари на касата (по месторабота) или по пощата (за пенсиите), то най-големите опашки се получават пред банкоматите в дните на изплащане не пенсиите и заплатите, така че ако решите да се върнете към стария вариант, то вие само ще спечелите време от чакане на опашки. Или в най-лошия случай си изберете някоя дата 3-4 дни след този ден и считайте, че тогава ви плащат. 2. -- не е тук 3. За студената учтивост и безчовечния капитализъм      Аз наскоро се усетих, че през последните няколко години ми прави все по-силно впечатление колко културен е станал нашия народ (а предполагам че и други народи), и особено учтиви са в магазините, където направо ти "продават" или "завират под носа" учтивостта си като допълнителен сервиз. И се оказва, че на мен това ми прави неприятно впечатление, защото това е прекалено, което на руски е "чересчур", което, след като се замислих, излиза че се разбива на через-чрез + чур, като последната дума значи проклятие, урочасване (или по скоро се използува за прогонване на уроките), т.е. това е нещо въпреки проклятието, нали така? И защо това е толкова лошо за мен, а? Ами защото това е измама, отвличаща маневра, един вид прелъстяване, това те обезоръжава и те хващат, тъй да се каже, по долни гащи!      Не стига това, ами много хора, и особено жени, започнаха в разговорите с познати също да им желаят наляво и надясно всичко най-хубаво, nice day на родния ни език, защото това нищо не струва и предразполага хората. А според мен едно нещо е когато някой действително се интересува как вървят нещата при теб, или иска да ти върви в живота, а друго нещо е когато учтивостта просто я навличат като модна дрешка, целяща да те заблуди по някакъв начин. По тази причина англичаните (и американците и прочее) обичат често да добавят думата indeed (наистина), за да те убедят, че те са искрени, с което, всъщност, със своята настойчивост и парадност, доказват тъкмо обратното, така както и думата "уважаеми" използувана в официалната кореспонденция до непознати лица за които човек няма никакви основания да ги уважава (след като не ги познава), или даже ги ненавижда (както опонентите в Парламента, или пък в съда).      Е, тук почти всеки друг човек би казал, че това е хубаво, но аз забелязвам тези неща защото ненавиждам лицемерието. И особено парадират с това по- ... елементарните (за да не кажа глупави) хора (или по-точно жените, ха, ха), така както се гордеят с модната си прическа или с каквото и да е чуждо или купено (не със своите знания или умения). Както и да е, в нашия несправедлив свят всеки има правото да проявява някаква мимикрия, но аз използувам това наблюдение като встъпление към безчовечния капитализъм, или демокрацията от десен (или западен) тип, защото тази парадна учтивост е съвсем студена, както и подобава на капитализма, и особено учтиви станаха в такива учреждения, където не могат да ти предложат почти нищо друго освен нея (както, за да дам пример, се отнасяха с мен практически безупречно учтиво в пенсионната инстанция, където определиха, че на мен трябва да се плаща малко по-малко от 70 евро (под 140 лв.) на месец, което -- просто така, за сравнение -- се равнява на 85 ... билетчета за градския транспорт, тоест почти по три билетчета на ден за всички разходи!). Това е като, за да дам още един пример, ако човек отиде при участъковия си лекар и последния с усмивка на устата му казва: "Ах, това сте Вие, господин Иван Иванов, радвам се да видя че Вие изглеждате все още добре, особено като се има предвид че имате неизлечим карцином, ха-ха, е, разбирате, нали, който ще ви закара в гроба след има-няма две години. Обаче Вие не се вълнувайте, тук нищо не може да се направи, освен да Ви давам обезболяващи средства. Аз лично от цялото си сърце ви желая щастлива смърт, indeed.".      А че капитализмът е безчовечен това би трябвало да е приблизително ясно на всеки, защото той е като живота, а пък той е, както знаете, c'est la vie. Но сега аз се каня да изкажа и по-силно твърдение, аз считам, че капитализмът е относително към своите възможности най-безчовечния от предишните обществени строеве, като крепостничеството и робовладелския строй! Защото: какво е можел да направи един крупен робовладелец, или, да кажем, фараон за своите роби, а? Той не е можел да ги пусне да си ходят живи и здрави защото къде са можели те да отидат след като наоколо е пустиня (или планини и гори, ако вземем феодализма) и там те ще умрат за броени месеци, а така той се грижи за тях, той ги храни. Ами че ако хората са можели да живеят разединено през онези времена те и щяха да живеят, но са нужни държави, градове, промишленост, военна сила, и тъй нататък. И освен това робите (а и крепостните) са изцяло необразовани, те са просто по-умни от другите животни, но все едно са животни и живеят като животни. И даже самите "животни" не са искали да живеят отделно, те са искали само да имат добри стопани. И ако от време на време, то тук то там, са възниквали брожения и въстания, то те са били просто разновидност на ... самоубийството, т.е. въстаниците са знаели, че ще загинат, но са искали и други да пострадат от това.      Да се просветят всички в тези времена не е било възможно, нито всички да се облекат прилично, нито да се нахранят, и тъй нататък. И изобщо всеки обществен строй съществува за да експлоатира хората, аз отдавна съм обръщал внимание на това, без експлоатация няма общество, няма развитие, тук нищо не може да се направи, това е така и днес. Разликата сега е в това, че се е сменила формата на експлоатация, работниците са по-разкрепостени, могат да се движат свободно, но те са били и си остават роби на капитала, и без това робство просто не може, иначе обществото ще се разпадне, това е сигурно. И при комунизма или тоталитаризма съществуваше експлоатация, т.е. изстискване на всичко което е възможно от хората, в името на общото благо. А че от това общо благо се ползуват не всички -- е, ами то всички и не могат. Но това, което аз твърдя, е че по-рано просто не е можело да се направи по-добре (иначе хората биха го направили). Виж, след изобретяването на парната машина, и особено на електричеството, всичко се е изменило, появила се е възможност за лесна мултипликация, можело е да се освободят сумата хора от работа. И капитализмът ги е освободил, те са станали безработни. Сега най-важното е да се намери работа, тя да се измисли, не да се извърши неизбежно необходимото, чактисвате ли разликата? Основният стремеж на добрия капитализъм или капиталист е откриването на работни места, а не изпълнението на необходимата работа, търсят се не хора за работата, а работа за хората.      Което по друг начин казано означава, че всички потребности на хората в общи черти са удовлетворени, измислят се нови потребности. Хората могат елементарно да се облекат и настанят в жилища, но те винаги искат нещо ново и не могат да уталожат своя размножителен инстинкт и хората стават все повече, неоправдано повече, аз и за това съм говорил. Но самият факт, че се изхвърлят стоки поне три пъти по-рано от определения им срок -- леки коли, всякаква битова техника, къщи, мебели, дрехи, че и храна понякога -- означава че се произвежда повече от нужното, не че не достигат стоки. Освен това не забравяйте, че вече почти цялата ни храна е синтетична и хората я купуват волю-неволю, защото тя излиза средно три пъти по-евтина (сравнете с тъй наречените "био" продукти, които са приблизително толкова пъти по-скъпи). Ако това не беше така то хората щяха да ходят гладни, е сега е достатъчно човек да обиколи 2-3 ... кофи за боклук и ще намери нещо за хапване, ха, ха.      А че това е така, че хората могат лесно да бъдат нахранени, нека ви дам няколко примера, от които се вижда, че ако едни гладуват, то други просто се чудят за какво да си харчат парите. Примерно, в момента в САЩ, а и в други западни страни ако се обърнат парите в долари, когато човек влезе в една пицария той плаща за пица и кола или кафе приблизително 50 щатски долара (във всеки случай аз знам от очевидец, че преди 30 години, през 1986, цената на една пица в заведение в Щатите е била към 18 долара и ако дадеш 20 то не ти връщат ресто, а цените скачат двукратно приблизително за 15 години); в същото време аз лично, по принуда на демокрацията, се научих да харча на месец за ядене и пиене, приблизително 25 долара, и не се оплаквам от това, на мен ми стига (макар че аз мога да похарча и още 25 долара, ако това е нужно, но не повече)! Друг пример: аз лично и в момента на писане на този материал използувам компютър Pentium-3 където има 1/4 Гб оперативна памет а на диска има 10 Гб, и това напълно ми стига за текстообработка, докато в същото време аз не съм убеден каква е последната новост в тази област, но мисля, че ОП е нараснала до 4 Гб, а дискове с по-малко от 200 Гб вече трудно се намират и аз не знам какво хората правят с такива машини (най-вероятно те използуват модерни софтуерни продукти които специално използуват на порядък повече памет от необходимото). Или да вземем за пример последния "хит" в кулинарната индустрия, тъй наречената емулсия от свински кожички, която се слага масово в саламите (или декстрин вместо бульони, мутантни плодове и зеленчуци, и тъй нататък) -- защото след като вече свинските кожи не отиват за обувки то защо да не ги даваме на народа да ги изяжда? Но в резултат на такива хитрини всичко е евтино и стига за всички.      Освен това нека ви напомня че пенсионното осигуряване, въведено преди повече от един век (струва ми се) в Германия от Бисмарк (който, положително, не е бил комунист), съществува вече навсякъде по света, и, макар и слаба засега в България, но е помощ, все пак, ако човек е здрав и сам си готви и има жилище и прочее, а средната пенсия у нас е някъде към три пъти по-голяма от най-минималната, и при това в нормалните страни тя е още 5-10 пъти по-висока. Значи пари има. Или още че едно билетче за градския транспорт у нас струваше по-рано около половин яйце (за да използувам максимално опростена потребителска кошница) а сега то струва 8 яйца, или 16 пъти повече, и тенденцията е то да стане 10 и 12 яйца, както трябва да е на Запад, което може да се интерпретира още, че цените на билетите сега може да се намалят поне 10 пъти (ако се влоши и обслужването, но хората специално искат по-скъпи неща). Така също и здравеопазването беше безплатно, и образованието, и значи може пак да се постигне това, стига да искаме. И в същото време имайте предвид, че банките почти се "пръскат" от пари, така че и парите са налице.      А аз мога да ви предложа и един мислен експеримент, по-точно следното: представете си че по някакъв начин, по-добре мирен, разбира се, ако такъв съществува, хората на Земята намалеят поне два пъти (а аз изчислявах по-рано, че това трябва да стане 200 пъти). Какво ще стане тогава, а, включвате ли? Ами, ще се получи, че за всички ще има средно два пъти повече от всичко! Вярно е, че след време производството на блага ще трябва да се понижи, защото ще има два пъти по-малко хора за да ги произвеждат, но аз не съм съвсем сигурен в това, може спокойно да се окаже и че няма да се понижи, ами дори ще се повиши. Защото и така всичко е в излишък, и така храната и облеклото ни са синтетични, и така вече има много роботизирани производства, и спокойно може да стане така, че хора изобщо и да не трябват в не много далечно бъдеще, да речем след един век (аз съм споменавал това в един мой фантастичен разказ).      С една дума, ако капитализма поиска, ако демокрацията си постави целта да удовлетвори основните потребности на всички хора, независимо от това дали те работят или не, то това може да се направи сравнително лесно (в следващата точка аз ще говоря за това). Това е толкова по-възможно, защото сега всичко е къде-къде по-организирано и управляемо, отколкото във времената на феодалите и фараоните, а и всички мерки може да се осъществяват бързо, тъй като сега даже техническите революции в редица отрасли протичат през 20-30 години, т.е. всичко е много динамично. Така че безчовечният капитализъм, или нашата българска анти-народна демокрация, която дойде на мястото на предишната народна, може да стане човечен, стига само обществото, и богатите и бедните, да поиска това. Само че то чисто и просто не иска! 4. Как да се подобри капитализма?      Аз разглеждах този въпрос и когато говорих за умерения капитализъм и БУМ-банката, и когато говорих за социалното министерство у нас, и мисля че показах ясно, че капитализма може да се подобрява съхранявайки формата на собственост, съхранявайки експлоатацията, поддържайки наличието и на бедни и на богати, но просто привеждайки го до по-умерена и по-социална форма. Сега аз ще предложа друг алтернативен вариант свеждащ се до това, че може да се въведат още едни удръжки от заплатата подобно на пенсионните и те да се използуват специално за подобряване на комуналните разходи; това може да бъде лесно направено и по този начин е възможно да се борим и с монопола на някои услуги (да речем парното), защото там където има пазар то той все някак-си се настройва към възможностите на купувачите, продават се евтини имитации, но монополните услуги определяни централизирано не устройват народа в бедните страни. Аз ще изложа моето предложение, но дайте преди това да си отговорим на поставения в края на предишната точка въпрос, защо народа не иска да живее по-справедливо? Аз имам предвид преди всичко в бедните и не много развити страни, но и в богатите, като САЩ, също. Аз, струва ми се, съм подхвърлял подобни идейки някъде, но не пречи тези неща да се съберат на едно място, защото хората като правило не си задават такива въпроси, те знаят само да изразяват недоволство, но не разбират същината на нещата, а без това е много трудно да се борим с проблемите.      Значи, преди всичко е важно да се констатира, че грижите за бедните (по различни причини) и социално слаби се осъществяват по-добре в богатите страни, а в бедните такива по-трудно. Това по принцип е очевидно, защото в богатите страни правителствата имат по-добри възможности, имат повече пари и за бедните, и те правят почти всичко което могат стига да не засягат особено интересите на богатите. Но те правят нещо защото всеки в душата си иска да направи добро, при условие, че той няма да пострада особено от това, аз отдавна съм говорил, че хората (а и животните) се раждат добри, но те стават лоши под влияние на обществото, и затова именно то трябва да се подобрява. И все пак се оказва, че и в тривиалните неща има важни моменти, защото вижте сега какво се получава: в бедните страни бедните живеят зле, защото те живеят в бедни страни, нали така?      Е, такова положение се нарича, този път на италиански, circolo ('чирколо') vizioso, или порочен кръг по нашенски, но за технически ориентираните читатели навярно е по-правилно да се говори за положителна обратна връзка, която е направо бич за всяка система, тъй като тя не може да се стабилизира, тя през цялото време се усилва, докато в някакъв смисъл не се взриви. А в дадения случай това означава, че на бедните никой няма да им помогне в бедните, като България, страни. Затова аз мисля, че "другаря Ленин" на времето си е казвал, че, виждате ли, Маркс може и да е прав за това, че капитализма върви към социализъм и в богатите и развити страни той по-бързо ще стигне до него, но на нас от това не си става по-топло, ние трябва да се борим, трябва да правим революции; с други думи, диктатурата може и да е лошо нещо, но това не важи за диктатурата на пролетариата, тъй като без нея ние нима да се оправим. Аз, ей Богу, нито съм мислил, нито съм сънувал, че ще ми се наложи да оправдавам Ленин, но като си помисля излиза, че той е бил прав, порочните кръгове трябва да се разкъсват, иначе от тях не можем да се измъкнем.      Обаче не си мислете, че аз призовавам към революции, това в днешно време е абсолютно излишно, особено в Европа, това може да се направи с помощта на финансите, те предлагат по-фино решение, и с евентуалното съдействие на Запада. Но да се излезе от порочния кръг е нужно някакво силно влияние, иначе ще трябва да чакаме още, струва ми се, едно 50-тина години, някъде до 2070-та година, а може и още пò до късно, до самия край на века. Защо аз считам така, а, как го изчислих това? Е, съществува интересно твърдение, че фирмите съществуват основно три поколения, тъй като първото ги създава, второто ги разширява доколкото може, а третото се опитва да пропилее парите. Тук не става дума за фирма, но модела на разсъждения е приблизително такъв, че едно поколение се опитва да създаде нещо ново, да построи демокрацията в случая, второто поколение разширява това начинание, а третото най-накрая се разочарова или му омръзват идеите с които е закърмено и иска нещо ново (както, собствено, и направи Горбачов на времето си и тъкмо по време на третото поколение). А пък от 1990 година до сегашния момент е минало точно едно поколение, то се изчисляваше приблизително на 27 години, но може малко и да е пораснало в последно време, може вече да се приближава до 30-те. Ние (независимо от всичките ми усилия, а?) все още мислим, че демокрацията е хубаво нещо и тя ще разреши проблемите ни, докато тя е само едно средство или среда за постигане на целта, тя сама по себе си не е решение. Без решителни действия ние не можем да се справим с бедността, ние можем само да доведем на власт фашистите, които още повече ще объркат нещата. Запада, даже и да иска, не може да ни помогне, защото тук е нужна промяна на модела на разсъждения, нужно е да разберем че да се стремим само да докопаме големите пари не е цел в живота за разумни хора, нужно е да надживеем и отхвърлим морала на новобогаташите -- тъй като потомствен богаташ е едно нещо, а ново-забогатял това е бич божи.      Така, а следващият момент е в сила за всички страни, и за богатите, аз съм споменавал това и даже съм привеждал ... етимологични доказателства, и той е в това, че народа не обича левите. Не обича левите защото ние живеем в свят на силните и всеки мисли за себе си, така че ако някой проповядва да се грижим за слабите, да се обединяват слабите, то той или се преструва или е откачил, такива хора не може да има. Затова в богатите страни хората искат да станат богати, а не да се прегръщат с бедняците, а и у нас вече така искат, още повече че в България и няма нито комунисти, нито социалисти в действителност, нашите социалисти само си осигуряват поддръжката на възрастните хора, но те самите са богаташи, или искат да станат такива. Е, богатите хора може да се придържат към левите идеи, това съвсем не е нещо ново, това (както аз съм споменавал) е така, защото в лявата доктрина има идея, тя е справедлива, а в дясната доктрина няма идея, тя е груба реалност. Такива хора съществуват, но те са само изключения, повечето хора просто не обичат равенството, иначе казано, те искат само те да са на върха, даже не да са първи между равни, както са казвали древните римляни, докато виж останалите нека бъдат равни, щом толкова искат. Обаче това е въпрос на здрави разсъждения, а и на добър морал, и всички религии (според мен без изключения) проповядват ненужността на земните блага и грижата за бедните. Само че българите не са религиозни хора, и това влошава още повече положението у нас, поне през времето на първото или второ поколение.      Е, има и други причини, но те не са толкова съществени. Така например винаги може да се присъвокупи и това, че хората просто искат да бъдат лъгани (аз съм обяснявал това много пъти), искат да вярват в нереални неща, да речем че щом те могат да купуват в супермаркетите скъпи неща, то те живеят добре, докато в същото време всичко в супермаркетите е ширпотреб, това не е изискан вкус. Или още искат да получават много, за да могат много да харчат, тогава хората имат високо самочувствие, а не когато сами са направили нещо важно. Затова на хората надали би се харесала особено моята идея за комунални удръжки, но аз мисля, че ако нещата не се пресилват прекалено, както беше при тоталитаризма, то хората може и да бъдат убедени в необходимостта от такива мерки. Така че аз преминавам към самата идея.      Значи, след като вече установихме, че най-трудното за хората, и особено в бедните страни, е да плащат комуналните разходи, които по-рано бяха или съвсем безплатни (като образованието и здравеопазването), или срещу символично заплащане (като градския транспорт, съобщенията, тока, лекарствата, и прочее), то трябва по някакъв начин да помогнем за снижаване именно на техните цени. Моето предложение се свежда до въвеждане на комунални удръжки -- не е много удачно да говорим за данъци, тъй като аз имам предвид удръжки от личните доходи преди облагането им с данъци --, по подобен начин на пенсионните вноски и от такъв порядък, 20%, но това е като максимум, а може би и 15 или по-малко. Това не трябва да засяга твърде богатите личности, капиталистите, защото това не е допълнителен данък за техните предприятия а само върху заплатата, която те си плащат, други извън-трудови доходи (като наеми и прочее суми) не трябва да влизат тук. Тези пари постъпват във, да го наречем, комунален фонд, и след това се разпределят като дотиране към всички предприятия доставящи тези услуги, които са включени в кръга на тези комунални разходи (този кръг може да се променя, някои услуги може да влизат или да излизат от него); самото разпределение се извършва в съответствие с оборота или количеството на предоставените услуги в паричен еквивалент. Като идея това е всичко, но обърнете внимание на това, че тези проценти не са равни на процентите на поевтиняване на дадените комунални разходи, те само стоят в някакво съответствие с процентите на събиране, но се различават от тях, поевтиняването трябва да бъде с повече проценти по простата причина, че то засяга само част от разходите на населението, а се събира от пълните доходи на хората.      