РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК (ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ) Трета Част Христо МИРСКИ,   ?1979 ... 2023      [ Тъй като това е цяла книга то нека дадем идея за корицата (ако няма по-добри предложения).      Отпред: На синкав фон, в средата окачени на една връв висят везни (аптекарски), в лявото и по-тежко блюдо на които е поставено земното кълбо (с картинка на континентите), а в дясното се вижда само едно стръкче детелина (в саксийка) с по четири листенца, като символ на щастието.      Отзад: каквото и да е, а може и нищо. ] СЪДЪРЖАНИЕ      В първа част:      Предговор      Новобранецът      Логична мисъл      Откритието на професор Колосов      Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз      Детелината      Брачното предложение      Право на избор      Във втора част:      Homo Rationalis      Тунелът      Канибалите      Биологичен партньор      В трета част:      Поръчката      Шестият ден      Homo Retarded      Нощите и дните на млада робо-майка      Какво друго освен живот след смъртта?      Послеслов ПОРЪЧКАТА      -- Спиш ли, Марв?      -- Мм-м -- измуча Марвин Клут без да отваря очи.      -- Благодаря, скъпи. Само дето не разбрах дали това значи "да", или "не". Защото, ако не спеше, щях нещо да те питам.      -- Мм-хъ.      -- Е, спи си тогава. Ама, понеже ти е почивен ден, си помислих, че можеш да ми отделиш малко време. -- продължи Леона Джоунс своя сутрешен монолог. Вече пет години живееха заедно и тя реши, че е време да постави и въпроса с поръчката, защото само със секс не се живее на този свят. Пък и по този начин се заздравяваха двойките, които все още, по инерция, се наричаха семейства. Тя, явно, нямаше намерение да го остави на мира, но изглежда и на него това му стана ясно, защото погледна с едно око към часовника и я прегърна с дясната си ръка, продължавайки, обаче, да се преструва на заспал. Започвайки уж по-отдалеч тя добави:      -- Мислех си, дали знаеш колко години вече сме заедно?      Марвин бавно издигна лявата си, нормална ръка, и разтвори петте си пръста. След този отговор не ù оставаше нищо друго, освен да пристъпи към същината на въпроса.      -- Марв, мислил ли си някога да си имаме дете?      Е, при този директен въпрос той отвори очи, поне от почуда. Протегна се, прозина се, после я потупа гальовно по корема.      -- Нали няма да си развалиш тази възглавничка? Или потайната си "пещеричка"? -- и той посегна по-надолу.      -- Да не съм луда! В ХХII век да взема да раждам. Бър-р. Ще го понося две-три седмици, но не повече от месец, пък после инкубаториите да му мислят. Обаче трябва да решим как да изглежда дъщеря ни, ако не смяташ да ме изоставяш вече.      -- А-а, още нямам такова намерение. Да те изоставям, имах предвид. Но кой каза, че трябвало да бъде дъщеря?      -- Ами, аз тъй си мисля. Защо, ти против ли си?      -- Аз да съм против желанията на моето лъвче? Че кога се е случвало това?      -- Много пъти, в интерес на истината. Но не го извъртай, скъпи. Ти син ли искаш?      -- Или, може би, едно красиво безполово детенце, а? Или пък двуполово, какво ще кажеш за един хермафродит? Хем ще си има пишленце, хем пък, малко по-надолу, и пу- , sorry, "гърненце" или pot по нашему.      -- Защо двуполово и за какви гърненца ми бръщолевиш? Ако непременно държиш да ти кажа, че си един мръсник, добре, казвам ти го, скъпи мръснико.      -- Ами-и, pot, латинската puta или putta, медицинското название pudendum, или "срамни устни", френското putain ("пютен"), и прочее, са все от един дол дренки, лъвчето ми. Нали не ми се сърдиш?      -- Абе ти откъде си събрал толкова езикова култура, а?      -- Ами, хвърлям чат-пат по някой поглед на PenSmart*, едно такова списание за мъже. Нещо като "Хитрото моливче", ала се разбира добре за какво моливче става дума, защото, уж за благозвучие, го произнасят като PeniSmart, където "s"-то може да го четеш и към двете му съставки. А пениса, ще ме прощаваш, значи, идва от гръцкия бог Пан, който бил син на нимфата Дриопа и сина на Зевс, Хермес (който при римляните става на Меркурий). А пък тази нимфа, навярно, е била така наречена защото много обичала да прави "опа-опа" с мъжете, ама го искала поне три пъти подред, ха-ха. Та този Пан бил главния сатир, защото се бил родил с кози крака, рога и дълга брада, е-е, и с още нещо дълго. ... А знаеш ли, откъде пък е тази латинска puta, скъпа?      -- Направо трептя от желание да науча.      -- О-о, да, трепетното ти желание ми е познато, скъпа. Извинявай, значи. Иначе корена е древен и трябва да идва от санскрита, защото според будизма имало една демоница Путана, четено "Пуутанаа", която Бог Кришна убил. А той бил решил да я унищожи, навярно, защото тя се вселявала във всяка жена и я превръщала в една съща демоница, което карало мъжете да се питат: дали жената, в крайна сметка, е нещо хубаво, или е само зъл демон от женски род? А нейното име, най-вероятно, е подражателно от някакво заплюване, нещо като "Пуу". Та-а, такива ми ти работи, значи.      -- Пу-пу, PeniSmart-овец такъв! А какво общо има "гърненцето" ми с тази работа?      -- Е, няма нужда да персонифицираме нещата, нали? Аз не говоря за твоето, а за някакво абстрактно гърненце, или някакво друго тясно местенце, защото този корен е плъзнал направо по целия свят, вече в преносен смисъл. Имам предвид, например: френския boutique ("бутик"); нашия boot, че и разните други обувки и ботуши по света; глагола put, като слагам нещо в гърнето-pot; френското boute ("бут"), като бъчва или мех (т.е. нещо, което се разтяга и става за напълване); турското potur, или потури, което е от тяхното pot, което значи подутина на дреха или някаква лодка (ах, лодчице моя!); църковния потир или pottus; немското die Putte, което е чуждица и значи амурче, т.е. пак нещо свързано с любовното напълване на "гърненцето"; че и ... потентността, която (не намираш ли?) се състои тъкмо в способността да се напълни въпросното нещо; и разни други думи.      -- Направо ме гръмна, Марв!      -- А-а, тази сутрин още не съм, но ако толкова държиш -- и той се обърна към нея и посегна да я прегърне.      -- Може и да държа, както казваш, но после. Не ме разсейвай сега. Аз му говоря за поръчката на детето, а той ми разтяга разни локуми за лодчици и бутици.      -- Добре де, значи после и ще ми го по-държиш. Не възразявам особено, ще знаеш. Обаче още не съм те гръмнал, както казваш, защото не съм ти казал как пък се нарича на латински една специална кожичка, която всеки мъж си носи на "моливчето", ако не е мусулманин или евреин, имам предвид. Да си чувала случайно как се казва?      -- Искаш да кажеш тъй наречения foreskin? Е, аз такива кожички си нямам и затова не съм се интересувала по въпроса.      -- Тъй де, foreskin на английски, или die Vorhaut на немски, което значи все предна кожичка. Но латинската думичка е твърде пикантна, защото е свързана с корена, за който говорим. Та това научно название било ... -- и той я погледна победоносно -- praeputium, което ще рече тъкмо нещо преди въпросната, хъм-м, "пещеричка". ... Е, хайде, щом възразяваш, няма да се отплесвам повече. Но аз нямах предвид, че искам да си имаме хермафродитче, щото може и тъй да си помислиш, нали? То за можене -- може, но добре знаеш, че при всякакви качествени промени, или при количествени, но надхвърлящи двукратния размер, се иска съгласието и на двамата партньори, а пък аз не мисля, че трябва да пораждаме разни уродчета, само защото съвременната генетика и медицина позволяват това. Ако ставаше въпрос за домашно животно, то това е друга работа. Никой не ти пречи да си поръчаш куче с рог на челото и копита на лапите, например.      -- Разбира се, че ми е ясно, Марв, но това, че твоята дясна ръка е къде-къде по-солидна от лявата, на мен ми харесва, така че може и да има някои различия от стандартния образ "Божи", нали?      -- Е, харесва ти, защото добре обхваща някои специфични ... подутини, да ги наречем, разположени на гръдния ти кош, които служат за ..., всъщност, служат ли ти за нещо Леа, освен за да привличаш мъжкари като мен да посещават по-честичко твоята "пещеричка", а?      -- Какво пък сега не ти харесват моите "подутини", а? Винаги си казвал, че си се двуомял дали предпочиташ крушовидни или кълбовидни гърди, и това, че при мен си намерил и двете неща на едно място, те било накарало да се спреш на мен. Макар че различните гърди не са особена естравагантност, като си помисля сега, но пък и никой не ме е питал преди да се родя.      -- И да те е питал, ти е нямало да можеш да му кажеш тогава, ха-ха! Освен това аз много си ги харесвам, така че да не си посмяла да ги префасонираш, че тъкмо ми пасват на дясната лапа. Тя, тази лапа, е 1.5 пъти по-голяма от нормалното, като лявата пък е малко понамалена, но отношението им не надхвърля двукратната разлика. А и аз съм мъж, така че е нормално да имам голяма дясна ръка, нали? То и на рака щипките не са еднакви, но това не му пречи да е рак.      -- Добре де, нямам нищо против "щипките" ти, ако това имаш предвид. А пък за моите "подутини" -- да не би и за тях да кажеш нещо гадно?      -- Щом не искаш няма да кажа, лъвчето ми. И пак не за твоите, а за абстрактните женски гръдни прелести.      -- Аха, значи имаш какво да кажеш, все пак, а? Пак ли ще ме водиш до санскрита? Е, хайде, изплюй камъчето.      -- Ами, то това, май също не е много известно -- каза той и реши да си запали една възбуждаща цигарка, защото, явно, разговора нямаше да приключи скоро. -- Нашата дума bosom ("бузъм"), или гърди, трябва да има за пряк родител немското der Busen, което значи гръд или пазва, но също и ... залив, което ще рече, че немците залагат основно на овалната извивка (макар че не е ясно защо при тях този женски атрибут е от мъжки род?). Както и да е, оказва се, че корена е доста разпространен по Изтока, че дори и българите познават думите: буздрав или мек, отпуснат (което, разбира се, няма нищо общо с твоите атрибути, ще знаеш), както и бозата, която е известна и при турците (boza) и при гърците (μπoζασ, но четено "бозас"), а също и бỳзата, която е също една подутина; руснаците пък казват пỳзо за корема ...      -- Какво общо има някаква-си помияреста боза дето я пият по Ориента с моите гърди, Марв?      -- Ами-и, най-пряко -- бозата способствува за кърмата, която жените открай време са произвеждали в гърдите си, само дето от два века вече се отказаха да го правят (не че аз искам ти да го правиш, де). Оттам в българския има и едно растение бъз (бузинà по руски), което също се счита добро за кърмата. Твърде вероятно е и нашия bus, т.е. немския der Bus, също да има нещо общо с този корен, защото той е едно доста надуто превозно средство, макар че него го извеждат от латинския omnibus, като падежна форма на omnia, което значи "всичко", т.е. превоз за всички. А тогава и нашия boss или шеф, началник, също е от този корен, защото началника обикновено се големее или надува, нали така?      -- Добре де, скъпи, това го вярвам, но-о ... засега не чух нищо неприлично, а пък, като имам предвид какви неща ми наговори за моето "съкровище", то сигурно има и още нещо, а?      -- Ами да. Има. Например турското boz, което значи сив или мътен на цвят, т.е. нещо като бозата, което пък дава и тяхното bozaltim. А пък немците имат думата böse, което значи лош или сърдит. Но и това не е всичко -- и той направи малка пауза.      -- А какво значи тази турска дума, дето не я обясни? Или си мислиш, че не слушам внимателно, та си решил да ме провериш?      -- Е, ти попита, нали така? Bozaltim значи, с извинение, изпражнения.      -- Мерси за оценката ти за гърдите ми!      -- Ама, лъвчето ми, тук идеята е съвсем друга, пък и аз още не съм свършил. Чувала ли си за руската дума арбуз?      -- Не, защо.      -- Ами, тя значи диня, само че ако я разбием на срички ...      -- Бре-бре, сега и на срички взе да ми разбиваш думите дето и не съм ги чувала.      -- А, че ти какво си мислиш за хората от PeniSmart, а? Големи пичаги са, ще знаеш. Та, да продължа. Арът е някаква източна мярка от която ние сме направили нашия acre, а пък славяните използуват арове, декари и хектари, макар че мерките количествено са доста различни. А пък втората сричка на арбуза е източната боза. С други думи, арбуза е голям, надут и сочен плод. Сега вече стигаме до източния корен, който май беше персийски, ако не съм забравил нещо. Та, персийската дума била kharbuz (или kharbuza), което бил някакъв миризлив плод. Ние имаме думата calabash, което е тиква или кратуна; българите говорят за алабаш; руснаците -- за арбуз, а също и за обуза, което е тежко задължение, т.