РАЗМИСЛИ ЗА УКРАЙНА
Това е това, което е казано,
размишления за Украйна, защо това, което става там, макар и не ново като ситуация, не е хубаво, по какви причини, как се развива обществото и до какво това може да доведе, защо Украйна във всички случаи ще загуби, ако безредиците там продължават, какво е най-добре да се прави и към какво да се стремим, кой е виновен, и прочее свързани въпроси, Тоест това
не е политически коментар, не само защото аз не съм специалист по тези въпроси, не съм политически коментатор или специален наблюдател, или нещо подобно, а и защото там ситуацията се развива доста бързо, и докато аз напиша и размножа този материал за няколко сайта, то той вече ще остарее. А моите неща обикновено не остаряват, даже и след двадесет години, защото аз има разумен и малко философски подход, така че и този път аз ще пиша така, че този материал да може да се чете и след, да речем, петдесет години, или сто, или двеста. Във всеки случай аз отдавна, вече 3-4 години, се каня да напиша нещо такова, и все не ми остава време за това. Е, ами тогава хайде да започвам, и да видим какво ще се получи.
Макар че ми се иска да добавя в началото още и това, че аз може и да греша в някои детайли. Затова аз ще резюмирам най-напред как аз разбирам ситуацията там, а Вие, ако мислете, че не е така, че проблемите са съвсем други, и тази моя представа е твърде мъглява, то тогава просто излизайте по-бързо от този материал. Та моето разбиране за ситуацията е такова: украинците се чувствуват недоволни и обидени от това, че на тях им се е паднала ролята на по-малкия брат, а те са по-способни и по-истински славяни и християни, и отдавна им е време да се отделят от Русия, че и да се присъединят към Запада, към Европа, за да могат да живеят и да пеят сред реки от мед и масло. В същото време руснаците считат себе си задължени да защитават единството на съседните държави, а също и да упражняват военно превъзходство в региона, и колкото по-малко държави остават в ОНД, толкова по-упорито те ще защитават неговата цялостност. Така че украинците просто трябва да се примирят със ситуацията и да се постараят да извлекат от нея колкото се може повече полза, защото иначе, ако успеят да се отделят от Русия, те, при всички положения, ще загубят. Ето така мисля аз в общи линии, и доколкото ситуацията в Украйна е в редица отношения сходна с тази в България, поне по отношение на бедността, аз имам известен поглед върху нещата, тъй като Украйна се движи едно двадесетина години
след България в своите действия по отвързване от влиянието на "великия и нерушим" Съюз, и в такъв случай може и да дам някои полезни съвети. Така, а сега започвам да излагам нещата в малко по-дребен растер.
Нищо ново под Слънцето
Това всички го знаят, нали? А това, което аз имам предвид тук, е че най-много спорове възникват между близки или териториално съседни хора и народи, защото те имат подобни виждания, но те се отличават в
детайлите, а също и защото те имат какво да делят. Така е и с конфликтите между поколенията, където гените, в една или друга степен, дават своето отражение, а така е било и преди почти 25 века, когато един Александър Македонски бил решил да завладее най-напред Атинската държава на своя пък към Изтока. Завладял я не защото не ги харесвал, понеже те имали общи богове, а и езика им като че ли бил един и същ, но на него му трябвал здрав тил. Но той не искал да се бие с тях,
те били тези, които искали да се бият при всички положения, и даже използували за въоръжение и заплащане на войските някакви-си сто таланта злато от съседните персийци, които последните решили да им подарят за да може, защитавайки се, те да спрат този
Ксан Македонски. Е, те се защитавали, без никаква особена нужда, и загубили битката. А знаете ли какво е това един талант -- откъдето е дошла и думата използувана за такива надарени хора (като Вашия автор, нали?)? Оказва се, че това били приблизително 20 килограма, защото такъв е обикновения товар, който човек може да отнесе на гърба си.
Но аз давам този пример за да покажа как близки народи още от памтивека са считали почти за задължително първо да се бият един с друг, а след това, евентуално, да започнат да дружат. Тоест как не непременно икономически причини, а чисто "човешки", излишно упорство, нежелание да се съобразяват с реалността, стремеж към самоизява, и прочее, водят до съвсем ненужни разправии и битки. Защото трябва да е ясно, че не е работа слабият да се бие със силния, това е глупаво, нали така? Да, разбира се, че е глупаво, но затова е съвсем човешко! Такива реакции се случват доста често, вземете за пример събитията в Ирландия, или в началото на 90-те години на миналия век в
Сърбославия, а и на други места. И някъде по това време когато се водеха сраженията в Югославия, струва ми се, аз стигнах до извода, че обикновено, като правило, в 90 процента от случаите,
виновни са слабите, но отговорността носят силните.
Аз не мога да се похваля, че чета политически коментари, но не съм срещал официално това твърдение, ала независимо от това за него има съвсем разумни причини. Те даже са залегнали лингвистично и в английския (тяхното mean, което значи среден, но и лош, злобен, и прочее), и в италианския (тяхното sinister, което значи ляв, тоест слаб, тук, но и злобен, ненавистен). И такъв характер има обикновено реакцията на женската страна при семейните конфликти, която, очевидно, е слабата. Тоест жените обикновено
провокират конфликтите, надявайки се, било то на това, че мъжете ще се засрамят, било то на обществен отзвук, но те са тези, които започват споровете и мъжете са принудени да прилагат груба сила още от дълбока древност, А пък слабата страна е обикновено по-нечестната защото при честен двубой тя, разбира се, ще загуби битката, тя просто няма друг изход. В същото време отговорността носи силната страна, защото тя затова е и силна, за да намери решение, по възможност с най-слабо приложение на сила.
Ето, и при този конфликт аз мисля, че ситуацията в общи линии е такава, украинците искат да отстояват тяхната независимост, това е право на всеки индивид и на всеки народ, да настояват на своя език, и на своята гривна, защото иначе руснаците ще ги асимилират. И всичките там военни бази, руските територии на Крим, и прочее, трябва да се върнат на Украйна, за да повишат нейния просперитет, считат те. Руснаците може и да приличат на украинците, ама не съвсем, и тяхната риза е по-близка да тяхното тяло, според една руска поговорка. Да, но след като те са слабите, след като руснаците по население са три пъти повече, а по територия даже 25 пъти повече, и след като руснаците са ядрена държава, то те просто трябва да им се подчинят; не да изказват свои желания, а да се съобразяват с тези на руснаците, да поддържат общ пазар с тях, и от това те само ще печелят. Но да продължим по-нататък. Аз считам, че
независимостта е едно нещо, но не е хубаво да се сменят политическите блокове.
Защото сега сме вече 21-ви век, в който всички държави са в определена степен независими, няма колонии. Обаче военни
блокове все още съществуват, и като че ли в близките 2-3 века не се канят да изчезнат. Те все още са нужни, приблизително в такава степен, в каквато са нужни партиите в политическия живот, които аз оплювам във всеки втори мой материал, но от това необходимостта от тях не изчезва. Блоковете са нужни, за да ни накарат някак-си да се замислим, преди да стигнем до последното средство (ultima ratio по латински), преди да започнем да воюваме, а и защото те са значително по-малко от броя на държавите (да речем, 50-тина пъти) и могат да поддържат разумни отношения, могат да се договарят, а не да се бият всеки със всеки. Блоковете това са сила, а със силата трябва да се съобразяваме, това е ясно на всички.
Което значи, че, като че ли, единственото съображение, за да се напусне един блок, това е да се включим в друг. Много рядко някоя неголяма държава се счита за наистина независима и не се обвързва с военни, а и икономически, блокове. Ето да вземем България. Ние напуснахме Варшавския договор, както и Чехия, Полша, и прочее страни, и не закъсняхме (е, вярно, 4-5 години минаха, но ние се канехме отдавна, още от преди да напуснем този договор) да се включим в НАТО. Аз лично не съм доволен от това, защото, изхождайки от името на тази организация (North Atlantic Trade Organization), ние нямаме нищо общо с Атлантическия океан (нито със северния, нито с южния), и никога не сме имали, а и никой не е питал народа ни искаме ли ние това или не, обаче ние, все пак, сме в Европа, и след като всички държави наоколо са членки на НАТО, то и ние трябва да сме такива, няма друг изход. Тоест ние сме постъпили правилно, защото иначе ние би трябвало да се противопоставяме на НАТО, което е невъзможно, но случая с Украйна не е такъв. Украйна върви, или много дълго време е вървяла, ръка за ръка с Русия, и ако тя успее някак-си да влезе в НАТО, то
тогава тя ще попадне под прицела на съседните държави, т.е. на Русия и съюзниците ù, а сега никой не се цели в нея. С други думи, (евентуалното) членство на Украйна в НАТО само ще влоши военната ситуация в региона!
Да се разсъждава така, че, виждате ли, Чехия и Полша нали станаха членки, и тогава защо да не се разшири още малко този блок на изток, е много наивно, защото той не може да се разширява неограничено. Ето и Турция иска да влезе в НАТО ама засега това не става. А аз ще Ви кажа защо цяла Западна Европа реши да влезе в НАТО, ако не се досещате. Защото света, особено американците, не вярват много на европейците, след двете световни войни, и искат да контролират този център на цивилизацията, че и самата Западна Европа, като че ли, не вярва на себе си; хората там не харесват много американците (определено, затова те и се постараха да се обединят, за да могат да се противопоставят на САЩ), но те искат да бъдат в един военен блок с тях, защото така е по-спокойно (ами ако Русия ...). Прибалтийските страни също станаха членки на НАТО, но те са малко по-встрани, това не е същото като при Украйна, не е като руските военни бази да са толкова близко както в Крим. Всичко това не е същото.
При това и Грузия обърка ситуацията. Аз съм най-малкото възмутен от поведението на Грузия, защото те, нали така, са длъжни да носят някаква отговорност за Сталинизма, а той забърка най-голямата "каша" в историята на целия Съюз през миналия век, целия свят не би гледал така на Русия и на комунистите, ако не беше Сталин. А е имало време когато грузинците са пращали коленопреклонна петиция до руския цар, Павел, струва ми се, за да ги вземе под своя закрила, защото неверниците от юг много ги тормозели. И, значи, руснаците са длъжни да ги защитават, когато последните са в беда, но те имат пълното право да зарежат руснаците, когато на тях съвсем не им е било лесно, след разпадането на СССР. Така че, господа украинци, не вземайте лош пример, вземайте добър, гледайте казахите и таджиките, а и други южни народи, които дори и не са славяни, на тях, очевидно, им е по-трудно да говорят руски отколкото на вас.
После имайте предвид, или тогава, знайте, че
един военен блок (примерно, НАТО) не може да подобри икономическото положение в бедните страни,
той няма такава цел и не може да има. Той може даже да го влоши, по простата причина, че ще потрябват пари за закупуване на ново въоръжение. От включването на бедна или пострадала страна в нов военен блок могат да спечелят само ... проститутките и спекулантите на черния пазар! Повярвайте ми, защото аз на стари години чета на италиански и (предвид на лошия асортимент от книги на този език) ми се наложи да прочета 2-3 книги от времето на американската окупация на Италия в края на Втората световна война, и там ситуацията беше точно такава. Освен това и България вече 10 години както е членка на НАТО и какво стана? В икономическо отношение нищо хубаво -- ние сме на последно място по стандарт на живота в Европейския Съюз (а по-рано бяхме даже на предпоследно, след Албания). Така че, господа украинци, набийте си в главите (или си го напишете на челата, ваша работа), че ако някога вие влезете в НАТО, от това вашия живот ще стане само
по-лош!
Нека обясня малко това мое пророчество. От една страна съществува психологическа причина, която е в това, че Запада, и особено американците, ще гледат на украинците като на по-нисши същества. В този случай не бих казал, че като на бели роби, но нещо от сорта. От гледна точна на американците, и руския, и украинския, това е все едно някакъв китайски, на такива хора не може да се вярва. Това е. А и всичко това е Азия, не е Европа, нали? Е, може би не е като в Индия, но някъде там. После идва пазарът, конкуренцията с другите страни, значително по-развити от Украйна. Та в Българи това беше основния удар в резултат на нашето включване в Европейския Съюз, а че и преди включването, защото техните политици искаха и при нас да има преобладаващ обмен на стоки с тях, а не с другите страни (например, с Русия). И след като ние не сме "на ниво" то никой не купува нашите стоки, обаче ние си даваме всичките парици за да купим нещо чуждо, не българско. Всичко това е елементарно и очевидно, аз съм говорил на различни места за това, пазара, колкото и да е добър за едни страни, за силните, за по-развитите, е толкова по-лош за слабо развитите страни, като България, а аз мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че и за Украйна, Беларус, Молдова, и прочее. Да попаднеш не на
своя пазар, това е, ах, колко лошо!
Така, а дайте сега да се обърнем и към въпроса
за украинския принос към славянството.
Аз не съм специалист в това отношение, но струва ми се, че това е известно на всички, че в Киев е било прието на времето си християнството, че там е била Киевската Русия, която после се е изместила на север, а и се е отделила от украинците, които са останали на юг. А приемането на християнството е бил много важен акт за това време, той е ознаменувал излизането от варварското невежество (колкото и да е странно днес това от гледна точка на съвременните виждания). И изобщо, през десети век, че и по-рано, когато Кирил и Методий са създали славянската азбука, центъра на славянството е бил на юг, приблизително в района на България, там е бил и представителния и единен славянски език, макар славяни да са живеели и на север, във Великоморавия, както и на изток, около Киев и даже зад Урал. Пък и самото наименование на този град, според мен, е свързано с възхищението или ... кефа, това е велик град, майка на градовете, както е Мадрид за испанците, и Рим за италианците. Това по всяка вероятност е именно така, и украинците имат пълното право да се гордеят и с Киев, и с християнството, и с това, че те са били негови основни стълбове поне на изток в посока към Азия, защото религията е носител на морал и без нея (когато не е имало всеобщо образование) хората са като диваците.
А при това самото название на украинците трябва да идва, според мен (но за мен това е очевидно), от края или перифенията! Тоест това са хора от покрайнините (на
окраине), те като че ли не са основните славяни в региона, ами дълбока провинция, селско-стопански придатък на великата Русь. Ето и техният език (до което скоро ще дойдем) е по-добър от руския, и те изхранват цяла Русия, понеже на север и картофите едва-едва покарват, и независимо от това руснаците ги обиждат по всички възможни начини, мислят си те. Всичко това е така, но да се застава на националистически позиции, че, виждате ли, ние сме добрите, а останалите са боклук, е не само неетично, ами и глупаво и несправедливо, защото всеки народ си има своите постижения. А това, че народите при своето развитие се стараят непрекъснато с нещо да се отличават един от друг, особено ако те са близки в много отношения, от една страна е съвсем естествено, това е част от еволюцията, но от друга страна това твърде често води до смешни различия, само и само да има такива (както разните модни стилове в облеклата, външността, и прочее -- да речем, тези кошници с цветя, които знатните дами са носели по-рано на главите си, или железните "доспехи", в които са се оковавали, или перуките и мъжките цилиндри, и много други примери). Така че, всекиму своето, но не в смисъл, че всеки заслужава наказание в съответствие с неговите действия (както са интерпретирали фашистите този лозунг -- Jedem das seine), а че всеки си има свои заслуги, при един едни, а при друг други, и ако украинците са били стълбове на християнството на времето си, то и руснаците са били стълбове на мира и защитата на околните страни в тяхното време, а и сега са такива (изобщо не си мислете, че да се носи царската корона и отговорността за всички е лека работа!).
В тази насока, но тъй като тук ми се иска да кажа много различни неща аз я отделям под друго заглавие, идва въпроса
за украинския (респективно, руския) език.
Както вече казах (но не аз съм измислил това), преди десет века е имало единен славянски език, чийто център се е намирал приблизително на територията на България, тъй като Кирил и Методий са работили в Атонския манастир на територията на днешна Гърция, и съвсем наблизо до сегашната граница на България (а по-рано и на българска територия). И тогава в този смисъл спорът за първенството на украинците или на руснаците губи своя смисъл, защото първи са били, разбира се, българите! Та нали и християнството е било прието в България през 865 година, т.е. повече от век по-рано от Киевската Русия, а и българския език е бил в основата на славянския език, в смисъл, че сегашния български език стои по-близко до старо-славянския език, отколкото руския, или още украинския (в него няма латински букви, като "i", например). Аз и в това отношение съм лаик, не към получавал езиково образование, но аз имам достатъчно широк поглед върху тези въпроси (аз величая себе си като
интелигентен лаик), за да имам правото да се произнасям по тях. Така че, господа, този път и руснаци и украинци, няма смисъл да спорите чий език е по-добър, аз съм обяснил (в много мои материали от папката "Для всех СНГ-цев"), че само българския език е достоен да бъде разглеждан като еталон за всички славяни (а че и за целия свят, по-късно), и в граматично отношение, и във фонетично, а и в международно политическо отношение (сега, като един от езиците на Европейския Съюз). Тук изобщо не може да има спорове, може да има само неразбрани предпочитания поради инерционността на хората и пристрастността на разсъжденията им (както казват руснаците, и с извинение пред читателите, "своето л##но не мирише").
А този въпрос е много важен, той продължава доста векове, предполагам. Във всеки случай в 70-те години на миналия век, когато аз се учих Петербург, българските студенти от Киев се оплакваха, че в тамошния Университет им четели лекции на украински, което е съвсем неправилно, та нали тогава още съществуваше Съветския Съюз (и приблизително 20-тина години по-късно аз слушах лекции в Австрия на
английски език, което се считаше за съвсем правилно). Значи, разберете ме правилно: необходим славянски език, по всичко личи (или докажете обосновано, научно, че това не е така) трябва да бъде българския, но щом става въпрос за територията на ОНД то това трябва да е руския, поне в официалните учреждения (как хората говорят в къщи, или к кръчмата, и прочее, няма значение). Не можем да си представим държава, където да говорят на няколко езика, единственото изключение в това отношение е Швейцария, но тя е планинска страна, отделните области са изолирани, установила се е такава традиция, и сега те всички изучават английски, така че проблема се е разрешил от само себе си. В рамките на Евро-Съюза няма официален език, но неофициално тази роля играе пак английския, обаче проблема си стои пред тях. Няма смисъл да ви напомням притчата за Вавилонската /
Бабилонската кула; в днешно време да се оправят без официален език в една голяма група хора е просто немислимо. А сигурно така е било и в древността, понеже тогава езиците са се различавали един от друг по-малко, те и затова се наричат Индо-европейски езици (ако не е непременно един език, то са били два-три близки езика).
Сега малко по-конкретно за руския и украинския езици. Макар че за руския аз говорих в цитираната папка (там се е добавил и нов материал в този смисъл), и той е съвършено допотопен, с такъв език в Европа не може (не че ще ви спрат на границата, но ще се смеят зад гърба ви). Същото може да се каже и за украинския, щом и в него има пак същите падежи, а и подобни дълги гласни ("ой", "ий", и т.н.) и не могат да се оправят с 32 букви, та се налага да привличат на помощ и латинското "i". А в политическо отношение той може да внесе само разкол, защото самата Украйна не е единна, една част от нея е за съюз с руснаците, а другата е за съюз с Европа, поради близостта до поляците (с които по-рано, разбира се, са се били, и то не рядко). Ако "водораздела" между двата блока трябва да минава през средата на Украйна то това е най-лошия сценарий (и затова аз се страхувам, че може да се случи нещо подобно -- когато хората започнат да вършат
глупости те никога, като правило, не се задоволяват с някоя малка глупост, не, те играят
ва-банк, и обикновено губят).
И все пак украинския език, от общи съображения че той е по-южен език, а и по някои фонетични детайли, е по-правилен от руския. Да речем по отношение на буквата "е" или "и" те са прави, те казват 'дивка' (в единични кавички аз слагам как думата се произнася, а не как се пише), както в латинския и по целия Запад (diva), което идва някъде от санскрита. Затова те имат и две букви 'и', но нямат 'и
е' както в руския (т.е. руснаците се канят да кажат 'и', ама докато се наканят то вече се отказват и решават да кажат 'е'), което в моята терминология са модифицирани гласни (както в английското 'a
e' в думата back). И след като те са (по-) южни славяни то при тях трябва да има и повече южни, разбирай арабски или персийски, думи. Например, аз съвсем наскоро разбрах, че при тях съществува думата "майдан" като сбор, конгрегация на народа, което е персийска дума, точно 'майдан', и означава това, което и българската архаична дума "мегдан", т.е. централно място в селото, където всички могат да се съберат (ако някой викне "
махай на майдана /мегдана"). А и към всичко останало те са и по-близки за българите, те ... обичат лютите чушки, а руснаците -- йок, в никакъв случай. Но независимо от това, нито руския, нито украинския са достатъчно добри езици, за да бъдат изучавани и от неславянските народи на ОНД, а и за славянските народи използуването на някакъв друг славянски език, т.е. на българския, би снижило, априори, възможните търкания между тези народи с едно
30-тина процента, струва ми се!
Така, и оттук можем да направим лесен преход към следващата тема, че
смутовете в ОНД само правят всяка от страните по-бедна!
Това е не само защото въоръжението струва пари, и възможните разрушения в резултат на военните действия нанасят преки щети на страните, но и защото се разстройва нормалния режим на работа, това не е изгодно за никого. Което се свежда до това, че ако украинците не "рипаха" толкова срещу руснаците, те и щяха да живеят по-добре. И както аз набързо погледнах в един материал по Интернета, то руснаците тъкмо предлагали да поддържат или сформират общ пазар за Русия, Украйна, Казахстан, и другите страни от ОНД, ако те искат. Та нали така и се прави в цивилизованите страни, погледнете арабските страни, или обединена Европа, или Северна Америка (където са обединени САЩ, Канада, и Мексико, ако не греша). Само че украинците не искат мир, те искат безпорядъци, така ли е? Е, аз малко утрирам, не всички украинци искат това, но по-младите, които са успели да пораснат през демократичните години (както и нашите, българските, фашисти) искат тъкмо това, те искат да има спорове, битки, екшъни, за да могат да се изявят с нещо, защото иначе живота им се струва много скучен. Те по своему са прави, но това не е работа, така не постъпват разумните хора, още повече когато руснаците са много силно измесени с украинците, а и няма никакъв смисъл да се спира този процес, той е само от полза за гена.
И ето сега какво се получава. Понеже украинците искат да се отделят от Русия, но в Украйна има много руснаци, то тези руснаци искат да се отделят от Украйна, и тогава Русия е просто принудена да им помага. Тя започва да им помага, но тогава Украйна надава вой пред целия свят, колко лошо постъпва Русия с тях, и че е нужно НАТО да се заеме с въпроса, и тамошните генерали, току виж, че вземат да изпращат оръжие на украинците. Да, ама как вие, мои украински братя и сестри, мислите, ще забогатее ли по този начин Украйна или обратното, ще се разрешат ли икономическите ù проблеми или ще се влошат? Вие какво, чакате да се намесят Великите сили и световната общественост ли? Ама нали когато те се намесват то "покрай сухото гори и суровото" (руснаците имат идиома че "колют много дров"), не е ли така? Нали Великите сили организираха страната Израел, и 10-тина години след това там започнаха безпорядъците, и те не се канят да спрат. За Западния свят, и особено за Съединените Американски Щати, е изгодно да има конфликти по целия свят, това им излиза по-евтино, отколкото сами да ги провокират. Опитайте се да се вразумите, иначе няма да се отървете от безредици!