За приблизителна оценка на предложението е необходимо да имаме представа за това каква е частта от тези комунални разходи, както и какво точно влиза тук. Аз мисля, че в пълен вид тук трябва да влизат: градски транспорт, парно отопление, електричество, вода, съобщения (телефон, интернет, писма), вноски за обучение в колежите и ВУЗ-овете (че и детските градини), медицинско обслужване, лекарства, а може би и част от хранителните стоки от първа необходимост (да речем, хляба и млякото) и някои учебни пособия (да речем, по-обикновени компютри). В минимален обем, обаче, трябва да влизат трите основни за всички разходи, а именно: градския транспорт, парното, и тока. Сега по отношение на частта на тези разходи. Е, аз считам почти априори, че те са от порядъка на 40%, за много бедните те трябва да стигат до 50% (много, много рядко до 60), а за доста заможните падат до 30%. Но провеждането на достатъчно точни сметки за държавата не би трябвало да е проблем, защото предприятията които ги доставят не са толкова много, а за минимума от три вида разходи те са монополни и за всеки град е по едно такова предприятие, които във всички случаи стоят в центъра на вниманието на обществеността.      Тук може да бъде изказано основно възражението, че тези пари се събират от работещите, а се използуват от всички живущи в страната (или района) но това не е по същество, защото всички удръжки се вземат от работещите, а пенсионерите или учащите се, че и безработните, във всички случаи, се издържат от работещите. И тук мога да дам приблизителни числа, и това е че половината от хората работят, а половината не; в добре организираните страни за известно време може да се случи да работят до 60%, а в лошия случай те са около 40% (макар че за България се е случвало те да са и от порядъка на 30, но това е неправилно, това е аномалия). Така че излиза че един работещ ще плаща комуналните разходи за още едно зависимо лице, но тук нищо не може да се направи, това е нормално. Само че това е средно, т.е. ако вземем средната работна заплата, но ако вземем минималната заплата за бедни хора, която обикновено е 2 пъти (или 2.2, но рядко повече от това) по-ниска от средната, то може да смятаме и на базата на минималната заплата и на един човек в малка квартира и при затруднени обстоятелства.      Така, обаче хайде първоначално да стесним предложението до 10% комунални удръжки и само за транспорта, парното, и тока, за да можем да направим по-точни сметки, а и за да започнем в по-малки мащаби. Ще използуваме пресмятания базирани на непосредствените наблюдения на автора, и при минимална заплата в момента на написването на материала от 420 лв. (на половина ако е в евро), и затова за сам човек. Картата за градски транспорт в София за един месец струва, нека да е така, точно 42 лв. (реалната цена а някъде там, тя варира), което прави 10%; парното за двустайна квартира за година при мен при супер икономии е около 250 лева, но реално е 350, или по 30 лв. на месец средно, ама това е без топлата вода, и ако добавим традиционните 2 кубика се добавят още 12 лв. за подгряване на водата, което прави пак 42 лв. или 10%; и за тока при мен разходите през зимата са 20 лева на месец, но аз отдавна съм си изключил хладилника, който изразходва средно 8-9 лева на месец, но при мен дори телевизора не работи, никаква друга техника освен котлоните на печката нямам, така че реалното е не по-малко от 30 лева, а най-вероятно към 35, което с известно приближение може да се счита пак за 10%. Общо това дава 30%. Ако заплатата е средна, то и квартирата може да е по-голяма, по-малка почти не се среща, и тогава за транспорта разходите може да се увеличат с 50% (тъй като децата и пенсионерите ползуват намаления), същото е положението и с тока, а парното ще нарасне дори още по-малко (при същата квартира), но затова ще се появят други разходи (ако са в пълен обем) като обучение, медицинско обслужване, лекарства, и прочее, така че комуналните разходи за двама души при удвоена или средна заплата ще дадат приблизително същото. Да, но ако се удържат 10%, и те се разпространят върху 30% от едни и същи доходи, то значи че те ще покрият 1/3 от комуналните разходи, или поне 30%! Затова аз считам, че 20% такива удръжки ще покрият съвсем спокойно половината от всички комунални разходи, така че може би и 15% ще бъдат достатъчни.      Е, аз не виждам недостатъци, освен това че държавата може да се оплаче, че няма да получи своите пари от данъка общ доход върху тези проценти, но тук има два варианта: или тя ще си ги удържи от тези суми, които изпраща на предприятията предоставящи тези комунални услуги (което не е коректно, защото това не са получени лични доходи), или някак-си ще мине и без този доход (в името на благото на населението). И ако се избере някой град с население от порядъка на 100 хиляди души за експеримента то може да се направят и окончателните изводи за това да се въвежда ли това предложение в действие или не. Та нали аз, както казах, не предлагам революции, а фино финансово регулиране на непосилните за нас комунални разходи. Вярно е, че хората ще получават малко по-малко, но за сметка на това те и ще плащат значително по-малко за комунални разходи, т.е. това е вариант на устройване на социализъм в условията на капиталистическа икономика и стопанство.      Така, и тогава някой от моите по-съобразителни читатели е прав да ми зададе въпроса: "Добре де, драги ми Мирски, щом всичко е толкова просто то защо ти не потърсиш някоя политическа сила, за да внедриш своето гениално предложение, както и другите ти подобни неща, ами излагаш идеите си пред нас, непрофесионалисти и хора без влияние в обществото?". На което аз мога да отговоря, че за това има редица причини, по-важните от които са следните: аз не искам да губя своята обективност и независимост като анонимен автор, аз не искам да се съобразявам с интересите на никакви политически сили, после у нас (а навярно и във всяка страна) няма подходяща партия за разумни предложения, и освен това народа във всички случаи трябва да се учи, да се образова, да се кара да мисли и се съмнява във всичко което му говорят тези, които стоят на кормилото на властта. А и освен това аз обичам идеите, разрешението на проблемите, това е като решаването на задачи, аз съм математик, а не практическите реализации, защото фактите в своята същност са ... фекални (аз съм говорил някъде и за това, в етимологичен смисъл), така че предпочитам, като всемогъщ бог, да си седя отстрани и да наблюдавам човешките глупости, тази роля на мен пò ми подхожда и на възрастта. 5. За яйцата и автобусните билети      Е, тук малко ще се посмеем, защото идеите са опростени и пресилени, а за яйцата в качеството им на пари аз съм говорил отдавна, преди 15-тина години. Само че сега ще минем без таблици, защото нас ни интересуват само 2-3 реда от тях, като цената на автобусните билети и минималната и средна заплата в яйца. Значи през 1988 година, като последната стабилна година преди хаоса на промените, едно билетче струваше 0.5 яйца (ще съкращавам на яй.), минималната работна заплата (МРЗ) беше 1,230 яй., а средната (СРЗ) -- 2,690 яй.; после в средата на 2008 година един билет беше 5 яй., МРЗ -- 1,100 яй., а СРЗ -- 2,300 яй.; сега в средата на 2016 1 билет струва 8 яй. (аз считам, че яйце размер М струва точно 20 стотинки, защото то варираше от 18 до 22 ст.), МРЗ е 2,100 яй., а СРЗ е от порядъка на 4,500 яй. (годината още не е свършила), и ще добавя още че средната пенсия е 1,600 яй.; а "в едно царство, в една държава" (както обикновено започват руските приказки за деца) на Запад във 1993 година 1 билет беше 11.4 яй., МРЗ -- 6,400 яй., а СРЗ -- 14,280 яйца.      Така-а, а сега хайде да обърнем всичко от яйца в билети и да видим какво ще се получи. Ами ще се получи че сега МРЗ в България вместо 2,100 яй. ще стане 262 билета (делим на 8) или 8.75 билета на ден, за всички разходи, обърнете внимание. Но нека най-напред изберем име за тази нова билетна единица и аз предлагам да използуваме английската дума ticket известна на всички, само че ще я пишем с кирилица, или "тикет", и ще я съкращаваме до "тк". Значи една МРЗ дава почти 9 тк. на ден, средната пенсия (за хора с 40-годишен стаж) ще бъде точно 200 тк. на месец или 6.66 тк. на ден, а минималната пенсия ще бъде 100 тк. /мес. или 3.33 тк. /ден (а за мен лично е 85 тк. /мес. или 2.85 тк. /ден). Както виждате, нашето демократично развитие е блестящо, но тук нищо не може да се направи -- глас народен, глас божи, нали така? За сравнение, в тази приказна страна (Австрия) МРЗ ще бъде 561 тк. /мес. или 18.7 тк. /ден; и още по-рано, в тоталитарна България, МРЗ беше 4,200 тк. /мес. (макар че това не е реално, защото градския транспорт се дотираше). Но както и да е, ние можем да изразяваме всичко в тикети, защото без тях няма как да минем, практически всеки човек ги използува, така че хайде аз да ви дам няколко цени на хранителни продукти сега у нас изразени в тикети.      Значи, едно яйце ще бъде 0.125 тк., килограм хляб "Добруджа" (който е най-масово купувания от хората) ще бъде 0.68 тк. (а обичайния грамаж от 650 г. -- нямам представа защо са избрали такъв стандарт -- ще бъде 0.44 тк., а ако е от 830 г., където причината за теглото също не ми е известна, ще бъде 0.56 тк.), литър прясно мляко ще е около 1 тк., 400 г. кисело мляко ще е от порядъка на 0.5 тк., което значи че 1 кг. ще излезе около 1.2 - 1.4 тк., що-годе сносни кремвирши ще са около 2.5 тк. /кг (но има и от порядъка на 1.5 тк.), толкова е и цяло пиле, скумрията е около 3 - 3.5 тк. /кг., а тази дребна рибка наречена "цаца" сега е 1.5 тк. /кг., по-нататък килограм месо с кости или прилична кайма е около 4 тк., наша водка 1 литър е от порядъка на 7 тк. (а 700 мл -- 5 тк.), кутия цигари е 3 тк., и така нататък.      Основното преимущество на тази парична единица, обаче, ще е това, че повече няма да има нужда да се вдигат цените на транспорта -- след като те все едно се определят централизирано то ще трябва само да се намалят заплатите в тикети, и работата е уредена! И това ще може да се прави и на полугодие и по-често, не да се чака да се наложи със скок, съответно, да се намалява заплатата, макар че никой не ни пречи и да повишаваме заплатата в тикети (както и в яйца). Освен това, щом като цените не само на градския транспорт, а и на всички стоки (хранителни и други) в различните страни се стремят към изравняване, както и законите и много други показатели за развитие на обществото (само не и грижите за бедните, уви), то тези тикети ще могат да станат универсални за целия свят! В смисъл че отделни страни може да си печатат свои банкноти и да си секат монети, но те ще бъдат равни навсякъде, и в САЩ, да речем, и във Франция, и в България и Бангладеш (още повече, че и стандарта на живот там е почти еднакъв), че даже и в Бужумбура (което име просто ми харесва, то звучи ободряващо).      Така-а, и сега нека ви изложа моята идея за оформянето на тези парични знаци, защото аз не виждам никакви причини да не се приложи тази гениална идея на практика. Ще започнем с монетите, където "сребърните" или белите ще са със стойности от 0.10, 0.25, 0.50, и 1 тикет. Още сега може да се забележи, че 25 тикето-цента ще бъде най-удачното значение по средата между 10 и 50 цента, което вече само по себе си е интересно нововъведение и изравнява всички разногласия между различните страни. И тогава няма проблеми за жълтите или "медните" да определим значения от 1, 2.5, 5 и 10 цента, а това че до сега в никоя страна не е имало монета от 2.5 цента въобще не е аргумент за отхвърляне на гениалната ми идея, нали така? Та аз не предлагам монета със стойност, да речем, корен квадратен от 17 (но по-късно един корен ще се появи), половинката е много хубаво число, то като че ли дава възможност за детайлизиране с точност до половин цент.      По-нататък с банкнотите всичко ще бъде аналогично, започвайки с тази от 2.5 тк., после 5, и 10 тк., малко по-големи ще бъдат банкнотите със стойности от 25, 50 и 100 тк., и още по-големи ще са заключителните 250, 500, и евентуално 1,000 тк., но за страни като България последната банкнота няма смисъл да се пуска, след като средно и за три месеца няма да се събере такава заплата. Малко по-големи по отношение на размера банкноти означава с 5 мм повече във всяка страна или с 1 см по-дълги и по-широки, и същото за най-големите по сравнение със средните. Да поясним по-нататък и цветовете и какво ще бъде нарисувано на банкнотите. Така на тази от 2.5 тк. ще е нарисувана кокошка (понеже тя струва приблизително толкова) и цвета ще бъде жълтеникав (но специално тук почти чисто жълт), на 5 тк. ще е нарисувано прасе (защото килограм свинско, че и телешко, излиза толкова) и цвета при това положение ще е червеникав (и почти чисто червен), а на банкнотата от 10 тк. ще има бутилка водка (а и други бутилки) и в този случай цвета ще е сребрист (но тук доста светъл). За стандартизация и облекчение на хората ще съхраним тези цветови гами и за по-големите банкноти, само че ще ги правим малко по-тъмни, и тогава те ще са следните: 25 тк. жълт но по-тъмен, леко към кафявото, и ще са нарисувани дрехи, а по-точно панталони и пола (като приблизително съответстващи по цена), 50 тк. червен към кафяв, на картинката ще има екран на монитор, като символизиращ електронната и друга нескъпа техника, и 100 тк. в сребрист цвят но по-тъмен, и ще е нарисуван велосипед. По-нататък за последната тройка ще съхраним идеята за транспортни средства и ще правим цветовете още по-тъмни, и ще имаме съответно, 250 тк. с лека кола, 500 тк. със самолет, и 1,000 тк. с космическа ракета.      А сега да се върнем към монетите, където за "сребърните" всичко е ясно, изхождайки от възможността да се закупи за тези пари това, което е изобразено на тях, а по-точно: 10 цента това е едно яйце, 25 цента това е чашка димящо кафе, и 50 цента е закривен кремвирш (а за нас кебапче) по-добре набоден на виличка, и на 1 тк. ще имаме хляб и кофичка кисело мляко (или йогурт, или пък кефир за руснаците). Със дребните "медни" монети нещата са по-трудни, защото вече почти нищо не може да се купи за такива грошове, така че моето предложение в низходящ ред е следното: 5 цента с бонбонче, 2.5 цента с бисквитка, и 1 цент с 2-3 черешки. Значи всички тези изображения са на лицевата страна на монетката и от ляво на цифрата със стойността, а от дясно ще има специална емблема, която ще се отнася и за банкнотите, и там ще бъде също от дясната страна и отдолу, в неголямо кръгче, и която ще обясним сега.      Виждате ли, след като Мирски предлага тази идея, универсална за целия свят, то тази емблема трябва да е някак-си свързана с неговото име, не е ли така? Така че аз предлагам следното: за единиците и т.н. (1 ц., 10 ц., 1 тк., 10 тк., 100 тк., и 1,000 тк.) ще има стилизирано изображение на самия Мирски, с неговата неподражаема интелигентска брадичка и мустаци, с леко закривен дълъг нос, почти като при евреите, но малко по-късичък, с побелели (от мисли за хората и цялото общество) коси, и с излъчващи (където това може да се покаже, но поне на 1,000 тк. това трябва да е възможно) блясък (от излишък на акъл, разбира се, той трябва да излиза отнякъде, иначе главата му ще се пръсне) очи. Това трябва да е релефно и да се напипва, не само на монетите, там това е очевидно, но и на банкнотите, нали то така се прави в днешно време, като помощ за слепите, но и за по-голяма сигурност и защита от обикновено копиране. По-нататък на петиците (5 ц., 50 ц., 5 тк., 50 тк., и 500 тк.) ще има, пак в кръгче за банкнотите, изобразени ... пръстите на дясната ръка на Мирски с мазоли по тях -- от натискане на клавишите --, където мазолите също са релефни (но не е задължително да се показват папилярните линии на тях даже на едрите банкноти), т.е. с малки точици на пръстите при монетките. И останаха новите значения, 2.5 (2.5 ц., 25 ц., 2.5 тк., 25 тк., и 250 тк.) където ще има друг символ свързан с Мирски и това е ... цялото земно кълбо -- след като Мирски е световен или мирски (мировой по руски) писател --, което може да бъде показано или като поглед центриран на Европа, Азия, и Африка, или като разгънато цялото земно кълбо (което, всъщност, не е естествено, това не може да се види ако е от космоса), или просто в две кръгчета едно до друго (на банкнотите това е съвсем просто да се направи).      Сега да добавим споменатия по-рано корен: аз предлагам това кръгче с емблемата на средните банкноти (от 25 тк., 50 тк., и 100 тк.) да е с диаметър 1 см., а на най-големите да е квадратен корен от две пъти по-голямо (това е 1.4142, почти един път и половина), и съответно на най-малките банкноти да е корен от две пъти по-малко (от 1-цата, което ще даде 0.707). Е, самото оформяне на банкнотите аз оставям на художниците, но е добре ако указаните от мен картинки са разположени симетрично на лицевата страна, и тогава може да има някои разновидности, да речем: кокошка (от ляво, това е важно, тя е слабата страна) и петел (от дясно), или крава отляво и свиня отдясно, или полà отляво и панталони от дясно, или просто дублиране на картинките. Отзад ще има символи на страната, на монетите гербове, на банкнотите някакви важни символи за страната издаваща тези пари и така нататък, но не конкретни лица а просто така, пейзажи; водните знаци с емблемите свързани с Мирски и лентичките със стойността ще бъдат както е редно. Може по идея 2.5 тк. да се пуска и като монета от два метала, това сега се прави, и тогава банкнотите ще започват от 5 тк.; може да се промени и цвета при желание, но винаги е добре когато съществува някакъв стандарт, за да не се бъркат хората; емблемите, обаче, не си струва да се променят, те са достатъчно удачни за целия свят.      В крайна сметка, идеята да се свързват парите с конкретни стоки, а не с личности или обекти, макар и не използувана до сега, но е по-удачна, тя е аполитична, изображенията не стареят (хората винаги ще ядат, ще се обличат, ще пътуват, стоките остават). Би могло да се използува и яйцето, но то е на един порядък по-малко отколкото билета, и както сами видяхте с билетите е по-добре, те са като че ли ценни книжа; заплатите може действително да се променят леко ако транспорта се променя, но той не трябва да прави това, аз мисля, че 10-12 яйца за билет е тавана -- при нас все още продължава прехода към демокрация, аз говорих за това, и затова са тези скокове --, самите транспортни предприятия няма да искат да променят цените на билетите ако цялата икономика зависи от това (а и освен това аз ще дам на края един вариант за безболезнено леко изменение, установявайки, тъй да се каже, стандартен билет).      Но яйцето присъствува тук като 10 цента, ние не сме го изхвърлили. Аз даже мога да ви предложа такова сравнение, за да почувствате колко голям товар е това градския транспорт за бедните страни и в условията на западна демокрация Представете си, че качвайки се в автобуса (и прочее) вие започвате да вадите от чантата си действителни яйца и да ги хвърляте в някакъв казан ето така: бам, бам, бам, дузина пъти под ред! Но за да може те да бъдат използувани (да речем, за изготвяне на яйчен прах -- транспортните предприятия ще станат най-крупните производители на този продукт, а?), то вие чупейки яйцата отделяте черупките и ги хвърляте в специална кошница от дясно (за производство на калций), изливате яйцето в казана отляво, изтривате с пръст всяка черупка за да не се губи на вятъра белтък, и когато счупите цялата дузина (или десетка, както се реши) от изискваните от вас яйца, вие вземате ароматизирана салфетка от поставената наблизо подставка, изтривате си ръчичките, и минавате напред, за да дадете възможност и на другите пътници също да си "заплатят пътуването". И това само в един транспорт, а нали най-често след това следва втори, че и трети транспорт, и навсякъде по дузина, и за обратния път също, така ще се съберат едно 50-тина яйца дневно, представяте ли си! Колко хора могат да се нахранят с тези яйца, а? (И колко трудолюбиви ... кокошки са си разтягали дупета за да ги снесат, а?) Но тях ги поглъща ненаситното гърло на градския транспорт.      Е, шегите са си шеги, но при мен всичко това е реализуемо, както виждате, и е въпрос само на желание. А сега за това как аз си представям плащането на пътуването в съвсем близко бъдеще. Тук всичко е просто, с помощта на фонокарти, както вече постъпват някои при нас, зареждайки на куп много билети по по-ниски цени, а после в автобуса само допират картата до четящото устройство, това положително е европейска система. Само че аз имам предвид естествено разширение на тази идея, където картата ще има индивидуалния номер на човека (ЕГН), и в системата ще се прочита този номер, датата и часа на пътуването, града (за да се универсализира това), номера на транспортната линия, номера на автобуса, номера на спирката, посоката на движение, количеството на изминатите спирки, и може би и още нещо. Това е нужно с оглед на това да се даде възможност за установяване на лимити по време -- точно до един час -- и по спирки -- до 12, или поне до 10, но не в едно транспортно средство! Чактисвате ли? Идеята не е съвсем нова, но сега тя е напълно реализуема, и това ще бъде стандартния билет, който може мъничко да варира. Само дето ще трябва картата да се доближава до четеца два пъти, при влизане и при излизане, където при влизане е задължително, а при излизане е желателно. В смисъл че ако не се отбележите на изхода, то след изтичане на часа билета ще се счита за завършен, но ако не сте навъртяли още допустимия лимит от спирки то може да се прехвърлите в друго превозно средство и да продължите да използувате същия билет.      