е. нещо като гири, които влачим със себе си, че и за карапуз, което значи дебело детенце, като това било турското gorpuz; немците имат тяхното der Kürbis, което е тиква; и разни други думи из европейските езици. Така че, ако се върнем на твоите прелести, то тук става дума за две дини или пъпеши, или някакви други сочни плодове (авокадо, например, ако така повече ти харесва, или поне праскови), в което няма нищо обидно. Е, ако изключим ориенталския смисъл на нещо меко и разплуто, което става на боза, която ти не харесваш (и оная турска думичка, за която попита).      -- Срази ме, значи, с пичовските ти обяснения. Ами я ми подай и на мен една афродизка, че човек като те слуша ...      Той ù протегна една афродиазтична цигара, запали я и замълча за малко. После добави:      -- Та, както и да е. Значи искаш да е момиче. Аз не че възразявам, но, нали знаеш, обикновено е прието първото дете да се поръчва момче. Иначе, май е време да си завъдим едно, та да си имаме и друга занимавка.      -- Абе, не съм във възторг от "завъждането", както се изразяваш, но след като не износвам аз плода, ами само ми вземат оплодената яйцеклетка заедно с поръчката и, ако пола ù съвпада, то после ни дават детето, чак като стане на два-три месеца, то може и да си прав, донякъде де. Но защо пък да е прието първото дете да е момче?      -- Ами, прието е защото ... как да ти кажа, момчето ще носи моята фамилия, а пък мъжа по-трудно може да си поръча дете, освен ако не използува анонимни неоплодени яйцеклетки, но по-хубаво е той да познава жената и акта на оплождането да си се извърши в определената за целта "пещеричка". Не, че иначе не може, но така е по-близо до отредения от Бога начин. Пък и първата рожба да е мъжка е просто едно традиционно желание. Е, в крайна сметка, щом като искаш момиче, то аз не възразявам особено. А пък ако взема да възразявам, то ще си поръчаме и едно момче. Макар че то е по-добре брата да е по-голям от сестрата и да ù е, един вид, защитник, докато тя порасне и си намери друг защитник. Абе, твоя воля! ... А име измисли ли ù вече? Щото, ако не си, мога да ти предложа Бозка, например, или-и ... Путелина. Много звучно име и направо ти напълва устата. Харесва ли ти?      -- На мен пò ми харесва, например, Еона. Въздушна или ефирна, или нещо от сорта. Гръцки корен, струва ми се.      -- Добре, де, а пък галено може да ù казваме Бонбона, нали? Давай нататък по списъка. Очи, коси, нос, и т.н.      -- Коси синьо-зелени, мисля. Но това не е важно, защото винаги може да си ги боядисва. Ти моите знаеш ли ги какви са?      -- Хъм, труден въпрос. Мисля, че бяха гарваново-черни, ама може ли човек да знае чак и косите на любимата си, а?      -- Не позна. Светло-кестеняви, но аз не си ги харесвам, пък и ти не си казал, че ме искаш с такива, нали?      -- А защо Бонбоната трябва да е като русалка?      -- Е, чакай де. Още не съм ти описала външния ù вид. Според косите, то и очите трябва да бъдат: едното синьо, а пък другото зелено. Това ще ù придава доста загадъчен вид, нали? Ето твоите, например, като са различно сини двете, това е доста интригуващо.      -- Моите може и да са малко по-различни, но това са нюанси! Докато синьо и зелено е една доста ... странна комбинация. (Без малко да кажа "перверзна" и ти щеше да ми се обидиш, но добре че не го казах, нали?). Нищо, давай по-нататък.      -- И да си го казал, аз не съм те чула, значи. После, устата: мисля да я искам с нещо като сърцевидна форма. Нали разбираш -- долната устна по-дебела и отпусната надолу, а горната малко по-свита и с чупка по средата. Може би трябва да го нарисувам, за да се убедиш колко по-интересно ще изглежда това по сравнение с моите малки устенца, които родителите ми са поръчвали.      -- Абе-е, малки, малки, ама ... и големи неща налапват, понякога. Sorry, значи. Стигнахме до носа. Може би го искаш, хем да е извит нагоре, хем и надолу. Което ще рече, че ще е като един трион, или като тирбушон. Фамозно!      -- Ама ти всичко вземаш несериозно! Това дето го измисляш няма да е естетично, разбираш ли? Аз мисля носа да е с класическа римска форма, само че да има още една малка дупчица ...      -- О боже, нос с три дупки! И три синуса, може би, като третия синус ще искаш да го разположат на челото, като едно малко "естетично" рогче, а?      -- Е-е, за синусите не съм мислила, но трета дупчица един нос спокойно може да си има. Една такава, мъничка -- точно на върха. Не е речено да е свързана и със свой синус.      -- Виж какво, лъвчето ми: това дето го искаш е въпрос на някаква, навярно несложна, операция в последствие и защо не оставиш Путелина, пардон, Дездемона да си я прави, ако иска, когато порасне? Ние тук обсъждаме генетична пренатална** хирургия, а не как да украсим коледната елха, нали?      -- Добре де, не е елха. Хубаво. Но ще се казва Еона, а не разни твои вариации. Е, хайде, от мен да мине, може да си е с две дупки на носа, щом толкова се формализираш. Но тогава пък нека да е леко, ама съвсем лекичко завит наляво, примерно. Или може би предпочиташ да е завит на дясно?      -- Аз, лично, си мисля, че щом носа ще е римски, то той изобщо и не трябва да е завит на никъде, а да е прав и красив. А ако толкова искаш да е по-различен, то може да бъде и чип, т.е. с леко повдигнато връхче, докато римски нос по-отива на мъж.      -- Е, чип може, щом искаш. Приемам. Но устните трябва да бъдат някак-си по-извити.      -- Нарисувай си ги за да видиш какво ще се получи. Не забравяй, че "дядо Господ" е най-видния дизайнер, който света познава, така че не се старай да Го надминеш. Аз лично нямам нищо против малките уста, ако става дума за жена. Може да са и с малко извити нагоре крайчета, но не нещо особено фрапиращо, защото да не вземеш, вместо да изпишеш веждите, да извадиш очите, според една поговорка. A propos, веждите се надявам, че няма да ги искаш като на Дядо Мраз, или пък да са въз-розови, нали?      -- Добре де, устата с леко закривени крайчета нагоре, с малко вдълбана долна устна, а веждите -- класически. Стигнахме до ушите. Иска ми се лявото да е по-малко, а дясното по-голямо, около 1.5 пъти, но иначе с традиционната форма. Щом лявото ще е по-малко, то там трябва да е и по-тъмното око, т.е. синьото, нали?      -- Абе, направи ги и двете очи зелени, само че лявото да е малко по-тъмно, щом толкова държиш да са различни. Мен ако ме питаш, де. Ушите може и да се различават леко, но към 1.2 пъти, че да не изглежда, че си е закачила пантофката на едното. А пък на косата нищо не ù пречи да е и кестенява, или каквато се случи, защото после елементарно се боядисва. Не обърквай хората с много сложни изисквания, за да не се появи някое непредвидено усложнение в бъдеще.      -- Ее-й, ама, Марв, ти ми отнемаш най-съществените детайли. Хайде нейсе, косите не са проблем и може да са кестеняви. С очите, обаче, ще оставим въпроса открит, засега. Какво остана още по лицето? А-а, профила общо взето удължен и с незабележими скули. Иска ми се и тук да има някаква асиметрия, защото, нали, в живота това е най-интересното, ама ти пак ще ми се изсмееш.      -- Защо бе, няма да се смея. Считай, че лицето ù може да бъде закривено като питанка, та да може всеки мъж да се пита: дали ще му "бутне" или няма да рачи?      -- Циник и половина! Че защо пък да не се питат мъжете, а? Но добре, де. Разбрахме се дотук. После за "авокадото", щото така, наистина, пò ми харесва. Какви ги искаш?      -- Е-е, че аз няма да ... потребявам дъщеря си, я, че да ме питаш какви искам да са гърдите ù. Но си мисля, че малко вирнати нагоре би било по-интригуващо. Или пък хубави възголемички и кръгли. Във всеки случай не върви ако едната стърчи нагоре, а другата е провиснала надолу. Както не върви и ако двете да са една над друга, като долната стига до корема ù, а горната се подава от деколтето. Нали така?      -- Добре, по въпроса за гърдите ù постигаме консенсус на чипи -- за да хармонират с носа ù. А нещо да кажеш за ... "лодчицата" ù?      -- Опазил те Господ да променяш и там нещата! Виж външно, може и да я завъртиш малко, ако толкова държиш -- и той я изгледа въпросително, -- но на не повече от 30o и само по часовниковата стрелка, защото иначе става перверзно, нали? Или, може би, ти искаш да има една към едното бедро и друга -- към другото? То може, ама не се знае дали ще се съберат двама мъже между краката ù. Или пък, защо да не бъдат три "обувчици" -- та да оформят Венериния триъгълник, и тогава, ако се случи някой мъж да има също три "писалки", то ще си пасват идеално.      -- Пак нещо ми се подиграваш, но от мен да мине. Нека си остане каквато се случи. А за бедрата предполагам, че искаш да са по-длъжки, нали?      -- Е да, само че дълги не значи да стане по-висока от два метра, защото тогава или ще стане прекалено крехка, или пък ще трябва да е над сто кила. Едно, така 180 см. ми се вижда идеалния ръст. Освен ако ти не искаш едното бедро да е с 10 см. по-дълго от другото, ама в такъв случай ще има известни трудности с прохождането, струва ми се. ... И да не забравиш д-то, защото жена без д. е като ..., да речем, стълба без стъпала.      -- Страхотна сентенция! Пак ли си я почерпил от твоите хитряги, а, Марв?      -- А-а, не. Тази си я измислих сам. Експромпт, тъй да се каже. Или пък: жена без това нещо е като тенджера без дъно; или като комин без дупка; или като дърво без корен; или ...      -- Стига де! Схванах вече. Та какво да е д-то?      -- Да стърчи назад почти толкова, колкото "пъпешите" отпред -- в името на хармонията и равновесието. На езика на заявката това ще рече: средно голямо, и съответствуващо на гърдите ù.      -- Е, с това съм съгласна. А нещо за характера ù, за интелекта?      -- Пиши: характер -- женски; интелект -- среден.      -- А какво ще рече това женски характер, а? Търпелива и послушна, или чувствена и любвеобилна, или безропотна и издържлива, или нещо друго. И защо интелекта ù да не е много висок, например?      -- Е-е, трябва да видя стандартната заявка, но нещо подобно имам предвид. В смисъл, че няма нужда да има много мъжки качества, защото и не е мъж, нали така? Може би: чувствителна, възприемчива, издържлива, покорна, и прочее са все хубави неща за една жена. А пък ако интелекта ù е много висок, то и няма да си намери лесно подходящ и по-умен партньор, или пък, ако си намери, той няма да се интересува особено от нея, защото в секса, от мен да го знаеш, трябва всичко друго, но не и интелект! Пичовски лаф, ама верен.      -- Е, то за характера и аз не съм мислила много. За жената е важно възпитанието, ама то не е въпрос на генетична даденост, така че и аз не знам по-точно. Аз мислих за очите, носа, гърдите, ръцете ... Ами да, аз още не ти казах за ръцете, нали?      -- Какво да ми кажеш за тях? -- попита Марвин.      -- Ами за пръстите. Струва ми се, че седем е добър брой. Така, още две малки пръстченца, до кутрето. Как мислиш?      -- Абе, то пет си е най-добрия брой, защото е от "дядо Господ", но пак добре, че не каза шест, защото това е мъжко число.      -- И таз добра! Пак ми говориш със загадки. Какво ù е мъжкото на шестицата, скъпи? Или това вече надхвърля моя посредствен интелект?      -- Не, разбира се, но това е доста дълга история, макар че, сигурно, ще ти е интересна, щом не я знаеш. Виждаш ли, шестицата се е смятала в Древна Гърция, т.е. пет-шест века преди нашата ера, за съвършеното число. В смисъл, че то може да бъде получено както чрез сумиране, така и чрез умножение, на простите си множители. А при шестицата те са: 1, 2 и 3, като: 1+2+3 = 1*2*3 = 6. Интересно, нали?      -- О, да. Ами с други числа става ли? Малки, например.      -- Е, при простите не става, защото при тях освен единицата другия прост множител е самото число, така че като се съберат ще се получи с едно повече от числото. Докато при съставните числа само за 4 сумата им (т.е. 1, 2 и пак 2), е повече от числото; при шест имаме точно съвпадение, а по-нататък вече сумата е винаги по-малка от числото (или произведението на множителите му). Например при 8 получаваме: 1 и три 2-ки, при 9 -- 1 и две 3-ки, при десет -- 1, 2, и 5, и т.