Е добре, хайде сега аз да ви кажа и няколко мои съображения защо украинците трябва да се примирят с хегемонията на Русия, защо те никога няма да могат да станат "старши брат" и да започнат те да командуват. Тук всичко е много просто, според мен,
цивилизацията в днешно време просто се движи на север.
В смисъл че народите са тръгнали първоначално от изток на запад, може би за да ... не им блести слънцето в очите, предполагам, или просто това е по-лесно, да се намесват в Китай (ако изхождаме от Индия и Хималаите) не си струва, а по-нататък е океана, кой знае (т.е. кой е знаел по-рано) къде той свършва и свършва ли въобще? Така, стигнахме до новия свят, открихме Америка, с техните индианци вместо индийци, и по-нататък какво? На китайците не може да се повлияе, те са твърде много. Тогава какво остава? Ами, остава да се движим на север, и в Европа, и в Америка, и в Азия. В частност руснаците тъкмо това и са направили едно 5 - 10 века по-рано. А защо, как мислите вие? А-а, защото на студ по-лесно се издържа, отколкото на горещина! Те това е то.
И действително, северните народи, вече няколко века показват завиден прогрес за разлика от южните (да речем от арабските страни; твърде много на юг, след екватора, да ходим е равносилно на движение на север, така че това не ни върши работа). Това е защото на студ растенията издържат по-лесно, отколкото на горещина, и дават по-добри резултати. Зимният сезон, ако питате южните народи, не е студен а мокър, и тогава всичко расте и вързва плод. Вие всички знаете, че сега по целия свят се продава канадска пшеница, или леща, или нещо друго, което расте на земята и е хранително (домати там струва ми се не отглеждат, но затова тях ги отглеждат във всички страни в оранжерии); по-рано, по времето на Римската Империя житницата на тогавашния свят е бил Египет, делтата на реката Нил, но сега това е Канада. И с рибата нещата стоят приблизително пак така, нея я ловят повече на север. А как е с хората, а? Къде е по-лесно да се издържи, вие как мислите?
Е, аз лично се замислих (защото се старая да икономисвам от каквото само мога, и реших да измеря кога се чувствувам най-комфортно, макар че това е известно на биолозите), и излезе че това е при температура от 23ºC (може би по-подходяща да е 22º, но аз съм старичък и слабичък и на мен ми е студено). А сега хайде да се отдалечаваме от нея в двете посоки и да направим изводи: кога е по-добре, при 13 или при 33? Аз лично бих предпочел при 33, но много хора (особено в работни помещения, когато човек е облечен), а особено растенията и животните, биха предпочели 13ºC. А по-нататък, да речем при 3º или при 43º? Разбира се че при 3, 43º това вече трудно се издържа, сърцето се претоварва, а разширявайки още диапазона тези изводи стават направо императиви, защото при -3º хората живеят и си свиркат, но при 53º е нужен скафандър или климатик, а той е много скъп. После -13 това е обикновена зима при нас, но 63 вече не може да ни го побере ума, после -23º също може да се търпи, -33º по-трудно, но все пак може, а в плюсовия край на интервала вече се коагулира протоплазмата. Те това е положението. А растенията и животните издържат даже още по-лесно минусовите температури отколкото хората.
А има и друг аспект, аз съм мислил по въпроса. Когато искаш да се стоплиш то запалваш някакъв огън, той повишава температурата в околната среда, затопля я и нея. А когато охлаждаш какво се получава? Ами, получава се това, че едно место охлаждаш, а средата наоколо я затопляш още повече, това не е действително охлаждане на средата а само локално, но това е така, защото съществува един термодинамичен закон, който казва, че не може да се отнеме от едно тяло енергия просто така (да се понижи енергията на електроните, изпускайки нанякъде по-бързите електрони и оставяйки по-бавните), то може да отдаде топлина само ако има кой да я приеме, обаче просто така да се охлади не може (ама просто така да се затопли може), т.е. тук ситуацията прилича на ... временната ос, тя има за нас само една посока. Добавете към това и евентуалното глобално затопляне (за което аз говора, че то
не е толкова затопляне, колкото размесване на въздуха, но малко по малко ние се отдалечаваме от ледниковия период, така че слабо затопляне все пак съществува). В близките два-три века аз просто не виждам какво може да се измени, още повече на фона на мутантните плодове и животни; така че пак ви повтарям, на студ се издържа по-лесно отколкото на жега, за всичко живо е така.
Което естествено, ако се върнем към нашата тема, означава, че Украйна ще продължава да бъде по-слаба в икономическо отношение от Русия, и даже в Русия ще може да расте абсолютно всичко (ако щете и банани, ако се наложи) така че те ще могат да минат и без селско-стопанските продукти, които тя им доставя. Но и за полезните изкопаеми севера като че ли е по-добре, защото на юг по-голямата част от тях вече е използувана. Така че този мой извод очевидно е верен.
Но да вървим нататък, да поговорим сега
за патриотизма и отечеството.
Виждате ли,
патрията, или земната партия (което би трябвало да е същото във фонетично отношение), е хубаво нещо, но в днешно време тя става във все по-голяма степен символична, защото ако страните не се противопоставят особено една на друга, ако съществува всеобщ обмен на стоки и услуги в целия свят, ако човек може да сменя местожителството си и да има двойно (и тройно) гражданство, и да живее където си поиска, ако ще в Париж, ако ще в Ню-Йорк, ако законите във всички страни все повече се изравняват, а и данъците също, че и заплатите (в еднакво развитите съседни страни, но целия свят върви към такова изравняване), то няма особена разлика "на какъв бог човек се моли", тъй да се каже, т.е. какво гражданство той ще има. Такава е реалността, а националните знамена и валута имат второстепенно значение, те вече стават несъществени, всички ние сме хора, няма по-добри или избрани, има (засега) само богати и бедни. Така че, скъпи мои подрастващи, или пък кадрови военни, стига сте размахвали бойната томахавка, както се казва. Хайде да дружим, а? И отчитайте основно икономическите блокове и пазари, така че да може всички в тях да са приблизително равни, и не обръщайте голямо внимание на политическите различия. Нима още не сте разбрали, че няма комунизъм или капитализъм? Има само силно ограничено монополистично производство в рамките на капитализма, и по-либерално капиталистическо, което признава и монопола и частните фирми. Комунизмът в общи линии конвергира с капитализма, разликата засега е в степента на интензификация (респективно, експлоатация) в едни страни, но всичко това е въпрос на време, въпрос на няколко десетки години (ама и половин век да е, какво от това?).
Това е положението, мои уважавани (след като сте малко, а?) читатели. Вече е време да приключваме, но нека кажа накрая и нещо
за спешните мерки в дадената криза,
защото някои от вас са прави да възразят, че тези мои нравоучения са само приятни разговори, но когато гори огъня няма смисъл да разясняваме правилата за пожарна безопасност, той трябва да се гаси. Е, то е така, ама не съвсем. Най-малкото защото още не сме взели да се замеряме с атомни бомби, ама току виж и до там стигнем? Така че правилата за безопасност и мирно съжителство трябва винаги да се разясняват, даже и когато успеем да потушим огъня също трябва да се разясняват, за да знаем за в бъдеще. И после, вие знаете, че тези спешни мерки, ако не броим още по-голямото разпалване на огъня в процеса на гасенето (чрез доставка на оръжие от различни страни и на различните страни в този конфликт), се свеждат само до приложението на
по-голяма сила (както аз разяснявам на редица места), за да може противниковата страна да се ужаси и да се откаже да се бори (както, да речем, за да дам пример, постъпиха американците в края на Втората световна война с Япония, или пък тогава, както постъпиха след атентата на Бин Ладен в самото начало на сегашния век, обявявайки война на цял един народ), или даже да изплашат и двете страни (каквато беше ситуацията с бомбардировките в Югославия), ако се намеси (уж) неутрална страна.
То именно така и става когато зрители от страни започват да помагат, на тях им дай да погледат екшъни наяве, а че конфликтиращите страни дават човешки жертви -- е, ами че не ние сме ги накарали да се карат, я, ще кажат зрителите. Така че, преди всичко, опитайте се да си помогнете сами! Защото са виновни и
двете страни, процесът вече се е зациклил, не може да се каже, че едните са виновни, а другите са жертви. Тъй като, ако изхождаме от моето твърдение в самото начало, то първоначално виновни са били украинците, че са искали да се отделят от Русия
по нецивилизован начин, обърнете внимание, защото те са били слабата страна при противопоставянето Украйна - Русия, и Русия е носила отговорността, но пък тя нищо и не е направила, не е започнала да воюва с Украйна. Така че на този етап явните виновни са били украинците (и "пуберитетите" и старците). Обаче после, когато са започнали сепаратистките прояви в Украйна, там слабата страна са били украинските руснаци, а силната това е самата Украйна, така че там са виновни тези руснаци, а отговорност носи Правителството на Украйна, обаче то не се е справило удачно, не е потърсило заедно с Русия разумни мерки, с цел да са запази този съюз, или пък да се разведат цивилизовано. Но ако сега Украйна започне (или е започнала) да воюва с тези руснаци, то тогава конфликта прераства между Украйна, като по-слаба страна, и съответно виновната е тя (ако аз по старому съм прав в моето твърдение в началото), и Русия, която носи отговорността за (не-) разрешаването на конфликта. Така че вече, при все че Украйна по старому е
по-виновна, все пак са виновни и двете държави и те двете носят отговорността. Само с танкове тук няма да се оправят нещата, навярно е нужно някакво общо осъждане и на едните и на другите, и на руските сепаратисти, и на украинските националисти, но важното е това да е общо решение.
А сега за това какво значи цивилизован развод. Е, ама то това е очевидно, това е както направиха чехите и словаците, в далечната 1993 година (струва ми се). Ако украинците са такива, че те винаги са готови да подозират противника във фалшификации (а аз мисля, че те са точно такива, защото и при нас в България твърде често става така, по-слабите, съдейки по самите себе си, са винаги недоволни, тук е актуално -- моля по гнусливите читатели да ме извинят -- удачното сравнение, че ... на скапания член топките му пречат), то тогава съществува очевидно решение: трябва да се провежда
явно гласуване! Вярно е, че така хората рискуват малко, но пък какво е това, в крайна сметка, в Украйна хората, или искат да дружат с Русия и да бъдат в един впряг с нея, както е било почти хиляда години, или не искат; нека да бъде ясно кой ще носи отговорността за следващото още по-голямо понижение на жизнения стандарт, основно в Украйна, но и в Русия също. Или пък да се провежда гласуване по Интернета и резултатите да постъпват към двете държави, или да се използува като междинно звено някакъв сайт на Евро-Съюза и да се изпращат там мненията на хората, с използуването на шифри, а оттам да могат да постъпват към двете страни -- нещо такова, има много варианти и съвсем не е трудно да се изработи такъв, че да не може да се фалшифицира нищо. И в резултат на този референдум нека се изработи точен план как ще протича този процес, по месеци и години, но аз мисля, че при всички случаи трябва да се почака едно 4-5 години, до окончателното разделяне.
Или тогава да се очертае приблизително зоната на
разделяне на самата Украйна на източна и западна, където само западната може да мине към Европа. И всичко това без да се бърза, защото всички трябва да могат да вземат необходимите мерки, и европейските държави, и Русия, и другите страни от ОНД. Това не е като да се раздели едно семейство, тук са
милиони семейства, не бива да се действува припряно. А още по-добре е да се проведат
серия от гласувания, две или три, през половин година между тях, за да може хората сериозно да обмислят нещата. Или да се постави някаква
неутрална полоса между гласовете "за" и "против", като, да речем, отношението на по-голямата част към по-малката да се различава с повече от 5% (а че може да се иска първоначално и десет), и да се провеждат референдуми докато хората покажат истинска разлика (та нали горе-долу по подобен начин се избира римския Папа), за да не може после да се каже, че е станала грешка. Защото Украйна, дори и да не е чак толкова голяма държава като Русия, все пак е доста голяма, това ще бъде почти като "битка между динозаври".
Ех, ама то се оказва, че аз мога и още нещо да добавя, за това
как Запада гледа на силата на Русия в региона.
Аз не мога да съм съвсем уверен в случая, но ми се струва, че и цяла Европа, а и САЩ,
не искат да са обвързват в открита военна конфронтация с Русия. Те не искат, и от опасения за многото жертви, но и по простата причина, че Русия за тях е
изгодна като сила в региона, без нея би станало по-лошо, трудно би било да се удържи недоволството на арабския свят (или поне на мюсюлманството), а борбата за господство в района на Хималаите продължава да бъде централен пункт в геополитиката на Великите сили! Някои от вас може би си спомнят, че още през 1968 година, при десанта в Чехословакия, мнозина се надяваха, че Запада ще се намеси, но той, и това беше разумно, според мен, не се намеси, помърмори известно време, но не се намеси, считайки това за вътрешна работа на страните от Варшавския договор. Аз не разбирам защо сега много украинци (аз съм почти сигурен в това) мислят че Запада ще се намеси, аз лично не мисля така. Та нали ако Русия не беше толкова силна, то тя щеше да вземе да
търси съюзници, може би би се обединила с Индия (древна цивилизация, миролюбива религия), че и с Китай (очевидно също древна цивилизация и огромна, най-населената страна в света, и също, както размислих, в общи линии миролюбива, не е завладявала колонии, а даже се е защитавала от монголците на времето, съвсем достоен съюзник, при това и комунистическа страна, няма да гледа на руснаците като на ... маймунки в зоопарка, примерно казано). И ако това се случи то с такъв блок вече няма да може да справи никой!
Така че, господа, мислете, но се вразумете. Първата работа тук е да се прекратят военните действия и да се започне да се мисли спокойно и
бавно. А аз на изпроводяк ви посвещавам следното стихче, дано то да охлади малко някои от по-горещите глави.
Той, руснака, щом се случи,
знай добре как да се бий,
тъй че,
окраинец, слушай,
ти ината си надвий,
инак все ш'си омърлушен,
дор главата ти уври!
12.2014
РАЗНИ НЕЩА ПРЕЗ 2016-А ГОДИНА
Значи, господа, аз се отказах да добавям нови неща към моята публицистика, но понякога нещо се появява, и то не някаква нова тема, защото аз вече съм обхванал всички интересни теми (а ако нещо не съм обхванал, то това и не е глобална тема, а просто така, чесане на езиците), обаче остава да се добавя тук-там по нещичко, и тъй като всеки път да търся подходящото старо произведение и да добавям към него забележки под черта в
n места (защото всеки сайт си има свои особености и е нужна отделна редакция) е досадна работа, то аз реших да започна да пиша сборни статии. Като че ли досега никой не е писал такива неща, но пък аз съм уникален (уни + кален, и нека добавя и това, че на руски "кал" значи нещо още по-лошо, то значи ... изпражнения) писател, така че на мен ми е позволено. Аз, naturellement, мога да пиша и кратички статийки или писъмца, и да увеличавам броя на моите "произведения" (в кавички, защото за мен произведение това е книга, нещо самостоятелно), но аз просто не обичам това, а и аз трябва не да увеличавам броя на нещата си, ами да го
намалявам, за да не сащисвам читателите без нужда. Така че, ето, ще ви се наложи да свиквате с такива хроники или реминисценции. За всеки случай аз ще слагам точки или подзаглавия.
1. Процентите в банките
Този въпрос мен ме вълнува и сам по себе си, а и затова, че аз казвах, че когато процентите паднат под 2 то значи ние вече се каним да излизаме от световната криза, ама нейния край засега не настъпва, поне в България той сигурно не е настъпил. Така че тук се присъвокупява, (но не се съвокуплява) темата за
световната криза. Тоест въпросът е такъв: защо банковите проценти са такива ниски и колко още може да очакваме те да падат? И, респективно, какво става с кризата?
Защото у нас процентите още не са стигнали нулата, но в чужди банки у нас те са я достигнали, нашите са вече под един процент, а на Запад процентите тук-таме са отрицателни. И те падат доста бързо, за една-две години с 3-4 процента. Ако така продължава то, да речем, в 2017 година те могат да са около минус 1, а в 2018 навярно и 2-3 процента
под нулата! Особени "студове" тук не се очакват, но до минус 3-4 "градуса" може и да стигнат. Даже аз лично, като супер икономичен човек (по принуда, и при това демократична), мисля че ще търпя 2-3 отрицателни процента ако се наложи, защото няма изход, дребни суми мога да си държа в къщи, но големи не мога -- и сейфовете се отварят, а и струват сумата пари. Аз бих започнал да купувам злато, то се продава, но ...
не се изкупува обратно така лесно както парите. Тоест ако вие си купите злато то при продажбата ще загубите поне 15% (не съм специалист за да ви кажа по-точно), а и то се продава под формата на монети или неголеми плакетки (от порядъка на 20 грама) и ще ви го купят в краен случай като злато, не като украшение, което ще понижи цената още с 20-тина процента.
Е, какво да правите в този случай аз няма да ви посъветвам, за това съществуват дилъри и те се "хранят" от вашите пари, ама и самите те не знаят какво точно да правят, разбира се -- пазара по принцип е непредсказуем, и кризата също. Аз лично бих се старал да харча колкото мога да си позволя, което не само е разумно за хората, но е и правилно влияние върху пазара на парите и върху банките, т.е. основния процент е толкова нисък защото хората
имат пари. Няма смисъл да се съмняваме в това защото банките живеят от разликата между внасям - тегля, и ако хората или фирмите искат да вземат пари, то процентите растат, а ако не искат то те падат. По идея звучи доста странно как в страна като България, най-бедната в Евро-Съюза, хората имат пари, но това е така, те имат, и то повече от 3 средни работни заплати, което вече е множко (на Запад една нова кола струва около 2-3 средни заплати, и ако там хората насъберат пари то те просто си купуват нова кола, че даже си сменят и любовницата, а?).
Така че изхода от кризата ще повдигне малко процентите, за да ги приведе в норма, и правилното положение (според Мирски, а пък икономистите нека оспорват това) е най-ниското положение на кривата на процентите да ознаменува излизането от кризата, и ръста на цените да говори за нормално състояние (т.е. за назряване на нова криза, ха, ха). Което значи, че оттук следва простия извод: края на кризата ще означава ръст на цените на стоките, засилване на купуването на разни предмети, и развитие на производството. Което на свой ред означава че ... няма на какво особено да се радваме! Защото, виждате ли, за бедния
винаги е лошо, и когато няма криза (цените са високи), и когато има криза (няма работа и пари). Затова аз и не желая особено да излезем най-накрая от нея, защото тогава всички мои спестявания изведнъж ще паднат (щом цените ще нараснат), а аз повече не мога да се възползувам от интензификацията на производството и пазара, защото човек не започва да работи активно на 70 години. Аз съм доволен и така и така (защото няма смисъл само да недоволствувам).
Но все пак е интересно как може да се помогне на кризата, за да свърши тя, защото: колко дълго? Значи така, за да свърши кризата, аз обяснявам просто, е нужно да започнат да се търсят хора за производство на каквото и да било, и тогава вече при тях да се появят пари, и те да започнат да ги харчат, нали така? ОК, обаче какво да се произвежда, когато вече всичко е автоматизирано и роботизирано? И, от друга страна, при нас, при бедните хора и в бедните страни, няма толкова пари че да си позволим да търсим само натуралното (или еко, или както там го наричат). На Запад, в богатите страни, хората започват да се хранят с натурални неща и това изисква обикновен, че и неквалифициран човешки труд, там те по-бързо ще излязат от кризата (макар че те и по-рано влязоха, така че няма особена разлика). А ние продължаваме да се храним с всякакви заместители защото те са поне 2 пъти (че и 3) по-евтини.
И ето сега стигаме до една моя теза, която аз разработвах и под формата на утопичен разказ, а именно: войните в известна степен
помагат на производството, разрешават по-бързо кризисните ситуации (ultima ratio или последното средство, все пак)! Аз не казвам, че ние трябва да се бием, това е добре само за природата, не за нас, но ние все още не сме се научили как безболезнено да
разрушаваме! Защото всичко се свежда до това, да разрушим нещо и да създадем нещо ново. На хората им дай да създават, но да разрушаваме ние не умеем. Така че аз и не виждам възможно разумно влияние на този процес. Ние не искаме да се откажем от придобивките на цивилизацията, и страдаме от това. А природата, или Дядо Господ, прилагат свои методи, това са природните бедствия, войните, и подобни неща. Когато няма войни, то възникват парадокси, като отрицателните проценти. Когато по един или друг начин парите (при бедните, разбира се) намалеят то ние ще започнем да излизаме от кризата, и процентите ще растат (и дал Господ това да не става твърде бързо, а така, по процент на 5 години).
Все пак аз мога да дам предложение -- аз нямаше да съм Мирски ако при мен се изчерпеха всички идеи и предложения. Но и тук всичко е очевидно, то е в
социализацията на обществото, в отстраняването на
необходимостта да се трупат много пари, в спокойния живот и в
осигурената работа. Е, докажете ми че не съм прав. И въпреки че сега у нас има демокрация (което за България е еквивалент на гладория) нещо може да се направи; независимо от това че е по-трудно в условията на разногласия, но е възможно. Положението трябва да се отрегулира юридически, но идеята е в това хората да започнат да създават някакви групи, алианси, в които да влизат със своите средства процентно на техните доходи (т.е. бедните дават по-малко, а богатите повече), излизат от тях със затруднения и процентно към общата сума пари в алианса (т.е. ти може да получиш както повече, така и по-малко, ако излезеш след време от алианса), а иначе те са пожизнени и парите или средствата остават за самите алианси и за новите членове. Това трябва да са някакви комуни или гилдии, в крайна сметка, но организирани на по-добър принцип, така че човек сам да може да си подбере обществото от хора, а не всички да ги събират в общи "кошари", или да се подчиняват на фамилни връзки, тъй като хората се раждат различни и имат различни интереси, способности, и интелект. По-подробно няма смисъл да говорим, по простата причина, че хората сега все едно
няма да поискат да прилагат подобни неща, те още
не са дорасли до това, но аз може и да разработя тази идея в някакъв фантастичен роман (ако стигна до писане на романи).