Тогава на входа ще се проверява първо дали при вас продължава текущ билет или не, и ако не то той се открива, а ако да и може да се продължи то се продължава. На изхода се броят първо броя на спирките и ако те са превишили лимита то билета се затваря, после се гледа времето и ако е останало и време, то билета продължава; ако не сте закрили билета то няколко минути след изтичане на времето той ще се закрие. От друга страна ако вече сте влезли в автобуса преди изтичане на часа, то можете да пътувате и свръх това време до последната спирка в това направление. Така че някой може да пропътува 2-3 спирки с трамвай, за пример, после 4-5 спирки с метро, и после да седне в автобус и да пътува ако ще и час само в него и всичко това с един билет. Или пък да отиде някъде в магазин, да купи набързо нещо и да се върне преди да е изтекъл часа. Обаче може и да не успее за това време и тогава започва друг билет. Това е огромно удобство. А транспортното предприятие няма да загуби почти нищо, защото така хората ще използуват по-активно транспорта и няма само да ругаят предприятието. Защото нали картата за месец (или седмица, или един ден) ви дава тази възможност, но това е ако пътувате често, а ако излизате няколко пъти в месеца, или през ваканцията, и прочее, с билети е по-удобно. А така е и по-справедливо, хората ценят справедливостта. И системата няма да е много сложна, ще трябва още по спирките да се поставят колонки, за да може всеки да си проверява колко още може да пътува, както и броя на билетите, такива неща. Зареждането на картите с билети ще може също да се направи сравнително лесно, и от банкови карти и с налични, може да се допуска някакъв преразход (да речем до 5 билета), всеки ще може да има няколко такива карти, за да даде на децата или възрастните си родители. Не стига това, ами ще може в края на всеки ден да се изброяват и пътуванията от други градове (или села) и да се обменя информация и да се прехвърлят пари. И може да има и билети с намаление а не само месечни карти, това съществува в някои страни, само не и у нас. Но струва ми че вече стига за това.      Така че, скъпи мои читатели, както виждате 2016 година е плодовита на теми, и аз успях да ги вместя всичките в един материал, достатъчно дълъг, както и подобава на Мирски, нали? Аз пак декларирам, че повече не се каня да пиша публицистика, обаче кой знае. А 16-тата година в България, по принцип, е добра, нямаше нови избори (до октомври, през ноември ще има за Президент, но те не са интересни, или пак ще изберат водещата партия дори ако само 30 % от хората отидат да гласуват, или това ще бъде началото на края на нейното управление), годината излезе топла, поне в София, зимата свърши рано, лятото даже и да не валеше дъжд но небето се покриваше с облаци, т.е. нямаше големи жеги, цените не започнаха още да растат (ако не броим билетите, разбира се, но цените на картите си останаха), даже може би леко паднаха тук-таме, нашето население като че ли повече не намалява, аз гледам че се раждат дечурлиги, растат, изхвърлят се все повече здрави неща на боклука, безработицата като че ли малко се намали, ами, както на Запад, ако не броим това, че заплатите ни са едно десет пъти (а може би и повече) по-ниски отколкото там. И даже някои потомствени интелигенти като вашия автор успяха да се пенсионират (засега с малко по-малко от три тикета на ден, но аз мисля, че няма да мине и година и аз ще имам вече цели три тикета, всеки ден, аз ще мога даже да спестявам по десетина тикета на месец). И после, след като и годината е 16-та -- което е първия хипер куб, 2 на четвърта степен --, и аз съм си изкарал пенсията за 16 години, и засега не боледувам от нищо сериозно, то считам че просто съм длъжен да проживея още 16 години, нали така? Така че ще се готвя за смъртта някъде към 33-тата година на века, подходяща година за тази цел, струва ми се.      10. 2016 МАНИФЕСТ НА ЕЕЕ (ЕНИГМА НА ЕКСПЛОАТАТОРСКИЯ ЕЛИТ)      Историята на всички общества, е история на усъвършенстване на експлоатацията, или на смяна на една форма на експлоатация с друга по-добра от нея. При това по-добра означава, че тя по-точно съответствува на новите икономически, социални и политически условия в обществото. На зората на човешката цивилизация родовия начин на експлоатация се е сменил с робовладелския, защото това се е оказало наложително в борбата за оцеляване между различните държави, и тези от тях, в които не е имало роби са станали лесна плячка в ръцете на по-силните и по-добре организирани страни. Без робовладелски строй не би имало Древна Гърция, т.е. тя не би била велика страна, дала мощен тласък в развитието на всички изкуства, науки, и производства за това време, а би била нещо като "Ескимосия". Робите са били хранени и обличани и, при един кадърен робовладелец, дори за самите тях е било за предпочитане да бъдат роби във велика страна отколкото свободни жители в някое изостанало племе.      С развитието на икономиката, обаче, се оказва възможно тази форма на експлоатация да се замени с нова и по-добра -- с феодалната, където хората вече не са носели вериги и са можели да се придвижват свободно в рамките на страната, само че ... ако са имали какво да ядат, а "папото" тогава е идвало основно от земята, така че те е трябвало да стоят привързани към нея. Доволни или недоволни (защото хората винаги са недоволни от това, което имат, но благодарение на това им качество те имат възможност за непрестанно развитие) крепостните селяни са живеели щастливи векове наред, като нещастието им е започнало едва тогава, когато са разбрали, че може и по-добре да се живее. Но са разбрали това едва когато то е станало възможно!      После се появява новата или капиталистическа експлоатация където единствено капитала ограничава свободата на гражданите, но това ограничение е жизнено необходимо за съществуването на обществото, защото без експлоатация няма общество! А няма общество защото трябва по някакъв начин хората да бъдат накарани да вършат това, което е полезно за всички в страната, а не да гледат само себе си. Но дори и когато някой работи за себе си то пак можем да говорим за експлоатация, само че за лична или самоексплоатация, обаче тя е и най-трудно достижима.      Лингвистично погледнато думата "експлоатация" означава изваждане ("екс-") или изцеждане на всичко ("плуа"-то) от човека, т.е. "вадене на душата" на хората. Това, обаче, не е нито хубаво нито лошо, то е неизбежно, защото човек е достатъчно мързеливо същество за да си нарушава "рахатлъка", ако никой не го принуждава по някакъв начин! Затова и при обучението има учители (-"мъчители") и ученици, не защото последните не могат сами да учат (при едни добри учебници), а защото не биха го правили. Експлоатация съществува и в производството, и в семейството, и в сферата на обучението, науката или изкуството, и сред хората и сред животните.      Ако има нещо лошо в експлоатацията, това е лошата експлоатация, т.е. такава, която вече е анахронична и не съответствува на условията на живот! Но дори и тогава тя продължава още дълго да се задържа на сцената, както е станало с робовладелския строй в една велика демократична страна като САЩ в сравнително ново време, когато е трябвало да се води гражданска война и да се избият половин милион души само и само за да докажат това, което отдавна е било известно в цивилизования свят (и това е увековечено в Конституцията на САЩ, където изрично е записано, че робството е забранено --защото то е било разрешено). Слабата или недостатъчна експлоатация твърде често е по-лоша за обществото отколкото по-силната, и основната социална причина за "издънването" на комунизма беше недостатъчната експлоатация на гражданите след 70-те години на ХХ век (което сега се нарича лоша мотивация), която и доведе до незаинтересованост от по-качествен труд или стоки, предлагани на населението (защото той не се издъни по-рано, когато принудата или диктатурата беше по-силна, а тъкмо когато тя отслабна). Предимствата на капитализма пред тоталитарното общество не са в отсъствието на експлоатация, а тъкмо в нейното по-добро съответствие на производствените и социални условия. И мечтата на всеки при капитализма (или поне на милионите безработни по света) не е той да не бъде експлоатиран, а да си намери такъв работодател, който най-добре да му "вади душата", стига да му плаща прилично.      Нека не се лъжем, че ако нашите "вериги" не се виждат то те не съществуват! Основната тенденция в обществото е за постигане на все по-добро "дистанционно управление" на масите, но не за отказване от управление. Без организация, т.е. без организирана експлоатация, обществото би било като някаква глутница вълци и това е било ясно поне от първобитните общини насам. Обаче ясно не значи добре използувано, защото всички методи за селекция на експлоататори досега са били опортионистични, т.е. такива каквито биха могли да се получат по линията на най-малкото съпротивление, но без някаква научна база или обосновка. Никъде по света не е достигано правилно виждане за оценка на енигмата на експлоататорското майсторство, защото това, наистина, е едно изкуство, което си има своите тайни и загадки! Единствено ние, от Енигмата на Експлоататорския Елит (ЕЕЕ), подхождаме правилно към въпроса, като се опитваме да намерим скала за измерване на това изкуство, на базата на която може да се реши въпроса за избор на управляващи или експлоататори, което е основния проблем при демократичния избор (но е от полза и при централизираното управление). Заявявайки открито, че експлоататор, това звучи гордо, ние си поставяме първо въпроса:      1. Защо не върви нашата демокрация?      Действително, защо в една Америка, или Франция, или Германия, и прочее, демокрацията (общо взето) върви, а в една България, или Албания (или Бангладеш, за да не се чувствуваме на опашката) тя не върви? Но не си мислете, че нещата не вървят защото сме малка страна, тъй като ние хем избягахме от една голяма страна (великия и нерушим Съветски Съюз, който взе че рухна), хем пък и други малки страни, като Чехия, Унгария, и прочее, пак са по-добре от нас. Дето се казва, ние сме почти толкова хора, колкото има във Швейцария, само дето не сме Швейцария. Е, разбира се, че има природни дадености, социални традиции, религиозна сплотеност, и прочее, само че това са неща, които не можем да променим (или можем, ала доста бавно и трудно). Но и при нас се провеждат избори, както и при тях, ама при нас, като че ли, се случват все лоши политици. Във всеки случай намесата в избора е най-лесния начин да поправим нещата или да компенсираме някои други минуси, поради което нека първо се спрем на възможностите на демократичния избор. При това, обаче, сме длъжни да подчертаем, че      а) Съществуващия демократичен избор не решава проблема, т.е. при този начин на избор ние пак ще сме на опашката! Това е така защото народа просто не може да познава добре своите политици за да направи добър избор, а и не им изисква никакви данни или нормативи, никакво свидетелство за квалификация, на базата на което да извърши избора. В никоя друга област на дейност не се постъпва така, където и да кандидатства човек за работа той трябва да представи нужните документи, само при демократичния избор такива не се изискват. А щом не се изискват то и народния избор не може да бъде добър.      При това положение, обаче, не става ясно защо в други страни той се оказва добър. За да опростим задачата нека говорим не за избор на политици, ами за избор от една ... кошница с ябълки! Тогава първоначалният ни въпрос може да се перефразира като: със какво Американската "кошница с ябълки" (American Apples, а?) се оказва по-добра от нашата? С други думи, как може когато човек бръкне в кошницата да вади все добри ябълки (при все че не може добре да ги прецени предварително)? Е, при това положение е ясно, че това е възможно само ако всички ябълки са добри! Това щеше да бъде съвсем вярно и за политическата "кошница", ако не бяха другите социални и икономически причини, така че ние не твърдим, че всичките ни политици са още "зелени", но истината е, че в едно демократично общество всички водещи партии са еднакво способни да управляват страната -- което те и правят, като се редуват съгласно избора на народа. Само че за нашата страна това не е удачен избор, поради което ЕЕЕ и прави предложение за специален предварителен подбор на "кошницата", така че в нея да има основно "зрели ябълки" и на народа да му е по-лесно да избира. Предложението ни ще бъде изложено по-долу, но засега да продължим с недостатъците на демокрацията, които се отразяват особено тежко на страни като нашата, като изкажем твърдението, че      б) Западното виждане по въпроса за демокрацията не е изгодно за слабите страни, следователно то не е изгодно за нас! Тук ние изхождаме от тезата, че демокрацията, давайки по-големи свободи на народите за развитие, дава, по един естествен начин, предимство на по-силните икономики и по-сплотените народи, и, волю-неволю, нарушава равнопоставеността на силните и слаби страни, защото е ясно, че при равни условия на този свят надделява по-силния! С други думи, когато Запада недоволствува от нивото на демократизация в някоя страна, това е основно поради влошаване на възможностите на силните страни да експлоатират слабите. Ние не обвиняваме развитите страни (защото тяхното поведение е обяснимо и нормално), а просто констатираме факта, че експлоатацията съществува и на междудържавно ниво, и нейния характер не съответствува добре на интересите на слабите страни.      Единственото спасение за слабия при това положение е да се обедини с други толкова слаби за да стане по-силен (или се присъедини или анексира към по-силния). Това, разбира се, е основната причина за създаването и на Европейската Общност (за да може да се конкурира успешно с Щатите), и ние не отричаме подобни пътища. Но наред с това бихме могли да спечелим в борбата на световната арена и ако имаме по-добър начин за селекция на експлоататорски елит, което би могло да ни направи по-силни със собствени сили. При това може да се влияе не само на управляващия елит, а и на масите, защото      в) Успешната експлоатация зависи съществено от експлоатираните! Може би най-важната разлика между нас и американците (или немците, англичаните, и прочее) по отношение на народопсихологията е тяхната висока сплотеност или организираност. А един народ не може да бъде добре организиран ако няма общи виждания по основните въпроси на страната, но в един свят на масова експлоатация основното виждане е съзнанието за необходимостта от нея! Възможно е нашето неразбиране на това да се обяснява с дългогодишното комунистическо влияние, но комунизма, в крайна сметка, не идва от Изтока, а от Запада, и в една Америка, примерно, той е бил добре известен, само че там хората не са искали да няма богати (т.е. да няма експлоатация на бедните), ами те самите да станат богати (което и ги кара да участвуват активно в съществуващата взаимна експлоатация в обществото).      A propos, по отношение на комунистите: на тях и не бива много да им се вярва защото те са доста перверзни хора. Не че те самите са виновни за това, защото ако капитализма преди век е бил това, което е сега на Запад, то комунизма или фашизма щяха да си останат само на теория, т.е. комунистите са продукт на обществото или на неудачната експлоатация в него. Но са перверзни тъй като се наричат със странни имена, от които нормален човек би се срамувал -- защото руския "товарищ" е производна от "товар", което значи тяжест или стока, така че това обръщение би трябвало на български да се преведе като ... хамалин! Същото е положението и със западния camerade (comrade, и т.н.) който идва от камерата или затвора, така че те пък са затворници (каторжници, роби на труда). Е, българите сега, в този смисъл, също се оказаха перверзни, защото избягаха от хубавото обръщение "другар", което хем е неутрално (другия до нас), хем ни говори за приятелство (което е съществено за успешната експлоатация).      Но да оставим перверзиите на страна и се върнем към сплотеността на народа ни. Ако хората са убедени, че всяко общество се крепи на експлоатацията в него, то и ще бъде здраво, и страната силна. А ако направим демократичния избор такъв, че да се избират все "хубави" хора, способни да дадат всичко от себе си в името на успешната експлоатация на народа си по пътя на демокрацията, то, на базата на успехите им, народа и ще ги слуша и ще върви след тях като кротко стадо след пастира си. И всичко това се свежда основно до възможността за измерване на тяхното експлоататорско изкуство, така че е време да преминем към      2. Оценката на експлоататорските възможности.      Понеже няма добри обективни критерии за оценка на нивото на експлоатация, която всеки човек може да упражнява в обществото, т.е. не можем да си представим провеждането на експлоататорски изпити, нито тяхното масово приложение, ние сме принудени да се задоволим само с фиксиране на упражняваната от лицето експлоатация -- в някакви експлоататорски книжки (ЕК) -- и натрупването ù с годините. За нашите цели това е напълно достатъчно, като получената оценка може да се използува не само в политиката, но и при заемане на всеки ръководен пост. С други думи, наред с трудовата книжка, всеки желаещ някога да се заеме с активна експлоататорска дейност ще трябва да поддържа и отделна експлоататорска книжка, в която всяка година да се фиксират някакви точки (които ще обясним след малко), в отделни графи по видове експлоатация (за което ще говорим в следващата точка).      Първо ще се спрем на системата на точкуване. Нейният избор трябва да е такъв, че да позволява сбито представяне на широки диапазони от значения (например, от 1 до 1000 души подчинени), така че да се отчита основно нивото на йерархия а не само общия брой хора, тъй като никой голям началник не ръководи сам подчинените си. За щастие този въпрос отдавна е разрешен в математиката с използуването на логаритмичната скала, която е приложена масово и от "дядо Господ" при сетивните ни органи. Ако вземем за база числото 2 то log2 2 е равно на 1, log2 4 = 2, log2 8 = 3, и т.н., като log2 1024 = 10, но loga 1 = 0 независимо от базата a. По този начин на всяко число N (броя на подчинените на лицето), съпоставяме неговия двоичен логаритъм.      Двоичната база е удобна с това, че ако служебната йерархия е двоична, то на първо ниво ще имаме 1, за двама преки подчинени, на второ ниво -- 2, за четири души от най-долното ниво, и т.н., така че нивото на йерархия ще е точно равно на двоичния логаритъм от броя на най-низшите изпълнители. Това, обаче, е идеализиран случай тъй като преките подчинени, обикновено, са около трима, но достигат и до 7-8, и освен това нас ни интересува общия брой подчинени, а не само на тези от най-долното ниво. Затова ние предлагаме да се използува Неперовото число e, което е 2.7182..., което дава по-голямо стягане на диапазона и за което loge 1 = 0, loge 2 ≈ 0.69, loge 3 ≈ 1.1, loge 8 ≈ 2.08, loge 10 ≈ 2.3, loge 20 ≈ 3.0, loge 50 ≈ 3.91, loge 100 ≈ 4.6, loge 150 ≈ 5.01, loge 404 ≈ 6.0, и нека тук поставим един таван, така както сме свикнали с шестичната система на оценки.      Това число вече не съответствува точно на нивото, но нито йерархичното дърво е двоично, нито е нужно да се изчислява някаква по-сложна оценка за всеки човек. Важното е, че това е удобна мярка, в границите от 0 до 6, пресмята се лесно с всеки професионален калкулатор, и приблизително отговаря на нивото (примерно, при най-дребния началник с 2-3 подчинени то е около единица, при 7-8 души -- около двойка, при 15-20 -- близо тройка, и т.н.). При това е разумно да поставим условието да се фиксират само значения по-големи от 0.6, т.е. да започваме от 2-ма подчинени (при цели числа), и да се работи с точност до втория десетичен знак. Тъй като логаритъма, все едно, не се получава цял, то няма нужда да изискваме и числото N да бъде цяло (т.е. можем да отчитаме и сезонни работници, смятано пропорционално на периода).      До тук ние говорихме само за изчисляване на една от графите в ЕК и то за една година. Натрупването вече ще се осъществява чрез обикновено сумиране на числата от всички графи за годината и после за всички години. Измесвайки логаритмичната скала с линейна е ясно, че ще получим някои изкривявания на оценката като например: човек който три години експлоатира по трима души ще събере три точки, или толкова, колкото би имал за една година от 20-тина души. Но това не е нежелателно, защото ние измерваме не просто някаква бройка, а експлоататорски умения които по-силно зависят от времето на приложението им (т.е. от натрупания опит), отколкото от силата им в една година, а пък при финансовата оценка на лицето чрез заплатата му изкривяването е дори по-голямо, защото надали заплатата на един началник на 20 души е три пъти повече от тази на човек с трима подчинени (може би това отношение би било към два пъти).      След изложеното до тук вече сме готови да преминем към въпроса за      3. Видовете експлоатация.      Издаването и поддържането на експлоататорските книжки трябва да става от специална институция с работно название Бюра за Регистрация на Експлоататорите (БРЕ). Всеки пълнолетен гражданин трябва да има правото (след съответно законово уреждане на въпроса) да получи ЕК, в която всяка година да бъдат нанасяни заслужените от него ескплоататорски точки, при което отделните графи се попълват от преките инстанции, но заверката и сумирането за годината се извършва в БРЕ, която е с права на висш контролен орган. По всяка графа могат да се вписват само повече от 0.5 точки за цяла година, като се отбелязва и периода от време, за да се преизчисли, ако годината не е пълна. Такова пресмятане се извършва при заверката в БРЕ пропорционално на времето (ако има нужда) за всяка графа поотделно, а след това в общата графа се сумират точките с два десетични разряда, но ако за всичките графи не се набере поне единица не се пише нищо за годината (т.е. 0 точки). Всяко лице може да получава точки по различни графи, независимо, че те може да са свързани с едно място на работа (и това е нормално да се предполага при крупни експлоататори).      