н., което може да се докаже и точно. С други думи, друго такова число изобщо няма, дори то да е много голямо. Освен при малко по-друга дефиниция, но тогава това е най-малкото, или първото съвършено число.      -- Добре, де, 6 е съвършеното число. И какво от това?      -- Ами, още може да се добави, че на древно-еврейски то се е казвало "нецах", но въпросът тук не е в названието, а в смисъла му, защото според древните числата (а и буквите) са имали кабалистично значение, а нецах символизирал победата и тържеството, което е признак на мъжество, нали? Жената иска нея да я побеждават, а мъжа иска той да побеждава. Но, виждаш ли, цялата работа е във връзката на sex и six, с което трябваше да започна, ама ти ме умори с твоите въпроси.      -- Е, сега вече съвсем нищо не разбирам. Защо пък sex и six трябва да са свързани, и защо точно с мъжа а не с жената, а?      -- Е, свързани са просто защото са такива! Тази връзка съвсем не е случайна, защото я има в сумата езици, като в немския, например, хората пишат числото sechs и го четат "зекс", само че то е защото те са свикнали в началото на думата да четат "s" като "з", иначе то си е пак същия "секс", нали така? Подобна е ситуацията и в латинския, където едното се нарича sexus (пола или секса), а другото е sexis (числото шест). Но това е тръгнало фонетично от древните гърци, защото за тях числото е εξι, т.е. "екси", което звучи много секси, а?      -- Абе, почвам нещо да загрявам. Значи шестицата е символ на секса, един вид. Но защо ми говориш за мъжественост? Ако още не си се убедил, че и жените разбират от секс, то значи ...      -- Тъй де, тъй -- прекъсна я той, -- ама ти изпусна гръцкия символ за съвършенството, нали? Шестицата според гърците е съвършена; мъжа, ще ме прощаваш, но май че и според жените, е съвършен; шестицата според Талмуда е символ на победата и еврейската звезда има 6 лъча; но тук има значение и графичното изписване, а понеже цифрите ни са арабски (всъщност, индуски), то значи подобен смисъл са влагали и арабите и индусите в тази цифра. Тя просто не може да е женска, защото, поне за древните, жената е била едно несъвършено подобие на човека, т.е. на мъжа, тя е била направена от негово ребро, и тъй нататък. А графичният образ на тази цифра -- е, това, вярно, го научих от PeniSmart-овците, но то сигурно е било ясно на древните хора (било то араби, евреи, индуси, гърци, и други) -- много прилича на мъжкия секс. Искам да кажа, че моето "моливче", когато си е спокойно и непровоцирано от някоя "женска", прилича на една обърната шестица! Тъй да се каже, когато човек, т.е. пак мъж, де, се огледа в реката като в огледало, той, естествено, съзира своята "шестица". Чактиса ли сега?      -- Абе, я да видя аз -- и тя се наведе малко и взе да гледа очудено това съвършено творение на природата. -- Ама ти знаеш ли, че май си прав, а? Я виж ти, има си и ченгелче, ето го, и кръгче -- е, две кръгчета, но пък ако ги гледам малко от страни, може да минат и за едно. И въобще, Марв, ти си голяма работа!      -- Виж какво, Леа. Разглеждай ми го, щом това ти доставя удоволствие, но недей да му променяш конфигурацията, че разваляш, оох-аа, кабалистичното значение на символа ми и той започва да се превръща в една егоистична единица, или в един ... жезъл, а пък нали обсъждахме поръчката за дъщерята, и като така ...      -- Марв, я остави сега поръчката, когато си възбудил любопитството ми. Не е почтено от твоя страна, нали? Дай да поразгледам малко символа на съвършенството ти, за да осъзная дълбоките мъдрости, които току-що ми изприказва. Защото и една жена трябва да опознава света около нея, заедно с неговите съвършени елементи, за да се научи да цени красивото в него, нали така? Мм-м, съвършена работа, брей! Шестица с голямо "Ш", тъй да се каже ...      -- Е-е, попорасна малко, в твоя чест. За да удовлетвори това, как му казваше, а-а, любопитството ти. Ама, лъвчето ми, така може и до победата и тържеството да стигнем.      -- Може, скъпи, може. В името на съвършенството съм съгласна на всичко. Само дето ме е малко яд, че ми отнемаш инициативата и искаш момче, ама може и да се съглася. Но какво ще правя аз тогава за поръчката?      -- След победата ли, скъпа?      -- Аха, мм-м, след тържеството на победата.      -- Ами, а-ах, ще попълниш бланката за поръчката, лъвчето ми, след като аз я обмисля. Ще им дадеш зиготката ни, и ще възпитаваш новото съвършенство. Малко ли е това?      12.2000       * На английски pen значи перо, нещо за писане, а pencil е молив, и това, наистина, се свързва с латинския penis поне чрез популярната каламбура "To put more lead into your pencil", а пък и ние не сме далеч от подобни асоциации, при писането и, с извинение, пикаенето. Аналогично в руския език често става бъркотия с глаголите: писàть (но я пùшу, ты пùшешь, и пр.) като пиша, и пùсать (я пùсаю, ты пùсаешь) като уринирам. А пък smart значи хитър, ловък, изкусен.       ** От английското pre-natal, т.е. доутробен.      ... ПОСЛЕСЛОВ      Аз трябва със цялата си сериозност да ви кажа, че с това сега най-после затварям тази книга с предполагаеми НФ разкази, защото достигнах ... своя таван в изкуството на измислицата. Обаче тя би трябвало да бъде затворена и по други причини, тъй като никой не държи отворена една книга в течение на почти ... половин век, положително, след като моя първи разказ беше написан някъде в 1979-а, а сега сме вече 2023-та. И аз съм вече на 73 години (и започвам по малко да ослепявам с лявото око). Но, разбира се, човек би могъл, навярно, да се справи някак-си с това, защото аз ще продължавам да пиша по нещо още няколко години, че и малко смешна поезия от време на време (или по-точно, от ден на ден), но като погледнах датите на моите последни разкази то се оказа, че те са, както следва: 2001, 2012, 2016, и сега 2023, което е действително срам и позор (това е като ако -- моля за извинение, но аз искам само да дам пример -- да чукаш мацка веднъж на 5 или там някъде години)! Действително, аз си носих в главата идеята за последния разказ навярно няколко тодини, не знаейки нито как да подходя към нея, нито как да се откажа от това.      Работата е там, както съм споменавал това няколко пъти, че аз съм учен, а не истински писател на fiction-измислици, така че аз не мога действително да измислям разкази а да екстраполирам някои съществуващи тенденции, което са различни неща. Действителният повествовател на разкази (или романи) започва с някаква изсмукана от пръстите му ситуация и се старае да изказва само логични следствия от този момент нататък, където "логичен" обикновено има противоположно значение, това са глупави или увлечени или страстни постъпки, докато учения надарен с въображение се отблъсква или от действителността, или от някаква логична (по негово мнение) мисъл или идея, и той се интересува не от емоциите, а от правдивото описание на ситуацията; съществува известно сечение между двата типа писатели само в това, че те се опитват да накарат хората (и най-напред самите тях) да повярват в измислените истории, стараят се да звучат убедително. От всичките мои НФ разкази най наистина измисления беше този за Детелината, който беше и най-краткия, където аз нямах практически никаква идея (с изключение на това, че децата в много отношения са по-добри от възрастните).      Както и да е, аз съм материално същество, така че аз трябва някога да се уморя от всичко, и да поискам да сложа край (на всичко). Аз не казвам, че е изключено да се опитам да напиша нещо без дълбоки идеи в него, това е възможно, но е малко вероятно. И с това, плюс финалното лимрико-подобно стихче, аз казвам сбогом и адио на всички вас, надявайки се, че вие ще започнете, в крайна сметка, да копирате моите произведения, защото иначе те могат просто да изчезнат (и тогава ще остане само моето удоволствие по време на писането им, което отдавна е изчезнало във вечността).      M`y brain cells are getting pretty lazy,      and my memory 's-not more like daisy.         It's becoming crunchy like a cracker,         and I soon will go to meet my Maker.      Hence, of further efforts may go crazy.      03.2023 К Р А Й