А, аз мога да дам съвет и по отношение на начина на влагане на пари в банките сега, при ниски и почти нулеви (а даже и при отрицателни) проценти, но и тук всичко е близко до акъла и е в духа на съветите как да печелите повече от парите си в банките, които давах преди 20-тина години. Значи, ако да печелите не може (почти) нищо, то тогава важното е поне
да не харчите, а банките, поради принудата някак-си да съществуват при слаба интензивност на обмена на пари, започнаха да измислят всякакви такси или комисионни за каквото и да е, особено за теглене на пари от влоговете, и особено ако искате да използувате касите, а не автоматите. И така излиза, че таксите далеч надхвърлят всички възможни проценти и то за годишни влогове, ако вие не оперирате със суми от порядъка на
хиляда евро (или по две в левове), едва тогава таксите влизат в рамките на под един процент. Аз имам впечатление от това, и най-лошо е ако поддържате текущ влог, за да можете да теглите пари когато си поискате, а ако имате и карта за банкоматите за това също се вземат всякакви такси (а пък ако нямате, то ви вземат още повече на касите).
Така че изходът е просто в това
да не поддържате текущи влогове, или да оставите само един такъв където да ви превеждат парите от работата. Но по мое мнение по-добре да закриете и него, ако нямате прилична заплата или пенсия (например от порядъка на 500 евро), когато за вас не е важна загубата на 1-2 евро на месец а удобството. Иначе дръжте всичко в годишни влогове (а може и в двугодишни), и имайте още един тримесечен, където може от време на време да прехвърляте пари, но теглете от него само веднъж на три месеца. Сложничко е, но нищо не може да се направи. Ако чак толкова ви се наложи да теглите срочно пари, то нарушете най-далечния годишен депозит (т.е. този, чийто падеж е бил наскоро, а следващия е далеч), тогава вие просто няма да получите вече символичните проценти, но няма да плащате такси за нищо. А имайте предвид и тази подробност, че след като вече почти всички хора използуват фонокарти и не получават пари на касата (по месторабота) или по пощата (за пенсиите), то най-големите опашки се получават пред банкоматите в дните на изплащане не пенсиите и заплатите, така че ако решите да се върнете към стария вариант, то вие само ще спечелите време от чакане на опашки. Или в най-лошия случай си изберете някоя дата 3-4 дни след този ден и считайте, че
тогава ви плащат.
2. Грижи за здравето
Е, това е просто мой "топик", тъй като аз, принуден от демокрацията у нас, която (не че специално, но така се получава) осъществява
геноцид на интелигенцията, макар и по-цивилизовано, разбира се (без разни архипелази или "беленета", и без културни революции, а просто оставяйки ни да си умрем от собствена смърт в полу-гладно състояние). Така или иначе аз лично съм стигнал до редица изводи за това как може да се живее не само по-евтино, но и по-здравословно в градски условия. Аз съм излагал доста подробно тези неща в моето "Оцеляване", а и в други статии съм обяснявал какво да се яде и как да използуваме правилно пазара, но някои моменти са доста важни, и хората просто не искат да правят това (днес народа започна даже още по-малко да събира каквото може от природата защото в магазините вече има всичко), така че аз мисля, че известно повторение няма да навреди. А и това няма да бъде повторение, а акцентиране на по-важните моменти, с добавяне на нови аргументи, свеждащи се основно до личния ми опит, т.е. до проверка на практика.
Така, нека започна тук от
глухарчето. Аз лично вече почти цело-годишно слагам листа от глухарче на всичко което готвя (тъй като вече не ми останаха зъби да го дъвча -- гадната демокрация доведе то това, че всичките ми зъби изпопадаха, а по-рано, при тоталитаризма, те си бяха здрави и прави, така че вината на демокрацията с това е доказана, нали?). Аз използувам също и този див лук, който взеха да продават в някои магазини в саксийки (даже на едно място под названието "Хималайски", макар че аз си го бера в близкия парк). Тъй като един мой бивш колега дотолкова се пропи, че си докара вече и цироза, аз реших да погледна в една книжка за лечебните треви и се оказа, че глухарче прилагат основно за лечение на заболяванията на черния дроб. А този дроб, било то защото хората отдавна го нагъват даже суров, заради съдържащата се в него кръв, било то защото са разбрали някак-си, че той е много полезен за здравето, но това е залегнало в езиците, и аз по стар навик търся във връзките между думите доказателства за здравия разум на народите. В този случай в българския (руската дума "печень" ни говори само за запичането ù, това не е интересно) е известно турското, което трябва да е и арабско, название "джигер", което е просто нещо много "
дживо", а по-точно (според Мирски) джигера прави ... джигита! И имайте предвид, че аз не преувеличавам, защото последната дума се извежда от арменското "джи", което значело кон, т.е. нещо много бързо, като ... джипа, за да придадем съвременно звучене на моите изводи.
Така, и това че глухарчето е много полезно е известно на всички народи, но на младите им дай разни снекове и коли, и прочее, а пък старите ги мързи да го берат. В същото време вече започнаха да продават някаква рукола, която има подобни листа и навярно е нещо подобно. Но работата е там, че, както намекнах, тези които имат пари не събират сами нищо от природата, а тези при които те са недостатъчно считат под достойнството си да събират треви по ливадите (так където са "акали" кучетата, според техните утвърждения, а това което съвременната химия "ака" в нашата храна те не забелязват, или пък не искат за забележат). Така че даже когато няма прясно глухарче аз си го осолявам (с оцет и сол и практически без вода), така също и този див лук, и го добавям към всяко ядене. Също така взех да използувам и
остатъците от вишни (без костилките) от които си правя вино и да ги добавям като кисел плод; също и диви ябълки, дюли, корнишони (в ястията, не само на салата), и прочее. И никога не приключвам обеда си без да изпия 2-3 глътки естествено вино и не от грозде, а от диви плодове (примерно от: къпини, шипки и ябълки, вишни, черници, бъзи, и т.н.). Това, разбира се, е по-полезно от купешките вина, и тъй като за мен това е малко, то аз си правя и всякакви сладка, и медове (или сиропи), където особено ценя: мед от глухарче, мед от акация (това всичко от цветовете), сладко от вишни, от черници, от бъзи, и от много други. Всичко това са витамини, всичко е натурално, и освен всичко останало е и към 3 пъти по-евтино, а там има и естествена захар, не подстладители.
Също
яйчените черупки съдържат чист калций, и затова са много необходими и за млади и за стари, и най-важното -- заместват млякото! Значи аз вече от десетина години ям всички черупки и просто
не изпитвам нужда от мляко, а то само по себе си и
не е много вкусно ако е прясно (аз си спомням, че като дете не обичах да пия мляко). Аз ям извара, понякога сирене, но мляко, дори и кисело се случва да изям
в годината не повече от 2-3 килограма. Черупките просто се събират, може от сурови, а може и от варени яйца, леко се запичат, и се хрускат (няма нужда да ги чукате, те няма да ви порежат). Средната консумация това е черупката от едно яйце за 5-6 дни. Елементарно бе, Уотсън, както се казва. И обърнете внимание, че калция е просто основен градивен елемент на организма, той е нужен не само за костите, той е нужен и за ставите, и за кръвоносните съдове, т.е. това е и лекарство против атеросклероза. На мен това прекрасно ми помага, а аз съм хилав, старичък, и имах проблеми с едната колянна става.
Така, и след това идва
движението! Аз мисля че не само жената е движение (прословутото италианско la donna e mobile, което означава не точно това, а че тя е изменчива, обаче корена а същия), но и въобще живота е движение. Нужно е не само да се ходи, нужно е да се скача, да се джогира, тогава човек известно време е във въздуха, той лети, мускулите се напрягат. Но и да се ходи също. Аз лично не само че се качвам и слизат от 5-я етаж пеша, аз взех да бойкотирам изобщо градския транспорт и да ходя поне по 10-тина спирки пеша, и още толкова обратно, това са час и половина (но не по-малко от час) добър ход в едната посока, това е полезно, и това икономисва много, според цените сега, в 2016-а година, в България, това са около 8 яйца за един билет, а за мен това е цял дневен пансион,
включително и пиенето, само един билет! Ето това е. И освен това аз джогирам само веднъж в седмицата, преди къпане, в коридора на апартамента, напред и назад, или под прав ъгъл, но сега, при моите 66 години, аз правя 2,000 подскока, към 20-тина минути (а когато започнах едва стигах до сто). И отдавна се отказах от пушенето, по икономически съображения, и се чувствувам вече както когато бях на
50 години (е, с изключение на "мацките", но те отдавна се отказаха от мен, щом като нямам пари). Това се нарича rejuvenation по английски или подмладяване по български, т.е. аз се превръщам почти в някоя ... Юнона, само че от мъжки пол. А, и правя още лицеви опори, когато започнах май че бяха 10, а сега аз правя, също веднъж в седмицата, преди джогирането, 40 (четиридесет) парчета. Е, докажете ми, че това не е правилно. Но все пак не са каня да повишавам повече натоварването, даже твърдо съм решил, че от 70 години ще почна да намалявам всичко -- ами че аз няма да ходя на Олимпиади, я.
А пък ако питате мен, то полезно за здравето е и
пиенето, особено за старите хора. Но ако е умерено, което за мен означава 60-90 грама водка, и 100-150 грама вино на ден. Виното е натурално, както казах, за храносмилане и заради витамините, а водката са всякакви настойки (или ликьори, само че аз практически не слагам захар), т.е. в определена степен също лекарства. Както съм отбелязвал на друго място, и както някои навярно знаят, на Запад, в Германия, например, където пише "Apothecke" се продават ликьори; също и италианците когато казват "cordiale" подразбират някаква водка или настойка. Моите настойки са, да речем, от: лимонова или портокалова коричка, анасон, дива вишня (зрънцата са с големината на бахар и са леко горчиви), малина, вишня, горска ягода, рябина (на български се дава като офика), от стъблата на копър и кориандър, и още от какво ли не (все още не съм правил, но мисля, че ще се получи удачно, от: ананасова кора, нар, боровинки, и прочее). И обърнете внимание на този факт, че аз използувам не спирт за пиене (какъвто при нас не се продава и който трябва да е по-мек), а обикновен аптечен етилов алкохол, 95%, който разреждам в нужното съотношение (3 части вода, 2 части спирт), като предварително водата или настойката се кипва. Това също си има своите предимства, тъй като там няма смекчаващи добавки (аз слагам само лимонтозу и половин чаена лъжичка захар на половин литър готова водка), а пък след като спирта се чувствува то това е дори
по-добре, та нали човек иска да усети нещо в гърлото си, не просто да налива вътре (като бензин в резервоар, примерно). И при това аз я оцветявам със сладкарски боички, сменям вида ù всяка седмица, така че това е чисто удоволствие, това е тъй наричания night cap или нощен калпак.
Предвид на всичко това аз реших, че ще живея поне до 83 години, а още по-добре до 86, и направо идеално, ако до 88, защото това е много хубаво число (eighty-eight, звучи почти като "ей-ей"). А до 83 изчислих че ще живея защото най-после се пенсионирах с 16 само години трудов стаж, и някой месец отгоре, и щом като е така, то аз съм длъжен да я използувам още поне толкова години, и като добавите това към 66, то излиза че стигаме до 83-те години. Аз направо съм
задължен да доживея толкова, защото моите пенсионни вноски по-рано, в тоталитарните времена, бяха 20% от брутния ми доход, а сега моята пенсия е към
17% (едва) от сегашния среден доход, което означава че остават още 2-3 процента и за самата пенсионна институция. А аз отивам нататък към 86 и 88 защото тези сметки са за средна работна заплата, а моята е била средно от порядъка на 1.2 от средната, което дава увеличение с 20%, или 20 години получаване на пенсия. Е, до 86 това е правилно, а пък 88 е просто моята молба към Всевишния. Обаче да оставям нещо на държавата аз считам за абсолютно необосновано, аз достатъчно се намъчих за 25 демократични години.
А, без малко да забравя, аз просто не боледувам от
нищо! Така че ще се наложи да ... умра здрав, но тук нищо не може да се направи, щом това е чак толкова наложително. За последен път аз купих от аптеката лекарство (ако не броим по литър спирт всеки месец, което строго казано и не е лекарство) някъде преди 5 години, това беше кутийка аспирин, и като разбрах цената ù то се ужасих и реших повече и аспирин да не купувам, и той стои все още някъде при мен. Така че аз и лекарства не приемам, и по лекари не ходя, щом трябва за това да се плаща. Те такива ми ти работи във връзка с грижите за здравето.
3. За студената учтивост и безчовечния капитализъм
Аз наскоро се усетих, че през последните няколко години ми прави все по-силно впечатление колко културен е станал нашия народ (а предполагам че и други народи), и особено учтиви са в магазините, където направо ти "продават" или "завират под носа" учтивостта си като допълнителен сервиз. И се оказва, че на мен това ми прави
неприятно впечатление, защото това е прекалено, което на руски е "чересчур", което, след като се замислих, излиза че се разбива на через-чрез + чур, като последната дума значи проклятие, урочасване (или по скоро се използува за прогонване на уроките), т.е. това е нещо въпреки проклятието, нали така? И защо това е толкова лошо за мен, а? Ами защото това е измама, отвличаща маневра, един вид прелъстяване, това те обезоръжава и те хващат, тъй да се каже, по долни гащи!
Не стига това, ами много хора, и особено жени, започнаха в разговорите с познати също да им желаят наляво и надясно всичко най-хубаво, nice day на родния ни език, защото това нищо не струва и предразполага хората. А според мен едно нещо е когато някой действително се интересува как вървят нещата при теб, или иска да ти върви в живота, а друго нещо е когато учтивостта просто я навличат като модна дрешка, целяща да те заблуди по някакъв начин. По тази причина англичаните (и американците и прочее) обичат често да добавят думата indeed (наистина), за да те убедят, че те са искрени, с което, всъщност, със своята настойчивост и парадност, доказват тъкмо
обратното, така както и думата "уважаеми" използувана в официалната кореспонденция до непознати лица за които човек
няма никакви основания да ги уважава (след като не ги познава), или даже ги ненавижда (както опонентите в Парламента, или пък в съда).
Е, тук почти всеки друг човек би казал, че това е хубаво, но аз забелязвам тези неща защото ненавиждам лицемерието. И особено парадират с това по- ... елементарните (за да не кажа глупави) хора (или по-точно жените, ха, ха), така както се гордеят с модната си прическа или с каквото и да е чуждо или купено (не със своите знания или умения). Както и да е, в нашия несправедлив свят всеки има правото да проявява някаква мимикрия, но аз използувам това наблюдение като встъпление към безчовечния капитализъм, или демокрацията от десен (или западен) тип, защото тази парадна учтивост е съвсем
студена, както и подобава на капитализма, и особено учтиви станаха в такива учреждения, където не могат да ти предложат почти нищо друго освен нея (както, за да дам пример, се отнасяха с мен практически безупречно учтиво в пенсионната инстанция, където определиха, че на мен трябва да се плаща малко по-малко от 70 евро (под 140 лв.) на месец, което -- просто така, за сравнение -- се равнява на 85 ... билетчета за градския транспорт, тоест почти по три билетчета на ден за
всички разходи!). Това е като, за да дам още един пример, ако човек отиде при участъковия си лекар и последния с усмивка на устата му казва: "Ах, това сте Вие, господин Иван Иванов, радвам се да видя че Вие изглеждате все още добре, особено като се има предвид че имате неизлечим карцином, ха-ха, е, разбирате, нали, който ще ви закара в гроба след има-няма две години. Обаче Вие не се вълнувайте, тук нищо не може да се направи, освен да Ви давам обезболяващи средства. Аз лично от цялото си сърце ви желая щастлива смърт, indeed.".
А че капитализмът е безчовечен това би трябвало да е приблизително ясно на всеки, защото той е като живота, а пък той е, както знаете, c'est la vie. Но сега аз се каня да изкажа и по-силно твърдение, аз считам, че
капитализмът е относително към своите възможности най-безчовечния от предишните обществени строеве, като крепостничеството и робовладелския строй! Защото: какво е можел да направи един крупен робовладелец, или, да кажем, фараон за своите роби, а? Той не е можел да ги пусне да си ходят живи и здрави защото къде са можели те да отидат след като наоколо е пустиня (или планини и гори, ако вземем феодализма) и там те ще умрат за броени месеци, а така той
се грижи за тях, той ги храни. Ами че ако хората са можели да живеят разединено през онези времена те и щяха да живеят, но са нужни държави, градове, промишленост, военна сила, и тъй нататък. И освен това робите (а и крепостните) са изцяло необразовани, те са просто по-умни от другите животни, но все едно са животни и живеят като животни. И даже самите "животни" не са искали да живеят отделно, те са искали само да имат добри стопани. И ако от време на време, то тук то там, са възниквали брожения и въстания, то те са били просто разновидност на ... самоубийството, т.е. въстаниците са знаели, че ще загинат, но са искали и други да пострадат от това.
Да се просветят всички в тези времена не е било възможно, нито всички да се облекат прилично, нито да се нахранят, и тъй нататък. И изобщо всеки обществен строй съществува за да
експлоатира хората, аз отдавна съм обръщал внимание на това, без експлоатация няма общество, няма развитие, тук нищо не може да се направи, това е така и днес. Разликата сега е в това, че се е сменила формата на експлоатация, работниците са по-разкрепостени, могат да се движат свободно, но те са били и си остават роби на капитала, и без това робство просто не може, иначе обществото ще се разпадне, това е сигурно. И при комунизма или тоталитаризма съществуваше експлоатация, т.е. изстискване на всичко което е възможно от хората, в името на общото благо. А че от това общо благо се ползуват не всички -- е, ами то всички и не могат. Но това, което аз твърдя, е че по-рано просто не е можело да се направи по-добре (иначе хората биха го направили). Виж, след изобретяването на парната машина, и особено на електричеството, всичко се е изменило, появила се е възможност за лесна
мултипликация, можело е да се освободят сумата хора от работа. И капитализмът ги е освободил, те са станали безработни. Сега най-важното е да се
намери работа, тя да се
измисли, не да се извърши неизбежно необходимото, чактисвате ли разликата? Основният стремеж на добрия капитализъм или капиталист е откриването на работни
места, а не изпълнението на необходимата работа, търсят се не хора за работата, а работа за хората.
Което по друг начин казано означава, че всички потребности на хората в общи черти са
удовлетворени, измислят се нови потребности. Хората могат елементарно да се облекат и настанят в жилища, но те винаги искат нещо ново и не могат да уталожат своя размножителен инстинкт и хората стават все повече, неоправдано повече, аз и за това съм говорил. Но самият факт, че се изхвърлят стоки поне три пъти по-рано от определения им срок -- леки коли, всякаква битова техника, къщи, мебели, дрехи, че и храна понякога -- означава че се произвежда повече от нужното, не че не достигат стоки. Освен това не забравяйте, че вече почти цялата ни храна е синтетична и хората я купуват волю-неволю, защото тя излиза средно три пъти по-евтина (сравнете с тъй наречените "био" продукти, които са приблизително толкова пъти по-скъпи). Ако това не беше така то хората щяха да ходят гладни, е сега е достатъчно човек да обиколи 2-3 ... кофи за боклук и ще намери нещо за хапване, ха, ха.
А че това е така, че хората могат лесно да бъдат нахранени, нека ви дам няколко примера, от които се вижда, че ако едни гладуват, то други просто се чудят за какво да си харчат парите. Примерно, в момента в САЩ, а и в други западни страни ако се обърнат парите в долари, когато човек влезе в една пицария той плаща за пица и кола или кафе приблизително 50 щатски долара (във всеки случай аз знам от очевидец, че преди 30 години, през 1986, цената на една пица в заведение в Щатите е била към 18 долара и ако дадеш 20 то не ти връщат ресто, а цените скачат двукратно приблизително за 15 години); в същото време аз лично, по принуда на демокрацията, се научих да харча на месец за ядене и
пиене, приблизително 25 долара, и
не се оплаквам от това, на мен ми стига (макар че аз
мога да похарча и още 25 долара, ако това е нужно, но не повече)! Друг пример: аз лично и в момента на писане на този материал използувам компютър Pentium-3 където има 1/4 Гб оперативна памет а на диска има 10 Гб, и това напълно ми стига за текстообработка, докато в същото време аз не съм убеден каква е последната новост в тази област, но мисля, че ОП е нараснала до 4 Гб, а дискове с по-малко от 200 Гб вече трудно се намират и аз не знам какво хората правят с такива машини (най-вероятно те използуват модерни софтуерни продукти които
специално използуват на порядък повече памет от необходимото). Или да вземем за пример последния "хит" в кулинарната индустрия, тъй наречената емулсия от свински кожички, която се слага масово в саламите (или декстрин вместо бульони, мутантни плодове и зеленчуци, и тъй нататък) -- защото след като вече свинските кожи не отиват за обувки то защо да не ги даваме на народа да ги изяжда? Но в резултат на такива хитрини всичко е евтино и стига за всички.
Освен това нека ви напомня че пенсионното осигуряване, въведено преди повече от един век (струва ми се) в Германия от Бисмарк (който, положително, не е бил комунист), съществува вече навсякъде по света, и, макар и слаба засега в България, но е помощ, все пак, ако човек е здрав и сам си готви и има жилище и прочее, а средната пенсия у нас е някъде към три пъти по-голяма от най-минималната, и при това в нормалните страни тя е още 5-10 пъти по-висока. Значи пари има. Или още че едно билетче за градския транспорт у нас струваше по-рано около половин яйце (за да използувам максимално опростена потребителска кошница) а сега то струва 8 яйца, или 16 пъти повече, и тенденцията е то да стане 10 и 12 яйца, както трябва да е на Запад, което може да се интерпретира още, че цените на билетите сега може да се намалят поне 10 пъти (ако се влоши и обслужването, но хората специално искат по-скъпи неща). Така също и здравеопазването беше безплатно, и образованието, и значи може пак да се постигне това, стига да искаме. И в същото време имайте предвид, че банките почти се "пръскат" от пари, така че и парите са налице.
А аз мога да ви предложа и един мислен експеримент, по-точно следното: представете си че по някакъв начин, по-добре мирен, разбира се, ако такъв съществува, хората на Земята намалеят поне два пъти (а аз изчислявах по-рано, че това трябва да стане
200 пъти). Какво ще стане тогава, а, включвате ли? Ами, ще се получи, че за всички ще има средно два пъти повече от всичко! Вярно е, че след време производството на блага ще трябва да се понижи, защото ще има два пъти по-малко хора за да ги произвеждат, но аз не съм съвсем сигурен в това, може спокойно да се окаже и че няма да се понижи, ами дори ще се повиши. Защото и така всичко е в излишък, и така храната и облеклото ни са синтетични, и така вече има много роботизирани производства, и спокойно може да стане така, че хора
изобщо и да не трябват в не много далечно бъдеще, да речем след един век (аз съм споменавал това в един мой фантастичен разказ).
С една дума, ако капитализма поиска, ако демокрацията си постави целта да удовлетвори основните потребности на всички хора, независимо от това дали те работят или не, то това може да се направи сравнително лесно (в следващата точка аз ще говоря за това). Това е толкова по-възможно, защото сега всичко е къде-къде по-организирано и управляемо, отколкото във времената на феодалите и фараоните, а и всички мерки може да се осъществяват бързо, тъй като сега даже техническите революции в редица отрасли протичат през 20-30 години, т.е. всичко е много динамично. Така че безчовечният капитализъм, или нашата българска
анти-народна демокрация, която дойде на мястото на предишната народна, може да стане човечен, стига само обществото, и богатите и бедните, да поиска това. Само че то чисто и просто не иска!