Енигмата на Експлоататорския Елит предлага в ЕК да се поддържат следните 5 вида експлоатация, а именно:      а) Административна експлоатация. Това е най-разпространения вид експлоатация, който имахме пред вид при обясненията за оценката, но съвсем не и единствения. Тук става въпрос за тези експлоататорски умения (за работа с масите, ръководство, представителност, организиране на подчинените, и прочее), които се проявяват при заемане на висши изпълнителни длъжности като наемен работник срещу заплащане. Оценката на тези умения става с броя (числото N) на всички подчинени на лицето, като за целта трябва да се използува някаква схема на йерархията на предприятието, особено ако то е голямо (за дребни фирми с максимален средно-годишен брой на наетите лица, според финансовите отчетни документи, не по-голям от 10 души може да не се изготвя специална схема). Отметките в ЕК се правят от предприятието, в което лицето е назначено, в границите от 0.6 до 6, дори и предприятието да е по-голямо от 400 души.      Нещо повече, тъй като има разлика в уменията нужни в гражданската сфера и тези във военните и военизирани подразделения предлагаме да има някакъв снижаващ коефициент за последните в рамките на 0.5 - 0.8, по който да се умножава числото N преди да се вземе логаритъма от него. Считаме това за оправдано, тъй като по-трудно се управлява един завод със стотина души работници, отколкото подразделение от 500 войници, например, където има сурови дисциплинарни наказания при неподчинение. Освен това при редица заведения където се работи с голям брой клиенти, при изборните длъжности в демократичните институции, при учебните и здравни заведения, и прочее, се отчита броя на щатните служители, а не на обслужваните (което е очевидно).      б) Финансова експлоатация. Това е една опосредствана експлоатация, която дадено лице може да упражнява чрез своите капитали, като притежава дялове (или акции) от предприятия, без пряко да работи в тях срещу заплата. Тук също се пресмята първо едно число N, което пак са работници, но наети средно годишно в предприятията, части от които лицето притежава. На пръв поглед подобни сметки биха били сложни, но като се има предвид, че се разглеждат само такива дялове, които ще дадат повече от един човек, е ясно, че тук не става въпрос за притежание на 4-5 акции от десетки хиляди емитирани, дори ако в предприятието работят няколко стотин души. Всяка фирма пуснала акции на пазара, не може да не знае какъв е минималния им брой, който съответствува на едно заето лице (навярно стотици), а още по-лесно стоят нещата с дяловете във фирми, където това касае само 2-3 души. След пресмятане на броя работници косвено eксплоатирани от лицето се взема неговия логаритъм и получената оценка се нанася в ЕК, като и тук важи ограничението броя точки да бъде от 0.6 до 6.      в) Социална експлоатация. Тук се отчитат експлоататорските умения на лица ангажирани с една или друга обществена дейност сред населението (независимо дали със или без заплащане), като: участие в партии, сдружения с идеална цел, религиозни и просветни организации, заемане на демократични изборни длъжности, и прочее, тъй като всяка форма на въздействие върху съзнанието на масите се явява проводник на идеи, целящи формирането на такова поведение сред тях, което е изгодно за лицето или организацията, която то представя, и, следователно водят до някаква експлоатация. В този случай, обаче, е много трудно да се отчете броят на хората, които са засегнати от това въздействие, още повече, че то е доста слабо и трябва да налагаме силни подтискащи коефициенти (1/100 или 1/1000, например), поради което тук предлагаме да се използва някакво стандартно точкуване в рамките от 0.5 до 5.0 максимум, и то през 0.5. Всяка подобна организация трябва да представи в края на годината в БРЕ списък на лицата подлежащи на точкуване с повече от 1 т. за да бъдат нанесени от БРЕ, а отбелязва в ЕК само за лицата с 0.5 и 1 точки.      С оглед на това трябва да бъдат предварително разработени съответни таблици, като за някои от длъжностите ние предлагаме следното: Президент, Главен Прокурор, Върховен Съдия, Главнокомандуващи различните родове войски -- 5 т.; техни преки помощници -- 4.5 т.; Председател на Народното Събрание, Глава на официалната Църква, Президент на Академията на науките, Министри в отделните Министерства -- 4 т.; техни преки помощници, Председатели на Комисии към Парламента и др. подобни -- 3.5 т.; Народни Представители -- 3 т.; Съветници по места -- 2.5 т.; глави на политически партии, вероизповедания и други сдружения с идеална цел (с поне 1000 души членове), незаемащи някои от горните постове -- 2 т.; техни помощници и пр. -- 1.5 т.; други ръководни органи на подобни организации -- 1 т.; и редови членове (ако се точкуват) -- 0.5 точка.      г) Лична експлоатация. Като оценка за самоексплоатацията на всеки служи неговата заплата, но тъй като трябва да я сравняваме с нещо символизиращо една човешка единица ние приемаме за такава една минимална работна заплата (МРЗ). Допустимият интервал на точките тук е от 0.5 до 2.5 (т.е от почти 2 МРЗ до към 12). И тази графа се попълва по месторабота и се заверява в БРЕ.      д) Професионална бонификация. Както всяко нещо се учи, така и експлоататорските умения също, донякъде, може да се изучават и едно такова образование заслужава да бъде отбелязано. За целта трябва да бъде разработен един списък от квалифицируеми в случая видове образование, като ние считаме, че това са, например: мениджмънт, връзки с обществеността (public relations), журналистика, право, и други социални науки. Точкуването тук е скромно и е в границите от 0.5 до 1.5 т., като 0.5 се дава за полувисше, 1 -- за висше, и 1.5 -- за над висше (или повече от 1 висше) такова образование. Вписването в тази графа се прави в БРЕ след представяне (първия път) на съответната диплома.      С това приключваме изложението на основните тези на ЕЕЕ и преминаваме към последните      4. Заключителни бележки.      Енигмата на Експлоататорския Елит не пледира за промени в съществувашите избори, а само за въвеждане в действие на експлоататорските книжки. След едно 10-15 години вече ще има лица с поне 50 точки в ЕК, а някои и със стотина. Те могат да се натрупат по различни начини, например: а) дребен собственик с 5-10 души работници и лично ръководство на фирмата ще печели на година: 1.5 т. от лична експлоатация, 2 т. от финансова, 1-2 т. от административна, и при дипломиран мениджър още 1 т. (и, евентуално, 0.5 като някакъв дребен партиен функционер), което вече дава над 6 т., така че за 15-тина години ще стане стотник; б) професионален бизнесмен, който заема приличен пост в някоя банка, да речем, може да събере: 1.5 от лична, 2.5 -- от административна, 0.5 от акции с течение на времето, 1.5 от професионална (завършено MBA), което прави пак към 6 т. годишно; в) важен административен ръководител управляващ предприятие със 150 души ще има само по административната графа 5 т.; г) виден политически деятел, член на Парламента, ще има: 3 т. от социална, към 2 т. от лична, нещо от административна, 0.5-1.0 от финансова (навярно), и 1 т. за образование; д) висш чин в армията ще има към 4 т. само по административна линия; и тъй нататък.      Тези книжки ще служат на всички началници, политици, бизнесмени, работници в медиите, свещенници, редови граждани, и прочее, защото те ще фиксират и натрупват техните експлоататорски умения и при всеки по-голям пост ще се изискват, ако не задължително, то поне като важен фактор при назначаването. С течение на времето ще се окаже, че партия която не балотира лидери с високи точки в ЕК, просто няма да се ползува с народното доверие и ще губи в изборите. Ние не задължаваме партиите да използуват ЕК -- те сами ще се задължат. И колкото повече процъфтява демократичното начало в нашата страна толкова по-точно експлоататорските книжки ще фиксират тайните на управленческото изкуство, защото некадърните началници бързо ще бъдат сменяни и други ще ги изпреварят по броя на точките. Само с помощта на ЕЕЕ нашата страна ще успее да настигне и надмине развитите икономически страни, при които експлоатацията още се развива спорадично, докато при нас тя ще бъде подложена на точна емпирична оценка.      Класическата демокрация залага на възможността за свободен избор, но не прави нищо за да формира алгоритъма на избора. При това положение нещата вървят добре където винаги са били добре, и, съответно, зле -- там, където са били зле. Казано по друг начин: където е текло, там ще тече. Единствено ЕЕЕ дава възможност и в нашата опустошена икономика да потекат реки от амброзия.      Дори ЕЕЕ да не подобри политиката, тя ще подобри икономиката, но най-добрата политика винаги е била добрата икономика, следователно, ЕЕЕ ще подобри и политиката!      Ако милеете за нашата страна, значи милеете за експлоатацията в нея, значи милеете за Енигмата на Експлоататорския Елит.      Разгадайте нашата Енигма за да създадем роден експлоататорски елит! МАНИФЕСТ НА ККК (КРИЛО НА КОРУМПИРАНИТЕ КАДРИ)      Историята на всички общества е история на постепенно утвърждаване на съществуващите тенденции при достигане на нужната степен на зрелост! Никога не се е отдавало да се утвърди или узакони нещо в обществото преди то да се е било появило в зародиш и получило някакво разпространение, което да наложи поставянето на дневен ред на въпроса за неговото приемане; но само това не е било достатъчно ако въпросното нещо не е съответствувало по своята степен на развитие или зрелост на потребностите на обществото и най-вече на неговото управление. Първата част на горното твърдение отстоява тезата, че в общественото развитие не се наблюдават немотивирани идеи, които не са се появили първоначално като неправомерни, или незаконни, или еретични мисли, защото няма как да се утвърди нещо за което не е известно нищо (а новите неща най-напред се считат за еретични), и това е очевидно. Втората част на изказването изисква известно време за осъзнаване или узряване на идеята, докато тя стане годна за "ядене", т.е. за утвърждаването ù като принцип в общественото управление, като различните идеи изискват различна степен на зрелост за да бъдат извадени от сферата на неофициалната практика и приети за правилни в официалната; дуално погледнато можем да считаме, че обществото трябва да узрее за да възприеме дадено нововъведение. Това, разбира се, е само качествена зависимост, но достатъчна за нашите цели, както ще видим по-нататък.      Така например, в недрата на робовладелския строй, положително, е съществувала идеята за даване на по-голяма свобода на робите в рамките на някакво изолирано място или остров, където те да могат да се движат свободно, но да не могат да избягат от него, само че е трябвало да мине време, докато тази идея узрее като крепостна форма на владеене (т.е. прикрепване към земята, без която човек не е можел тогава да се изхранва). Аналогично е настъпило следващото освобождаване на населението чрез замяна на закрепостяването към земята с поставянето на хората в зависимост само от средствата за съществуване, т.е. от благата изработвани с техния труд, който те могат да упражняват навсякъде, стига някой да е готов да им плати за това. Друг пример представляват мерките за наказване на еретиците или лицата обвинени в обладаване от нечисти сили -- в зародиш са присъствували всички възможни мерки, но са се прилагали тези от тях, които в даден момент са били най-подходящи, според вкуса на управляващите, като когато дадена мярка вече е "презрявала" тя е излизала от употреба, или се е заменяла с друга.      Също така може да се спомене, че идеите на комунизма са съществували в някакъв вид още от времето на Платон, но е трябвало да минат сумата векове, преди те да узреят достатъчно за да се приложат някъде, и то пак не на всякъде, а в определени страни, където са се оказали най-годни за употреба, а иначе комуни е имало и преди комунизма. По същия начин можем да разглеждаме и появата и узаконяването на редица социални придобивки или граждански права, които се прилагат когато това стане възможно. Има някаква аналогия в степента на зрелост на тези неща с вкуса, който имат, например, домата, или краставицата, или пъпеша, ако щете, като никой не би харесал зелен домат или презряла краставица, а капитализма често се сравнява с мушмулата, защото докато не презрее не става за нищо (в което ние вече би трябвало да сме се убедили от опита ни през последните демократични години).      Що се касае до корупцията то тя е съществувала откакто свят светува, но досега не ù е било дошло времето да бъде призната в управлението, защото е била още зелена, или обществото не е било достатъчно узряло за да оцени нейния вкус. Фактът, обаче, че тя се прилага нелегално и неофициално почти навсякъде, говори, че има доста ценители на вкуса ù, както и това, че тя успешно допълва редица законови положения, като с нейна помощ често се стига до правилно решение. И наистина, за този, който дава приличен бакшиш на някой държавен служител, например, за да компенсира несправедливостта на някой закон, или за да "смаже" някоя законова инстанция, е все едно дали решението е получено след като той си е платил такса на държавата, или я е платил на чиновника; а пък за последния също е все едно дали той получава достатъчно пари от държавата за да защитава правдата, или я защитава срещу допълнително заплащане.      Както се вижда, ако бакшиша е в интерес на справедливостта той е морално оправдан, така че лоша е не корупцията, а системата на правораздаване която я предизвиква, като смело може да се каже, че няма закон, който да е винаги справедлив, а още по-малко да е справедлив за най-онеправданата и слаба страна -- в най-добрия случай той може да е справедлив за най-силния, т.е. за държавата. Прочее, ние излагаме тези разсъждения, не за да обвиним законите или служителите на правосъдието, а за да оневиним корупцията, ако тя е в интерес на нещо по-важно -- било то някакви свободи, било повече щастие за народа, било по-ефикасно защитаване на същите тези закони.      Самата дума "корупция" и прилагателното "корумпиран" (corrupt на английски) означава разложение и идва от латинския, но какво е разложението ако не определена степен на зрелост?! Ако се върнем отново на аналогията с пъпеша, то той (от позициите на краставицата) може да се счита за "корумпиран" когато хората го използуват за ядене (както и райската ябълка, или мушмулата, или капитализма според горната забележка), но това не му пречи да бъде вкусен и хранителен. А нима онова животно наречено лешояд, на което всички гледат с голямо презрение защото се храни с развалена и разложена храна, не се нарича в същото време и "санитар на природата", защото изпълнява полезни функции? А нима някоя страна може да се похвали, че е успяла да се пребори окончателно с проституцията, която е една типична проява на разложение на нравите, но съществува от времената на Вавилон, че и до ден днешен, независимо дали легално или не, защото е нужна на обществото и винаги му е била нужна (а и ще бъде, поне докато не настъпи противната тенденция в някое далечно бъдеще)? Така че корупцията изобщо не трябва да ни шокира, а да ни накара да се замислим кога и къде тя е необходима! Ние се осмеляваме да твърдим, че корупцията в политиката, явно, е необходима и неизбежна (най-малкото защото тя, все едно, съществува), и е дошло вече времето да я легализираме, защото тя е нужна на демокрацията, или демокрацията я изисква! И така, да започнем. 1. Недостатъци на демокрацията      Реалната демокрация има редица недостатъци, които биха могли да бъдат отстранени, като тук ние ще изтъкнем тези от тях, които могат да се преодолеят с помощта на нашето Крило на Корумпираните Кадри (ККК). Те се свеждат предимно до невъзможността за взаимопомощ между избиратели и избранници и са следните:      а) Отсъствието на пряк контакт на народните избранници с избирателите и обратно е много съществен минус при всичките реално съществуващи демокрации. Ако погледнем непредубедено на нещата ще видим, че анонимният избор много затруднява нещата, защото никой Народен Представител не може да знае дали даден човек е гласувал за него или не. Нещо повече, той не знае какви хора средно са го избрали -- млади или стари, среднисти или висшисти, наемни работници или собственици, от какви етнически групи, и прочее, а това познание би могло да му е от полза при неговата дейност за да знае кого да защитава. Срещите с "избирателите" не са срещи с неговите истински избиратели (поради което ги сложихме в кавички); хората, които го търсят лично не се знае дали са гласували за него, т.е. дали са го подкрепили и дали са вярвали в него, или сега искат да се възползуват от положение му, а на този свят всеки иска да знае кои са неговите хора на които той може да разчита. Анонимният избор е такъв, защото още не е било поставяно изискването той да не бъде такъв (поне за някои партии), т.е. още не е била назряла ситуацията, а анонимните бюлетини са просто един по-лесен начин на избор. Докато, обаче, избиратели и избранници не могат да се познават най-малкото на книга (по име, или ЕГН, или някакъв документ, който да потвърди избора) те няма и да действуват задружно и сплотено; докато няма начин (макар и опосредствано) те да си подадат ръка преди изборите, те няма да си я подадат и след изборите! Ако при демокрацията управлението на страната става от народни избраници, то те трябва да знаят кои хора именно представят, иначе представителството е чиста формалност и демагогия.      б) Липсата на взаимопомощ между двете страни при демократичния избор поставя големи трудности пред индивидуалните (независими) кандидати, които могат да се проявят двояко: бедните политици, от една страна, нямат практически никакви шансове да бъдат избрани, защото предизборната кампания струва големи пари (а поставянето на имуществен ценз, както е в някои страни, е антидемократичен елемент); богатите физически или юридически лица, от друга, не могат легално да предизвикат избирането си, или това на техен представител, чрез някакъв вид подкуп или премия за избирателите (които биха били доволни да получат нещо даром), а ако някои хора от народа искат нещо, което не пречи на никого, е съвсем демократично то да им се даде. При партиите нещата стоят другояче, защото те се издържат от партийните членове, т.е. партиите, де факто, са подкупени или корумпирани, и поради тази причина те имат пари и за предизборната агитация и за следизборното им функциониране! Това че редовите членове не плащат бакшиши на конкретни лица, а на един вид "безлични" сдружения с идеална цел, не означава, че тези сдружения не са корумпирани в обичайния смисъл на думата, защото партиите вършат своята дейност в отплата за членския внос получен от членовете като го разпределят между управляващия апарат, но това си е чист подкуп, защото се дава предварително, само дето е узаконен и не се нарича така. Такова нещо, обаче, не съществува за индивидуалните кандидати и е крайно време също да се легализира.      в) Демократичните избори не се контролират явно от капитала, което би могло да е нещо хубаво ако живеехме в условия на феодализъм, да речем, но при капиталистическото стопанство главното е капитала (за англоговорещите това е очевидно, защото за тях тази дума значи, както голяма сума пари, така и главен град или столица, а корена е латински и означава глава). Лошото е не когато капитала формира избора на масите, а когато масите не желаят това, което капитала им предлага, но няма нищо недемократично ако народа може да печели от това, като влияе на избора чрез своите капитали, или обратното -- когато може да получи някакви капитали за своя избор. Действително е крайно време да се стигне до правилно виждане по въпроса, защото реалното положение на нещата е, че капитала, все едно, формира народния избор, но далеч не в интерес на народа! Ако една група хора, достатъчно голяма за да излъчи свой Представител в Парламента, или поне в местните Съвети, иска да си плати (нещо дребно най-често, защото хората са много) за да има там свой човек, то това е съвсем разумно и демократично, както и ако една голяма фирма реши да плати нещо на хората които гласуват за нейния човек (защото ако те гласуват за него, значи такова е тяхното желание!), то това също е правилно. Финансовата корупция в изборите се нарича така само защото тя не е узаконена или легализирана, така че ние сме за легализиране на корупцията, която по този начин ще изчезне! 2. Предложение за промяна      а) Не трябва да се изисква винаги тайно гласуване и ако избирателя желае да гласува явно, той трябва да може да направи това, като получи някакъв документ удостоверяващ неговия избор, от който той да може да се възползува в последствие. Това не изисква основна промяна в избирателния закон, а само едно време от две до четири седмици преди официалната дата на избора, през което желаещите да гласуват явно да могат да направят това в съответните Съвети, като избора им се фиксира в централизирана компютърна база данни, а техните имена се отметнат в избирателните списъци. При съществуващия закон е възможно гласуване чрез телеграма, но като рядко изключение, ако избирателя не е в момента в страната, докато ние искаме това да стане правило. По този начин всеки (който желае) ще може да докаже своя избор, било то за да си осигури по-лесен достъп до някой избранник, било за да претендира после за някой подарък от лицето, или фирмата, която стои зад него, било за да може да поиска някаква отговорност от избраното лице, ако е бил, един вид, негов "акционер" при избирането му -- конкретната форма на взаимодействие между избиратели и избранници ще си се уточнява във всяка партия или сдружение, които приемат платформата на ККК. В този смисъл могат да съществуват различни Крила за всеки от случаите, със своите регламенти.      б) Не трябва да се изисква задължително вписване на имената на кандидатите в избирателните списъци, защото за самия избор е важна бройката на мандатите за всяка политическа сила участвувала в изборите (креслата в Парламента или в местните Съвети) а не конкретните лица, които могат да се определят съгласно регламента на всяка от тези сили и след избора в срок също от две до четири седмици. Това ще облегчи много индивидуалните кандидати -- а те са наистина демократичните избранници -- защото те ще могат да се обединят в някакво Крило, и по получените след избора документи ще се разбере кой от тях именно е избран, както и с колко гласове за всеки кандидат. Такъв документ може да бъде още един допълнителен отрязък от квитанцията давана от Съвета при явното гласуване (един отрязък трябва да има за избирателя, и един за архива на Централната избирателна комисия), в който избирателя да впише името на конкретния кандидат от Крилото и да го изпрати по пощата или занесе на ръка. В централната база ще се пазят данни само за участвуващите в изборите партии, а не и за лицата, и всеки явно гласувал ще има грижата да прати съответния отрязък на своя кандидат.      При това положение ККК ще може да прескочи прага за участие в изборите и всеки от индивидуалните кандидати набрали нужните гласове ще влезе наистина в съответния орган, като тези (предположително много) от кандидатите, за които първоначално няма достатъчно гласове ще могат да получат или дадат гласовете си на други (няма никакво значение дали ще кажем "дадат" или "продадат", защото когато човек дава нещо той го прави, или заради минала, или заради бъдеща, услуга, т.е. всяка услуга си има някаква цена!), като само за един кандидат няма да достигнат гласове, а мнозина ще отпаднат, но ще спечелят нещо от това чрез получените за тях първоначални гласове. Така отпада необходимостта от индивидуални кандидати защото те ще се обединят в Крила за да станат по-силни и конкурентно способни с партиите; но и всяка от партиите може да спечели от това изискване, защото няма нужда едно лице да се пише в 3-4 избирателни листи (в различни райони), и няма нужда изобщо за всеки избор да се изготвят листи с имената на кандидатите, защото те, все едно, са от една партия и само нейното име е достатъчно (което многократно ще поевтини процедурата на изборите). Освен това, провежданите по този начин избори за Парламент ще станат наистина национални (защото това е национален орган) и няма никакво значение от кой район е избрано лицето, а ако то иска да знае от кого е избрано ще може да научи това от отрязъците на квитанциите при явното гласуване (ако явно гласувалите му ги изпратят).      в) Трябва да се легализира корупцията сред избиратели и избираеми и се даде гласност на всички финансови машинации съпровождащи изборите, защото всеки има право да знае кое лице или партия, какви финанси и от кого е получило за да проведе изборите, както и след това какво получава или дава. Ако някоя фирма иска да купи свой представител в Парламента като предостави на всеки, който гласува за нея по една акция, защо да не го направи открито, вместо да търси разни вратички в законодателството или да хвърля ненужни пари за реклама (ненужни, защото не влизат в джобовете на гласувалите за нейния човек)? След като парите движат света, нека поне да се знае как го движат! Тази корупция е нужна за народа и, доколкото съществува, е по-добре това да става легално (иначе се получава нещо като присъствието на етническа партия в нашия Парламент, която не се нарича такава, защото това не е разрешено от закона, но това не ù пречи да е етническа и да си съществува).      Също така, какво лошо има, ако някой район, или професионална, или етническа организация, иска да балотира свой човек, който, обаче, е достатъчно беден за да организира сам кампания по избирането си, докато всеки от тези хора би пожертвал с лека ръка и чисто сърце една сума от порядъка на един-два долара, да речем? Тези хора могат просто да станат акционери на това лице и да го изберат, че дори да съберат после и още по долар, да речем, за да си построи човека прилична къща, та да има къде да приема своите избиратели. Вместо само партиите да са корумпирани ние искаме всеки човек да може да се корумпира, защото това е израз на демократични права и свободи, и народа трябва да ги получи! 3. Бъдещо развитие      Когато Крилото на Корумпираните Карди придобие нужното влияние сред народа изборите ще се превърнат в една демократична борса, където печели по-добрия политик, а от това, в крайна сметка, печели и народа. Политиците ще започнат да се купуват и продават както футболните звезди, например, а с какво един политик е по-зле от някой известен футболист? Дали няма външен вид, или няма нужното образование, или не носи емоции на народа, който, така или иначе, освен хляба иска и зрелища? Единственото нещо, което нашите политици нямат, са парите и затова често им се налага да ощетяват държавата (което ще рече народа), но ако те струват милиони, при това дадени им доброволно от техните поддръжници (било то частни лица, било фирми), то масите ще бъдат още по-доволни от тяхната "игра" (да не говорим за самите политици). Когато политиците забогатеят те ще работят още по-активно за щастието на народа, корупцията сред тях ще изчезне (защото легално ще бъдат добре осигурени), а това че капитала ще върти нещата, хем е справедливо, хем не значи, че народа ще стои настрани от тази игра, защото всеки ще може да подкрепя когото си иска и да печели от това.      Всеки политик трябва да има право да основе своя политическа фирма, която да съществува на принципа на акционерното дружество, и да продава акции на този, който пожелае да си купи и да пелечи заедно с него! Акциите на един политик ще се качват, а на друг ще спадат, те ще се купуват и ще се продават, но това ще бъдат истински акции, а не някакви литературни хиперболи. Всеки гласувал за политика гражданин ще получава срещу заплащане една акция, а самия политик ще може да си купи при всеки избор от десет до петдесет от тях (в зависимост от нивото на изборите и някакъв национален рейтинг), но впоследствие, на общо събрание на акционерите, ще се взема решение за разпределяне на дивидентите всяка година, както и за емитиране на допълнителни акции. При всеки нов избор, в които политика участвува, ще се пускат нови акции при същия регламент. Самият политик може да държи най-много акции в тази своя фирма, но това съвсем не е задължително; той (или тя) може да бъде подпомаган от политически партии или бизнес организации, но и от всеки обикновен гражданин, който пожелае; политическата фирма ще върти бизнес както всяка друга, но ще се занимава основно с поддържане на имиджа и с рекламата на политика. Такъв, обаче, е живота, такава е борсата, такъв е капитализма, а приказките за корупция са отживели бръщолевения на защитниците на тоталитарното ни минало, когато всичко се вършеше скрито-покрито от народа и после само се свеждаше до неговото знание. С нас всеки ще има реалната възможност за печалба от изборите и политиците, а това ще бъде само от полза за народа.      Освен това не бива да забряваме и следния важен момент, който ще бъде пряко следствие от дейността на ККК, и това е тезата, че само бизнес основи в политиката ще дадат добра възможност за индивидуалното развитие на политика и неговата пълноценна изява, а това именно е целта на всяко демократично общество. Народът избира конкретната личност, а партиите са просто едно свързващо и обезличаващо звено, и, в този смисъл, само чрез ККК ще се постигне истинска демокрация, при която се цени преди всичко личността и своеобразието на политика като представител на народа, а не неговата преданост към някакви общи идеи. Пътят към съвременната демокрация неизбежно минава през Крилото на Корумпираните Кадри!      Чрез легализиране на политическата корупция към нейното премахване от политическия живот!      Поставете политиката на бизнес основи, за да я подобрите и извисите!      Напред към истинска демокрация под Крилото на Корумпираните Кадри! ДУЗИНА ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ*      [ * Пускано като позив в стотина пощенски кутии, но навярно без ефект. ]      1. Ако демокрацията беше нещо толкова хубаво, защо ù трябваха цели 25 века, за да дойде от Древна Атина до България, след като сме им комшии?      2. Ако диктатурата беше нещо толкова лошо, защо тогава при "бай Тошо" живеехме доста по-добре от сега?      3. Ако капитализма беше толкова добър строй, защо трябваше да бъдат измисляни комунизма и фашизма? И ако те не бяха реализирани на практика, нямаше ли капитализма да си остане в социално отношение още на нивото от преди Първата Световна Война?      4. Ако комунистическият блок не се бе оказал по-ефективен от капиталистическия, защо тогава богатите западни страни смениха политиката "на камшика", както се казва, с тази "на моркова" (от английското: stick and carrot approach), т.е. вместо да продължават да ни обръщат гръб, взеха че ни подадоха ръка (или защо не ни я подадоха по-рано)?      5. Ако трябваше да се откажем от утопичния комунизъм, защо трябваше да се връщаме и назад във времето към "зеления" капитализъм, вместо да конвергираме постепенно към царящия отдавна на Запад социализъм (макар и не наричан така)?      6. Ако толкова трябваше да се продадем на богатите западни страни, то защо се продадохме на възможно най-ниската цена (когато минималната работна заплата стигна 10-тина пъти по-ниско ниво от тоталитарното, а пък левовете ни станаха по зле от стотинки)?      7. Ако, за да си построим нова "къща" първо трябваше да съборим старата, все "на палатки" ли ще живеем докато я построим? Пък и трябваше ли да събаряме всичко из основи без да сме си осигурили поне "тухлите" за нея?      8. Ако целта на демократичните избори е избора на най-добрата партия /коалиция и ако само тя трябва да носи отговорността за успехите /неуспехите по нейно време, то защо в Парламента влизат горе-долу още толкова представители на "лошите" партии и освен това всички НП получават еднакви заплати? Или: има ли друг конкурс, където и победители и победени получават еднакви награди?      9. Ако при демократичните избори всеки (стига да има високо мнение за себе си) може да се кандидатира, при това без да покаже някакъв документ за "правоспособност" да управлява, нито пък достатъчна възраст (като съображение за натрупан житейски опит), значи ли това, че управлението е лесна работа? И ако това е така, защо допускаме толкова много грешки, че след като отдавна вече "достигнахме дъното", още продължаваме да "копаем надолу"?      10. Ако платеното обучение беше нещо много хубаво, защо в редица западни страни то е безплатно, а там, където не е, малцина са тези, които сами го заплащат? Аналогично и за здравеопазването?      11. Ако при капитализма парите отиваха при по-способните, а не при по-богатите, то нямаше ли последните да наемат по-способните да множат техните (на богатите) пари, и нямаше ли това да е по-изгодно и за способните? Но нямаше ли тогава парите да отиват при богатите, а не при способните?      12. Ако демокрацията не беше най-новото оръжие, или "Троянския кон" на развитите капиталистически страни, в борбата им с по-бедните но силни и свободни страни, то защо тогава така лесно успяха да ни завладеят сега, докато преди не им помогнаха, нито студени, нито "топли" войни?      И въобще, ако е вярно, че българската нация е надарена в генетично отношение, не е ли по-добре понякога да се опитваме и да мислим? Иначе се оказва, че каквото сами си направим, никой не може да ни го направи, защото демокрацията си има този основен недостатък, че: Какъвто е демоса, такава е и "-крацията"!      1996 ? ГОРЕ ГЛАВИТЕ, БЪЛГАРИ! (Фейлетон )      Нещо не го разбирам напоследък българския народ и това си е. Не се радва когато трябва, ами все ходи с клюмнала глава. Ето, пенсионерите пак недоволни, че щели да им увеличат пенсиите само с 4-5 хилядарки на месец. Ами че това са хилядарки, бре, хора, бонове, както му казваме още. Мислил ли е някой от Вас по-рано, че ще види стотина бона на куп, още повече всеки месец? Нито е мислил, нито е можел да мечтае, а сега и най-дръзките ни мечти станаха действителност! Ето това е то демокрацията в действие, а не като предишните демагогии на комунистите, че все се грижели за народа, а пък най-високата ни пенсия тогава беше по-малко отколкото сега струва една баничка! А хората вместо да се радват -- клюмнали главите.      И разправят: да, ама като ти вземат 60 бона за парното и още за тока и водата, то парите ти вече свършват. Само че не е така, защото хората забравят най-важното нещо на този свят, забравят свободата, която сега имат, а по-рано нямаха! Защото сега, само ако не си рекъл, то тогава не си си спрял парното, а по-рано това не можеше, защото комунистите не даваха. По-рано ти казваха, че щом живееш в топлофицирано жилище, значи трябва да си плащаш и парното както всички други, а сега, откакто дойде демокрацията, вече имаш правото на избор. Сега можеш да избираш всичко: и кой да те управлява, и дали да имаш парно, и дали да ядеш сирене (или извара), и дали да си купиш месо (или патешки фенер), и много други неща. То и патешки фенери едно време не се продаваха, а сега ги има свободно по пазара.      Да, ама народа ни не цени това, което има, ами е все недоволен. Колкото повече свободи му предлагаш, толкова по-недоволен става! Ето, например, вече когато искаш можеш да си плащаш лечението при който доктор смяташ за най-кадърен и в която болница си избереш, било то у нас, било то във Франция, или Швейцария, или където ти хареса, а не като по-рано -- да ходиш само при този, който ти е определила "Партията и Правителството". Също и с образованието -- не си рекъл да образоваш малко синовете и дъщерите си, не си го направил, защото обучението ни вече е свободно! Но народът ни пак недоволен, защото свободното не било съвсем свободно, ами срещу заплащане, ама това е така, защото той не разбира, че свободата е най-ценното нещо на този свят. А щом е най-ценното, то и трябва да струва най-скъпо!      Или пък, работниците недоволствуват, че само с 10-тина процента щели да им увеличат заплатите, ама те просто не могат да смятат, защото това са 10 процента за всеки месец, а като ги умножим по дванадесетте месеца в годината вече стават сто и двадесет процента! А пък ако и това им е малко, то могат да пресметнат увеличението и за три години, да речем. Освен това никой не им пречи да стачкуват, ако искат. Ама нямало да има никаква полза от това, викат, и не се замислят, че то въпроса не е в ползата, а в свободата! Да излязат малко на улицата, да повикат, да се постоплят, и после ще се върнат весели и доволни на работа. Стачката е един демократичен хепънинг, така да се каже, и това не значи, че Правителството ни трябва да я уважи, защото то си има много други грижи. Щом народът ни го е избрал, значи той го харесва, а щом го харесва, значи ще го слуша, а не като по-рано да ни командуват разни дъртаци, дето никой не ни е питал свободно, дали искаме да ги слушаме или не.      Пък и ако толкова си недоволен от нещо винаги можеш да отидеш при Президента и той ще те изслуша много внимателно и с жив интерес. Само че, понеже желаещите били много, той приемал само тези които били толкова зле, че не можели да дойдат при него. Но какво да се прави, нали не е слънце та навсякъде да огрее. Ако Президента не те огрее, то винаги можеш да отидеш в някоя църква и там да се стоплиш, а по-рано не даваха (или пък може някой друг да те "огрее" по главата, ако току що си получил заплатата или пенсията, и пак ще се стоплиш).      А и какво му е лошото на Президента -- строен, млад, талантлив, и с чаровна усмивка, а не с някакъв си крив нос като бай Тошо. Истински човек от народа, с обикновена синя ризка и отрудени ръце. И най-вече постигнал всичко сам, а не натрапен ни отгоре. По-рано, за да заемеш някакъв отговорен пост в Политбюро, да речем, трябваше десет години да се подмазваш на всички партийци за да те приемат в партията, после десет години да се подмазваш на всички твои партийни началници за да те назначат някъде в ръководството на предприятието, после още десет години да се подмазваш на местните началници докато стигнеш до градско ниво, после още десет -- до окръжно, и след още десет и до национално, и като стигнеш до там вече ще си един изкуфял дъртак. А сегашният ни Президент, ако си сложим ръката на сърцето, е един млад левент!      Пък ако много му завиждаш никой не ти пречи и ти да станеш Президент, нали? Начинът е прост и общодостъпен. Първо си правиш някъде снимка до кръста, облечен с нещо по-старичко (някоя комсомолска ризка, ако имаш останала от едно време, ще ти свърши работа); после я отпечатваш в 2-3 милиона тираж, като слагаш в горния десен ъгъл националното ни знаме, а пък в горния ляв -- две-три лъвчета, преплетени като на ринга по свободна борба (колкото повече лъвчета -- толкова по-добре); и след това остава само да я разлепиш на видни места, така че всеки да те вижда като отива сутрин на работа и като се връща вечер в къщи. А, щях да забравя, трябва още да напишеш, че "това е Президента" или нещо подобно, за да не си помисли някой, че си "лукова глава", и това е всичко. Като минат така пет-шест месеца и ето, че и теб те избрали, защото това е то демокрацията в действие.      А пък оня ден слушам в трамвая как една жена се оплаква на друга, че децата били станали вече много непослушни, а по-рано те не били такива. Ами че няма да са такива, госпожо, идеше ми да и кажа, защото те са от новото, демократично поколение, а новото затова е ново, защото то не е като старото! И какво е това "едно време"? Комунизмът отдавна е отречен по целия свят, така че ние просто трябва да задраскаме това време, да го изхвърлим от нашата история и да се сравняваме с 30-те години на века, например, а не с това какво е било при бай Тошо. Това е правилният поглед във времето, а не само: "вай-вай, колко сме зле сега"! Защото през 30-те години имаше ли телевизия и видео -- нямаше; имаше ли толкова леки коли колкото сега -- нямаше; имаше ли толкова милионери като сега -- нямаше; имаше ли "Кока кола" у нас -- нямаше; а "Кентъки фрайд чикън" -- пак нямаше; и други подобни.      Да, ама народът, викат някои, сега няма какво да яде. Да, ама не! Защото по-рано имаше ли толкова обяви разлепени по улиците за разни диети за отслабване, колкото сега, или нямаше, питам аз? А защо ще иска да отслабва един народ, ако не защото се е охранил откакто дойде демокрацията? При тоталитаризма народът нямаше нужда да отслабва, защото не си дояждаше, докато сега дава мило и драго само и само да отслабне малко. И как няма да иска да отслабва, като по-рано луканка имаше по магазините само за Първи Май и Девети Септември, а сега е пълно с всякакви филета и луканки по всяко време. Значи народът ги купува и затова е пълно, защото при пазарната икономика това, което не се търси, няма и да го намерите на пазара. Мислете правилно господа, а не по тоталитарному!      Че и някои още по-странни неща чувам понякога по улиците. Някои приказват, че вече се били появили и нови, демократични дисиденти, ама това си е чиста демагогия! Защото десидента може да съществува ако има кой да го подкрепя извън страната ни, да го спонсорира, така да се каже, тъй като у нас той не е на почит. Предишните дисиденти ги подкрепяха западните демокрации, и както се видя за хубаво, защото хората вече си седнаха на отговорните постове и престанаха да дисидентствуват. Докато сега кой подкрепя новите дисиденти, ако има такива? Русията ли, или Монголията, или Кубата, или пък Китай, може би? Никой не ги подкрепя, ще Ви кажа аз, а това значи, че тях просто ги няма и това е истината!      А има и такива, дето са недоволни и от свободата на порнографията, проституцията, престъпността, наркоманията, и прочее, само че те не са недоволни от тези неща, а от свободата въобще! Свободата или я има, или я няма, а ако я има то не може да има свобода на словото, например, а да няма свобода на проституцията, да речем. Който си мисли, че това може, значи още мисли по старому, а новото време, новият ред, новите закони и демократични норми на поведение изискват и нови отношения в обществото. На когото това не му отърва, прав му път от този свят! Така де, то не може хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло, както казва народа ни.      И ако толкова искаме да говорим за по-рано, то къде е "светлото ни бъдеще", питам аз? Не го видяхме и няма да го видим, което ще рече, че комунистите само ни лъжеха за да ни накарат да работим за тях! А сега никой не ни кара да работим: ако искаме работим, а ако не искаме, не работим, и това е то свободата, госпожи и господа! Свобода не на думи, а свобода в действителност! По-рано ни експлоатираха принудително, докато сега никой не ни принуждава: ако искаме, ние работим за другите, а ако искаме, те работят за нас. Всичко е въпрос на свободен избор и лични способности. По-способните успяват по-добре в живота, така че ако още не сте успели, то значи не сте се старали достатъчно, или не сте способни. Това е положението, защото всеки трябва сам да бъде ковач на съдбата си, а не да чака да получи всичко наготово от държавата.      И последното нещо: по-рано хората просто нямаха цел в живота и живуркаха като марионетки, дърпани за конците от омразните комунисти, докато сега ние вече си имаме една много важна цел, най-важната цел изобщо -- оцеляването на страната ни, както и на всеки един от нас! И кой ни даде тази цел? Ами демократичните реформи, разбира се, след като при тоталитаризма я нямахме, а сега я имаме! Това е най-радостната последица от демокрацията и ние трябва да я приветствуваме възторжено и да я посрещнем с отворени обятия! Това е най-великата и най-достойна цел на този свят. И това е нашият светъл идеал, идеал наистина, защото по всичко изглежда, че скоро няма да можем, наистина, да го постигнем.      Така че основания за безпокойства и тревоги няма. Ние сме в завидно положение и трябва да сме само благодарни на тези, които ни поставиха в него. Горе главите, българи!      01.1999 КАК ДА НАПЪЛНИМ ХАЗНАТА (Фейлетон )      Нека първо изкажем нашата благодарност, госпожи и господа, на Главния Финансист на Републиката за решението му от 18.12.98, за това, че от 01.01.99 вече      една минимална заплата е равна на две минимални заплати, в смисъл на общественото осигуряване. Мнозина недооценяват епохалното значение на този факт, но той открива неподозирани широти за нашата икономика и финанси, защото по този начин всяко число може да бъде приравнено към всяко друго! За тази цел са достатъчни само две правила, а именно: 1 = 1, което можем да наречем правило на здравия разум (ПЗР), и 1 = 2, което ще наричаме правило на Министъра на Финансите (ПМФ). Предвид симетричността на равенството, т.