4. Как да се подобри капитализма?
Аз разглеждах този въпрос и когато говорих за умерения капитализъм и БУМ-банката, и когато говорих за социалното министерство у нас, и мисля че показах ясно, че капитализма може да се подобрява съхранявайки формата на собственост, съхранявайки експлоатацията, поддържайки наличието и на бедни и на богати, но просто привеждайки го до по-умерена и по-социална форма. Сега аз ще предложа друг алтернативен вариант свеждащ се до това, че може да се въведат още едни удръжки от заплатата подобно на пенсионните и те да се използуват специално за подобряване на комуналните разходи; това може да бъде лесно направено и по този начин е възможно да се борим и с монопола на някои услуги (да речем парното), защото там където има пазар то той все някак-си се настройва към възможностите на купувачите, продават се евтини имитации, но монополните услуги определяни централизирано не устройват народа в бедните страни. Аз ще изложа моето предложение, но дайте преди това да си отговорим на поставения в края на предишната точка въпрос,
защо народа не иска да живее по-справедливо? Аз имам предвид преди всичко в бедните и не много развити страни, но и в богатите, като САЩ, също. Аз, струва ми се, съм подхвърлял подобни идейки някъде, но не пречи тези неща да се съберат на едно място, защото хората като правило не си задават такива въпроси, те знаят само да изразяват недоволство, но не разбират същината на нещата, а без това е много трудно да се борим с проблемите.
Значи, преди всичко е важно да се констатира, че грижите за бедните (по различни причини) и социално слаби се осъществяват по-добре в богатите страни, а в бедните такива по-трудно. Това по принцип е очевидно, защото в богатите страни правителствата имат по-добри възможности, имат повече пари и за бедните, и те правят почти всичко което могат стига да не засягат особено интересите на богатите. Но те правят нещо защото всеки в душата си
иска да направи добро, при условие, че той няма да пострада особено от това, аз отдавна съм говорил, че хората (а и животните) се раждат добри, но те стават лоши под влияние на обществото, и затова именно то трябва да се подобрява. И все пак се оказва, че и в тривиалните неща има важни моменти, защото вижте сега какво се получава: в бедните страни бедните живеят зле, защото те живеят в бедни страни, нали така?
Е, такова положение се нарича, този път на италиански, circolo ('чирколо') vizioso, или
порочен кръг по нашенски, но за технически ориентираните читатели навярно е по-правилно да се говори за положителна обратна връзка, която е направо бич за всяка система, тъй като тя не може да се стабилизира, тя през цялото време се усилва, докато в някакъв смисъл не се взриви. А в дадения случай това означава, че на бедните никой няма да им помогне в бедните, като България, страни. Затова аз мисля, че "другаря Ленин" на времето си е казвал, че, виждате ли, Маркс може и да е прав за това, че капитализма върви към социализъм и в богатите и развити страни той по-бързо ще стигне до него, но на нас от това не си става по-топло, ние трябва да се борим, трябва да правим революции; с други думи, диктатурата може и да е лошо нещо, но това не важи за диктатурата на пролетариата, тъй като без нея ние нима да се оправим. Аз, ей Богу, нито съм мислил, нито съм сънувал, че ще ми се наложи да оправдавам Ленин, но като си помисля излиза, че той е бил прав, порочните кръгове трябва да се разкъсват, иначе от тях не можем да се измъкнем.
Обаче не си мислете, че аз призовавам към революции, това в днешно време е абсолютно излишно, особено в Европа, това може да се направи с помощта на финансите, те предлагат по-
фино решение, и с евентуалното съдействие на Запада. Но да се излезе от порочния кръг е нужно някакво силно влияние, иначе ще трябва да чакаме още, струва ми се, едно 50-тина години, някъде до 2070-та година, а може и още пò до късно, до самия край на века. Защо аз считам така, а, как го изчислих това? Е, съществува интересно твърдение, че фирмите съществуват основно три
поколения, тъй като първото ги създава, второто ги разширява доколкото може, а третото се опитва да пропилее парите. Тук не става дума за фирма, но модела на разсъждения е приблизително такъв, че едно поколение се опитва да създаде нещо ново, да построи демокрацията в случая, второто поколение разширява това начинание, а третото най-накрая се разочарова или му омръзват идеите с които е закърмено и иска нещо ново (както, собствено, и направи Горбачов на времето си и тъкмо по време на третото поколение). А пък от 1990 година до сегашния момент е минало точно едно поколение, то се изчисляваше приблизително на 27 години, но може малко и да е пораснало в последно време, може вече да се приближава до 30-те. Ние (независимо от всичките ми усилия, а?) все още мислим, че демокрацията е хубаво нещо и тя ще разреши проблемите ни, докато тя е само едно средство или среда за постигане на целта, тя сама по себе си не е решение. Без решителни действия ние не можем да се справим с бедността, ние можем само да доведем на власт фашистите, които още повече ще объркат нещата. Запада, даже и да иска, не може да ни помогне, защото тук е нужна промяна на модела на разсъждения, нужно е да разберем че да се стремим само да докопаме големите пари не е цел в живота за разумни хора, нужно е да надживеем и отхвърлим морала на новобогаташите -- тъй като потомствен богаташ е едно нещо, а ново-забогатял това е бич божи.
Така, а следващият момент е в сила за всички страни, и за богатите, аз съм споменавал това и даже съм привеждал ... етимологични доказателства, и той е в това, че
народа не обича левите. Не обича левите защото ние живеем в свят на силните и всеки мисли за себе си, така че ако някой проповядва да се грижим за слабите, да се обединяват слабите, то той или се преструва или е откачил, такива хора не може да има. Затова в богатите страни хората искат да станат богати, а не да се прегръщат с бедняците, а и у нас вече така искат, още повече че в България и
няма нито комунисти, нито социалисти в действителност, нашите социалисти само си осигуряват поддръжката на възрастните хора, но те самите са богаташи, или искат да станат такива. Е, богатите хора може да се придържат към левите идеи, това съвсем не е нещо ново, това (както аз съм споменавал) е така, защото в лявата доктрина има
идея, тя е справедлива, а в дясната доктрина няма идея, тя е груба реалност. Такива хора съществуват, но те са само изключения, повечето хора просто
не обичат равенството, иначе казано, те искат само те да са на върха, даже не да са първи между равни, както са казвали древните римляни, докато виж
останалите нека бъдат равни, щом толкова искат. Обаче това е въпрос на здрави разсъждения, а и на добър морал, и всички религии (според мен без изключения) проповядват ненужността на земните блага и грижата за бедните. Само че българите не са религиозни хора, и това влошава още повече положението у нас, поне през времето на първото или второ поколение.
Е, има и други причини, но те не са толкова съществени. Така например винаги може да се присъвокупи и това, че
хората просто
искат да бъдат лъгани (аз съм обяснявал това много пъти), искат да вярват в нереални неща, да речем че щом те могат да купуват в супермаркетите скъпи неща, то те живеят добре, докато в същото време всичко в супермаркетите е ширпотреб, това не е изискан вкус. Или още искат да получават много, за да могат много да харчат, тогава хората имат високо самочувствие, а не когато сами са направили нещо важно. Затова на хората надали би се харесала особено моята идея за комунални удръжки, но аз мисля, че ако нещата не се пресилват прекалено, както беше при тоталитаризма, то хората може и да бъдат убедени в необходимостта от такива мерки. Така че аз преминавам към самата идея.
Значи, след като вече установихме, че най-трудното за хората, и особено в бедните страни, е да плащат комуналните разходи, които по-рано бяха или съвсем безплатни (като образованието и здравеопазването), или срещу символично заплащане (като градския транспорт, съобщенията, тока, лекарствата, и прочее), то трябва по някакъв начин да помогнем за снижаване именно на техните цени. Моето предложение се свежда до
въвеждане на комунални удръжки -- не е много удачно да говорим за данъци, тъй като аз имам предвид удръжки от личните доходи преди облагането им с данъци --, по подобен начин на пенсионните вноски и от такъв
порядък,
20%, но това е като максимум, а може би и 15 или по-малко. Това не трябва да засяга твърде богатите личности, капиталистите, защото това не е допълнителен данък за техните предприятия а само върху заплатата, която те си плащат, други извън-трудови доходи (като наеми и прочее суми) не трябва да влизат тук. Тези пари постъпват във, да го наречем, комунален фонд, и след това се разпределят като дотиране към всички предприятия доставящи тези услуги, които са включени в кръга на тези комунални разходи (този кръг може да се променя, някои услуги може да влизат или да излизат от него); самото разпределение се извършва в съответствие с оборота или количеството на предоставените услуги в паричен еквивалент. Като идея това е всичко, но обърнете внимание на това, че тези проценти
не са равни на процентите на поевтиняване на дадените комунални разходи, те само стоят в някакво съответствие с процентите на събиране, но се различават от тях, поевтиняването трябва да бъде с повече проценти по простата причина, че то засяга само част от разходите на населението, а се събира от пълните доходи на хората.
За приблизителна оценка на предложението е необходимо да имаме представа за това каква е частта от тези комунални разходи, както и какво точно влиза тук. Аз мисля, че в пълен вид тук трябва да влизат: градски транспорт, парно отопление, електричество, вода, съобщения (телефон, интернет, писма), вноски за обучение в колежите и ВУЗ-овете (че и детските градини), медицинско обслужване, лекарства, а може би и част от хранителните стоки от първа необходимост (да речем, хляба и млякото) и някои учебни пособия (да речем, по-обикновени компютри). В минимален обем, обаче, трябва да влизат трите основни за всички разходи, а именно: градския транспорт, парното, и тока. Сега по отношение на частта на тези разходи. Е, аз считам почти априори, че те са от порядъка на 40%, за много бедните те трябва да стигат до 50% (много, много рядко до 60), а за доста заможните падат до 30%. Но провеждането на достатъчно точни сметки за държавата не би трябвало да е проблем, защото предприятията които ги доставят не са толкова много, а за минимума от три вида разходи те са монополни и за всеки град е по едно такова предприятие, които във всички случаи стоят в центъра на вниманието на обществеността.
Тук може да бъде изказано основно възражението, че тези пари се събират от работещите, а се използуват от всички живущи в страната (или района) но това не е по същество, защото всички удръжки се вземат от работещите, а пенсионерите или учащите се, че и безработните, във всички случаи, се издържат от работещите. И тук мога да дам приблизителни числа, и това е че половината от хората работят, а половината не; в добре организираните страни за известно време може да се случи да работят до 60%, а в лошия случай те са около 40% (макар че за България се е случвало те да са и от порядъка на 30, но това е неправилно, това е аномалия). Така че излиза че един работещ ще плаща комуналните разходи за още едно зависимо лице, но тук нищо не може да се направи, това е нормално. Само че това е средно, т.е. ако вземем средната работна заплата, но ако вземем минималната заплата за бедни хора, която обикновено е 2 пъти (или 2.2, но рядко повече от това) по-ниска от средната, то може да смятаме и на базата на минималната заплата и на един човек в малка квартира и при затруднени обстоятелства.
Така, обаче хайде първоначално да стесним предложението до 10% комунални удръжки и само за транспорта, парното, и тока, за да можем да направим по-точни сметки, а и за да започнем в по-малки мащаби. Ще използуваме пресмятания базирани на непосредствените наблюдения на автора, и при минимална заплата в момента на написването на материала от 420 лв. (на половина ако е в евро), и затова за сам човек. Картата за градски транспорт в София за един месец струва, нека да е така, точно 42 лв. (реалната цена а някъде там, тя варира), което прави 10%; парното за двустайна квартира за година при мен при супер икономии е около 250 лева, но реално е 350, или по 30 лв. на месец средно, ама това е без топлата вода, и ако добавим традиционните 2 кубика се добавят още 12 лв. за подгряване на водата, което прави пак 42 лв. или 10%; и за тока при мен разходите през зимата са 20 лева на месец, но аз отдавна съм си изключил хладилника, който изразходва средно 8-9 лева на месец, но при мен дори телевизора не работи, никаква друга техника освен котлоните на печката нямам, така че реалното е не по-малко от 30 лева, а най-вероятно към 35, което с известно приближение може да се счита пак за 10%. Общо това дава 30%. Ако заплатата е средна, то и квартирата може да е по-голяма, по-малка почти не се среща, и тогава за транспорта разходите може да се увеличат с 50% (тъй като децата и пенсионерите ползуват намаления), същото е положението и с тока, а парното ще нарасне дори още по-малко (при същата квартира), но затова ще се появят други разходи (ако са в пълен обем) като обучение, медицинско обслужване, лекарства, и прочее, така че комуналните разходи за двама души при удвоена или средна заплата ще дадат приблизително същото. Да, но ако се удържат 10%, и те се разпространят върху 30% от едни и същи доходи, то значи че те ще покрият
1/3 от комуналните разходи, или поне 30%! Затова аз считам, че 20% такива удръжки ще покрият съвсем спокойно половината от всички комунални разходи, така че може би и 15% ще бъдат достатъчни.
Е, аз не виждам недостатъци, освен това че държавата може да се оплаче, че няма да получи своите пари от данъка общ доход върху тези проценти, но тук има два варианта: или тя ще си ги удържи от тези суми, които изпраща на предприятията предоставящи тези комунални услуги (което не е коректно, защото това не са получени лични доходи), или някак-си ще мине и без този доход (в името на благото на населението). И ако се избере някой град с население от порядъка на 100 хиляди души за експеримента то може да се направят и окончателните изводи за това да се въвежда ли това предложение в действие или не. Та нали аз, както казах, не предлагам революции, а фино финансово регулиране на непосилните за нас комунални разходи. Вярно е, че хората ще получават малко по-малко, но за сметка на това те и ще плащат
значително по-малко за комунални разходи, т.е. това е вариант на устройване на социализъм в условията на капиталистическа икономика и стопанство.
Така, и тогава някой от моите по-съобразителни читатели е прав да ми зададе въпроса: "Добре де, драги ми Мирски, щом всичко е толкова просто то защо ти не потърсиш някоя политическа сила, за да внедриш своето гениално предложение, както и другите ти подобни неща, ами излагаш идеите си пред нас, непрофесионалисти и хора без влияние в обществото?". На което аз мога да отговоря, че за това има редица причини, по-важните от които са следните: аз не искам да губя своята обективност и независимост като анонимен автор, аз не искам да се съобразявам с интересите на никакви политически сили, после у нас (а навярно и във всяка страна)
няма подходяща партия за
разумни предложения, и освен това народа във всички случаи
трябва да се учи, да се образова, да се кара да мисли и се съмнява във всичко което му говорят тези, които стоят на кормилото на властта. А и освен това аз обичам идеите, разрешението на проблемите, това е като решаването на задачи, аз съм математик, а не практическите реализации, защото фактите в своята същност са ... фекални (аз съм говорил някъде и за това, в етимологичен смисъл), така че предпочитам, като всемогъщ бог, да си седя отстрани и да наблюдавам човешките глупости, тази роля на мен пò ми подхожда и на възрастта.
5. За яйцата и автобусните билети
Е, тук малко ще се посмеем, защото идеите са опростени и пресилени, а за яйцата в качеството им на пари аз съм говорил отдавна, преди 15-тина години. Само че сега ще минем без таблици, защото нас ни интересуват само 2-3 реда от тях, като цената на автобусните билети и минималната и средна заплата в яйца. Значи през 1988 година, като последната стабилна година преди хаоса на промените, едно билетче струваше 0.5 яйца (ще съкращавам на яй.), минималната работна заплата (МРЗ) беше 1,230 яй., а средната (СРЗ) -- 2,690 яй.; после в средата на 2008 година един билет беше 5 яй., МРЗ -- 1,100 яй., а СРЗ -- 2,300 яй.; сега в средата на 2016 1 билет струва 8 яй. (аз считам, че яйце размер М струва точно 20 стотинки, защото то варираше от 18 до 22 ст.), МРЗ е 2,100 яй., а СРЗ е от порядъка на 4,500 яй. (годината още не е свършила), и ще добавя още че средната пенсия е 1,600 яй.; а "в едно царство, в една държава" (както обикновено започват руските приказки за деца) на Запад във 1993 година 1 билет беше 11.4 яй., МРЗ -- 6,400 яй., а СРЗ -- 14,280 яйца.
Така-а, а сега хайде да обърнем всичко от яйца в
билети и да видим какво ще се получи. Ами ще се получи че сега МРЗ в България вместо 2,100 яй. ще стане 262 билета (делим на 8) или 8.75 билета на ден, за
всички разходи, обърнете внимание. Но нека най-напред изберем име за тази нова билетна единица и аз предлагам да използуваме английската дума ticket известна на всички, само че ще я пишем с кирилица, или "тикет", и ще я съкращаваме до "тк". Значи една МРЗ дава почти 9 тк. на ден, средната пенсия (за хора с 40-годишен стаж) ще бъде точно 200 тк. на месец или 6.66 тк. на ден, а минималната пенсия ще бъде 100 тк. /мес. или 3.33 тк. /ден (а за мен лично е 85 тк. /мес. или 2.85 тк. /ден). Както виждате, нашето демократично развитие е блестящо, но тук нищо не може да се направи -- глас народен, глас божи, нали така? За сравнение, в тази приказна страна (Австрия) МРЗ ще бъде 561 тк. /мес. или 18.7 тк. /ден; и още по-рано, в тоталитарна България, МРЗ беше 4,200 тк. /мес. (макар че това не е реално, защото градския транспорт се дотираше). Но както и да е, ние можем да изразяваме всичко в тикети, защото без тях няма как да минем, практически всеки човек ги използува, така че хайде аз да ви дам няколко цени на хранителни продукти сега у нас изразени в тикети.
Значи, едно яйце ще бъде 0.125 тк., килограм хляб "Добруджа" (който е най-масово купувания от хората) ще бъде 0.68 тк. (а обичайния грамаж от 650 г. -- нямам представа защо са избрали такъв стандарт -- ще бъде 0.44 тк., а ако е от 830 г., където причината за теглото също не ми е известна, ще бъде 0.56 тк.), литър прясно мляко ще е около 1 тк., 400 г. кисело мляко ще е от порядъка на 0.5 тк., което значи че 1 кг. ще излезе около 1.2 - 1.4 тк., що-годе сносни кремвирши ще са около 2.5 тк. /кг (но има и от порядъка на 1.5 тк.), толкова е и цяло пиле, скумрията е около 3 - 3.5 тк. /кг., а тази дребна рибка наречена "цаца" сега е 1.5 тк. /кг., по-нататък килограм месо с кости или прилична кайма е около 4 тк., наша водка 1 литър е от порядъка на 7 тк. (а 700 мл -- 5 тк.), кутия цигари е 3 тк., и така нататък.
Основното преимущество на тази парична единица, обаче, ще е това, че повече няма да има нужда да се вдигат цените на транспорта -- след като те все едно се определят централизирано то ще трябва само да се
намалят заплатите в тикети, и работата е уредена! И това ще може да се прави и на полугодие и по-често, не да се чака да се наложи със скок, съответно, да се намалява заплатата, макар че никой не ни пречи и да повишаваме заплатата в тикети (както и в яйца). Освен това, щом като цените не само на градския транспорт, а и на всички стоки (хранителни и други) в различните страни се стремят към изравняване, както и законите и много други показатели за развитие на обществото (само не и грижите за бедните, уви), то тези тикети ще могат да станат универсални за целия свят! В смисъл че отделни страни може да си печатат свои банкноти и да си секат монети, но те ще бъдат равни навсякъде, и в САЩ, да речем, и във Франция, и в България и Бангладеш (още повече, че и стандарта на живот там е почти еднакъв), че даже и в Бужумбура (което име просто ми харесва, то звучи ободряващо).
Така-а, и сега нека ви изложа моята идея за оформянето на тези парични знаци, защото аз не виждам никакви причини да не се приложи тази гениална идея на практика. Ще започнем с монетите, където "сребърните" или белите ще са със стойности от 0.10, 0.25, 0.50, и 1 тикет. Още сега може да се забележи, че 25 тикето-цента ще бъде най-удачното значение по средата между 10 и 50 цента, което вече само по себе си е интересно нововъведение и изравнява всички разногласия между различните страни. И тогава няма проблеми за жълтите или "медните" да определим значения от 1,
2.5, 5 и 10 цента, а това че до сега в никоя страна не е имало монета от 2.5 цента въобще не е аргумент за отхвърляне на гениалната ми идея, нали така? Та аз не предлагам монета със стойност, да речем, корен квадратен от 17 (но по-късно един корен ще се появи), половинката е много хубаво число, то като че ли дава възможност за детайлизиране с точност до половин цент.
По-нататък с банкнотите всичко ще бъде аналогично, започвайки с тази от 2.5 тк., после 5, и 10 тк., малко по-големи ще бъдат банкнотите със стойности от 25, 50 и 100 тк., и още по-големи ще са заключителните 250, 500, и евентуално 1,000 тк., но за страни като България последната банкнота няма смисъл да се пуска, след като средно и за три месеца няма да се събере такава заплата. Малко по-големи по отношение на размера банкноти означава с 5 мм повече във всяка страна или с 1 см по-дълги и по-широки, и същото за най-големите по сравнение със средните. Да поясним по-нататък и цветовете и какво ще бъде нарисувано на банкнотите. Така на тази от 2.5 тк. ще е нарисувана кокошка (понеже тя струва приблизително толкова) и цвета ще бъде жълтеникав (но специално тук почти чисто жълт), на 5 тк. ще е нарисувано прасе (защото килограм свинско, че и телешко, излиза толкова) и цвета при това положение ще е червеникав (и почти чисто червен), а на банкнотата от 10 тк. ще има бутилка водка (а и други бутилки) и в този случай цвета ще е сребрист (но тук доста светъл). За стандартизация и облекчение на хората ще съхраним тези цветови гами и за по-големите банкноти, само че ще ги правим малко по-тъмни, и тогава те ще са следните: 25 тк. жълт но по-тъмен, леко към кафявото, и ще са нарисувани дрехи, а по-точно панталони и пола (като приблизително съответстващи по цена), 50 тк. червен към кафяв, на картинката ще има екран на монитор, като символизиращ електронната и друга нескъпа техника, и 100 тк. в сребрист цвят но по-тъмен, и ще е нарисуван велосипед. По-нататък за последната тройка ще съхраним идеята за транспортни средства и ще правим цветовете още по-тъмни, и ще имаме съответно, 250 тк. с лека кола, 500 тк. със самолет, и 1,000 тк. с космическа ракета.
А сега да се върнем към монетите, където за "сребърните" всичко е ясно, изхождайки от възможността да се закупи за тези пари това, което е изобразено на тях, а по-точно: 10 цента това е едно яйце, 25 цента това е чашка димящо кафе, и 50 цента е закривен кремвирш (а за нас кебапче) по-добре набоден на виличка, и на 1 тк. ще имаме хляб и кофичка кисело мляко (или йогурт, или пък кефир за руснаците). Със дребните "медни" монети нещата са по-трудни, защото вече почти нищо не може да се купи за такива грошове, така че моето предложение в
низходящ ред е следното: 5 цента с бонбонче, 2.5 цента с бисквитка, и 1 цент с 2-3 черешки. Значи всички тези изображения са на лицевата страна на монетката и от ляво на цифрата със стойността, а от дясно ще има специална емблема, която ще се отнася и за банкнотите, и там ще бъде също от дясната страна и отдолу, в неголямо кръгче, и която ще обясним сега.
Виждате ли, след като Мирски предлага тази идея, универсална за целия свят, то тази емблема трябва да е някак-си свързана с неговото име, не е ли така? Така че аз предлагам следното: за единиците и т.н. (1 ц., 10 ц., 1 тк., 10 тк., 100 тк., и 1,000 тк.) ще има стилизирано изображение на самия Мирски, с неговата неподражаема интелигентска брадичка и мустаци, с леко закривен дълъг нос, почти като при евреите, но малко по-късичък, с побелели (от мисли за хората и цялото общество) коси, и с излъчващи (където това може да се покаже, но поне на 1,000 тк. това трябва да е възможно) блясък (от излишък на акъл, разбира се, той трябва да излиза отнякъде, иначе главата му ще се пръсне) очи. Това трябва да е релефно и да се напипва, не само на монетите, там това е очевидно, но и на банкнотите, нали то така се прави в днешно време, като помощ за слепите, но и за по-голяма сигурност и защита от обикновено копиране. По-нататък на петиците (5 ц., 50 ц., 5 тк., 50 тк., и 500 тк.) ще има, пак в кръгче за банкнотите, изобразени ... пръстите на дясната ръка на Мирски с мазоли по тях -- от натискане на клавишите --, където мазолите също са релефни (но не е задължително да се показват папилярните линии на тях даже на едрите банкноти), т.е. с малки точици на пръстите при монетките. И останаха новите значения, 2.5 (2.5 ц., 25 ц., 2.5 тк., 25 тк., и 250 тк.) където ще има друг символ свързан с Мирски и това е ... цялото земно кълбо -- след като Мирски е световен или мирски (мировой по руски) писател --, което може да бъде показано или като поглед центриран на Европа, Азия, и Африка, или като разгънато цялото земно кълбо (което, всъщност, не е естествено, това не може да се види ако е от космоса), или просто в две кръгчета едно до друго (на банкнотите това е съвсем просто да се направи).
Сега да добавим споменатия по-рано корен: аз предлагам това кръгче с емблемата на средните банкноти (от 25 тк., 50 тк., и 100 тк.) да е с диаметър 1 см., а на най-големите да е квадратен корен от две пъти по-голямо (това е 1.4142, почти един път и половина), и съответно на най-малките банкноти да е корен от две пъти по-малко (от 1-цата, което ще даде 0.707). Е, самото оформяне на банкнотите аз оставям на художниците, но е добре ако указаните от мен картинки са разположени симетрично на лицевата страна, и тогава може да има някои разновидности, да речем: кокошка (от ляво, това е важно, тя е слабата страна) и петел (от дясно), или крава отляво и свиня отдясно, или полà отляво и панталони от дясно, или просто дублиране на картинките. Отзад ще има символи на страната, на монетите гербове, на банкнотите някакви важни символи за страната издаваща тези пари и така нататък, но не конкретни лица а просто така, пейзажи; водните знаци с емблемите свързани с Мирски и лентичките със стойността ще бъдат както е редно. Може по идея 2.5 тк. да се пуска и като монета от два метала, това сега се прави, и тогава банкнотите ще започват от 5 тк.; може да се промени и цвета при желание, но винаги е добре когато съществува някакъв стандарт, за да не се бъркат хората; емблемите, обаче, не си струва да се променят, те са достатъчно удачни за целия свят.
В крайна сметка, идеята да се свързват парите с конкретни стоки, а не с личности или обекти, макар и не използувана до сега, но е по-удачна, тя е аполитична, изображенията не стареят (хората винаги ще ядат, ще се обличат, ще пътуват, стоките остават). Би могло да се използува и яйцето, но то е на един порядък по-малко отколкото билета, и както сами видяхте с билетите е по-добре, те са като че ли ценни книжа; заплатите може действително да се променят леко ако транспорта се променя, но той не трябва да прави това, аз мисля, че 10-12 яйца за билет е тавана -- при нас все още
продължава прехода към демокрация, аз говорих за това, и затова са тези скокове --, самите транспортни предприятия няма да искат да променят цените на билетите ако цялата икономика зависи от това (а и освен това аз ще дам на края един вариант за безболезнено леко изменение, установявайки, тъй да се каже,
стандартен билет).
Но яйцето присъствува тук като 10 цента, ние не сме го изхвърлили. Аз даже мога да ви предложа такова сравнение, за да почувствате колко голям товар е това градския транспорт за бедните страни и в условията на западна демокрация Представете си, че качвайки се в автобуса (и прочее) вие започвате да вадите от чантата си действителни яйца и да ги хвърляте в някакъв казан ето така: бам, бам, бам, дузина пъти под ред! Но за да може те да бъдат използувани (да речем, за изготвяне на яйчен прах -- транспортните предприятия ще станат най-крупните производители на този продукт, а?), то вие чупейки яйцата отделяте черупките и ги хвърляте в специална кошница от дясно (за производство на калций), изливате яйцето в казана отляво, изтривате с пръст всяка черупка за да не се губи на вятъра белтък, и когато счупите цялата дузина (или десетка, както се реши) от изискваните от вас яйца, вие вземате ароматизирана салфетка от поставената наблизо подставка, изтривате си ръчичките, и минавате напред, за да дадете възможност и на другите пътници също да си "заплатят пътуването". И това само в един транспорт, а нали най-често след това следва втори, че и трети транспорт, и навсякъде по дузина, и за обратния път също, така ще се съберат едно
50-тина яйца дневно, представяте ли си! Колко хора могат да се нахранят с тези яйца, а? (И колко трудолюбиви ... кокошки са си разтягали дупета за да ги снесат, а?) Но тях ги поглъща ненаситното гърло на градския транспорт.
Е, шегите са си шеги, но при мен всичко това е реализуемо, както виждате, и е въпрос само на желание. А сега за това как аз си представям плащането на пътуването в съвсем близко бъдеще. Тук всичко е просто, с помощта на фонокарти, както вече постъпват някои при нас, зареждайки на куп много билети по по-ниски цени, а после в автобуса само допират картата до четящото устройство, това положително е европейска система. Само че аз имам предвид естествено разширение на тази идея, където картата ще има индивидуалния номер на човека (ЕГН), и в системата ще се прочита този номер, датата и часа на пътуването, града (за да се универсализира това), номера на транспортната линия, номера на автобуса, номера на спирката, посоката на движение, количеството на изминатите спирки, и може би и още нещо. Това е нужно с оглед на това да се даде възможност за установяване на лимити по време -- точно до един час -- и по спирки -- до 12, или поне до 10, но
не в едно транспортно средство! Чактисвате ли? Идеята не е съвсем нова, но сега тя е напълно реализуема, и това ще бъде стандартния билет, който може мъничко да варира. Само дето ще трябва картата да се доближава до четеца два пъти, при влизане и при излизане, където при влизане е задължително, а при излизане е желателно. В смисъл че ако не се отбележите на изхода, то след изтичане на часа билета ще се счита за завършен, но ако не сте навъртяли още допустимия лимит от спирки то може да се прехвърлите в друго превозно средство и да продължите да използувате същия билет.
Тогава на входа ще се проверява първо дали при вас продължава текущ билет или не, и ако не то той се открива, а ако да и може да се продължи то се продължава. На изхода се броят първо броя на спирките и ако те са превишили лимита то билета се затваря, после се гледа времето и ако е останало и време, то билета продължава; ако не сте закрили билета то няколко минути след изтичане на времето той ще се закрие. От друга страна ако вече сте влезли в автобуса преди изтичане на часа, то можете да пътувате и свръх това време до последната спирка в това направление. Така че някой може да пропътува 2-3 спирки с трамвай, за пример, после 4-5 спирки с метро, и после да седне в автобус и да пътува ако ще и час само в него и всичко това с един билет. Или пък да отиде някъде в магазин, да купи набързо нещо и да се върне преди да е изтекъл часа. Обаче може и да не успее за това време и тогава започва друг билет. Това е огромно удобство. А транспортното предприятие няма да загуби почти нищо, защото така хората ще използуват по-активно транспорта и няма само да ругаят предприятието. Защото нали картата за месец (или седмица, или един ден) ви дава тази възможност, но това е ако пътувате често, а ако излизате няколко пъти в месеца, или през ваканцията, и прочее, с билети е по-удобно. А така е и по-справедливо, хората ценят справедливостта. И системата няма да е много сложна, ще трябва още по спирките да се поставят колонки, за да може всеки да си проверява колко още може да пътува, както и броя на билетите, такива неща. Зареждането на картите с билети ще може също да се направи сравнително лесно, и от банкови карти и с налични, може да се допуска някакъв преразход (да речем до 5 билета), всеки ще може да има няколко такива карти, за да даде на децата или възрастните си родители. Не стига това, ами ще може в края на всеки ден да се изброяват и пътуванията от други градове (или села) и да се обменя информация и да се прехвърлят пари. И може да има и билети с намаление а не само месечни карти, това съществува в някои страни, само не и у нас. Но струва ми че вече стига за това.
Така че, скъпи мои читатели, както виждате 2016 година е плодовита на теми, и аз успях да ги вместя всичките в един материал, достатъчно дълъг, както и подобава на Мирски, нали? Аз пак декларирам, че повече не се каня да пиша публицистика, обаче кой знае. А 16-тата година в България, по принцип, е добра, нямаше нови избори (до октомври, през ноември ще има за Президент, но те не са интересни, или пак ще изберат водещата партия дори ако само 30 % от хората отидат да гласуват, или това ще бъде началото на края на нейното управление), годината излезе топла, поне в София, зимата свърши рано, лятото даже и да не валеше дъжд но небето се покриваше с облаци, т.е. нямаше големи жеги, цените не започнаха още да растат (ако не броим билетите, разбира се, но цените на картите си останаха), даже може би леко паднаха тук-таме, нашето население като че ли повече не намалява, аз гледам че се раждат дечурлиги, растат, изхвърлят се все повече здрави неща на боклука, безработицата като че ли малко се намали, ами, както на Запад, ако не броим това, че заплатите ни са едно десет пъти (а може би и повече) по-ниски отколкото там. И даже някои потомствени интелигенти като вашия автор успяха да се пенсионират (засега с малко по-малко от три тикета на ден, но аз мисля, че няма да мине и година и аз ще имам вече цели три тикета, всеки ден, аз ще мога даже да спестявам по десетина тикета на месец). И после, след като и годината е 16-та -- което е първия
хипер куб, 2 на четвърта степен --, и аз съм си изкарал пенсията за 16 години, и засега не боледувам от нищо сериозно, то считам че просто съм длъжен да проживея още 16 години, нали така? Така че ще се готвя за смъртта някъде към 33-тата година на века, подходяща година за тази цел, струва ми се.
10. 2016
СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО
(за столетието от Октомврийската Революция)
0. Встъпление
Това е моята поредна, че и последна, апологетика на комунизма в моят традиционен, което ще рече съвсем
нетрадиционен, стил на разумно и безпристрастно разглеждане. Аз по принцип се отказах да увеличавам моята публицистика, защото тя е достатъчно обемиста, но в дадения случай, както се казва, съм направо длъжен, т.е. за такъв голям юбилей великия
демо-критичен реалист Христо Мирски да не си е казал своята дума просто не върви. Защото аз уж нищо ново няма да кажа, ще разглеждам нещата от гледна точка на нормален ляво-убеден но безпартиен човек (защото в дясно няма никаква идея, там действува само грубата сила, аз съм говорил за това), ще защитавам комунистите, но в същото време аз обикновено защитавам принизявайки, или принизявам възвишавайки -- то е така в диалектиката --, така че тук-там моите идеи от времето на моята първа книга ("Комунизмът като религия") са еволюционирали, и някои нови детайли са се появили, и те всичките, както определено намеквам, не са очевидни за болшинството от хората, и за десните и за левите, и за когото и да било.
Така, и планът на изложението общо взето е такъв: най-напред за Революцията, после за Ленин, после за Сталин, после за комунизма с неговите основни положения, за бъдещето на комунизма (който не е залязъл, не се залъгвайте), където основните моменти са вида на експлоатация, вида на комуните, най-вероятната еволюция на комунизма (само Пентаизма на мен не ми стига), и някои комични идеи за духа на комунизма. Но смешни идеи ще се появяват през цялото време, не се тревожете, на мен самия ми омръзва да говоря само сериозни неща. Тези разсъждения са нужни в днешно време, във времето на виртуалната действителност, защото хората до такава степен са свикнали с всякакви измислици, че са ошашавени, не знаят на какво да вярват и на какво не (аз лично съм срещал един умен ученик от горните класове, който ми казваше, че това за фашистките концлагери и масовото избиване на евреите, той не го вярвал -- защото то е невероятно). Ама вие всички си спомняте, мисля аз, какво беше началото на третото хилядолетие от гледната точка на един "ладный человек", с хубава
осанка, може би, схващате ли?
Така че ако нужните промени не настъпят по разумен начин те ще настъпят по неразумен, повярвайте ми. А нашето общество на всеобщо изобилие (във целия свят, имам предвид) не води до изобилие за всички, а до още повече лишения за някои, до повече наркомани, самоубийци, и т.н., т.е. до повече несъответствия, каквито в природата няма, да, ние отдавна, вече 1-2 века, че и повече, страдаме в по-голяма степен от
своите човешки грешки, отколкото от негостоприемната за нас природа. Защото, за да дам пример, аз виждам понякога в моята бедна България изхвърлени не боклука съвсем годни (или ще бъдат такива след малък ремонт) мебели, които нови се продават (аз случайно видях) за 500 лв (каквото и да значат тези левове за другите народи, а те значат половин евро), което все още надвишава една месечна минимална заплата (в 2017-та тя беше от порядъка на 400 лв), а в същото време някои (например аз) живеят със -- ако не знаете това няма и да повярвате (както с газовите "душове" за евреите) -- 3 (три) автобусни билетчета на ден за
всички разходи! (Обаче аз, хайде, много съм учил и малко съм работил за демокрацията, но останалите, приблизително 20 % от населението, не са учили, те нямат никакви "оправдания" за тяхната днешна демократична мизерия -- освен отказването ни от комунизма.)
Така че, господа, а също и госпожи и мацки, и дребни дечица, аз ви призовавам да ми отдадете дължимото като прочетете този дълъг (както предполагам че ще излезе) материал за комунистическата революция, кое в нея е лошо и кое хубаво, и можело ли е тя да се проведе по-добре.
1. За Революцията
Значи, господа, въздържайте се да прилагате неподходящи мерки към нещата, в друг мащаб те може да изглеждат съвсем другояче (аз от своя страна, като математик, мога да ви кажа, че в логаритмичен мащаб логаритмичната крива, която а бая
крива, изглежда като права линия). Вие се опитайте да вникнете в духа на времето. Някъде от времето на Маркс, или на един куп буржоазни революции в Западна Европа, а че и освобождението на България от Турското (или османско, както повече ви харесва) иго приз 1878 година, или поне на Айфеловата кула от 1899 година, или конвеера на Форд от 1905 година, или изобретяването на електричеството също около 1900-та (да не говорим за радиото, телевизията, компютрите, и т. н., в малко по-късно време) обществото започна да не съответствува на възможностите на производството, хората можеха да имат значително повече от по-рано, но те имаха дори по-малко. По тази причина те и са започнали да се бунтуват, защото не бива едни да плуват в разкош а други -- и обикновено по-
добрите, моралните, не изпускайте това от внимание -- да тънат в мизерия; едно нещо е, примерно, да може само в кралския двор хората да могат да имат вани с топла вода, а да може такива вани да има във всички домове, ама да ги няма действително. Народните маси могат да страдат и да приемат господството на върхушката управляващи, но ако са убедени че не всички могат да имат всичко, но когато всички могат то това е съвсем друго нещо. А пък изхвърлянето на хранителни продукти в реките и моретата се е появило някъде по това време, защото хората произвеждат но няма кой да купува, и не защото хората не искат да купуват. (Днес ние всички консумираме, масово произвеждани стоки, но това далеч не е всичко което ни трябва, хората искат да чувстват удоволствие от борбата с преодолими трудности, да имат някакви трудно достижими идеали пред себе си, а не само да си тъпчат търбуха и да развиват разни болести от празен живот, така че и днес възможностите на обществото
не съответстват на социалната организация в редица страни.)
По тази причина тогава всички народи просто са се объркали, и те още не са са оправили, не знаят за какво да живеят, те се считат длъжни -- по силата на атавистични (и известни само на Бога) причини -- да се борят за
селекция на по-добри хора, на по-добри народи! Или най-малкото за по-добра организация в страната. Защото за какво се е водила Първата световна война, а? Ами така, за нищо! Хората просто са се били за да покажат един на друг кои са по-добри, немците, примерно, или французите, и за да не се бият всеки със всеки са взели и са се разделили на две групи. (Както и думата за бас на руски, която е "п`ари", която е френска, предполага някакъв паритет, намиране на двойки, или спор, което по италиански е scommettere, и означава "хайде да се разделим на отбори".) Проверете поне кога тя е свършила, ако не греша точно в 11 часа, на 11-ия ден на 11-ия месец, като че ли това е някаква игра, или магическа формула. И понеже тя не е разрешила противоречията в Западна Европа, то хората са почакали тъкмо едно поколение, за да се народят войници, и давай пак от начало да воюват във Втората световна за по-добра селекция на хората. И това на тези хора, които са толкова силни, че да издигнат 300-метровата кула в Париж просто така, от самохвалство -- вижте ни нас, "петлите", какви сме силни! И хайде да прекрояваме картата на света, да завладяваме колонии, ама народите не са вече толкова диви, пък и това не е решение, това е само временно. Тези войни са като -- аз отдавна стигнах до този извод, макар че в него няма нищо трудно за всеки човек -- пускане на кръв, което от векове, че и хилядолетия, се е прилагало в медицината и ...
е помагало в редица случаи!? Тоест, щом можем да строим никому ненужни кули то защо да не се избиваме заради екшъните?
След това идва другият момент, това е
духа на тероризма! По това време терористичните актове са били своего рода хит на модата, та нали по този начин е започнала и Първата световна война. Аз говорих някъде и то отдавна, че тероризма е най-безкръвната война, и той и затова се прилага, но при него загиват невинни хора, обаче, хайде, нека няколко десетки души повече или по-малко да не са толкова страшни понякога -- всичко е дреболия (по руски думата e "хуйня" -- за което питайте някоя рускиня какво значи) по сравнение със световната революция, нали? -- но работата е в това, че той сам по себе си
не решава проблемите, той само
ги поставя! Така че до него може да се прибегне ако няма друга, по-голяма сила, когато не може да се решат проблемите, но може те поне да се поставят (както и направи този
ладный-добър човек, защото се оказва, че след войната в Персийския залив стандарта на живот в арабските страни се бил понижил четири пъти -- а това е повече дори от средното спадане на стандарта на живот в България по вина на прехода към демокрация, което аз оценявам на 2.5 - 3 пъти, и преди 20 години, и сега, нашия преход продължава
вечно, и по всичко личи, че ще се разтегне до кръгли 50 години). А господин Ленин -- защото руската дума "товарищ", дори и да не е ругателство то най-малкото е неприлична (аз дискутирах -- сам със себе си -- този въпрос в едно многоезично стихотворение) --, възправяйки се на пиедестала на Марксовия комунизъм, сигурно е бил почувствал сили в себе си, повярвал е, че народа, при добра организация, може и да разреши проблемите, защото те е трябвало да бъдат решени, не само да се декларират, че докато цивилизованите народи в центъра на Европа се избиват един друг, един голям, и дори огромен по отношение на територията си, народ няма какво да яде. От което следва, че Ленин и не е имал голям избор, тероризма не е решавал проблемите.
А до какво са се свеждали проблемите, по принцип? Ами до бедността и мизерията, разбира се, защото, виждате ли, земята е изхранвала човека дълги столетия, но след техническите революции и натрупването на пролетариата се било оказало, че хората започнали да гладуват, те от една страна станали по-силни и можели да си позволят сумата нови неща, но от друга страна си позволява
ли по-малко от преди, просто защото се били оказали далече от земята-кърмилница. Това са елементарни заключения, макар че те далеч не са тривиални за обикновените хора, но за някои велики умове те се оказали очевидни и необходими, т.е.
очевидно необходими, до такава степен необходими, че ако те не се направят ще бъде по-зле, ето така. Примерно, социалното осигуряване, или по-точно пенсионното, се оказвало че било въведено за пръв път в Германия от един Ото фон Бисмарк, когото хората на времето си не са харесвали много, но той се е бил опитал да направи каквото може от високия престол, и при това бидейки в никакъв случай комунист, защото иначе размириците и недоволството сред народа нарастват и това ... ами, просто пречи на умерената, установена от векове, експлоатация, разбира се. Тоест това заплашва в еднаква степен и богатите и бедните.
Но да продължим още с бедността. Тя, виждате ли, не е порок, но е голяма свинщина, нали? И при това трябва да гладуват хора, които с нищо не са заслужили това "Божие наказание", да гладува трябва една велика, навярно най-великата, поне в смисъл на територия, империя, Руската, която обхваща основната част на Азия, а Азия това е основната част на земята, център на първичния континент, който с течение на хилядолетия се е разлетял в различни страни, формирайки по този начин онзи нищожен израстък наричан Европа, която била взела да учи света как да живее, а? Защото думата "Европа" е старо-гръцка и означава нещо далечно, обширно, не из нашите земи (имайте пред вид че по-рано тя се е произнасяла като възклицание, 'ойропа'), и под това име древните гърци разбирали първоначално само земите разположени по-далеч от Атина, а после това станала цялата Европа, но този континент е нито повече, нито по-малко от обикновен ... полуостров на Азия.
Така че, господа читатели, ако аз бях на мястото на Ленин аз за нищо на света не бих се съгласил да чакам 1-2 века, или в най-добрия случай половин век, докато капитализма в Русия се развие достатъчно -- както е казвал Маркс, и с което аз съм напълно съгласен, капитализма просто върви към комунизъм, или към по-голяма социализация и комунизация (защото иначе той и няма на къде да върви, иначе остава само края му, неговия гроб). А и докато Запада успее да уреди своите противоречия, които, както вие всички виждате, той започна да урежда чак към края на 20-ия век, а и не може да се каже, че съвсем ги е уредил, той, като че ли, живее по-цивилизовано от САЩ, но това е спорен въпрос, а пък американците, пак както виждате, народите по света не обичат особено, но докато Запада (на Европа) се справи сам със себе си какво ще прави тази велика Империя, а? Така че е трябвало да се действува, не да се чака и да се надяваме на тероризма, такава е действителността. И ако за това, за да може нещо да се даде на някои хора, това нещо трябва да се вземе от някои други, ами, че как иначе, да се надяваме на Бога, ли? Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, казват умните хора, така че Ленин и си е помогнал сам, той е подготвил и провел тази епохална Революция.