е. че то важи и в двете посоки, ПМФ значи също и това, че 2 = 1, или 1 = 1/2 . За пример нека сега докажем, че 5 = 9. Това става много лесно като разбием 5 на 4 + 1, след това за първото число приложим ПМФ, а за второто -- ПЗР, и получените резултати съберем. По аналогичен начин може да се предефинира и аритметиката с обикновени дроби, като се работи поотделно с числителя и знаменателя, както и с десетични дроби, където се работи с цялата и дробната им части, и после те се слепват.      Това е гениално откритие и света тепърва ще го осъзнава, но то не е достатъчно за да напълни държавната хазна, ограбена от комунистите през тоталитарното им управление и затова дълг на всеки родолюбив гражданин (а и селянин също) е да даде своя принос за установяване на нови данъци и такси. Скромният принос на автора се състои от десет варианта, някои от които са били прилагани в човешката история и, следователно, са доказали своята целесъобразност, а други могат да бъдат наш роден принос по въпроса. И така, да започнем:      1. Тоалетен данък      За всеки тоалет в жилището трябва да се заплаща данък в размер на 1 лев дневно, независимо от броя на лицата, които го ползуват, а за тоалет на двора -- половината от тази сума. Тъй като в едно средно семейство от трима души тоалета се ползува поне 10 пъти на ден, това би правило само по 10 ст. на ползуване, което, все пак, е поне двойно по-евтино от обществените тоалетни по улиците, по-хигиенично и удобно за гражданите, и не би натоварило особено семейния бюджет, но пък, от друга страна, една сума от 360 лв. годишно от семейство би била добре постъпление в бюджета ни. Тъй като, обаче, ние живеем в свободно общество, то всеки би трябвало да има правото и да се откаже от ползуване на своята тоалетна, като подаде съответна молба за запечатването ù, при което няма проблеми той да се договори със съседа си да ползува неговата, срещу част от сумата.      2. Обувен данък      Всеки български гражданин трябва да плаща годишен данък в размер на 10 лева месечно ако ходи с обувки на улицата и други обществени места през това време. Данъкът се плаща като годишен, но ако някой желае през дадени месеци, например: юни, юли и август да ходи бос, той трябва да декларира това в общината преди изтичане на месеца предшестващ босото му ходене (в нашия пример до края на май) и тогава той ще дължи за годината само 90 лева. Трябва да се предвидят, обаче, и глоби в 10-кратен размер, ако се докаже че някой е подал молба за освобождаване от данъка, но въпреки това е бил видян поне от двама души навън с обувки през това време.      3. Сладък акциз      Върху всички захарни изделия (със захарно съдържание повече от 20%, за да не се ощетяват диабетиците) трябва да се плаща акциз в размер на 50 ст. на килограм захар, което е оправдано, тъй като сладкото разваля зъбите, а не е така жизнено необходимо както белтъчините и млечните продукти, нито така калорично като мазнините. Такъв акциз съществува в Полша и просто не е ясно защо още не се прилага и у нас при положение, че кило захар струва почти колкото литър мляко, а захар се консумира поне 5 пъти по-малко и кесията на гражданите няма да пострада особено.      4. Зъбен данък      Редно е отново да се възкреси известния в миналото зъбен данък, но вече изхождайки от равенството на всички пред закона. Той трябва да се плаща годишно в размер на 5 лв. на жив зъб, като за такъв се смята този, който е запазен повече от половината (според оценката на здравните органи), но при това млечните зъби не се броят. При една средна зъбна натовареност на човек от 20 зъба това би правило годишно само 100 лв., което е приблизително равно на стойността на единична зъбна протеза и в този смисъл такъв закон ще способствува и за една демократична равнопоставеност на хората със здрави зъби и на тези с протези, като не ощетява едните за сметка на другите. В същото време е ясно, че всеки ще предпочете да си плаща данъка (и да пълни хазната) отколкото да си извади зъбите (и си плати протезите).      5. Животен данък      Тъй като най-ценното нещо на този свят е човешкия живот, то за него, разбира се, също трябва да се плаща данък на държавата. Нашето предложение е следното: всеки навършил пълнолетие български гражданин трябва да заплати еднократна сума в размер на десет минимални работни заплати за женски пол, и двадесет -- за мъжки, като този данък може да се изплаща и разсрочено в течение на пет години със съответната лихва, след което лихвата вече става наказателна. Разделена на средната продължителност на живота това е една смешно малка годишна сума за такова ценно благо.      6. Сексуален данък      Тъй като човек практикува секса предимно с цел развлечение, а не за продължение на рода, е съвсем оправдано налагането на данък и върху това занимание. Предложението ни е да се заплаща по един лев за сношение, изхождайки от следната фиксирана база: за лица между 15 и 25 години -- по едно сношение дневно, за тези от 25 до 35 години -- по 4 сношения седмично, от 35 до 45 -- по 3 пъти на седмица, от 45 до 55 -- по два пъти седмично, и за останалите до 65 години -- по веднъж седмично, като по-възрастните от 65 г. се освобождават изцяло от този данък. Разбира се всеки, който желае, може да се откаже от изплащането, при условие, че докаже пред медицинските власти, че той/тя е импотентен /фригидна, или пък мине в следващата по-долна група, срещу нотариално заверени декларации на трима свидетели, потвърждаващи намаления брой сношения, отчетен в продължение поне на един месец.      7. Антикорупционен данък      Във връзка с нарасналата корупция у нас считаме за целесъобразно създаването на Антикорупционен Фонд (АКФ), който да се запълва посредством този данък в размер на половин минимална месечна заплата годишно за всеки пълнолетен гражданин. При това положение всеки висш държавен служител, на когото се предлагат някакви подкупи и други облаги, извън тези според трудовия му договор, може да се обърне към АКФ като заяви предложената му сума и поиска по-голяма от фонда, но годишно не повече от удвоения размер на официалните доходи за миналата календарна година. Това е борба с корупцията на принципа "клин, клин избива" и се очаква да даде отлични резултати на наша почва.      8. Слънчев данък      Тъй като е всеизвестно, че Слънцето не само ни свети, но и ни грее, и е основна причина за растежа на животните и растенията, е правилно всеки гражданин да плаща и данък според броя на слънчевите дни в годината. Те трябва да се оповестяват в началото на всяка година за вече изминалата, по райони на страната, и всеки жител на даден район да заплати данък в размер на един процент от минималната месечна работна заплата за слънчев ден, или половин процент -- за облачен. Разбира се дните със слънчеви затъмнения трябва да бъдат изключени от това число, за да не се натоварвано населението с непосилни данъци.      9. Работен данък      Всеки гражданин с постоянна работа, или осигуряващ се като работещ за даден период, трябва да заплаща данък в размер на: 5% от заплатата си (или тази, върху която се осигурява) за първите пет години на това работно място, 4% -- за следващите пет години на същото място, и само 3% -- при повече от десет години работа на едно и също място. Значението на работата за живота на всеки е очевидно, което и обуславя необходимостта от този данък.      10. Демократичен данък      Тъй като демокрацията е най-значителното ни постижение в социалната област в днешно време, то за нея, както и за всичко хубаво на този свят, трябва да се плаща скъпо. От тази гледна точка е оправдано заплащането от всеки пълнолетен гражданин и до навършване на 70 годишна възраст на един всеобщ демократичен данък в размер на половин минимална месечна работна заплата годишно за правото му да живее в нашата свидна родина. Двойното гражданство не дава основания за освобождаване от този данък, но болничните и престоите в здравните заведения може после да бъдат възстановени на лицето пропорционално на времето. Трябва да се допуска, разбира се, лицата с трайни увреждания, трудоустроените и инвалидите да бъдат освободени изцяло от този данък в името на хуманността.      При навременно приложение на основната част от тези данъци още от тази година е очевидно неизбежното развитие и усъвършенствуване на нашето демократично общество. Единствено по този начин младите демократични филизи ще могат да пораснат и започнат да плодоносят, което пък ще се изрази в непрестанно подобряване на благосъстоянието на народа сега и през светлото демократично бъдеще. Благодаря за вниманието.      07.2000 ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ДОЖИВЕЕМ ДО ПЕНСИЯ! (трагикомична сага за българските пенсии) -- Фейлетон      Значи, господа, ситуацията с пенсиите в България, откровено казано, е трагична, но тъй като трагичното и комичното, съгласно възгледите на древните източни мъдреци, към които и аз се присъединявам, често се допират, а да се смеем все пак е по-добре отколкото да плачем, то аз пиша този материал като фейлетон. Да се смеем е особено добре когато човек има хубави зъби, даже и ако те са "фалшиви", които той може да покаже на всички, или когато човек, моля за извинение, жена, си е забила някакво златно или позлатено канцеларско габърче, или нещо много приличащо на това, само че с дребничък рубин или някое друго камъче, в езика, и затова си отваря така широко устата, че да се види и ненаситното ù (за наслаждения) гърло, или сливиците ù, ако тя все още не си ги отрязала. Е, ако човек няма зъби (както да речем вашия автор), то тогава той може да се усмихва иронично или цинично, и това все едно е по-добре отколкото да пролива реки от сълзи.      Тъй като нашия преход към демокрация, който продължава вече повече от 25 години -- а той продължава защото ние все още живеем средно към 3-4 пъти по-зле отколкото при тоталитаризма -- за някои може да се развива добре, но за други той е съвсем възможно да свърши едва към края на 21 век. Обаче нека караме под ред. И имайте предвид, че аз сега тъкмо се пенсионирам, така че вече разбрах някои нещо, това са доста точни изчисления, не е гадаене на кафе.      Така, да започнем с това, че за да излезе у нас на пенсия човек трябва да има почти 40 години трудов стаж (38, но това е засега, а те постепенно се повишават и след 2-3 години ще станат 40), и да е поне на 64 години (аз малко позакръглям цифрите за по-лесни пресмятания). Ако той все още няма толкова години стаж, то след две години, това сега е почти 66 години, той може да се пенсионира даже имайки само 15 години трудов стаж. Така че, господа, смейте се, радвайте се, защото излиза, че дори и с 15 години стаж човек, благодарение на родната ни демокрация, може да стане пенсионер.      Но това не е съвсем така, разбира се, защото това е тъй наречената половин пенсия, за която по-рано, тоест при лошия и безчовечен тоталитаризъм, за това трябваха само 10 години (ако не греша нещо). А за пенсиониране с нормална пенсия в миналия век трябваше възраст от 60 години за мъжете, и 55 години за жените. Така че за 25 години (за кръгли сметки) възрастта на пенсиониране за мъжете е нараснала с 5 години, а за жените с цели 10. Пресметнете сега, ученици, при това темпо на нарастване на възрастта, на колко години ще се пенсионират мъжете и жените след един век (или в 2115 година). Е, аз не знам как вие смятате, но за жените това ще даде повече от сто. Такива ми ти работи. И това е нормална ситуация, а ние имахме и още по-"нормална" (разбирай, ненормална) ситуация в първите години на прехода, някъде може би до 1995 година, когато мъжете можеха да се пенсионират на 57 години, а жените на 53, защото, виждате ли, наши видни СДС-ари, т.е. единствените демократи, от Съюза на Демократичните Сили (който вече не може да събере и един процент гласове), считаха, че старчоците само пречат на младите да правят кариера и затова колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре.      По-нататък системата за пресмятане на пенсиите е достатъчно проста и, както се казва, прозрачна, понеже се пресмята брутния доход за всеки през всичките години на работата му, той се отнася към средния доход за страната, в таблици, всичко е чинно и прилично, и по този начин се получава индивидуалния коефициент (ИК) за всеки човек. После средната работна заплата в момента -- обърнете внимание, в момента, пенсиите постоянно се актуализират, направо да не повярваш (или поне в началото се изчисляват коректно, аз още не съм натрупал достатъчно статистика за да се произнеса уверено) -- се умножава по този коефициент и се получава базисния доход за изчисляване на пенсията. След това този доход се умножава по процентите получени по следния елементарен (и хитър) начин, броейки всяка година трудов стаж за един процент (да речем 20 години и 6 месеца дават 20.5%), където чрез ПТС ще обозначим тези проценти трудов стаж. След това идва един ... мистериозен коефициент, който можем да обозначаваме като МК, и който сега за нас е 1.1, и получените ПТС, или като доход умножен по ПТС, се умножават по този коефициент и това дава процента или размера на пенсията. Даже -- аз проумях и това -- съществува някакъв социален праг, наречен минимална пенсия (МП), който влиза в сила ако изчислената пенсия се получава по-малко от този праг.      Може да се каже, че това е направо блестяща система. И щом тя е такава, то по всяка вероятност е заимствувана от Запада. Нашето демократично развитие, в рамките на Обединена Европа, върви направо по европейски, ликувайте господа, че и госпожи (особено вие, след като вашата възраст за пенсиониране вече е равна на тази на мъжете -- абсолютна еманципация, направо еманциабсолютизация, да?).      Прекрасно. Нямам думи. Но все пак е по-добре да не доживеете до пенсия, както сега ще разберете. Защото съществуват още 2-3 уловки или въдици, на които се хващат демократичните оптимисти. Най-значимите от тях са две. Първата е, че тази минимална пенсия НЕ съответствува на минималните доходи, в никакъв случай, господа! Минималната пенсия кореспондира със средните доходи и е малко (с едно 10 процента, но всичко е индивидуално) ПО-ВИСОКА от средните доходи, това е социален чадър. Даже съществува максимална пенсия, която вече не е чадър, а удар по главата (с дръжката на чадъра, предполагам аз), която влиза в сила ако човек е изкарал твърде много и трябва нещо да му се отнеме. Така че ако вие сте един среден работник, със средни доходи, с ИК точно равен на 1-ца, то вие ще получите 1.1*ПТС от своята заплата (която е равна на средната). Тоест ако вие сте работили 20 години, то ще получите 22% от средната заплата, или минималната, което от двете е повече.      Хубаво, много хубаво, ама нищо не е хубаво, както се пееше в една руска песничка (хорошо-то хорошо, да ничего хорошего), защото 40 години стаж това не са 10 или 20, това е страшно много, малко хора доживяват до това, а младите направо не вярват, че те може и да доживеят. Виж 20, 25 години това е добре, и така беше при тоталитаризма, тогава 20 години стигаха, а сега трябват 40. Завидно демократично постижение, разбира се. Е, някои могат да кажат, че то е така и на Запад, както и с еднаквата възраст за пенсиониране и за жените. Да, но това първо е по-лошо отколкото беше при (лошия, не забравяйте) тоталитаризъм, и после с "национални особености". Защото ако този наш среден човек е работил през цялото това ужасно дълго време от 40 години, то той в най-добрия случай ще получи 44% от своята заплата. А 44% това съвсем не са около 70%, както излиза на Запад, и както беше (или най-малкото така се говореше) у нас по-рано, при "народната" демокрация, за разлика от сегашната, определено, анти-народна такава. Даже по-рано се казваше, че около 60% получават хора с големи заплати, а тези които имат по-малки, то на тях им дават към 80% (за което аз не мога да гарантирам).      Така, а сега да разгледаме по-подробно какво ще получи човек ако той е работил 40 години, което, както вече казахме, е твърде много. Ами това прави 44% от средната заплата, която през март 2016 беше 730 лв., или 320 лв. (и 1 лев = 1/2 евро, за справка). Много или малко са 320 лв. (а те вече, след половин година, станаха малко повече) е друг въпрос; за живота в една България това като че ли не е толкова малко, щом минималната работна заплата (МРЗ) е 420 лв. по същото време, но тук ние сравняваме средно с минимално, което не е коректно. И при цялата тази некоректност ние получаваме, че 320 / 420 = 76% (което би било добре ако сравнявахме средно със средно, но при нас не е така), и при това се дава, че средната пенсия у нас по това време е 340 лв., което означава че средното число пенсионери са работили почти 41 години, на което аз, ей Богу, просто не вярвам! Хората, виждате ли, измират, малко по малко, и твърде много хора не доживяват до пенсия, да речем, априори, едно 15 процента, а после в първите пет години от получаване на пенсията отиват на оня свят още към 15 процента, ако не и 20. Само тези, които надхвърлят 70 години, те умират постепенно. Това трябва да е така, след като пенсионерските карти за градския транспорт са все още доста скъпи, както за ученици и студенти, някъде на половина на нормалните карти, но след 70 години те падат изведнъж още 2.5 пъти (а по-рано беше даже повече от 3 пъти). Така че в най-добрия случай тази средна пенсия от 3/4 от минималната заплата се изчислява за 85% от тези, които са плащали пенсионните си вноски почти 40 години и след 5 години те остават към 70% от всичките, от които са постъпвали пари в пенсионния фонд.      Но и тук трябва да има някаква уловка -- при нас без това просто не може --, като например, че средната пенсия се изчислява за тези, които се пенсионират по този параграф, със стаж повече от 38 години, а има възможност и с по-малък стаж (до което скоро ще стигнем), а така също и много хора -- да речем, едно 15% -- не могат въобще да се пенсионират (даже 15 години работа не е чак толкова малко), и те или получават някакви социални пенсии, или не получават съвсем нищо. Така че най-вероятно тази средна пенсия се отнася приблизително за половината от тези пенсионери със стаж над 38 години, защото някъде се цитира, че 1/4 от всички пенсионери получават минималната пенсия, и тогава навярно друга 1/4 от тях получават пенсия над средната и по-малка от максималната. С две думи, не си мислете, че нашите пенсионери получават средно около 3/4 от МРЗ, което е сравнително прилично, не, средния пенсионер, ако усредним за всички които трябва да получават пенсия, то такъв човек едва ли ще събере повече от половин МРЗ, а някои ще получат къде по-малко (както сега ще видите).      Така че хайде да започнем да намаляваме годините стаж, защото именно тогава става интересно (и трагично, разбира се -- най-смешното в живота е когато другите страдат, нали?). Според мен средното трябва да бъде към 30 години стаж, което също не е малко, и такъв човек ще получи 33% от средната заплата от същите 730 лв., което дава 240 лв., което е почти два пъти по-малко от минималната заплата. А ако той е работил 25 години, то той (а разбира се и тя) ще има 27.5% или 200 лв., което вече определено е по-малко от половин МРЗ. Виж ако той има 20 години стаж то тогава неговите 22% ще дадат 160 лв., и точно тогава влиза в сила минималната пенсия (и при този параграф), която към март 2016 беше 157 лв. С други думи, минималната пенсия се получава при стаж от 20 години, който в тоталитарните години беше достатъчен за получаване на пенсия и би трябвало да дава към 80% от личната заплата, но поне 60%. Това вече е втората съществена "национална особеност" -- намаляването три пъти на минималните пенсии по сравнение с лошите тоталитарни години. Започвате ли да проумявате по малко или все още не? Е, ако не, то аз ще добавя, че медиите цитират някъде че минималната пенсия в ... Африка, и по-точно в страната Габон, излиза 2.5 пъти повече, отколкото в (демократична) България. Ура-а, господа!      А дайте да се посмеем (или, както казах, да поплачем) над положението на такива хора като вашия автор, които едва-едва насъбират 15 години стаж за половин пенсия. Е, там всичко пада, там е друга таблица, и затова прага наречен минимална пенсия (и който корелира със средната такава) вече (през март 2016) не е 157, а 133 лв., което е само 18% от средната заплата (от 730 лв. по това време), и което може да се нарече супер-минимална пенсия (СМП). Ако отнесем тази СМП от 133 лв даже към МРЗ от 420 лв., то се получава 31%. Ако вие се интересувате как може да се живее с 18% от средните доходи (или малко по-малко от една трета от минималните), то това е друг въпрос, аз съм го обсъждал на редица места, и специално за интелигенти (като мен) това не чак толкова невъзможно, защото те са свикнали да живеят бедно, това е трудно предимно за простолюдието, но нека да не се отвличаме тук с това. Дайте по-добре аз да ви обясня моето основно заблуждение при изчисляването на моя ИК, или поредния трик на нашите специалисти по социално осигуряване. Значи казано е, че човек може да си избере само три последователни години от целия период на работа, и като представи нужното удостоверение за всичките получени пари през това време, и като раздели тези пари на сумарния среден доход за същото време, от таблици, то той ще получи своя ИК. Е, моят ИК, на български интелигент, с висше образование (че и две такива и още малко отгоре), научен сътрудник, излезе за избрания от мен период 1.28 (а иначе средно към 1.2) което е съвсем прилично.      Но всичко далеч не е така, разбира се (при нас нищо не е така, както трябва, аз мисля че вече схванахте това), тъй като имаше три години в самия край на века, когато можеше човек да се самоосигурява за пенсия като плаща някакви вноски, и когато аз плащах нещо 2 години и 3 месеца, но аз лично не работих тогава, и не съм искал те да се включват, но нашите специалисти считат, че те също трябва да участвуват в изчисляването на ИК. Така, и хайде опитайте се да отгатнете какъв излезе моя коефициент тогава, а? Ха, ха, ха, смейте се господа, това е ужасно смешно, защото моят общ ИК излезе 0.943, по простата причина, че за времето на самоосигуряване той е бил ... 0.5 (даже с един процент по-малко)! Ето така, интелигент мръсен, не стига че си учил два пъти във ВУЗ, ами още и въобще не си работил за родната ни демокрация, така че така ти се пада сега!      Е, при такъв ИК, и с 16 години стаж, се получават към 18% но от намалената вече средна заплата, което дава 123 лв., ала тъй като нашата родна демокрация се грижи и за "мръсните интелигенти", то на мен ми се падна минималната пенсия (по тази таблица) от 133 лева (по-малко от 70 евро, и то на месец, не за един ден). Обаче тя расте по малко, така че докато аз пиша този материал тя вече стана 137 лв., и не е изключено до края на годината да стигне и 140 лева. Е-е, ами, щом е така, то вашият автор, като човек с математическо образование, реши че може да поиска преизчисляване на пенсията, не за 16.25 години стаж, а точно за 15 години (и почти цял месец отгоре) добавяйки само 1999 година от самоосигуряването, и тогава неговият, т.е. моя, ИК, ще стане 1.082, което е горе-долу прилично, но тъй като трудовия стаж малко пада то общата сума ще нарасне до 131 лв., но това е все още под 133, така че това преизчисляване е от чисто теоретичен интерес. Е, то е така, но обърнете внимание, че за по-малко време на работа в България може да получите по-голяма пенсия! И ха кажете сега, че ние не сме страна на парадоксите, а?      Така че, казано накратко, пенсионирането в България, за тези които едва ли не са "хвърлили топа" от работа 40 години, дава минимална пенсия от 80 евро на месец, което е 2.5 пъти по-малко отколкото в Габон, и средна пенсия (за същите тези полуживи хорица) от 160 евро, но за работилите само към 20 години, както се изискваше при тоталитаризма, минималната пенсия става 67 евро, а средната (с такъв стаж) ще излезе пак 80 евро и пак за цял месец. И освен това вече всички се пенсионират приблизително с 10 години по-късно, отколкото при лошия тоталитаризъм. И пенсионната възраст непрекъснато расте и ще расте докато стане 67-68 години (даже и с 40 годишен стаж). А как един 67 годишен дядо или баба ще работят 8 часа на ден това си е вече тяхна работа, нали? Демокрацията им дава право да приемат или да се отказват, така че те както искат.      ОК, посмяхме се, поплакахме, който както може, а сега нека погледнем как се използуват индивидуално натрупаните суми пари в пенсионния фонд. Значи в момента вноските само за пенсия (без болнични) излизат към 20% от работната заплата, грубо казано, макар че имаше периоди когато се плащаше и 30 и повече процента, и не от минималната, а от двойно завишената такава, което трябваше да съответствува на средната. По-нататък сметките са лесни, и ако вие имате при това и средни доходи, то при 40 години трудов стаж, по 20% се натрупва толкова в пенсионния фонд, колкото можете да използувате за 20 години по 40%. Аналогично 30 години по 20% можете да използувате 20 години по 30; така също и 20 години по 20 дава същите 20 години по 20%. Така че ако вие получавате пенсия още 20 години всичко е повече или по-малко оправдано, но работата е там, че у нас е много ниска средната продължителност на живота, тя е средно към 75 години сега, и ако вие се пенсионирате на 65 години (тези с 40 години стаж излизат на пенсия на 64, а тези с 15 на 66, което средно прави 65), то вие живеете двойно по-малко, отколкото се е предполагало, и половината от вашите пари остават във фонда или отиват за държавата. Е, ами тогава се старайте да живеете по-дълго, нали?      Именно това е основния извод -- важното е не размера на пенсията, а колко дълго ще я получавате. Така че ако работите по-малко, то вие имате повече шансове да живеете по-дълго, защото сте се амортизирали по-малко, както вашия автор. По-нататък, ако вие се самоосигурявате, то по-добре не плащайте никакви вноски, само гледайте да съберете минималния брой години, защото ако плащате малко, то вашия коефициент пада, а да плащате много от своя джоб е направо неетично и неприлично. Пенсията във всички случаи не е за богатите, тя е за бедните, и колкото и да е малка тя е все пак по-добре от нищо. Даже тази супер-минимална пенсия, която аз реших да наричам още "зорзаманска" (знаете че турцизма "зор-заман" значи "за всеки случай", но като прилагателно това не се използува, тук вашия автор импровизира), е по-добре от нищо, и ако имате къде да живеете, ако сте здрави и прочее, то тя е съществена помощ на стари години.      Това което е убийствено за пенсионерите у нас не е размера на пенсията, а цените на комуналните разходи и на лекарствата, това е което не корелира с пенсията. Защото ако пенсиите у нас са паднали 2-3 пъти по сравнение с тоталитарните години, то комуналните разходи, такива като парно, ток, транспорт, и прочее, са нараснали поне 10 пъти, така също и лекарствата поне 5-6 пъти, така също и дотираните хранителни продукти като хляба и млякото поне три пъти, а също и медицинското обслужване, което по-рано не струваше нищо, но не може да се каже че нищо не струваше, то ни устройваше. Даже и с минимална пенсия но здрави може да преживеете по-добре останалите ви години, отколкото със средна, но и със средни разходи за лекари и лекарства, или също с максимална, но и с максимални такива разходи. Затова е лошо човек да доживее до пенсия, защото ние сме по-десни от най-богатите страни, или когато би трябвало да имаме максимално ляв капитализъм, то той у нас е максимално десен, в България, в страната на парадоксите. Но след като съм доживял до нея, то аз нищо не мога да направя, нали? Ще се постарая само, след като за 16 години съм натрупвал пари за пенсия, то и да я използувам поне 16 години, което значи да доживея поне до 83 години. Е, множко излиза, но пък и не е чак непосилно. Аз ще се постарая. Не за себе си, разбира се, а заради своите читатели. Ха, ха.      09. 2016 СЛЕДГОВОР (към "Манифестите") Диктатурата е единственото нещо, което може да убеди народа, че в демокрацията има нещо хубаво, така както и демокрацията е единственото нещо, което може да накара народа да разбере, че и в диктатурата има нещо хубаво! Тъкмо затова, нито чистата диктатура, нито чистата демокрация траят вечно. Единственото хубаво нещо на демокрацията е факта, че тя е лоша форма на управление, но като такава тя може винаги да се усъвършенствува! Диктатурата пък, обратно, е най-добре организираната форма на управление и при прилагането ù има два варианта: или тя е лошо насочена и това е лошо, или е правилно ориентирана и след време това прави живота скучен и безцветен и хората губят интерес да го правят по-добър, което също е лошо! С диктатурата можем да се преборим и историята е пълна с примери за падания на диктатури (в най-лошия случай със смъртта на диктатора, защото всички сме смъртни а той също е човек), но с демокрацията, със средствата на демокрацията, това, уви, е невъзможно (тъй като народът е неунищожим). Надеждите, че демокрацията в някоя страна може да се измени със смяната на управляващите, не са базирани на нищо; ако тя с течение на времето все пак еволюира, то това е защото условията в страната се изменят, но това в по-силна степен се отнася за разните диктатури. Всеки демократичен избор, като правило, е неразумен и се явява, един вид, процедура за утвърждаване на неразумността! Допускането на възможността за съществуване на разумност в избора изисква прилагането тъкмо на тази разумност вместо всенародния избор. Демокрацията е най-добрия ... биберон за народите, защото хем запазва майчината гръд (политическата система), хем създава илюзия за ситост (привидно участие в управлението)! Какъвто демосът -- такава и -крацията! Другото название на демокрацията е вулгарокрация! Тъй като отдавна е известно, че народът иска основно хляб и "циркове" (panem et circenses, по латински), то съществува диктатурата -- за да даде хляба, и демокрацията -- за да осигури цирковете! Лошото е когато тези неща се разминават във времето. Не демокрацията води до по-добър живот, а добрия стандарт на живота дава възможност за идване на демокрацията! Така е било преди 25 века в древна Атина, така става от преди два века по целия цивилизован свят, така беше и у нас, когато се отказахме от тоталитаризма. Ние, обаче, решихме да сложим "каруцата пред коня" и затова оплескахме нещата. При житейските проблеми въпросът, най-често, не е в това какъв е отговора, а в това какъв е въпроса! Поради инерционността на социалните системи, обаче, там се получава нещо по-различно и трудността при тях не е в намирането на нови идеи (за решаване на проблема), ами в отказването от старите! Съществуват само два начина да се накара някой да върши нещо, което той не иска, и това са: или принудата, или заблудата! Но те не може да бъдат избегнати, защото в противен случай не бихме имали човешко общество, способно да обвърже отделните индивиди в пространството и времето. Диктатурата, както е известно, залага основно на първия начин, а демокрацията -- на втория, но нито едната, нито другата форма, могат да съществуват дълго време, ако не използуват и другия, несвойствен за тях, вариант, тъй като иначе палитрата им би била доста бедна. Една личност не може да бъде наистина велика, ако няма смелостта да се надсмива над себе си; така и една демокрация не може да бъде истинска, докато не включва възможността хората да се майтапят с нейните недостатъци. Знанието е сила, а невежеството -- щастие! Мъдростта е в компромиса между тях! Знанието разединява хората, докато глупостта е това, което ги сближава! Целта на общественото управление, обаче, е сплотяването на масите, и поради това то обикновено залага на тяхната глупост! Равенството е въпрос по който много се спекулира, защото Бог или Природата (ненужното да се задраска) се е постарал /-ала сред живата материя то да е невъзможно, а пък на нас (поради човешка глупост, навярно) много ни се иска то да съществува. Добре, обаче, че нашите желания не съвпадат с възможностите ни, защото иначе просто нямаше да сме хора (а роботи, може би)! Свободата е ... коварно понятие, защото нашия свят е свят на силните, ergo, единственото спасение за слабите е да се обединят, за да станат силни, само че това, естествено, намалява свободата им! Което ще рече, че всички приказки за свободата при капитализма (или индустриалното и пост-такова общество) са само притчи за лековерни, т.е. за "популиса", и дори при тоталитарното общество би могло, в известен смисъл (икономически), да има повече свободи за народа (а и имаше)! Основното различие в икономическата област между капитализма и социализма (съответно комунизма) е по въпроса за притежанието на средствата за производство. Това противоречие, обаче, изчезва ако нещата се разглеждат от позицията на личното им притежание от работещите с тях, тъй като в развитите страни поне 95% от хората не притежават това, с което си "вадят хляба", така че излиза, че кой именно ги притежава не е от особено значение. При това за благоденствието в обществото е важно не дали има много богати, а да няма много бедни! Последното, обаче, зависи не от политиката, а от икономиката и сплотеността на народа! Което ще рече, че новите (стари) форми на управление и собственост няма изгледи особено да ни помогнат. Най-лошото на лошите идеи е, че в тях има нещо хубаво (поради което те завладяват умовете на хората), така както и най-хубавото при хубавите идеи е, че в тях има нещо лошо (поради което след време е възможна подмяната им с нещо още по-хубаво)! След като "Mundus vult decipi!" (или "Светът иска да бъде лъган!") значи трябва да има социална структура, която да се заеме с това. Та ето как политиците са се появили на арената. Политикът е човек със: високо самомнение, посредствен интелект, и примитивни емоции! Първото му е необходимо за да се кандидатира, второто -- за да бъде разбран от народа (средата), и третото -- за да прави добро шоу. Дали това ни харесва или не -- няма значение, понеже демократичния избор го изисква. Политикът е като ... парче месо, закачено на куката в месарницата -- всяка муха може да го наплюе! В този смисъл, лошият политик е този, по когото "мухите" не кацат, а добрият, обикновено, е "най-оплютия"! Политикът е резонатор на гласа народен и затова добрия политик често ... кънти на кухо! ИДЕЯ О НОВОМ ВИДЕ ВКЛАДОВ В БАНКАХ*      [* Из папки "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)" ]      Эта идея для меня старая (да и я не молодой), она лежит у меня уже годиков 20, и я точно высылал её пару банкам в Болгарии, но без отзвука. Однако, зачем уносить её с собой в могилу, а? Ведь на том свете нет филиалов банков? Так что я решил оповестить её официально, так сказать, патентовать её публично, и если банки решат её применять, то пусть не забудут обо мне.      Так. Тогда давайте начинать. Сначала о      1. Самой идеи. Это идея для нового вида срочных вкладов, где наряду со сроком накладываются и некоторые условия на возможность добавления и снятия денег со счёта, которые поддерживают желание некоторых клиентов накапливать деньги, поэтому я назвал этот вклад накапливающим. Я имею в виду не просто держать деньги в банке, а собирать с определённой целью, скажем для покупки стиральной машины, или на отдых летом, или на легковую машину, или даже на квартиру. Я пришёл к этой идее когда смотрел возможности покупать в рассрочку, но при этом цена товара увеличивалась и то больше чем на 10%. И тогда я сказал себе: вот, тебе предлагают купить что-то в рассрочку, но так ты тратишь больше, а если сначала наберёшь деньги, то тебе будут даже и платить проценты в это время, так что действуя в противную сторону можно сэкономить ещё столько же процентов, а и подождав некоторый период времени то товары сами подешевеют, так что таким образом можно покупать в среднем где-то на одну треть дешевле!      Всё это, вообще-то, так, цены всё время падают (и если они не прямо падают, то это потому что фирмы стараются предложить что-то лучшее за чуть больше денег), но люди обычно не любят ждать, они, как говорится, и жить торопятся, и чувствовать спешат. Но это смотря по возрасту, в основном. Да и, как оно оказывается, и если человек задумается, люди, а и фирмы, делятся как бы на две противоположные категории, на такие которые хотят экономить и на такие которые хотят тратить; тут уж ничего не поделаешь, и если это не было бы так, то и банкам не жилось бы, ибо они являются посредниками между этими двумя категориями. Однако при насыщенном рынке при покупке в рассрочку уже стали не завышать сумму денег, фирмы и банки довольны что пользуются их услугами, так что одна сторона этого процесса почти свелась на нуль, да и когда нет большой инфляции на разницу в процентах много не заработаешь, так что такие вклады как будто и не актуальны уже.      Да ведь это и так и не так, человек не знает когда что будет нужно и когда какие условия могут возникнуть, так что идея может опять стать очень актуальной. Да и в любом случае она хороша как ещё один альтернативный вид вкладов, потому что банки всё время стремятся придумывать что-то новое, чтобы заставить клиентов изменять условия их договоров, так как именно при досрочном изменении условий вкладов они выигрывают больше всего, тогда применяются штрафные проценты, почти нулевые. Одним словом, идея продолжает быть актуальной (как и большинство моих идей и заключений изложенных в моей публицистике -- она актуальна и двадцать лет спустя).      Так, а теперь давайте более конкретно, перейдём к      2. Различным вариантам накапливающих вкладов. Самый короткий такой вклад может иметь следующий характер: он на срок 4 месяца, но банк платит клиенту процент как за 6 месячный, т.е. немного больше, да и даёт некоторое время, пусть это будут 2 месяца, возможность иметь свободный доступ к деньгам, как при бессрочном вкладе, и все эти плюсы для клиента уравновешиваются тем минусом, что он не имеет возможность брать обратно деньги до истечения договорённого срока, или если так уж и хочет забрать их раньше, то должен заплатить банку некоторый штраф в размере 10% денег в нём. Зато он может в любое время добавлять деньги и увеличивать их до конца не только основного срока, но и времени открытого вклада (здесь до 6-и месяцев). После истечения срока свободного доступа, если деньги ещё не востребованы, или если осталось что-то из них, то вклад переводится автоматически на обычный бессрочный (но при других сроках это иначе). Однако здесь должен быть ещё и максимальный размер, чтобы клиент не эксплуатировал слишком сильно "доброту" банка, а и чтобы банк мог спокойно предоставлять сумму в любом моменте свободного доступа, да и по той психологической причине, что если клиент хочет накапливать больше денег, то пусть откроет ещё один такой же вклад, но времена свободного доступа будут расходиться и наконец человек запутается в этом деле и дойдёт или до досрочного прекращения, или до неиспользования вклада. Так, а что касается запрещения снятия денег с вклада, то банки всегда имеют интерес если люди оставляют у них деньги на большой период времени без движения, так как они могут располагать ими и отпускать займы другим клиентам. Вклад с такой вот срочности может служить для закупки некоторой кухонной техники, и предполагается что его размер будет порядка 500 евро (пусть используем эту европейскую денежную единицу), но открыть вклад можно если внесёте хотя бы 100 евро, и нельзя класть там больше 1000 евро.      Аналогично этому может существовать вклад для летних отпусков, где закрытый период вклада 8 месяцев (так что если откроете его в сентябре то в мае он будет уже на вашем распоряжении, сколько сумели накопить в нём), а открытый 4 месяца, с процентом как для годового, с штрафным процентом -5, с минимальным размером 200 евро, и максимальным 2000. По истечению и открытого периода он переводится в одно-месячный.      Ещё может быть вариант и для закупки чего-то более дорогого, со сроком 2,5 года, а потом возможность для использования полгода, но при снятии сумм больше, скажем, 3000 евро нужно уведомлять банк днём раньше. Это долгосрочный вклад, и его процент должен быть как для трёх-летнего, а если банк не поддерживает такие вклады, то, например, в размере 1.2 раза процента для годового вклада, зато штрафной процент будет 0 если нарушение происходит раньше одного года, а иначе как для 6-месячного вклада. Кроме того в этом случае минимальный размер может быть 250 евро, а максимальный 5000. Вполне мыслимый и вариант для закупки машины со сроком 4-5 лет, и для жилья, со сроком 12-15 лет, что изложим ниже в виде таблицы. период % как для открытый штрафной % мин.(евро) макс.(евро) потом как 4 мес. 6 мес. 2 мес. - 10 100 1,000 бесср. 8 мес. 1 год 4 мес. - 5 200 2,000 1 мес. 2.5 года 3 года 6 мес. 0 /6м.* 250 5,000 3 мес. 4 года 5 лет** 1год** 0/1г./2г.** 500 10,000 6 мес. 12 лет 15лет.*** 3 года*** 1г./2 г.*** 1,000 25,000 1 год. Табл.1. ВИДЫ НАКАПЛИВАЮЩИХ СРОЧНЫХ ВКЛАДОВ.      * Штрафной процент 0 если меньше года, иначе как для 6 месячного      ** Процент для 5 летнего вклада можно формировать как 1.35 годового процента; когда открыт вклад снятие с него нужно заявить на день раньше; штрафной процент 0 если меньше года, как для годового если больше года но меньше двух лет, и как для 2-х летнего если больше двух лет.      *** Процент для 15 летнего вклада можно формировать как 1.5 годового процента; во время открытия вклада нужно уведомление два рабочих дня раньше; штрафной процент как для годового если раньше двух лет, а иначе как для двухлетнего.      Ну, это вся идея в общих чертах, но с долгосрочными вкладами нужна осторожность, ибо никогда не известно какая инфляция наступит, так что там нужно оставлять некоторую открытую дверку для банка, как например, что используются какие-то индексы, или что эти проценты при средне-годовой инфляции меньше 15 процентов, а иначе банк может менять их, или что-то в этом роде. Потом, эти вклады как правило снимаются целиком, потому что нет смысла оставлять что-то, но на всякий случай уговорены периоды продолжения, если в них останется какая-то сумма и после истечения периода открытого вклада; если эти условия не устраивают клиента, то он вправе передоговорить вклад заново.      По моему разумению это очень хорошие вклады для разумных вкладчиков, которые хотят использовать максимально возможности банка, но мне не известно чтобы они применялись где-нибудь в мире. Возможно я ошибаюсь, я не специалист в банковском деле, но как будто таких вкладов всё таки нету. Это можно объяснить тем что в нормальных условиях разница в процентах не может быть большой и нет смысла замуровать свои деньги, но, как я сказал в начале, всё зависит от человека, и я например, при условии что хочу купить себе что-то и имею постоянные доходы, выберу такой вклад и буду знать не нарушать условий договора, а если уж так мне "приспичит" то буду поддерживать один бессрочный вклад с суммой порядка одной-двух месячных зарплат откуда можно будет брать при пожарных случаях. А для банков такие вклады также должны быть выгодными из за более жёстких условий соблюдения сроков, а также и для ассортимента, как сказал в начале.      