После за самата революция, защото и моите лични виждания по този въпрос малко се измениха, а и предполагам че сред мнозина все още се е запазило неправилно мнение. Значи на мен не ми харесваше това, че, както е казвал Ленин, революциите не са хубави, винаги е по-добре да имаме плавно еволюционно развитие, но нашата социалистическа революция си е много хубава -- защото е наша, разбира се. Това е разсъждение според модела, моля да ме извините за израза, "своето л. не мирише", което изобщо е така, то не мирише, ама си е л., нали? Обаче аз извършвах (през младите си години) простителната грешка, че давах волна интерпретация на неговите думи, а той трябва да е имал предвид, че революциите са по-лоши от еволюциите, но идва време когато
трябва да се правят революции, когато просто не може да се чака! А щом като е нужно, щом ситуацията го изисква, то това е правилно, тук няма място за спорове.
И после, Боже мой, та нима това е била революция, нима е имало големи сражения, нима са дадени много жертви? Ами не, това е бил просто практически безкръвен държавен преврат, което често се случва когато ситуацията е объркана и всички чакат някаква сила, за да се подчинят на нея. И тъй като всички очакват промени, то те особено и не се вълнуват, е, не този цар а някой друг, какво значение има това, главното е да има стабилно командуване. Защото практически всяко управление е по-добро от хаоса, господа! Това е толкова предъвквана фраза, че аз не считам за нужно да ù обръщам особено внимание, ще припомня само (или ще приведа моето мнение), че на това се гради дясното управление, на силния юмрук: не е толкова страшно, че началника може да направи куп грешки, главното е хората да се движат в една посока, а не всеки в своя отделна, и да не се бият всеки със всеки, а само с един признат враг. Аз лично не съм съгласен с това, аз считам, че винаги е нужно да се търси правилната посока на движение, но ако приемем хипотезата за невъзможността (или оспорваността) на правилната посока, то това действително е
по-добре, иначе трябва да седим и да мислим като Буридановото магаре какво да правим (не правейки нищо през това време).
Така че революцията е била съвсем мирна, всички безредици са започнали
след революцията, но никой не може със сигурност да твърди, че те е нямало да бъдат доста повече, ако революцията не е била проведена, понеже тя е била проведена именно за да се избягнат те. Изобщо в последно време, което ще рече вече някъде към 20 години, аз започнах все повече да вярвам на древно-източното схващане за събитията и за целия свят, че
ако нещо се е случило, то значи така е трябвало да се случи, значи се е осъществила една от паралелните възможности, ние живеем в една от паралелните Вселени. Понякога това е много коварно твърдение -- защото то означава, че, да речем, атомната бомба над Хирошима е била необходима (за да стресне сериозно японците), или че атентата на Ладен е бил нужен (за да вразуми побойниците-американци), или че (за да дам пример с неодушевен причинител) появата на СПИН-а е била нужна (за да ни накаже за нашето блудство), или че всичката изкуствена храна (като последния хит в кулинарната индустрия -- кренвирши от картофено пюре и емулсия от ... свински кожички), че и бума на хомосексуализма (до което доведе, между другото, еманципацията на жените), всичко това е било съвършено необходимо (щом като не сме в състояние да снижим прираста на населението до няколко процента на
столетие, а не два пъти за 35 години), и други примери. Към такова разсъждение трябва да се подхожда винаги с голяма предпазливост, но то по всяка вероятност е справедливо, и трябва да се вземе на въоръжение, поне поради невъзможността да имаме точен критерий за полезността на дадено събитие, защото винаги трябва да отчитаме и фактора време, а като мине достатъчно време, то ситуацията се променя из основи и да я разглеждаме пак в старата светлина е просто неправилно (както да съдим за Октомврийската Революция от днешните "демократични" позиции).
Ех, господа, не знам, но ако аз бях в ... обувките на Ленин (както е прието да се казва на английски), или в неговите панталони (аз бих се събрал там, аз съм слабичък -- с 3 билетчета дневно за всички разходи човек много не може да надебелее), и ако можех да организирам всичко така брилянтно както Ленин е успял да го направи (което аз не бих могъл, аз може и да не съм лош теоретик, но не съм никакъв практик в работата с големи маси от хора), то аз бих провел същата революция и по същия (или подобен) начин! Защото аз имам много идеи за подобрение на комунизма, или на капитализма, или на религиите, и прочее, но това са голи идеи, те трябва първо да се обсъждат дълго (което обикновено означава да са оплюват -- това е така, не се заблуждавайте, думата "дискусия" е латинска и означава разкъсване със зъби на късове, както правят кучетата; а наскоро аз стигнах до аналогични изводи и за думата "диспут", защото на италиански sputare означава плюя, същото като английското spit), и чак след това деструктивно обсъждане да се започва да се мисли как те да се приложат. А пък за прилагането на нещо полезно, за убеждаването на хората да направят нещо без което е невъзможно, което е просто необходимо за всички (като, да речем, да няма просяци, относително бедни това може -- и като че ли е нужно -- да се допусне, но не наистина мизерстващи), за това нашата палитра е твърде бедна и съществуват само два действени начина:
или чрез принуда, или чрез заблуда (с някаква измислица, като за добрия капитализъм, когато направо изгаряш от желание да бъдеш експлоатиран)!
В моя първи "Комунизъм" аз ги докарах до 5, но останалите не са много действени (като възпитанието, примерно), така че Ленин направо
виртуозно е използувал и заблудата и принудата (както в шеговитата фраза, че "колхоза е доброволно начинание, ако не искаш -- ще те накараме"); той се е опитал и да реформира военно-временния комунизъм посредством въвеждането на политиката на НЕП-а (което направи и Горбачёв по негово време), и да не се разчита само на силата, Сталин е бил този който е разчитал предимно на силата. Аз повтарям, аз ще направя после много предложения за подобряване на комунизма (или капитализма, което в редица случаи се свежда до едно и също), но аз не виждам какво по-добро би могло да се направи в тези далечни времена от преди един век, и в тази изостанала (очевидно, за мен, но тогава) азиатска (както казах) страна. Мнозина биха могли да възразят за националистическата политика на Ленин, но това е основно по времето на Сталин, или е било продиктувано от елементарни съображения за териториална безопасност, и всичко подлежи на спорове, защото това, че Грузия, да речем, се е отказала от алианса с Русия (и това след като нейния "железен" човек е напакостил колкото може там), или Прибалтийските страни също се отказаха (независимо от това, че самите руснаци винаги са гледали на тях като на един вид аристокрация), или Украйна също не знае какво иска, и колко украинци искат едно и колко друго (аз съм изказвал своето мнение и по този въпрос), но по времето на Революцията аз просто не виждам грешки, а времената са били много тежки, и без Червената Армии е нямало как да се мине, хаоса е щял да бъде по-голям, очевидно. Така че хайде аз да свърша с тази точка и да мина към следващата.
2. За Ленин
Господа, Ленин е бил гений, това за мен (сега) е очевидно, но това, което до известна степен не ми харесваше, беше, че за него се говореше навсякъде, той, т.е. негов паметник, стърчеше във всяко населено място, а аз съм човек с чувство за мярка. Обаче то аз съм такъв, а не останалите, и после нали все се раждат нови хора, те трябва да бъдат възпитавани, така че аз не знам, от гладна точка на PR-а (т.е. public relations, връзките с масите, което се свежда до тяхното манипулиране) всичко навярно е било според каноните! Защото вижте сега рекламите, официалната политика, дейността на всяка една религия, и прочее, и ще установите, че всичко се свежда до това, т.е. до фразата, че "всяка многократно повторена
лъжа става истина"; аз бих предложил да се сменят поне думите а само смисъла да остава същия, обаче не е така, цялата работа е тъкмо в повтарянето на една и съща фраза, в мантрата, във самовнушението, такъв е човешкия материал, ние не сме много по-добри от папагалите.
Така, но аз лично известно време се заблуждавах мислейки, че той е просто зъл гений, както и Маркс преди него, обаче и това не е така, той е човечен и добър по натура -- когато никой не му възразява, разбира се, и аз съм такъв, защото може да се възразява, но по същество, а не само от любов към противоречието --, и знаете ли защо? А-а, аз съм човек със своя крачка, не съм тривиален като болшинството, аз често прилагам ... лингвистични доказателства, и тук имам пред вид неговия, ами, псевдоним, "Ленин"! Разбирате ли, той означава само това, че той е човек от реката Лена, ама тук и самата река е навярно тихичка, щом като тя има такова спокойно и женско име, това не е бучащия Дон или Дунав, или крещящата Ниагара, и прочее, тя навярно е като реката По, пее си и си тананика нещо тихичко. И този псевдоним не имплицира никаква сила (както, да речем, този на Сталин, или пък на Чингиз Хан, или на "хита" Хитлер, и прочее). Тук нещата са донякъде както с мен, с Мирски, та нали аз съм просто "мировой" като световен (в руския) и мирен човек, и всичко което аз предлагам се свежда само до мирни промени, и се отнася за целия свят (и мен, малко по малко, света започна да ме чете, на различни езици). А името, господа, е много важно нещо, то определя поведението на човека, той някак-си се настройва към своето име. (Както, за да дам пример, името на Мазох, откъдето е мазохизма, то е станало толкова интересно защото тук корена е старо-гръцки и латински и това е женската гръд, mazos, mastos, mazecto- понякога, че и Захер също не е като при другите хора, така че то е станало нарицателно, защото: ами какво може да се очаква от този "цицо-стискач"?)
Освен това Ленин е човек умерен, а това според мен, от висотата на моите почти 70 години, е основния признак на интелекта. А това и не е мое мнение, разбира се, аз обичам да преоткривам "колелото", както са казва, това е древния лозунг "Нищо прекомерно", който е и старо-гръцки, а и санскритски в известна степен; това в същност е диалектика, защото всичко трябва да се стреми да се намира по средата на "ластика" на който то е закачено и по-настрани от самите краища, от екстремумите. А пък той е умерен защото 10-тина години след революцията той започва да мисли как да умери този военно-временен комунизъм, започва да въвежда НЕП; а и когато е вземал от кулаците земята им е оставял нещо, не ги е правил съвсем сиромаси, също и от тероризма е стоял на страна, и за експорт на революция не е говорил (а сравнете пак с някоя религия, поне с християнската: та нима не е имало християнски мисии във всички страни където това е било възможно?). Така че Ленин не е екстремист, и ако той е прибягнал до безкръвна революции, то това е било предвид на елементарна необходимост.
Но за моето заблуждение някъде към 90-те години за неговата злоба има значение и това което видни наши СДС-ари ("единствените" демократи, ако им се вярва) твърдяха, че той, виждате ли, в писмо до Горки, говорел пренебрежително за някои интелектуалци казвайки, че "те не са интелектуалци, те са л. (
говно по руски, че и латински)". Това навярно е така, но, господа, аз трябваше да се занимавам с публицистика повече от 10 години, и да започна да се превеждам на
по-чужди езици (като английския), за да проумея елементарната истина, че думата "л.",
не е псувня, това е просто силна думичка, но масово използувана като твърде
културен израз на Запад (т.е. в целия свят), за да не се използуват по-груби думи. Та нали той е пътувал по цяла Европа в началото на миналия век, той знае какво е прието при хората и какво не е.
(Думата "г." това е немското Scheisse или английския shit, което е къде-къде по-добре от f#ck it, или ё# те или блядь (за руснаците) и прочее. Аз даже мога да ви науча на една италианска псувня, която днес всички италианци, и млади мацки и тинейджъри, особено те, я използуват едва ли не на закуска, на обяд, и на вечеря, и по 5 пъти дневно между храната, това е тяхното vaffanculo, където е разбираемо само окончанието, culo, което значи, моля за извинение, задник, дупе, а за началото се обяснява че това идвало от основния глагол vado /vadere, или точно va в 3-то лице ед. ч., и вариацията на техния масово използуван глагол fare в смисъл на "правя", но -fan- е въобще неправилно, и целият смисъл на това се свежда до руското, или по-скоро полско, "пошёл в жопу". Ами как мислите вие, това културно ли е? Разбира се че не е, но хората го използуват. Това е, ами, просто
самоизява, тъй да се каже -- четете Ойленшпигел, той обичал да прави това, да оставя своите екскременти, навсякъде където може, и на кревата, и в някоя библия, и т.н.)
А по отношение на това, че някои интелектуалци основно парадират с нещо неприлично но ловящо очите на хората, аз мога да приведа, да речем, така наричаното изкуство състоящо се в рисуване по ... голо женско тяло, по гърдите или задните части, навсякъде. Аз не казвам, че това е лесно, тук е нужен известен талант, но това е, с извинение,
ху#ня (според руснаците), това е несериозно. И не е само това, вземете нашите първи демократични действия състоящи се в легализиране на проституцията -- Ленин в своя първи декрет решава въпроса със земята за бедните селяни, а нашите демократи като нещо от първостепенна важност легализират най-аморалното поведение съгласно
всички религии -- това са странични ефекти, те могат да имат място в едно толерантно общество, но не и в условия на абсолютен бойкот от страна на целия Запад на младата съветска държава, което очевидно е поставяло под заплаха самото съществуване на тази държава, тук са нужни действия за спасяване на живота, тъй да се каже, а не за показване на голи дупета (не че аз знам за какво е ставало дума в това писмо на Ленин, но по всяка вероятност това е било нещо в стила на популярната руска частушка "мимо тёщиного дома /я без шуток не хожу /то ей х. в окошко суну, /то ей жопку покажу"). Такова несериозно изкуство може да има място само в условията на (загниваща) демокрация, като тази в която ние живеем днес (и в която и аз самия мога да си позволя да пиша и шеговити лимрици, и прочее порядъчно вулгарни стихчета, но и това след написването на цял куп сериозни материали).
Така, но аз мисля, че имам значително по-сериозно основание за оценка на интелекта на Ленин, и това е свързано пак с езиците. Аз имам предвид просто че той е знаел 3-4 европейски езика, и не по учебник, защото той е бил и в Лондон, и в Берлин, и в Париж, че май и още някъде. Значи, виждате ли, аз съм обяснявал това на друго място, но ако е накратко, то самите езици се считат още от Древна Гърция за логически действия (не че това е съвсем така, но ако човек говори образовано, то това навярно е така), и в мозъка му се формират езикови петна (в мн. ч. ако човек знае няколко езика). Аз не се наемам да твърдя, че това са действително петна, т.е. че те са локализирани в пространството, но когато те са няколко то те започват да
кореспондират едно с друго! Те правят това защото всичко, което човек изучава, той го изучава на даден език, и ако след това трябва да изрази това на друг език то той трябва да мисли, трябва да строи
фреймове, както вече се казва, ама това е страхотна работа за нервните окончания. Това е преди всичко установяване на връзки между една област от мозъка и друга, между думите, но всяка дума се описва със своите фреймове, таблици, списъци, връзки с другите думи, това не е просто така записано някъде, за това са нужни хиляди и хиляди пресичания на невроните.
Самото мислене има сложна биохимична база, то се състои в обмен на ... йони, примерно, един неврон казва на друг в един синапс: абе я ми дай ти малко калциеви йони, а пък аз ще ти дам за това ... вносни чорапогащници, ако използуваме изрази от тоталитарното време. Обаче важното е, че невроните са заинтересувани от този обмен, и по този начин протичат импулси по тях, а ако се пресекат само 100 неврони с други 100 събратя, то това прави вече 10,000 възли. Така че това от една страна е нужна активност за мозъка, а от друга това е домисляне,
допълнителна преработка на информацията, установяване на
нови знания, и това през цялото време когато превеждаш нещо в главата си, непрекъснато! Ще ви дам един пример, тъй като аз съм се занимавал с лингвистични проучвания повече от 10 години, може би и цели 20, аз все нещичко съм научил. Да вземем славянската дума "среда"; само когато човек се опита да я преведе на английски (и не само), то той разбира, че тук, всъщност, са скрити два фрейма, две понятия, това е самата среда на нещо, и цялото обкръжение (environment), всичко което е извън средата!
Схващате ли, това е много силна
диалектика, това е дуализъм, това идва някъде от санскрита, аз обяснявам това по-подробно на друго място (ако не някъде другаде, то поне в моя Urrh). Или вземете връзките на обикновеното сексуално сношение с разни полу-прилични думи използувани в различните езици (като руското трахать, или нашето чукам, or screw, o scopare по италиански). Това са все нови и интересни идеи, а във всеки език има свои идиоми, те може да си приличат малко, но и силно се различават, така че изучавайки нов език човек се приобщава към нова психологии, той сравнява, опитва се да намери компромисни решения, защото вижда, че всички народа са по своему прави, и това безспорно прави човека по-умен. Докато някой не успее да се откъсне от единствения роден език и да се възвиши над него, да види нещата и през очите на другите народи, то той не може да стане достатъчно мъдър, повярвайте ми. Аз знам по себе си, защото яз вече използувам 4 чужди езика, освен моя български, аз отдавна не чета книги на български, на мен това ми е скучно, така че ние с господин Ленин сме колеги в известен смисъл, ние се разбираме един с друг с половин дума, че и изобщо без думи понякога. Да, само че аз стигнах до тези познания когато наближавам 70-те, а той е бил такъв още в неговите 20-тина години, в най-лошия случай около 30-така, това е.
Изобщо, ако Ленин бе успял да поживее още 20-тина години, или поне още 10-тина, то положително всичко щеше да бъде много по-добре, той навярно би намерил начин и за по-добро центриране на комунизма, т.е. за доближаването му до капитализма, и за по-удачна експлоатация (защото това, с което капитализма се оказа по-добър от социализма или комунизма, това е преди всичко по-добрата
експлоатация при капитализма, за мен това е очевидно), а може би би успял и да подобри вида на комуните, било то в селата, било в градовете, но това са въпроси до които аз ще стигна към края на материала. Така че аз минавам към следващата точка.
3. За Сталин
Е, тук аз няма особено да го оправдавам, но все пак ще приведа редица смекчаващи обстоятелства. Ще започна с псевдонима му, това че той е
стальной-железен човек (тъй като някакъв-си Джугашвили не е много хубаво име за кариера в Русия, а е и дълго, пък и нищо не говори на хората). Така че той е стигнал до стоманата, но тук е важно кога се е случило това, някъде в годините на Втората световна война ли или малко по-рано. И както аз прочетох в една книга той бил започнал да се подписва с този псевдоним някъде около 20-та година, когато до Върховен Главнокомандуващ е било още много, много далеч, било е въобще неизвестно можело ли е да се очаква това, или това са само блянове. Тоест човека е живял под знака на това име, той се е стремил към него (както и аз, който си избрах моя псевдоним примерно в 1995 година, но тогава аз още нито съм мислил нито съм сънувал, че ще става най-великия -- нали така? --
демо-критичен реалист на 20-тото и 21-то столетие). Това е много важно, според мен, той самият се е формирал такъв, какъвто е искал да стане.
А какъв е искал да стане, а? Ами разбира се че
по-голям комунист от самия Ленин, най комунистическия комунист, до мозъка на костите си (и до връхчетата на пръстите си, и до краищата на косите си, и т.н.). Това е неговата същност, господа, той не е злодей нито тиранин, той е просто истински комунист, и затова той така тежко дискредитира системата, системата на комунизма, и днес хората на Запад под комунизъм разбират сталинизъм, защото така им е изгодно, което и е така и не е така. Като сляпо следване на идеята това е така, но от нормална човешка гледна точка той е изкривяване, перверзия на комунизма, аз бих казал още
варваризация на комунизма! Харесва ли ви този израз? Но имайте предвид, че аз донякъде го познавам варваризма (или
барбаризма, ако се придържаме към западния стандарт), защото аз съм достатъчно интелигентен за да мога да се ориентирам в тези неща, и още съм българин, така че съм длъжен да знам в какво се състои духа на българина. И ние твърде бързо успяхме да дискредитираме демокрацията и съвременния капитализъм, който е лош, разбира се, аз го оплювам, той може и трябва да бъде по-добър, но той никъде не е толкова лош колкото в моята България, ergo без наша вина тук не може да се мине, само с обективни обстоятелства (че ние сме бедни, без демократичен опит, и т.н., а че и комунистите ни били откраднали всичко което са можели и са го изнесли зад граница, което вече е бая далече от истината) не може да се обясни това, че тъкмо в най-бедната държава от половин-милиардната обединена Европа, в България, съществува най-
десния капитализъм, приблизително от времената преди Първата световна война.
И след като аз се отклоних към българите и барбаризма, то аз мога накратко и да дефинирам какво е това варварина: това е човек който живее сам за себе си, не се съобразява с другите, нито в пространството (т.е. около него), нито във времето (т.е. с миналите и бъдещи поколения), и в същото време колкото по-малко знае, толкова повече си мисли че всичко знае. При варварите може да съществуват идеи и убеждения, но те изхождат само от тях самите, и са екстремални колкото е възможно. Приблизително така е постъпил с комунизма и товарищ Сталин, който се е придържал към буквата, тъй като това му е давало възможност да се отличи от другите, но не и към някакъв идеализиран комунизъм, в каквато посока аз се движа, и който е стоял в главата поне на Ленин (защото той е въвел все пак НЕП-а, а това като че ли е отказване от идеите на комунизма и връщане към капитализма и частната собственост). В същото време Сталин е преследвал неотстъпно неговите екстремални идеи за комунизма, където всеки трябва да мисли
само за другите, и в никакъв случай за себе си. Екстремалните решения са синоним на глупостта, според мен, но тук работата не е само в недостатъчен интелект, аз не се наемам да ви убеждавам, че Сталин е бил необразован, не, той е бил просто
фанатик, а човек който поставя себе си сред другите хора не може да бъде фанатик, той неизбежно ще бъде реалист и умерен, тъй като всички хора са слаби или грешни.