Ну, будем надеяться что теперь, после моего предложения, такие вклады появятся в некоторых банках, так что осталось только перейти к моим желаниям для      3. Вознаграждения автора идеи. По идее я мог бы сказать, что меня устраивает чтобы банк выплачивал мне одну 100,000 или даже одну миллионную сумм всех таких вкладов в банке (может быть ещё в пересчёте на годовые, для стандартизации, то есть если речь идёт о первом вкладе из таблицы, то там сумма считается в два раза меньше чем она есть, а в третьем вкладе сумма утраивается). Такой вариант был бы достаточно корректный, но он потребовал бы чтобы я имел какой-то допуск (на чтение) того что в банке, а это не понравится никакой фирме. Поэтому я требую следующее: для каждого филиала банка где такой вид вкладов применяется они должны считать себя обязанными (не то что я особо верю в этом, но это то что требую) выплатить мне сначала однократную сумму в размере 500 евро, и потом за каждый целый год применения таких вкладов тоже по 500 евро, но не больше чем пять лет. Зато я достаточно либерален в отношении сети филиалов одного и того же банка, где в рамках данной страны (а бывают и слишком большие страны) я требую оплату: для до 5-и филиалов только в удвоенном размере, для до 10-и в утроенном, для до 20-и филиалов в четырёхкратном размере, и если их ещё больше, то тогда в пятикратном размере. Только что, разумеется, каждый банк, и в каждой стране, обязан платить мне, когда бы не решил применять эту идею. (Если не докажете мне, наличием прецедента раньше 2015 года, что где-то какой-то банк применял и может ещё применяет подобные вклады.)      Ну что-ж', вроде бы покончил с изложением идеи, теперь только жду чтобы денежки стали валить ко мне (куда -- я скажу, когда обратитесь ко мне, а то я ведь анонимный автор).      12.2014 ОДНА ИДЕЯ О РЕКЛАМЕ В СУПЕРМАРКЕТАХ*      [* Из папки "Научный ПИР (предложения, идеи, разработки)" ]      И эта идея, как и большинство моих идей, проста до гениальности. Но в отличии от множества моих идей она совершенно реальная, в ней нет ничего утопичного, хотя бы на сегодняшнем уровне развития компьютерного оснащения в больших (да и не очень) магазинах. И это реклама не каких-то товаров, которые продаются в магазине, а самого магазина. Я посылал её, кажется (если не думал послать, да отказался, но вряд ли оно так), в пару больших супермаркетах, лет 15 тому назад, но не было никакого отзвука. Ну, в варварской стране как Болгария трудно надеяться на корректность, так что я не в обиде на наши магазины, но ситуация в смысле компьютеров улучшилась значительно, и кроме того я надеюсь на гласность, которая будет охранять мои патентные права, при публикации на нескольких сайтах одновременно; это в смысле, что никто не сможет оправдаться что давно знал об этом, ибо я лично и слыхом не слыхал о такой вещи и думаю что она всем покажется новой. А искать официальное патентование идеи связано с деньгами, которыми я не располагаю.      Кроме того, с достижением 65 летнего возраста, я решил не держать при себе свои идеи, а доверить их миру, который, разумеется, может не обратить на них никакого внимания. Это тоже не сможет уже удивить меня, просто будет служить подтверждением того, что люди пока всё ещё довольно неразумные. Потому что все рекламы (по крайней мере 99% из них) рассчитаны подростков, домохозяек, и впавших в детство пенсионеров, а не служат для предоставления некоторой полезной информации о товарах и услугах. Иначе говоря, люди в своей массе (и при демократии, заметьте) так привыкли чтобы их со всех сторон обманывали, что если им говорят или предлагают что-то разумное они встречают это с бòльшим недоверием -- по простой причине, что, не понимая в чём подвох, думают что он очень хитро замаскирован (как при реальной демократии, что я дискутировал много раз, но сейчас речь не об этом). А в моём предложении, действительно, нет подвоха, и оно рассчитано на разумных покупателей (не на таких, которые будут искать что под крышке, к примеру, или надеяться выиграть мопед или даже машину).      Ну, наверное хватит столько общих слов в качестве преамбула, и приступим наконец к конкретной идеи. Но она, в самом деле, очень простая и может быть выражена одним предложением, как следующее:      В нашем магазине вы покупаете раз в квартал бесплатно!      Каково, а? Один день за некоторый период времени, я считаю что квартал лучше всего, все ваши покупки (или основная их часть) оказываются бесплатными. Тонкость в том, что никто, разумявается (как шутят болгары), не знает об этом заранее, но когда день станет известным то покупателям, на основе их чеков, которые они должны хранить, возвращается стоимость их покупки, в некоторых разумных границах, так что они могут ещё раз истратить эти же деньги в этом магазине. Вот это всё в общих чертах, а дальше я только рассмотрю более детально некоторые моменты этого процесса и также укажу на возможные варианты и генерализацию идеи; в конце отмечу и условия, желательные, которые я имею, для вознаграждения моей идеи.      1. Период проведения этой, можно сказать, лотереи. Я имел в виду сначала раз в году, что означает, что магазину придётся в худшем случае возвращать 1/365 часть своих доходов гражданам, но это до смешного мало, ибо оно сведётся к меньше чем одно промилле в результате разных факторов, которые упомянем ниже. Потом, хранить чеки целый год довольно досадно, люди забудут, и будут ругать за это магазин, что морочит им головы. Далее идёт полгода, что уже хорошо, расходы для магазина как максимум 1/180, что сведётся примерно к 5 промилле, так что может быть применено в начале, если магазины имеют резервированное отношение к этой идеи. Всё же я считаю что оптимальный вариант (для магазинов, при других вариантах может оказаться лучше даже месяц, но об этом к концу) это три месяца, что даёт 1/91 в среднем. На основе отрезания покупок вне определенной стоимости, на что обратим внимание через один пункт, однако, окажется, что эта вероятность сведётся примерно к 1/150 -- каждый магазин в состоянии проверить, на базе статистического анализа чеков за прошлый месяц или квартал, какова часть покупок приходится в указанные границы. Потом я думаю, что можно смело полагаться на то, что хотя бы половина людей не будут хранить свои чеки, так что здесь в нормальном случае нужно соображаться с расходами (точнее с возвращением, а даже и это не правильное выражение, как увидите позже) в размере 1/250 или 2.5 промилле, что всё равно ничтожно как реклама магазина (я считаю, что один транспарант у входа магазина с объяснением ситуации, как и добавление одного предложения к листовкам, которые он, обычно, распространяет по домам, не повысят расходы магазина на внедрение моего предложения). Так, а три месяца люди попытаются собирать чеки и посещать магазин почаще, и делать приличные покупки, в нужных границах, что может повысить оборот магазина, скажем, в полтора раза! По крайнем мере в начале применения этой идеи в каком-то магазине будет так, а потом, я надеюсь, эта идея может статься необходимостью для каждого магазина, чтобы не терять клиентов.      2. Документ для доказания покупок. Как я намекнул в начале такой документ должен быть просто кассовый бон (чек) магазина. Раньше я думал что нужно проводить более сложный контроль, назначить человек в магазине, который будет ставить печать магазина и/или подписывать все допустимые чеки, записывать данные для покупателей, и прочее, но это ни к чему. На современных чеках в больших супермаркетах пишется всё, и дата и час, и номер кассы, и имя кассира, и номер кассовой машины, а, если я не ошибаюсь, хранятся и бумажные копия всех чеков выданных там, для того, именно, чтобы нельзя было отпечатать какой-то чек отдельно, вне всей совокупности. Кроме того существуют и кассовые принтеры, которые можно различать как-то, эксперты или криминалисты должны знать это. Одним словом, никто не "положит свою голову на плаху", фигурально выражаясь, ради каких-то 50 евро, по сути дела (и уж не больше сотни). Так что другого документа просто не надо. При получении денег, однако, нужно будет предъявить документ для самоличности, и записать кто что получил, хотя бы для архива, но и для острастки, чтобы никто не соблазнялся идеей взять деньги и убежать.      3. Границы возвращения стоимости покупок. Границ должно быть две, нижняя и верхняя, где нижняя должна отрезать несерьёзных покупателей, и стимулировать остальных покупать больше, хотя бы до этого минимума, а то и чем больше тем лучше, ибо -- а вдруг это как раз тот день, чего зря пропускать возможность? То есть, лучше делать более крупные покупки, чем осторожно и по немногу (скажем, только буханку хлеба и что-то чтобы перекусить на обед), что выгоднее для магазина, потому что когда человек бросается покупать в крупную, то он, обычно, делает ошибки, берёт вещи, которые ему не очень нужные. Эта граница должна быть 5 евро (раз это европейская валюта, то лучше использовать её, а вы переводите в рубли или во что угодно), но может в некоторых магазинах быть и 10, а то и больше евро. Верхняя граница, хотя бы для симметрии, до и для уменьшении риска магазина, должна быть 50 евро, но тоже допустимо и 100 евро, или даже чуть больше. В большинстве суперах этого достаточно, с 5 до 50 евро, и если человек купил больше вещей, то он может спокойно сказать: вот до сюда на одном чеке, а дальше на другом, пожалуйста (и при эвентуальном получении могут подойти двое друзей, это не должно иметь значения). Но могут быть магазины где люди делают в самом деле большие покупки (скажем, мебельные, или автосалоны), и тогда нужно поставить несколько другие требования, скажем так: с 50 евро и до 250 или одну треть стоимости вещи, но что окажется больше (т.е. если покупает гостиный гарнитур за 1200 евро, он может получить обратно 400, но если он покупает одну кровать за 280 евро, то он получит "только" 250).      4. Возвращение затраченных клиентом денег. Нужно сказать что возвращаться будут не сами деньги, а будет дана возможность ещё раз потратить эти же деньги. В некоторых больших сетях магазинов издаются специальные ихние ваучеры (и только монеты выплачивать прямо), которые человек может потратить на том же месте, а в других имеются клиентские карты, в которые можно загрузить эту сумму, чтобы он её потратил когда хочет. Коли не так, то можно позволять при покупках проходить потом на специальное окошко, где будут возвращаться деньги при сделанной новой покупке, и частично гасить добавленные выигрыши. Я думаю, что это правильный подход, и если человек непременно хочет получить деньги и больше не ступать в этот магазин, то тогда удерживать какую-то комиссионную, скажем 10%. Хотя, в конце концов, можно и запросто отсчитать деньги человеку, надеюсь что он их, почти наверняка, потратит когда нибудь в этом же магазине. Но специальное окошко должно существовать, где нужно записывать данные человека, и оперировать с деньгами. Тем не менее это может быть окошко для информации, или гардероба для сдачи багажа, или делать это на одной из касс совмещая с покупкой. Это не так уж и сложно, и если считать что это будет затрагивать 1/250 часть клиентов, и что они распределены равномерно (что, разумеется, будет не так, в начале будет больше людей) на период получения, то выйдет что это будет означать, что каждый день будут возвращать деньги только опять одной 250-ой части клиентов, что не должно вызывать перегрузок касс.      Нормально полагать, что если период этой лотереи три месяца, то и вернуть деньги можно тоже в трёх-месячном периоде, но может быть период будет в два раза больше, на всякий случай и для избежания суматохи клиентов. Ну, здесь некоторая работа по информационной обработки записей должна быть проведена, должны бы собраны в одном файле все чеки на этот выигрышный день, и чтобы по какому-то номеру, или по сдвоенным номерам, можно было вызывать на экран сам чек со всеми шифрованными снизу номерами, и с полями для заполнения имени и координат человека, эвентуально для отмечания погашения суммы, и для распечатки самой операции по возвращении денег (это ведь тоже кассовая операция, для неё полагается тоже выдать кассовый бон). Но при современных компьютерных системах это не должно быть связанно с особыми трудностями и программист магазина может раз и навсегда справиться с этой процедурой (более сложна оплата с банковскими картами, но и она налажена и работает без перебоев).      В качестве варианта можно предложить издание клиентских карт для всех клиентов, со всеми анкетными данными и координатами, и сказать, что для участия в этих лотерей нужно сперва иметь такую карту и тогда участвовать в них. Это будет дополнительным ограничением клиентов, но оно будет удобно и для самих клиентов, так как появляется возможность для автоматического оповещения всех что они выиграли такую-то сумму таким-то чеком с такого-то числа. Это всё зависит от решения администрации, но самый простой вариант, который можно применять и в маленьких магазинах, это возвращать до копейки весь чек при предъявлении кассового бона, а для того чтобы было с чем сравнивать, то выбрать все чеки выданные за данный день (на экран компьютера, но в худшем случае на базе бумажной ленты). Остаётся только объяснить саму процедуру выбора дня, чтобы покончить с основным вариантом моей идеи.      5. Выбор выигрышного для клиентов дня из прошедшего уже периода. Ну, здесь ясно, что любая процедура случайного выбора одного дня из всех возможных вполне годится. По идее даже возможно и оставить магазину просто заявить, что за прошедший период был выбран такой-то день, при котором варианте он может и смошенничать немного выбрав какой-то будний день когда меньше покупателей. Но это несерьёзно, и желательно проводить этот тираж при нужной публичности, в присутствии определённой комиссии, как и показывать по центральному телевидению и содержать видео выбора на сайте магазина -- любая крупная магазинная сеть может потратиться на 10 минут (а от и трёх минут хватит) телевизионного времени в целях рекламы своих же магазинов. У этой фирмы могут быть сотни магазинов в данной стране, или хотя бы десятки в одном городе, но день-то может, а и должен, быть один для всех (хотя бы в рамках города), так что здесь расходы делятся между отдельными магазинами.      Значить, любой случайный метод выбора годится, но я предложу три варианта, которые будут достаточно атрактивные. Один из них это вытягивание месяца и дня как для спортивного тотализатора. Для простоты лучше применять эту лотерею с начала данного месяца и кончать концом другого месяца. Кроме того нужно загружать в сферу около 30 до 50 шариков, чтобы она не крутилась пустой, и тогда сначала вытягивается номер одного из трёх месяцев (если период трёхмесячный), заряжая в сферу по дюжину одинаковых шариков, а потом вытягивается номер дня и если он не подходит для данного месяца, то выбор только дня повторяется. Можно, в конце концов, проводит и сразу выбор одного из всех дней упорядоченных по календарю, и тогда загружать 91 или сколько нужно шариков, но это не интересно, не волнует так зрителей.      Другой и лучший вариант это применять бинарное деление загружая в сферу раз и навсегда 20 одинаковых шариков из нулей и единиц, где нуль означает "нет" а один означает "да" и проводить вынимание одного шарика с возвратом. Тогда сначала спрашивается месяц меньше среднего месяца или нет (больше или равен), и если месяцев три и он меньше то в этом случае месяц выбран с первого вопроса, а иначе продолжается дальше; для дней месяца поступается таким же образом использую степени двойки, начиная 16-ю, а потом или 8 или 24, и так далее, и спрашивать опять "меньше или нет". Выбор дня проводится за пять раз и это предлагает больше эмоций для зрителей.      Другой метод это бросание стрелочек (darts), что куда более привлекательно, особенно если выстроятся в очередь 5-10 известных личностей, и если один не попадёт то стреляет следующий. Тогда хорошо иметь порядка 5-6 секторов, с достаточно толстыми разделительными линиями, и исключать самый центр (где всё очень сжато), так чтобы вопрос для комиссии был не в какой сектор, а попала ли стрела или нет в данный сектор. Для месяцев в нашем случае будут всего три сектора, а для дней нужно будет выбрать сначала неделю, для чего нужны шесть секторов (в худшем случае, а если случай не такой, то тогда один или даже два сектора просто будут исключаться), и потом день недели, для чего нужны семь секторов (альтернативно можно выбирать по шестёркам дней); в таком случае нужны три вида дисков, но зато куда интереснее проходит сам выбор.      Этим моё предложение в его основном варианте изложено. Теперь давайте скажу каковы мои претензии за оплачивание моей гениальной идеи.      6. Комиссионная для автора предложения. Я мог бы требовать суммы порядка одной стотысячной или миллионной оборота магазина, но это означает что он должен выдавать в какой-то мере свои секреты, так что я решил, что гораздо легче требовать в рамках каждой страны (а то и гòрода, если страна слишком уж большая) для одного магазина оплачивание сначала однократное и в размере всего лишь 200 евро, и потом для каждого цикла лотереи по 100 евро, но не больше чем 10 раз (то бишь, я не нагружу никакой магазин суммой больше 1200 евро и то где-то на три года). Более того, я ещё более либерален в своих требованиях, и в случае больших сетей магазинов для применения в до 5 отдельных магазинов суммы только удваиваются, до 10 магазинов они утраиваются, до 20 умножаются по четыре, а если магазинов больше 20 (бывают же очень большие сети супермаркетов) то увеличиваются в пять раз; с тем ещё условием, что если речь идёт о действительно больших магазинов, то тогда просто нужно считать один такой хотя бы за два, а то и за три, "нормальных". Но куда высылать я буду говорить когда меня поищут на указанном имейл адресе (или как комментарий к этой статьи) ибо я анонимный автор. И это всё. Но ведь магазинов в мире миллионов, правда?      Только раз я публикую эту идею, то она уже доступна для всех, и я буду просить каждого магазина где она применяется не забывать обо мне. Может быть через несколько лет вещи улягутся, но может и нет, ибо я ещё использую только русский язык, а у меня в запасе хотя бы английский, и литературных сайтов в разных странах уже тысячи. Кроме того, как я намекнул в начале, может оказаться что скоро любой магазин будет просто вынужден применять эту систему. И в добавление ко всему идёт моя генерализация идеи которой я посвящаю следующий пункт.      7. Расширение этой идеи на любые фирмы, которые предлагают некоторые товары и /или услуги покупателям. А ведь, в сущности, все фирмы это только и делают. Но возьмём для определённости несколько более типичных вариантов.      Сначала это все транспортные средства, как поезда, или автобусы, но прежде всего авиакомпании! Там деньги большие, так что можно применять вариант с 50 до 250 евро или одну треть стоимости билета, но можно проводить такие лотереи даже каждый месяц. Ведь что это около процента оборота, если цены там довольно большие и если это привлечёт много новых клиентов? В таком случае только нужно сказать, что раз вы летали (или ездили) в указанном периоде в определённое место и на определённую сумму, и попали в выигрышный день, то вы лично -- а там следится точно за человеком, нельзя переуступать свои права другим -- получаете право на другую поездку этой же фирмой в течении, скажем, полгода, когда высчитывается то что вам нужно возвратить, но если не хотите больше ехать в этом сроке, то тогда можете требовать выплату денег, но с вычитанием 20% суммы, и это тоже в рамках определённого времени, не после этого. А вы можете запросто не иметь куда больше ездить или летать, или собирались ездить другим образом. Вот такие дела. А авиакомпаний очень много и тогда какие-то жалкие 100 евро никуда не годятся, тогда нужно будет считать что, к примеру, 1000 летающих /езжающих мест равняются одному магазину, что-то в этом роде.      Дальше идут все большие гостиницы, при примерно таких условиях как для самолётов, в смысле с 50 до 250 евро, и считать одним магазином каждые тысяча номеров, и тоже применять такие лотереи каждый месяц. Придумайте лучшую рекламу той, что фирма, назовём её "Караван-сарай чейн" предлагает бесплатную ночёвку раз в месяце! А также и дома отдыха, круизы и прочее. Или ещё фирмы продающие автомашины, скажем с 500 до 5000 евро или четверть стоимости машины, что больше. Такие фирмы тоже должны подбросить что-то Мирскому, из расчёта, скажем, сто проданных машин равняются одному магазину.      А то можно придумать ещё и вариант удобный для банков. Скажем так: для любых вкладов длительностью хотя бы полгода можно проводить по истечении календарного года такую лотерею, в результате которой определяются, на этот раз шесть дат, но в рамках целого года, где те, которые заключили договоры на одной из трёх из этих дат получают надбавку на их вклады в размере 25% договорённого процента (в соответствии с конкретным случаем), на одной из двух других из этих дат в размере 50% этого процента, и на одной дате в размере 100% (т.е. процент попросту удваивается). Любой банк может провести нужные расчёты чтобы узнать среднюю сумму потерь для него, но это, очевидно, вызовет большой приток клиентов. Насчёт оплаты мне, то думаю что в таком случае нужно считать каждый конкретный филиал банка за два, три, или даже четыре магазина, ибо там прокручиваются миллионные суммы.      Как развивается эта тема я начинаю думать, к примеру, что и любая уважающая себя ... проститутка может начать работать по почину Мирского и если у неё серьёзные клиенты, которые сообщают свои имена и адресы (ну, хотя бы имейл адрес), то она может проводить сама розыгрыш с дартами, хотя бы топлесс, а то и хоуллесс, и показывать это как видео на своём сайте, и раз в три месяца, или чаще, оповещать, что столько-то персон, анонимных, но она их знает, оповестит их, получат бесплатный blowjob, если позвонят ей. Ну, с таких доблестных работниц я не могу требовать много, но может быть они объединятся в группы и 4-5 дамочек будут считаться одним магазином, а то я могу довольствоваться и оплатой натурой по половинной цене её прейскуранта. Да только, прошу их, не все сразу и не чаще пару раз в месяце, а то я уже не первой молодости, и это если у них подвернётся работа в Болгарии, в Софии, а то мне ездить что-то не охота.      Ну, ладно, так и быть, под конец я стал немного подшучивать, но идея очень охватывающая и может найти применение везде, где возможен какой-то контроль за использование товаров или услуг за уже прошедший период времени.      11.2014 КРАЙ НА ВТОРИЯ ТОМ