Но, господа, от друга страна -- то само Мьобиусовата повърхност има една страна (но тя е получена с помощта на трик, тя не е съвсем реална) -- Сталин в известна степен и е
помогнал на комунизма, съхранил го е, може и с твърде насилствени мерки, но той е действал правилно в обстановката на размирици и войнолюбиви планове на западните държави! Той е станал, в определена степен, този "камък", за който се говори в пословицата (май че не съм я чувал на български) "нашла коса на камень" (т.е. ударила се, притъпила се), той не само е победил фашизма, но и е развил икономиката на изостаналата Русия, защото тази държава очевидно е била значително по-изостанала по сравнение със страните от Западна Европа. Аз не знам, може би на някои ще се покаже твърде тенденциозно следното твърдение, но аз мога най-малкото да го изкажа, а пък който иска да го оспорва. То е следното:
ако нямаше Сталин, нямаше да има и ... Гагарин! Е, как е, а? Виж го ти тоя Мирски, ще кажат някои, но на мен то ми се струва съвсем правдоподобно и ако то не може да се докаже, то може просто да се поразсъждава малко непредубедено. Та нали сега и самите американци използуват руската космическа станция Мир, че и съветските ракети, нищо че са комунистически, а? И после, след като сега и руснаците имат атомно оръжие то може би по този причина американците (а то и французите, и други) не хвърлят повече атомни бомби, защото това много им харесва на тях!
Както виждате всичко е взаимно свързано, всяко зло за добро, че и обратното. Аз не казвам, че сталинизма може да се повтаря и че той е хубава страница в историята на комунизма, но след като той се е случил, то той, в определена степен,, е бил необходим и неизбежен; т.е. той не би имал място в историята ако Запада не е искал да се бие, ако не е имало тези световни войни, ако хората от целия свят бяха взели да
помагат на Руската държава, поне за това, че там хората живеят (т.е. са живеели) лошо, но и в името на по-доброто бъдеще на човечеството -- и ако някой от вас вземе да отрича, че благодарение на комунистическия експеримент капитализма по целия свят (с изключение, навярно, само на обърканата България) сега е значително по-добър от този капитализъм от времето на Айфеловата кула и конвеера на Форд и т.н., то аз просто няма да му обърна внимание, това е човек без акъл, или поредния фанатик на своята идея. Сталинизмът в днешно време е безусловно погрешен, но по времето на Сталин -- ами един Господ (или дявол) знае.
Извода, за избягване на такива ситуации, хората отдавна са си направили, това е да съществува правилото за двата мандата, но и тук може да се спори, и може да има изключения (примерно в условия на война). И после това правило съществува само за Президенти, но не и за всички политически личности, и после то може винаги да се заобиколи по някакъв начин. Господа, не забравяйте твърдението на Макиавели в неговия "Принц" или "Княз", че висшия държавен деятел, особено Император или Фараон (или Генералисимус) трябва да стои на власт колкото се може по-
дълго, за да може хората да свикнат с него и да му се подчиняват без да му намират през цялото време недостатъци. Тук нищо не може да се направи, такава е психиката на хората, а и на животните, че ако те са в състояние да изменят нещо, те и се опитват да го изменят, без значение дали това е нужно или не, те просто не могат да стоят със скръстени ръце, не че те са обезателно лоши, това е просто жажда за действие. Демокрацията прилага един доста
оригинален похват, пита ги за неща за които е по-добре да не ги питат, с оглед на това после хората да се чувстват някак обвързани със задължението да се подчиняват, но на тях все едно им се иска да сменят ръководителите си колкото по-често могат, и това се случва съвсем не рядко.
Но в същото време хората сами искат някак-си да поддържат силния юмрук, който не би им позволил да не слушат. Ако някой от моите читатели си мисли, че тук Мирски си противоречи, то нека забрави за това (защото Мирски
не може да си противоречи, или тогава
трябва да си противоречи сам на себе си -- такава е диалектиката, господа), защото вие всички сте чували за някои "президентски" фамилии, като Ганди в Индия, или Кенеди, че и Буш (ако не греша) в САЩ, и други, и на любовта към силния юмрук (както казах някъде в началото) се крепят всички десни партии (а и левите). При това сравнително неотдавна руснаците доказаха -- това е стара на рекордите, нали, в някаква степен, на революционните идеи -- че правилото за двата мандата може лесно да се заобиколи ако имаш свой доверен подчинен, който формално (или не съвсем) да те замества за един мандат, и после всичко отначало.
И изобщо, за правилата и изключенията, аз ще изкажа сега пред вас следната максима: всяка устойчива система от правила трябва да съдържа едно правило, което да позволява да се
изменят правилата на системата! Ето така, по Мирски. Тоест ограничение за заемане на отговорни държавни постове трябва да съществува, но то трябва да допуска изключения (както и Наполеон на времето си е успял да заобиколи правилото, че върховния Консул, или както той се е наричал там, не бива да бъде по-млад от 40 години). И после, господа, вие представяте ли си какво е това да бъдеш Генералисимус, а? Аз лично не мога да си представя това точно, това е нещо като Бога, или Папата, или някой Фараон (пътеводен ...
фар или фонарь, ако питате мен), или Император, той не е като другите хора, не е обикновен смъртен. А даже и Боговете могат понякога да грешат, или най-малкото досега никой не е доказал противното.
А сега нека поразсъждаваме малко за наказанията на Сталин, за ГУЛАГ-а, за терора в който са живели хората тогава. Че е било тежко, това е очевидно, но пък и времената са били тежки, обстоятелствата са били изключителни, или поне са били такива от гледната точка на непогрешимия Сталин, но аз сега ще издигна твърдението, че и
самите пострадали са виновни (за това че са се оказали сред пострадалите)! Защо аз мисля така ли? Ами, от една страна, защото официалното признание на нещо
не го прави вярно! Това е просто доказателство за подчинението на човека, което обикновено е важното (хората да не възразяват и да не пречат на движението на държавната колесница). Това не е йезуистика, това е очевиден факт. Вземете за пример случая с един старец Галилей, и един младеж Джордано; той Галилей е открил, че се върти Земята а не Слънцето, както е написано в Светото Писание, но той, бидейки научен от опита на своите години, решил че нищо не му струва да се откаже от това твърдение, щом интересите на Църквата изискват това, докато в същото време непреклонния (като всички младежи) Джордано така и изгорял на кладата. Ето така. И нима вие мислите, че щом Галилей се е отказал от своето учение то Земята е спряла да се върти, а? Обаче Джордано просто е искал да покаже колко упорит е той, искал е да стане мъченик, и е станал, разбира се, никой не му е попречил, най-малкото простия народ заради когото той се е старал.
С което искам да кажа, че героизма, когато той води до нещо положително, това е едно нещо, но празното самохвалство и отстояване, даже на очевидни, идеи, но противно на официално приетата в момента догма, е съвсем друго нещо, това е безполезно старание, потомство може и да запомни техните имена, но поне в момента на постъпката им те нищо няма да изменят. Към което идва и втория момент, а именно, че съществува истина и
истина, т.е. че има йерархия на истините, и някои истини могат да бъдат по-важни от други, и в края на краищата нали всичко е относително, ние никога няма да познаем абсолютната истина. И по-важни могат да се окажат истини от по-общ характер, като, да речем, подчинението на масите. Защото най-важния въпрос в социалното управление (според Мирски) това е въпроса как да се накарат тези, които не разбират необходимостта от осъществяването на някое разумно за всички в момента поведение, да се подчиняват, и това се решава само по два начина, както аз казах в началото, с принуда или със заблуда. И в името на
нужната заблуда някой (умен) човек може да се откаже от някои свои убеждения и от конкретната истина.
Добавете към това още и факта, че тези, които са попадали в ГУЛАГ, са били основно комунисти, или интелигенти, това не са били обикновени работници, така че в този смисъл Сталин е правел това, което и всяка друга форма на варваризъм прави, той е пречел на
своите хора, отслабвал е сам комунизма (в стремежа си да го засили -- пътя към ада е усеян с благи намерения, нали?). Това е печална история, но ако хората са имали повече акъл, то и страданията са щели да бъдат по-малко. И после, Боже мой, ами не забравяйте че човека на стари години е бил просто болен, а е бил и този шпионин Берия, в когото той бил повярвал, и както обикновено става, човек страда тъкмо от своите приятели, от враговете си той накак-си се защитава. Така че аз, доколкото беше възможно, "побелих" и Сталин, и мустаците му и ноктите му и всичко останало. Което аз правя защото аз самият съм склонен към компромиси (на стари години) и защото съм чувал сентенцията, към която се присъединявам напълно, а именно, че
интелигентния човек признава всяко управление (защото то предотвратява хаоса), докато обикновения и неук човек се противопоставя на всяко (даже и на най-доброто) управление.
Е, като че ли достатъчно се занимавахме с този "мъченик" на комунизма, и е време да преминем към следващата точка.
4. За Комунизма
Да ви призная, скъпи (защото сте малко, а?) читатели, аз не мислех първоначално да включвам тази точка, защото това уж е известно на всички (какво е това комунизъм, и "как той се яде", както казват руснаците), обаче може и да не е съвсем ясно, може хората да бъркат желания с действителност, или да подхождат формално към въпроса, да не разбират кое е по-важно, така че аз реших да ви дам и своята гледна точка за този феномен. Тук ще има следните подточки:
а) Алфа и омега
Комунизмът, господа, това е алфата и омегата на всички човешки желания, от дълбока древност и до ден днешен! Той е това, към което са се стремили хората и в първобитните общества, и към което се стреми всяка религия, това е
рая на земята, нито повече нито по-малко! Ами преценете сами, с какво се характеризира той? Ами с това на всеки да се дава съгласно потребностите му, нали така? А пък и да се взема съгласно възможностите това е само справедливо. И така е било (или ще бъде) в рая, ако вярвате на която и да е религия. Ето, да речем, приискало му се на човек да си напълни тумбака, то тогава той само протяга ръка към най-близкото плодово дърво (освен забраненото, разбира се), откъсва едно плодче, и набива, искам да кажа дъвче, докато се насити, нали? Или пък го е замъчила жаждата, то тогава той пие вода от най-близкото ручейче и работата е свършена. Или се налага малко да се пооблече -- взема едно лозово листо, или от палма, може и кленово, според случая, и прикрива с него това което е нужно, или пък си майстори някаква наметка или нещо друго. Или му се прииска малко да се посношава (ако Бог позволи, ама Той и би позволил, ако Адам и Ева не били започнали така безсрамно да практикуват цялата Кама-Сутра пред очите Му), тогава той и поляга някъде и са заема тихичко за изпробва всички органи, а то току-виж нещо се развалило. И други подобни.
А сега не е така, даже и в (неприлично) богатата Америка човек трябва да мисли поне да не си забрави картичката за банкомата, защото без нея в нито един супермаркет няма да ти дадат да хапнеш и да пийнеш, а по отношение на облеклото и жилището е значително по-зле, и със здравето не всичко е уредено както трябва, и с обучението, и с общуването с другите не е така (ако не си от своите хора то всички странят от теб, и мацките не се съгласяват), и тъй нататък. И колкото и да се развива човешкото общество след пост-индустриалното, то хората винаги ще искат да задоволяват своите основни потребности, който (и то съгласно западни критерии) са следните: храна, стряха, продължение на рода (тоест обикновен секс -- без садо /мазо). После идва кариерата, желанието да се придвижат напред, и на пето и последно място стои желанието (ако човек стигне до него, а и ако разбира как) за развитие и усъвършенстване на самия себе си (да речем да ... си мърда ушите -- далеч не всички го могат --, или да танцува буги-вуги, или да рисува, да пее, да изучава чужди езици, да решава математически задачи, и така нататък). Единственото нещо което човек не иска непременно, но което му е нужно, ако питате психолозите (или Мирски, той знае всичко, нали?), това е той да среща
трудности на своя път, но такива които може да преодолее; а може, навярно, да се добави още и обикновен късмет (да речем, да не се окаже на пътя на падаща от покрива керемида).
В този смисъл от комунизма просто не може да се избяга, каквото и общество да съществува, то може да се обедини с идеите на комунизма. Примерно, първобитно-общинно, или религиозно, или монархично, че и по времето на фараоните и крепостничеството хората са искали да ядат и пият до насита и да имат в някаква степен и останалите елементи на комунизма, които следват.
б) Собственост
Въпросът със собствеността е основен въпрос във всяко общество, и той все още не е разрешен правилно, а по всичко личи, че никой и не мисли да го решава. Тук е полезно да привличаме от време на време идеята за живота в рая и за животните, защото в рая не е имало частна собственост, и сред животните тя не съществува, освен очевидно неизбежната, т.е. място на обитаване, жилище. В същото време сред хората тя съществува и е
обоснована, аз не казвам че не е. Вземете за пример още древните религиозни изисквания само първородния син да става собственик на всичко, не втория и не третия, и не дъщерите. Собствеността е обоснована, защото, както казват сърбите, у чужди раце само ... к#рец става, това е така, и човек я пази повече от нещо чуждо или от това дето расте в гората. От друга страна, обаче, собствеността се дава просто така, за да има някакъв собственик, съвсем не на този, който е по-способен да я владее и умножава, или поне да я поддържа в добро състояние. Че когато човек се ражда не е известно какъв той ще стане като порасне е ясно, обаче човек се развива, често се вижда кой е по-способен, ама не, парите си имат свои закони и те обикновено се събират на купчини, слепват се с други пари, и ако сумите са малки, то човек просто по никакъв начин не може да стане богат.
Така че въпроса е сложен, но съвсем не е неразрешим, ми се струва, ние просто не сме свикнали да мислим разумно, ние искаме да се надлъгваме един друг. И в резултат на това със собствеността става така както и с правото на силата: приема се че силния е прав, което далеч не винаги е така, и парите остават при този който ги е получил, наследил, а не отиват при този, който би ги използувал по-добре. Тук има някакъв самонастройващ се механизъм -- аз не виждам всичко в черно, аз се старая да мисля -- и обикновено се получава, че когато човек няма пари то той се стреми към тях, но когато има толкова много, че, както казват руснаците, и пилците не искат да ги кълват, то тогава той се старае някак да ги разпредели, да върши добро с тях, но пък просто да вземе и да ги раздаде, с това няма да помогне на никого, хората, като казах, искат да имат някои преодолими трудности, и това, което се получава наготово, не се цени (както в един много стар виц за един грузинец, който си завел в къщи едно леко момиче, и то бързичко се съблякло и легнало на кревата, а той, недоволен от това, казва: ставай, обличай се, и се съпротивлявай!). Затова сред някои народи е известно мъдрото мнение, че фирмите съществуват обикновено 3 поколения, където първото ги създава, второто ги разширява, а третото започва да ги разхищава. Аз имам свое мнение в това отношение и ще го изложа накратко в следващата точка за бъдещето (на комунизма).
в) Комуни
Тук също не всичко е както трябва, но аз най-напред ще спомена, че комуни са съществували от дълбока древност, съществували са във всички религии, и мине се не мине известно време и те пак се появяват. Защото всичките науки и обучението -- аз мисля че никой няма да вземе да отрича това -- са започнали да се развиват в комуни, към манастирите (или в тъй наречените
медресета към турските джамии), доказателството за което е пак етимологично, думата декан (на институт) и дякон (на църква), които в английския са представени само с една дума, dean. После и грижите за здравето на хората, както знаете, също са започнали да се прилагат под егидата на църквата (Червения Кръст, или Полумесец), и приютите за бездомни деца също първоначално са се строели към манастирите, и така нататък (болшинството от социалните дейности се поемат от църквите, защото иначе няма кой да се заеме с тях). Което е така, защото комуните помагат на хората когато те са слаби, очевидно, само когато те се почувствуват силни, забогатеят, само тогава те започват да се опъват и не искат да влизат в комуни, нещо което е било забелязано още от Платон някъде преди 25 века.
Така че аз мога с чиста съвест да твърдя, че лоши са не комуните сами по себе си, а
лошите комуни! А какво значи добри или лоши? Ами, такива, които съответстват на производителните сили, биха казали комунистите, което ми се струва малко мъгляво и аз ще кажа: такива, които дават възможност за
по-добра експлоатация, за такава експлоатация, която се харесва на хората! Защото то е така, има такава експлоатация, която се възнаграждава добре и човек сам се стреми към нея -- примерно в секса, та нали всяка мацка, ах, sorry, жена, иска мъжът да я такова, да експлоатира нейните сексуални органи, и същото правя тя с мъжа, изсмуква всичките му сили, и това на него му харесва. На мен това ми стана известно отдавна, и затова аз не отричам експлоатацията, тази дума съвсем не е чак толкова лоша, и после: да считаме, че обществото започва да съществува с появата на разделението на труда и създаването на условия за експлоатация, а пък при комунизма тя изведнъж ще изчезне, това означава да признаем, че комунизма е идеализирано общество, каквито в природата няма.
Е, до по-добрата експлоатация аз скоро ще стигна, но комуните вършат не само това, те свързват хората, а човека е стадно животно, той не може са съществува добре в изолация. После те се грижат за нуждаещите се, и е съвсем естествено, че ще искат и членовете на комуните да правят нещо за самите комуни. Така че, както виждате, хората и искат и не искат комуни, всичко зависи от вида и момента. После не забравяйте и следното много важно положение, някакви групи от хора винаги трябва да съществуват, но сега ние нямаме нито големи родови общини, нито затворен селски начин на живот, където хората си помагат с каквото могат, нито даже страни, националности, всичко става интернационално (примерно, навсякъде е пълно с китайци и араби, ако не броим евреите, или циганите, и прочее), а приблизително от половин век вече
няма и семейства, те са почти изчезнали (аз не знам как е в другите страни, навярно пак така, но в България, съгласно преброяването на населението през 2010 година, 55%, т.е. повече от половината, живородени деца са извънбрачни!). Затова отчуждението на хората става все по-голямо и това води до различни безредици, до загуба на смисъл в живота, до наркомания, и прочее. Нещо трябва да заеме мястото на семейството и/или комуната, но на това аз ще се спра в следващата точка.
г) Връзки с обществото
Тук аз имам предвид отношението на комунизма към другите социални структури, защото да считаме, че всички ще бъдат убедени комунисти е просто нереално, това може да съществува само известно време когато всичко кипи и живота още не се е адаптирал към новата ситуация. В това отношение комунизма, и особено сталинизма, не подхождаха правилно, и затова накрая се случи това, което се случи в 1989-а и 90-а години, но, от друга страна, може би така и би трябвало да бъде, защото обикновените хора са неблагодарни и глупави, уви. Аз имам предвид, че, разбира се, е по-добре да има някакво компромисно решение, да има различни форми на собственост, и платено и безплатно обучение и здравеопазване, и прочее, но това по всичко личи че е много трудно да се постигне, и както показва опита на многострадалната България, ако дадеш право на хората да избират те избират тъкмо това, което не е за тях, те са истински глупави дечица. Е добре, щом вече се върнахме пак в руслото на капитализма, то е нужно да мислим какво може да се направи при тези условия, на което аз ще се спра съвсем скоро, но тук аз мислех основно за корелацията на комунизма с църквата, с народните традиции, с монархията, с дребния бизнес, и прочее, което отношение беше не съвсем толерантно, да не кажем нещо по-силно.
Обаче, виждате ли, всичко зависи от нацията и то установените в нея условия и традиции. За пример на мен ми се иска да обясня защо само французите са започнали да избиват своите аристократи, и да се гордеят пред целия свят с тяхната гилотина, а в другите страни народа не е бил толкова ожесточен. Аз съвсем наскоро стигнах до този извод препрочитайки една детска книжка за епохата на средновековието, където всичко, за да не се отвличам, било тръгнало от историята с тяхната ... Жана Д'Арк, която спасила Франция от набезите на съседна Англия, действително започнала, заедно с нейната рицарска армия да разгромява англичаните, и изобщо не е мислила да завладява кралския престол, но аристократите буквално я предали в ръцете на врага, затворили вратите на крепостта, когато тя излязла да се сражава с врага, и после не я пуснали обратно! Такива постъпки народа не прощава много векове.
Е, към аристокрацията трябва да се присъвокупи и църквата, която по различен начин се е отнасяла към революцията, и затова в България и в Русия отношението към църквата от страна на комунистите е било различно, в Русия терора на комунистите е бил доста по-силен отколкото у нас. А пък в Италия, за пример, съществува и сега партия на комунистите-католици, или обратното, и в България имаше неотдавна правителство на направо
невероятната тройна коалиция, от социалистите (или бившите комунисти), царската партия НДСВ, и етническата турска партия ДПС -- и нищо, управляваха не по-зле от другите, и даже по-добре в някои отношения. Главното за едно стабилно, установено общество е толерантността към всички отличаващи се с нещо от масово приетото групи хора (както, да речем, към хомосексуалистите), иначе такова общество дълго време няма да издържи. А и въобще, умението да се стига до компромиси, да се намират умерени решения, лежи в основата на всяко умело управление. Така, и хайде сега да минем към бъдещето (на комунизма).
5. За Бъдещето
Е, тази точка уж не е свързана с революцията, но след като предлага преразглеждане и развитие на комунистическите идеи в нова светлина, то тя е уместна, а и принципиална за автора. И защо? Ами защото аз имам купчина предложения, те са поместени в други от моите материали, но света еволюционира, някои неща се променят, и самият аз още домислям някои детайли, и никой не ме чете цялостно, така че известно повторение, или по-скоро акцентиране на по-важните моменти, е даже много необходимо, мисля аз. Тук подточките са обусловени от подразделенията на предишната точка.
а) Експлоататорски минимум
Мои скъпи читатели, парите изпълняват две функции, те са нужни за удовлетворяване на личните потребности, и за организация на някакво производство, което е свързано с експлоатация на работници, и колкото и да е трудно да се проведе отчетлива граница между тези две функции, някаква граница трябва да съществува. Аз реших, че сума в размер на
1000 МРЗ (минимални работни заплати за месец), и именно така измервани, за да не се налага тя непрекъснато да се променя и адаптира към условията във всяка страна, е съвсем достатъчна и за осигуряване на който и да е човек с всичко необходимо дори за цял живот, и за развитие на някакъв бизнес, а е и кръгло число (макар че то може леко да се нагажда, навярно). Това значи, примерно, че в една България, където в 2017 година средната МРЗ за месец е 200 евро, тази сума ще бъде 200,000 евро, което напълно стига за започване на някакъв бизнес, дори и половината или една четвърт от тази сума стига, а в същото време, щом годината има 12 месеца, то това прави 80 години по една МРЗ всеки месец, с което човек може спокойно да живее даже и без никакви други доходи; в една Америка, обаче, където за кръгло можем да считаме МРЗ за равна на 2,000 евро (или щатски долари, както желаете), това прави вече 2,000,000 евро.
Разбира се че човек може да печели и давайки под наем една стая в своето двустайно жилище, и това ще бъде някакъв бизнес, но може да има и три квартири (да речем, в Ню-Йорк, Париж, и Истанбул), и още 2-3 крайградски вили (в Швейцария и на Канарските острови), още 3-4 леки коли, яхта, свой неголям самолет и т.н., и да използува всичко това за себе си, и второто ще бъде поне сто пъти по-скъпо от първото, но ще използуваме 1000 МРЗ като 1
ЕМ (експлоататорски минимум), защото това е удобно, като считаме че както първия, така и втория случай са изключения и един среден човек ще притежава средно 0.1 - 0.3 ЕМ. То е наистина така и при нормални условия никой няма да вземе да развива бизнес нямайки в свое разположение поне стотина МРЗ. Но този ЕМ ще има особено значение при ...
унаследяване на пари или имущество, когато ще се прилага
драстичен данък снижаващ сумата така, че, както аз предлагам, от 10 ЕМ за човека ще останат само 2 ЕМ, и това по експонента, където 1 ЕМ остава на местото си и всичко по-малко от 1 ЕМ също!
Виждате ли, това е съвсем справедливо, по много причини. От една страна нищо от никого не се взема докато той е жив, и всеки може да предаде всякаква собственост на когото иска от своите близки дори когато той прехвърли 50, а пък особено когато стане на 70 години, при условието, че те ще му разрешат да управлява тези пари докато той е жив (ако не "забравят"). Тоест всеки може да си печели колкото иска, да стане истински крупен капиталист, но ако може, и само той самия, не неговите синове или дъщери или жена или тъща или който и да бил друг, те ще бъдат принудени да се задоволят
само с до 1 ЕМ. От друга страна най-несправедливото обстоятелство, което очевидно нарушава равенството на хората, това е наследяването на голяма собственост, това е което прави едни принцове, а други просяци, и съвършено
не е свързано с техните способности. Това е което кара хората да негодуват, не това, че някой-си имал късмет в живота или в бизнеса, ако той сам е постигнал това хората го приемат като Божия справедливост, което е действително така, но огромната разлика между хората само поради някаква лотария на гените вече е съвършено неоправдана, такова нещо в света на животните не съществува, там всеки сам отговаря за себе си и всеки добива всичко сам. Тоест, аз стигнах до извода, че корена на злото не е в капитала изобщо, а във наследяването, и предлагам мерки за избягване на това.
После, от още една страна, от това могат да пострадат само много крупните фирми, малките и средни предприятия така и ще преминават от едни ръце в други, а там съществува истинската конкуренция, там капиталите живеят, а крупните фирми (там където има стотина или повече работници), в една или друга степен, трябва да бъдат, ако не директно държавни, то тогава муниципални (на местните Съвети), или собственост на някаква група от хора (на някаква комуна, до което аз се приближавам), или поне да стоят в центъра на вниманието на държавата (защото тяхната съдба засяга много хора -- това в известна степен е като при банките, които са самостоятелни ама не съвсем, има държавен контрол, гаранция на влоговете на гражданите, и това никой не счита за комунизъм, макар че то е тъкмо това). И най-накрая, ако вие вярвате в това, което яз казах за трите поколения в живота на всяка фирма, то тази мярка даже ще
помогне на фирмата, предизвиквайки някакво принудително намаление на нейния размер, ще предизвика нейното разбиване на няколко по-малки и по-управляеми фирми.
За повече подробности търсете моят конкретен материал, а и сами домислете нещата, но важното е, че това е идея която позволява да се вложи колкото се може
повече комунизъм в капитализма, а това е моя основен стремеж, това е много важен компромис.
б) Минимални доходи за всички
Това също е идея за комунизация на капитализма, и моят принос е само в известно фиксиране на минималната сума и в начина на изплащането ù на всеки. Тук сметките се извършват също в МРЗ, и аз считам, че нормалната минимална
пенсия или пособие, аванс за всеки по време на
целия му живот, даже започвайки от самото раждане, но първоначално от 12 или 14 или 16 години, това е
1/3 МРЗ, в най-лошия случай (в такива мизерстващи страни като България) е 1/4 МРЗ. Това не отменя всички останали изплащани суми на някои граждани, като пенсии, стипендии, пособия по време на болест, при раждане и отглеждане на децата, и т.н., а просто застава като шапка, върху всички останали пособия, и затова се поставя под егидата на държавата, и се провежда чрез някаква банка, която аз нарекох БУМ-банка! Считайте, че това е един вид аванс изплащан в началото на всеки месец и на
всеки, повтарям. После, когато месеца свърши, се извършва рекапитулация на получените суми и аванса се изважда от получените суми, ако това е възможно, а пък ако не е, то, както гласи руската пословица, за нямане не съдят ("на нет и суда нет").
Значи, вижте, тези суми не са чак толкова големи както изглежда на пръв поглед и те засягат нормално 10 процента от хората, максимум 20 в аутсайдерски, в смисъл на бедност, страни като България и Бангладеш (а може би и Бимбинистан, а?). Много бедни хора, с
лични доходи (съответно пресметнати когато има зависими лица, като деца и прочее) под 1/3 (а още повече 1/4) МРЗ не трябва да има в никоя държава, но обикновено едно 10 процента се намират. Ако включим и всички деца, от самото им раждане, то този процент, очевидно, ще нарасне, но това може да остане за по-късен етап, и тогава също нещо ще се изважда, защото има детски надбавки, а и обществото може да се преустрои по друг начин, ако и децата имат доходи. Освен това повече от половината от хората, така или иначе, получават нещо от държавата, действително, така че по-голямата част от хората вече е тръгнала по този път. Ами разсъдете сами: пенсионерите са 1/4 (поне в България това е така), децата не би трябвало да се по-малко (макар че далеч не всички получават стипендии), после идват болните, отпуските по майчинство, пособията за безработни, може би и още нещо (тъй като са необходими все по-малко работници, наистина, огледайте се наоколо, има куп професии само за да се намери работа на хората), а и броя на заетото население обикновено е около половината от цялото. Така че остана още малко, защо да не създадем едно общо правило?
Виждате ли, това е нужно ако сравняваме комунизма с рая, където всеки може да си откъсне нужния плод и да си похапне, и щом е нужно то и трябва да се направи. Но това ще облекчи и контрола на имущественото състояние на всички в държавата (щом нещо се дава, то и ще има по-добър контрол на кого и защо, и да не прехвърлим ли това в друг фонд), а и събирането на парите изобщо от данъчните служби (защото изплащането на пари на всички граждани трябва да се извършва първо чрез тази БУМ-банка, по уникалния номер на човека, ЕГН-то, който като че ли вече навсякъде се нарича ПИН код); тази банка, след изплащането на парите, ще търси от какъв фонд да възстанови изплатеното, ако това е възможно. И после нали това е ново, комунистическо право на минимално пособие за всички граждани, но то е съвсем мотивирано от съвременното състояние на икономиката по целия свят, и ще бъде даже по-лесно да се изпълни в богатите капиталистически страни, но трябва най-напред да се експериментира тъкмо в бедните и в намален обем, да речем в един град от порядъка на 50-100 хиляди жители. Важното е че тази задача е съвсем по силите на съвременните изчислителни системи и възможностите за глобална организация, каквито нямаше до преди един или даже половин век.
в) Комуни или Патрони
Комуните трябва да се организират на професионален принцип, предполагам аз, като един вид гилдии, но не изключвайки и всеки друг вариант. Аз реших тук да ги наричам
Патрони, защото думата комуна като че ли доста е омръзнала на хората, а идеята на патрона е тъкмо в това, че той е защитник на човека, и такава трябва да е целта на тези Патрони: да защитават старите хора, да приемат и обучават нови членове, и да станат заместители на отживелите вече семейства, т.е. да станат
доброволно избираеми семейства! Аз мисля, че вие всички чувствате че това е идея за Нобелова награда, но аз мога да я приема само при някои условия (по-долу ще приведа едно от тях). Тук при мен всичко е твърде сурово засега, но пък аз не съм юрист, не мога точно да формулирам изисквания, а и няма смисъл те да се фиксират съвсем точно. Важното е човек да може лесно да влезе в такъв Патрон, даже да бъде член на два или три, но трудно да излезе от него; иначе казано при влизане човек трябва да приеме задължения да плаща някаква част от своите доходи, но при излизане той трябва да получи, и то навярно не лично, а де се преведе в друг Патрон, сума пропорционална на хората в Патрона с техните рангове, нещо такова. Тоест може да се случи че той ще плаща повече а ще получи по-малко от платеното, както и обратното. А после, след неговата смърт, неговата част в Патрона ще остане за другите членове, това и ще бъде наследяване!
По-конкретно аз си представям това така: младежа (както и девойката, нали?) към възрастта за получаване на паспорт, или колкото иска по-късно, разбира се (това не е задължение), е длъжен да си избере патрон, който ще стане негово второ (ако не и първо, кой знае как хората ще се появяват на този свят след 1-2 века) семейство, да подаде нужните документи, и след неговото (най-вероятно) одобрение да започне да живее или на жилищната територия на това семейство или на своя, и да работи или се обучава или в рамките не семейството или не, но да плаща част от своите доходи, да речем 10%, като един вид вноски за осигуряване. Аз имам предвид, че както човек плаща разни данъци на държавата и тя носи някаква отговорност за него, така той може да плаща и на още някаква по-конкретна организация. Даже ако иска той може да се осигурява и в две семейства, но това обикновено ще бъде в напреднала възраст, когато човек започва да мисли основно за другите и какво ще им остави, а не за себе си.
Ако приемем, че вноските ще бъдат по 10% (макар че може да има и неголеми разлики), то тогава плащайки тези проценти човек ще получава пълно осигуряване, съвсем аналогично на пенсионното, пропорционално на годините в този Патрон, а ако е по-малко, то пропорционално по-малко. Но може да съществуват, а е и правилно да има, някакви точки или рангове на членство, в зависимост от длъжностите в Патрона (примерно, в ръководството, или в обучението и покровителствуването на младите, или в някакъв друг отрасъл, а също и в никакъв от този Патрон). За сметка на това той ще плаща намалени цени използувайки услугите на своя Патрон, също в зависимост от годините членство и от ранга си. Тоест нищо революционно, както често се е правило, а и се прави и днес в редица случая (голям брой от приличните големи компании предлагат на своите работници още нещо отгоре, и не само колкото искат кафета, или евтин обед, но и служебна кола ако е необходимо, полу-заплатена почивка в някой курорт, и прочее, това са така наречените perks benefits).
Това е много важно нещо в живота на всеки, господа, защото всяка колективна собственост излиза
по-евтина от своята, и се използува по-пълноценно (не се изхвърля на боклука овеществен човешки труд); това че днешното консумативно общество счита, че всеки трябва да има свои вещи, независимо от това колко ги използува (жилище, лека кола, а ако щете и пералня или кафеварка), е продиктувано в крайна сметка от засилената
експлоатация, разбира се, за да може човек да печели повече и да консумира повече. Но въпросът не е само в цената, когато се живее задружно това е и по-интересно. И ако всеки сам си избира Патрона-комуна или -семейство то това и ще му харесва, или ако не, то той ще го напусне и ще мине в друг, или в централния, на общината или щата, държавата. В добавка към това по този начин живота на всеки ще бъде по-спокоен и осигурен, защото има много неща, които са изгодни само да едрия собственик, те имат
критична маса, и под нея са нерентабилни.
Да речем, какви пари човек да пази и къде да ги пази. Уж в банките, но и там с дребни суми те гледат накриво, а за една банка суми по-малки даже от стотици ЕМ са все едно малки. Аз ще ви дам пак етимологично доказателство, термина real property, който англичаните използуват за недвижимото имущество, означава именно това, че другата собственост не е наистина действителна, а така, играчки за дечурлиги. И вие виждате, че то твърде често така и става, ту има бясна инфлация, когато централния лихвен процент става 500 и повече процента, то идва такъв застой, като не само при комунизма, но и при съвременния десен капитализъм, когато в 2017 година във много банки процентите са леко отрицателни и ако искаш да си държиш там парите то трябва да плащаш проценти, а не да получаваш (яз лично съм свидетел на изменения на банковите проценти от 700 до 0.3, но те продължават да падат). И за кого да ги пазиш и от какъв зор, след като вече и семейства няма, и на онзи свят никой не си е занесъл парите, те винаги остават на този. А комуните са друго нещо, там едни работят и съдържат другите, а другите може да помагат с каквото могат, те може да произвеждат неща между тях, на тях пари не са им особено необходими. Както и да погледнеш на комуните, аз не виждам нищо по-добро от добре организирани комуни, които няма да пречат на своите членове да се самоизявяват, а основно ще им помагат, защото всичко което такива хора изкарат ще остане за самите комуни.
Така, и условието което аз поставям ако решат да ми връчат Нобелова (или друга) премия за моето гениално изобретяване на избираемите семейства (или някое друго от моите многочислени предложения) това е да ми издигнат паметник -- докато съм жив, разбира се, след това яз няма да го видя, и току-виж ме излъгали -- на площада пред Генералната Асамблея на ООН, както и поне по паметник във всички държави от това общество, със следната композиция: аз, гениалния Мирски, седя на бюрото си и пиша нещо с гъше перо (по традиция, така човек няма да сбърка какво правя), отдясно на мен стои господин Ленин, който е сложил покровителствено ръката си на рамото ми (в знак на одобрение и съпричастие), а отляво наднича в моите бумаги самата Мисс Демокрация, която може да се познае по божествените гърди и по лентичката по диагонал, на която пише "Демокра..." (не е задължително да се показва целия текст). Да, обаче аз съм наклонил малко глава, така че съм подложил дясното си ухо недалеч от гениалните уста на Ленин, като в същото време с лявата ръка, и без да гледам пряко към тази полу-богиня, аз ù показвам ... кукиш (или знака на фигата, но за България жеста може да се замени със среден пръст; освен това може даже леко да се увеличи мащаба на левия ми юмрук, за да се вижда по-добре).
г) Комунистически морал
Господа, тона също е много важно, това дава облика на комунизма (даже и за некомунисти, като мен, тъй като аз никога не съм изявявал желания да стана такъв, когато това беше основно място за кариеристи, обаче сега, когато видях как демокрацията далеч надмина даже и най-лошите кариеристи от миналото, започнах да я плюя, и сутринта с пробуждането ми от сън, и целия ден, а и вечерно време когато заспивам). Комунизмът, в този идеализиран вид както аз го описвам, не като реалност с всичките му минуси, а като (божествена) идея -- идеите винаги са божествени, те идват от думата deo, т.е. бог -- това е преди всичко това, към което човек се стреми и винаги ще се стреми, това е само добро, тук лошо няма. Затова и хората на бъдещето трябва да се стремят винаги да бъдат добри, а, примерно казано, да работят за пари това, разбира се, унизява човека, това е обидно, и по тази причина всички искат, наред с нещата, които те купуват, да правят и подаръци на своите приятели и познати, да ги черпят, да живеят като колеги, не е ли така? Или още да се опитват да будалкат всеки продавайки му нещо, а всяка търговия по своята същност е измама, за да купят от теб а не от другия (който, в условията на наситен пазар, предлага същото, той не може да предложи нещо друго). Или да плащаш луди пари за най-необходими неща, като здраве, образование, основни хранителни продукти, и прочее (а парите, разбира се могат да бъдат луди, ако някой някъде, както аз и в България, получавам пенсия в размер, както казах, на 3 автобусни билетчета на ден за всички разходи). В същото време когато при реалния социализъм -- аз съм живял 40 години при такива условия -- всички цени бяха съгласувани, и управлението беше насочено към задоволяване на потребностите на населението, преди всичко.
И после хайде аз да ви предложа още едно название, не комунизъм, а ... комун
ионизъм, от латинското и католическо communion, защото там идеята е такава, идеята за комуна на всички вярващи! Господа, дайте да не плюем на хубавите идеи на комунизма, а да се опитаме да го направим по-добър, и в условията на комунизъм, и в други условия (щом това е вечната мечта на човечеството). Тъй като идеите на комунизма, действително, имат сечение с най-различни идеи, и с религията, и с монархията, и с капитализма, и с какво ли не; аз много бих искал да видя обединение на комунистите (или социалистите) с фашистите, защото това са общопризнатите два полюса, но аз не изключвам възможността и от такова обединение, защото ако едно движение е достатъчно толерантно към различията, то то трябва да се опита на направи всеки допустим компромис. Да речем, няма проблеми за организация на практически социализъм в условията на десния капитализъм, това е било направено в Скандинавските страни в далечните 70-ти години или някъде там. Сега, с помощта на съвременната организационна техника, няма проблеми да се прави и мониторинг и преразпределение на средства, в условията на експлоатация, без тя да се унищожава, а само леко да се смекчава в особени случаи. Ако ние гледаме на идеята, то можем да я претворим в почти всякакви условия, но ако се придържаме неотстъпно към буквата на комунизма, то той се оказва само временен строй в условията на война или криза. Ето така стоят нещата.
6. За Духа на Комунизма
Ех, измъчих ви аз вас, мои читатели, но вече се движа към края, аз само ще ви поразсмея малко с идеи за това, как изглежда този прословут
дух на комунизма. Защото на него ще трябва да му се издигат монументи, не може съвсем без паметници, само че не на конкретни личности, които обезателно след време ща започнат да не се харесват на хората; всичко се променя, остарява, само духа на комунизма не може да старее защото това е всичко добро, което човек може да си представи. Е, този дух може да изглежда различно, на когото както му харесва! Тук може да има всякакви абстрактни форми, това от само себе си, прави, криви, плоскости, фигури, правилни или деформирани, всеки скулптор ще има свои идеи, даже и при мен изкласи една идейка.
Значи, това е обърнат тетраедър, страните му са четири равностранни триъгълника, но той е поставен не с плоскостта отдолу а с върха, схващате ли? Това ще е нестабилно, но затова може да се обяснява, че това символизира трудния процес на постигане на динамично равновесие в обществото, а пък да го закрепят така, че да не се катурне, хората ще успеят. Обаче на мен това ми е малко, аз искам на горната площадка да стои обикновена саксия със цветенце, металическо, разбира се, но това няма да е някакво обикновено цветенце, това ще е комунистическото цвете, защото то ще има точно пет разцъфнали цвята и всеки от тях с по пет листенца (така наречените още от Древна Гърция, petalon-и -- тоест те са и pente-пет, но и във формата на ... пета, аз това също съм го обяснявал отдавна). Така че това ще бъде петкратно прославяне на петолъчната звезда на комунизма, помислете над това, господа.
Но никой не пречи на скулптора да изобразява ако ще и атомни ядра, или електрически далекопроводи, или космически спътници, или ракети, самолети, въртолети (само не топове и автомати, ако обичате), или лимузини, стругове, фрези, компютри, всякакво произведение на промишлеността, дори и детски колички. Винаги може да се обясни че това символизира нещо много важно за комунизма, както и всеки ... национален флаг означава нещо (без значение, че той нищо и
не означава, това е просто символ, иконка). Или може да има различни видове храна, домати, краставици (ако щете и една краставица и два домата образуващи понятната "скулптурна композиция"), патладжани, чушки (дори и люти), всякакви плодове, и така нататък. Или още животни, в "свеж" вид, или опечени, хранителни продукти, кренвирши, каквото ще да е. Защо това ще символизира комунизма, ли? Ами, защото това е нещо хубаво, от което ние имаме нужда, храната е основа на нашето съществуване и ние се кефим от нея, така както и секса, naturellement. Това последното, защото съществува понятието хедонизъм, което е hedonism по гръцки и латински, което включва
всички видове наслаждения, и вкусовите и плътските, и защото то идва от древното название на
рая като Едем (или Eden), и в добавка към това съществува добре известната славянска дума, моля за извинение, е##не, или е#ля по руски, което според мнението на великия Мирски е същото както и гръцкото edone (с латински букви), по тази причина, че гръцката
буква делта се пише точно както и кирилското "б", ето така.
А пък щом е така, то може да има и паметник на гордия фалос (като символ на комунизма, а защо пък не?), само че за да го комунизираме малко аз мисля че ще е удачно да го снабдим с
пет яйчени "причиндали" (на старо-български, ако ме разбирате добре). И тогава ще може да бъдат поставени наоколо и пет "хомологични" женски органи, така в промеждутъците между "топчетата", и те да се оформят или като чешмички, или като кресла, или като търговски пунктове за продажба на разхладителни напитки. Може даже тези топки да се направят и еластични, така че като ги ритне човек с крак те да изхвърлят нагоре водни пръски. Готино, а? Или просто гола девойка стояща на левия (този детайл, разбира се е важен) крак и повдигнала десния крак под прав ъгъл и сочеща на изток -- разбира се, на запад нищо хубаво на може да възникне, той само повтаря изопачени идеите на изтока, да го оставим него да си загнива спокойно --, която с дясната ръка прикрива с голяма червена звезда въпросното място между краката отпред, а с лявата ръка или маха на някого или пък си прави вятър с ветрило.
Тези паметници ща се наричат паметници на Духа или на Комунизма, или на Голата Идея, и ако те са няколко в даден град то ще имат и добавъчни квалифициращи прилагателни, като: северен, или голям, или стар /нов, или зеленчуков, сексуален, промишлен и тъй нататък. Може да има и такива монументи които ще изпускат във въздуха ароматизиращи вещества, и там наоколо ще мирише, да речем, в понеделник на малини, във вторник на портокали, и така нататък в този дух; децата ще обичат да се разхождат наоколо, особено ако те са в паркове и градинки, и така от ранна възраст ще се приобщават към комунистическите идеали. И не се смейте, защото то е така, ако човек е доживял до това да се надсмива над нещо свое, то значи той възприема това с леко сърце, без злоба и недоволство, а преследването на комунистическите "вещици" все още се шири по света, едни хора ожесточено отстояват остарели догми, а други ги оплюват без да предлагат нищо ново в замяна, просто от дух за противоречие. Общоприет морал ние, във целия свят, нямаме, и идеята за неизчезващото добро може да обхваща всичко каквото ни хрумне.
Или още може да има паметник, монумент, представляващ
жив обект, да речем хубаво дърво! А защо пък не? Важното е да не забравим да оставим около него приблизително толкова място колкото за короната му също и за корените му под земята (макар че те може и да се покрият с нещо, няма нужда да тъпчем земята). Това може да бъде стройния pinus /penis, или нещо японско или китайско, или декоративно, или плодови дървета, но тогава нека това бъде комбинация (аз мисля, че това може да се осъществи) от пет различни дървета, да речем, ябълка, круша, слива, праскова, кайсия. Или композиция от цветя. Или някакъв слънчев часовник, детски площадки, и прочее.
Ами, виждате ли, духа си е дух, комунизма това са всичките човешки въжделения взети заедно, той не може да бъде отменен, грешки е имало и ще има, но не бива без идеали, трябва да се стараем да водим праведен живот, и да реформираме обществото, когато това е нужно (но то
винаги е нужно, само че не много често, веднъж на цял век като че ли стига), да търсим компромиси, да решаваме нещата и централизирано, и оставяйки място за възможни корекции в конкретния случай, да се съобразяваме с егоистичната човешка природа, но и да се стремим да намалим разхода на "човешки материал" (а и въобще на биологична материя), да помним че в света всичко е свързано, и че той е динамичен и несъвършен, и ако не решим проблемите разумно, то ние
пак ще ги решим, само че с цената на абсолютно ненужни жертви. След което ми остава само да отдам дължимото на основния инициатор на новите промени от преди точно един век, в моя традиционен (вече) стил, т.е. с кратък акростих (на английски, за универсалност).
L_et it be that all try to be happy,
E_ven when don't personally win.
N_ot success is this what matters, rapid,
I_n the end important's not to sin!
N_ew ideas are the same old epic.
10. 2017